Решение по дело №3080/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д. В. К., депозирана чрез адв. Г., срещу Решение № 1294/6.11.2024 г., постановено по АНД № 20243110203118/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

В касационната жалба се твърди, че решението на ВРС е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че съгласно нормата на чл.13 §1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 при условие, че не се засягат целите, излочени в чл.1 всяка държава-членка може да предостави изключения от чл. 5-9 и да подложи такива изключения на индивидуални условия на своята територия или със съгласието на заитересованите държави, на територията на друга държава-членка, приложими за превод с изчерпателно посочени превозни средства, като в б. „п“ фигурират превозни средства използвани за превоз на живи животни от фермите до местните пазари и обратно или от пазарите до местните кланици в радиус от 100 км. Тази норма като част от законодателството на ЕС следва да бъде спазвана и на територията на България. Процесния случай е такъв, поради което липсва състав на вменено във вина на К. нарушение Моли да се отмени решението и потвърденото с него НП. В с.з. процесуалния представител на К. поддържа жалбата. Прави искане за отмяна на решението на ВРС и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът в становище с.д. № 2137/2025 г. поддържа, че при издаване на НП не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Решението на ВРС е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита касационната жалба за неоснователна, а решението правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Варна е потвърдил НП № 23-0002806/15.05.2024 г., издадено от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място], с което на Д. К. за нарушение на чл. 36, §1 т.i от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., на осн. чл. 93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Въззивния съд приел, че на 31.01.2024 г. служители на РД „Автомобилна администрация“ Варна били изпратени да окажат съдействие на екип на „Пътна полиция“, във връзка с настъпило ПТП на републикански път ІІ-29, до спирка „Лозарска“ в посока [населено място], с участието на товарен автомобил управляван от К.. При проверката било установено, че К. извършва превоз за собствена сметка с товарен автомобил, с рег. № [рег. номер], по маршрут с. Л. Каравелово – [населено място]. Превозното средство било оборудвано с аналогов тахограф. Проверяващите поискали от водача да представи тахографски лист от деня, както и тахографските листи за предходните 28 дни. К. заявил, че не може да ги представи, защото не е използвал тахографа. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 00744/31.01.2024 г., в който било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 36, §1 т.i от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. В законоустановения срок К. депозирал възражение. На 15.05.2024 г. било издадено НП, с което на К. на осн. чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. НП съдържа обстоятелства и факти описващи в достатъчна степен извършеното нарушение, посочени са дата, място на нарушението, налице е единство между фактическото е юридическото обвинение. ВРС изложил мотиви, че правилно наказващия орган е приел, че е осъществено нарушение на чл. 36, §1 т.i от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. Изложил мотиви, че наведените доводи от жалбоподателя, че превоза попада в изключенията, визирани в чл.13 §1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 е несъстоятелен, тъй като сочената норма дава възможност на всяка държава членка да предостави изключения, като в случая България не се е възползвала от тази възможност. По изложените доводи НП е потвърдено.

При постановяване на решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313, ал. 1 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл. 40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл. 57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил процедурата по чл. 52 и сл. от с. з., като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

Съдът споделя изложените в първоинстанционното решение мотиви досежно неоснователността на доводите, наведени с подадената до ВРС жалба за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Действително нормата на на чл.13 §1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 предвижда, че при условие, че не се засягат целите, излочени в чл.1 всяка държава-членка може да предостави изключения от чл. 5-9 и да подложи такива изключения на индивидуални условия на своята територия или със съгласието на заитересованите държави, на територията на друга държава-членка, приложими за превод с изчерпателно посочени превозни средства, като в б. „п“ фигурират превозни средства използвани за превоз на живи животни от фермите до местните пазари и обратно или от пазарите до местните кланици в радиус от 100 км. Сочената от касатора норма не е императивна, тя дава възможност на държава членка да предостави изключения, но в случая България не се е възползвала от тази възможност. Нормата на чл.78, ал.2 от ЗАвПр предвижда изключения относно оборудването с тахографи, но превозните средства попадащи в б. „п“ от чл. 13, §1 от Регламент /ЕО/ №561/2006 г. не попадат сред тях. Отделно от това следва да се посочи, че в преписката не са представени доказателства, че животните са били превозвани от ферма до местен пазар или до кланица.

От събраните в хода на въззивното производство доказателства е установено, че К. е управлявал товарен автомобил, снабден с аналогов тахограф и не е представил след като са му били поискани тахографски листи нито за деня на проверката, нито за предходните 28 дни. Изложеното налага извод за осъществено нарушение на чл. 36, §1 т.i от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г. Констатираното нарушение е формално и за съставомерността му не се изисква настъпване на вредни последици.

С оглед гореизложеното изводите на районния съд за доказаност на съществените елементи на нарушението, определяне на правилната санкционна норма и следващото се наказание са обосновани и в съответствие със събраните доказателства.

При този изход на делото съдът следва да удовлетвори искането на ответника за присъждане юриск. възнаграждение, което следва да бъде 80 лева на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид гореизложеното, касационният състав намира, че не се установяват твърдяните от касатора пороци в решението на районния съд, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1294/6.11.2024 г., постановено по АНД № 20243110203118/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Д. В. К., [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/ осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.