Решение по дело №12872/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../……...07.2022 г., гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:   

                                                   

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

      ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

  мл.с. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

  

при участието на секретаря Капка Лозева, като  разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 12872 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          С решение №138438/02.07.2020г., постановено по гр.д. №56335/2019г. по описа на СРС, 43 състав, е отхвърлен предявеният от „И.“ ООД срещу В.В.К. иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца на основание прекратен договор за наем от 24.06.2017г. предмета на наемния договор, а именно: товарен автомобил хладилник марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. №*****, както и предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8787 лева, представляваща обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в резултат от погиването на вещта, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищеца „И.“ ООД, чрез пълномощника адв. М.Р.. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необосновано. Поддържа се, че отправеното до ответника писмо за заплащане на дължимия наем и връщането на процесния автомобил е изиграло ролята на предизвестие за прекратяване на договора за наем, тъй като е стигнало до ответника. Навеждат се твърдения, че сключеният между страните договор за наем на МПС има силата на приемо-предавателен протокол, както и, че срокът на договора е продължаван многократно по силата на уговорката на чл.5 от същия, доколкото не е прекратен писмено от някоя от страните десет дни преди изтичането му. След отправената от страна на ищеца покана, ответникът нито върнал вещта, нито заплащал договорения наем. Образувано било досъдебно производство за обсебване на вещта по чл.206 от НК, което означавало, че ответникът е преотстъпил ползването на МПС на трети лица, които са повредили автомобила, вследствие на което той станал негоден за ползване. Била налице отговорност за чуждо поведение, тъй като наемателят отговарял за повредите на вещта, причинени от лицата, които я ползват без да са договаряли с наемодателя. Задължението за пазене не било изпълнено при наличие на повреди на вещта. В договора за наем било записано, че наемателят е поел задължение да извърши технически преглед на автомобила за 2017г., а завереният препис от свидетелството за регистрация на МПС се намирал в ищеца, тъй като след извършване на техническия преглед ответникът го върнал. Ищецът разбрал впоследствие за образуваното досъдебно производство, тъй като дознателката, която работела по случая, му се обадила да го информира какво се е случило с автомобила. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна В.В.К., чрез пълномощника адв. И.А.. Излагат се доводи, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и е направено искане същото да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание  чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.233, ал.1, изр. 1 от ЗЗД за връщане на наета вещ по прекратен договор за наем от 24.06.2017г., а именно: товарен автомобил хладилник марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“ с рег. №*****, и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД за заплащане на сумата от 8787 лева, представляваща обезщетение за вреди вследствие на погиването на вещта, предоставена по договора за наем:

Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят – да му плати определена цена. При липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета (чл. 230, ал. 1 ЗЗД), а наемателят е длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря (чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 4-то ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползуването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на съответното състояние е негова.

В конкретния случай ищецът - наемодател, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е предал наетия автомобил на наемателя, не е доказал това обстоятелство при условията на пълно и главно доказване, с оглед заявеното изрично оспорване от страна на ответника на този факт. Не са ангажирани никакви доказателства по делото автомобилът да е бил предаден на наемателя в изпълнение на задължението на наемодателя по договора за наем, нито през периода на действие на договора автомобилът да е бил ползван от наемателя. Такъв извод не би могъл да бъде направен от съдържанието на самия договор за наем, като видно от чл.3 от същия наемодателят се е задължил да предаде МПС на наемателя непосредствено след сключване на договора, но не са ангажирани доказателства по делото да е изпълнил това свое задължение. В тази връзка следва да се има предвид и твърдението на наемодателя, че наемателят не е заплатил нито една наемна вноска по договора, като наемодателят твърди, че е отправил покана за заплащането й едва на 07.08.2018г., т.е. повече от една година след сключване на договора. По отношение на представената покана следва да се отбележи, че липсват доказателства да е достигнала до ответника, като в представения системен бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД, е отбелязано, че е приета пратка до В.К., но като подател е отбелязана адв. М.Р. и по никакъв начин посоченият системен бон не удостоверява изпращане и получаване именно на покана от ищеца по процесния договор за наем.

Поради изложеното предявеният иск за връщане на наета вещ се явява неоснователен, доколкото не е установено по делото, че наемодателят е изпълнил основното си задължение по договора да предаде вещта на наемателя.

Неоснователна се явява и претенцията по чл. 233, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД по същите мотиви. Съобразно цитираната норма наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. В случая не е установено по делото вещта да е предадена за ползване на наемателя, поради което същият не би могъл да отговаря за погиването й.

При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №138438/02.07.2020г., постановено по гр.д. №56335/2019г. по описа на СРС, 43 състав.

ОСЪЖДА „И.“ ООД да заплати на В.В.К. разноски за въззивното производство в размер на 700 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

 

 2.