О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
22.08.2019г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори август две хиляди и деветнадесета
година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. СТАНЧЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от председателя Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 176
по
описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 250 ГПК,
образувано по молба вх. № 3576/17.06.2019г. на „АКСИС“
ООД - гр. Търговище, подадена чрез адв. Св. А. от САК,
и молба вх. № 3772/26.06.2019г. на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София, представлявана от
Венцислава Петкова – Директор „Дирекция „Държавни вземания“, с искания по чл. 250 ГПК за допълване на
постановеното по делото решение № 113/09.05.2019г.
В молба вх. № 3576/17.06.2019г. е
посочено, че при постановяване на решението въззивният съд е пропуснал да се
произнесе по цялото искане на НАП в качеството му на въззивник, както и по
отношение на разноските пред първата инстанция съобразно изхода от спора.
Изявленията в молба вх. №
3772/26.06.2019г., подадена от НАП, не са адекватни на искането за допълване на
постановеното решение, тъй като се твърди, че въпреки формираният правен извод
в обстоятелствената част, съдът е пропуснал да се произнесе с диспозитив за
потвърждаване на първоинстанционното решение в отнвърлителната част.
„АКСИС“ ООД - гр.
Търговище е подало в срок отговор по молбата на НАП, в която се заявява
становище за нейната неоснователност. Същевременно изцяло аналогичното искане
по чл. 250 ГПК в молбата вх. №
3576/17.06.2019г. не е оттеглено.
НАП не се е възползвал от възможността
за подаване на отговор по молбата на насрещната страна.
С оглед приложимите правила по чл. 250 ГПК, молбите за допълване на въззивното решение се явяват процесуално допустими,
като подадени в срок от представители на легитимирани страни. С оглед
конкретните твърдения за неразрешена част от спора, съдът приема, че не се
налага насрочване на открито съдебно заседание.
Разгледани по същество молбите са
неоснователни и подлежат на отхвърляне, като съображенията за това са следните:
В мотивите на решение № 113/09.05.2019г. съдебният състав е формирал
правни изводи, че към 01.01.2018г., с изтичането на десетгодишния срок на
абсолютната давност по чл. 172, ал. 2 ДОПК, са погасени всички публични
вземанията, предмет на спора, следователно предявеният от НАП иск по чл. 694,
ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на публични задължения е изцяло
неоснователен. Прието е също, че поради противоречивите правни изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение № 58/20.08.2018г. следва да се отмени в частта, с
която искът е уважен, като се постанови друго, съобразно изводите на въззивната
инстанция, а в останалата, отхвърлителна част решението следва да се потвърди.
Доколкото във въззивното решение е било пропуснато обективирането на диспозитив за
потвърждаване решението на окръжния съд в отхвърлителната част, е постановено
решение № 148/18.06.2019г. по чл. 247 ГПК, с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка, като преди диспозитива за обезсилване на определение № 409/04.12.2018г., постановено по т. д. № 48/2018г. по описа на
ТОС, е добавен следният диспозитив: „Потвърждава решение № 58/20.08.2018г., постановено по т.
д. № 48/2018г. по описа на ОС – гр. Търговище, в останалата част, с която исковете са отхвърлени“.
Решението
по чл. 247 ГПК е влязло в сила.
Основателността на твърденията в молба
вх. № 3576/17.06.2019г. на „АКСИС“ ООД - гр.
Търговище, че въззивният съд е пропуснал да се произнесе по отношение на
разноските пред първата инстанция съобразно изхода от спора, се отрича от най –
обикновен прочит на решение № 113/09.05.2019г. На стр. 3, абзац 3 от
обстоятелствената част на съдебния акт е посочено: „ С оглед резултата от
въззивното обжалване не е налице основание за ангажиране отговорността на
ответното дружество по чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК. Следователно решението
следва да се отмени и в частта за разноските, с която „Аксис“ ООД- гр. Търговище е осъдено да заплати на НАП сумата 274.50лв.–
част от юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от иска“.
Съответно, този правен извод по отношение отговорността за разноски е намерил
отражение на редове 22, 23 и 24 от диспозитива, като първоинстанционното
решение е отменено „ …и в частта, с която „АКСИС“ ООД е осъдено да заплати на
НАП направените разноски по делото в размер на 274.50лв. съразмерно с уважената
част от иска“.
Воден от горното, съставът
на ВнАпС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ исканията по молба вх. №
3576/17.06.2019г. на „АКСИС“ ООД - гр. Търговище, подадена чрез адв. Св.
А. от САК, и молба вх. №
3772/26.06.2019г. на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София, представлявана от
Венцислава Петкова – Директор „Дирекция „Държавни вземания“, за допълване на постановеното по делото решение №
113/09.05.2019г., на основание чл. 250 ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба, пред ВКС, в
едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.