Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2022г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на двадесет и
трети февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля
Йорданова
като разгледа
докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 2181/2021г. по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по жалба на В.И. ***, чрез пълномощник адв.Т.П. ***, офис 2 против Решение № 2153-03-101/27.08.2021г. на
Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане № РВ-3-03-00891161/10.03.2021г. на Началник отдел в ТП на НОИ -
Варна. Жалбоподателят счита обжалваното решението и потвърденото с него
разпореждане за незаконосъобразни и неправилни, по съображения подробно
изложени в жалбата; оспорва извода, че неправомерно му е било изплатено
обезщетение за раждане на дете; не са посочени
конкретни основания визилани в нормата на чл.114 ал.2 т.2 от КСО, тъй като не
са посочени новите документи или данни, имащи значение за определяне на правото, срока и размера на обезщетението; наличието
на „съмнения“ у длъжностното лице, не е сред предпоставките на чл.114 ал.2 т.2
от КСО.По изложените съображения моли съдът да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане. В съдебно заседание и по съществото, чрез
пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли.Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на обжалване е Решение № 2153-03-101/27.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е
отхвърлена жалбата на
В.И. срещу Разпореждане №
РВ-3-03-00891161/10.03.2021г. на Началник отдел в ТП на НОИ - Варна. С цитираното разпореждане е разпоредено И. да възстанови
добросъвестно полученото парично обезщетение при раждане на дете и след
навършване на 06 месечна възраст на детето за остатъка от 410 календарни дни за
периода от 07.11.2016г. до 13.11.2017г. в размер на 9 438.67лв., на основание
чл.114 ал.2 т.2 от КСО.
От доказателствата по делото е
видно, че на жалбоподателя е изплатено
парично обезщетение за при раждане на дете и след навършване на 06 месечна
възраст на детето за остатъка от 410 календарни дни за периода от 07.11.2016г. до
13.11.2017г. в размер на 9 438.67лв., на основание представени чрез „Живес“ ООД
документи. В хода на проверката с писмо вх.№ Ц9101-03-608/02.06.2020г. от ТД на
НАП – Варна е получен Протокол № П-03000320019055-073-001/30.04.2020г. за
извършена проверка на „Живес“ ООД – в ликвидация. От него се установява, че
дружеството не декларира стопанска дейност, не са представени доказателства за
реално извършвана дейност, не са представени счетоводни документи, няма данни
за начисляване и изплащане на РЗ, не са представени договори и доказателства за
реално извършвана дейност с клиенти и доставчици. В системата на НОИ са
постъпили данни за подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за сключени трудови
договори от 03.10.2016г. и от 09.05.2017г. между дружеството и жалбоподателя на
длъжност „търговски директор“ с основно трудово възнаграждение от 2600лв.,
които са прекратени на 02.02.2017г. и 27.11.2017г. При извършената проверка от
ТД на НАП е установено, че през периода от 15.03.2014г. до 31.12.2019г. от
лицата не е полаган труд по трудови правоотношения и единствено от „Живес“ ООД
са подавани данни по чл.5 ал.4 от КСО и са декларирани осигурителни вноски на
висок осигурителен доход, като осигурителните задължения не се внасят. Направен
е извод, че „Живес“ ООД е дружество с роля на „фиктивен осигурител“. Издадени са задължителни предписания от
12.06.2020г. от контролните органи на ТП на НОИ – Варна за заличаване на
подадените в Регистъра на осигурените лица данни по чл.5 ал.4 от КСО за
периода, за който е установено, че лицата не са упражнявали трудова дейност.
Предписанията на връчени на ликвидатора на дружеството и са влезли в сила.
Поради това на 29.12.2020г. са заличени подадените данни от осигурителя „Живес“
ООД по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за лицето В.И.И. за периода от м.10.2016г. до
м.11.2017г. вкл. Затова на основание чл. 114, ал. 2 т.2 е издадено Разпореждане
№ РВ-3-03-00891161/10.03.2021г., с което е разпоредено В.И.И. да възстанови
добросъвестно полученото парично обезщетение при раждане на дете и след
навършване на 06 месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни за
периода от 07.11.2016г. до 13.11.2017г. в размер на 9 438.67лв. Разпореждането
е връчено на адресата на 22.03.2021г. и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО
е оспорено по административен ред с жалба до Директора на ТП на НОИ – Варна,
който с Решение № 2153-03-101/27.08.2021г. го е потвърдил.
При така приетото от фактическа
страна, съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, от правна страна намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения,
при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО
решение на Директора на ТП на НОИ – Варна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО –
Директор на ТП на НОИ - Варна. Обективирано е в посочената в същата разпоредба
писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен
е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената
контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив.
Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване.
Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за
възстановяване на добросъвестно получена сума за обезщетение за ползван отпуск
за временна неработоспособност. В производството по административен контрол за
законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правил, представляващи основание за отмяната
му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно Директорът на ТП на НОИ
– Варна е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от
компетентен административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждане №
РВ-3-03-00891161/10.03.2021г. е издадено от Началник отдел в ТП на НОИ - Варна,
който е материално и териториално компетентния административен орган да стори
това съгласно нормата на чл.114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в
изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена проверка
по реда на чл. 107 от КСО, приключила с издаване на задължителни предписания за
заличаване на подадените от „Живес“ ООД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по
отношение на жалбоподателя. Заличаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е извършено служебно по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба №
Н-13/17.12.2019г. при наличие на предвидените в същата норма предпоставки –
неизпълнение на задължителни по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от адресата им в
определения срок. Заличените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
жалбоподателя са за периода от 07.11.2016г. до 13.11.2017г. За този период на В.И.
е изплатено парично обезщетение при раждане на дете и след навършване на 06
месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни за периода от
07.11.2016г. до 13.11.2017г. в размер на 9 438.67лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 40,
ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск, поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
От цитираната разпоредба следва,
че една от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на право за
получаване на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО е лицето да е осигурено за
посочените осигурителни рискове. Съгласно легалното определение, дадено в § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването на лицето започва от момента, в който то
започне да упражнява трудова дейност и продължава през периодите по чл. 9, ал.
2, т. 1 – т. 3 и т. 5 от КСО. В настоящия случай е установено, че през
посочения период жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност при
работодателя „Живес“ ООД и в изпълнение на задължителни предписания, издадени
от контролен орган при ТП на НОИ – Варна данните, подавани за него от същия
осигурител, по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Следователно през
времето, през което той е бил неработоспособен, поради общо заболяване, не е
бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не е имал
право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност чл. 40, ал.
1 от КСО.
Затова е законосъобразен изводът
на административния орган, че изплатеното такова е получено без основание,
което е установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно
посочената разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно получени
суми е постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат
значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В настоящия
случай, в хода на извършена проверка са събрани доказателства, че през периода
07.11.2016г. – 13.11.2017г. жалбоподателят не е извършвал дейност по трудово
правоотношение при „Живес“ ООД и съответно не е бил осигурено лице по смисъла
на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Затова подадените за него данни по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО са заличени, в изпълнение на влезли в сила след изплащане на
обезщетението административни актове. Изложеното налага извода за осъществяване
на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за
възстановяване на получената сума за обезщетение при раждане на дете и след
навършване на 06 месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни за
периода от 07.11.2016г. до 13.11.2017г. в размер на 9438.67лв. Затова
настоящият състав намира, че административният акт, предмет на съдебен контрол
е издаден при наличие на посочените в закона материални предпоставки и
съответства на относимите правни норми. Идентично е становището на
контролиращият административен орган, поради което издаденото от него решение е
правилно и законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора ответната
страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно от участвалият по
делото процесуален представител. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с
чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят по реда на чл.
24 от Наредбата за правна помощ и се присъждат в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.И., ЕГН ********** *** против
Решение № 2153-03-101/27.08.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Варна, с което е
отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № РВ-3-03-00891161/10.03.2021г. на
Началник отдел в ТП на НОИ - Варна.
ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН **********
*** да заплати на ТП на НОИ – Варна
сумата 100лв./ сто/, представляваща ю.к. възнаграждение, на основание чл.143
ал.4 от АПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
– дневен срок от съобщаването на страните.
Административен съдия: