Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 27.09.2018 Град К.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 987 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 4 ал.1 от ЗЗДН, образувано по молба от К.А.Я., ЕГН: **********,***, чрез адв. Г. за издаване на заповед за защита от домашно насилие спрямо сина ѝ С.М.Г., ЕГН: **********, живущ на същия адрес.
Молителката твърди, че на 29.07.2015 г. починал съпругът ѝ М. Г. Я., бивш жител ***. След смъртта му продала на сина си Р. М.Г. собствените ѝ 6/10 идеални части от жилищна сграда, стопански постройки и други подобрения построени в общинско дворно място в с. С., съставляващо УПИ IX - 273 в кв. 25 по плана на селото, като си запазила правото на ползване.
Твърди, че през 2017 г. другите ѝ деца З.М.П.и П.М. П. му продали техните 2/10 идеални части и към този момент сина ѝ Р. М.Г. бил собственик на 9/10 идеални части и съсобственик с брат си С.М.Г., който притежавал наследствената от баща си 1/10 идеална част. В този имот живеели молителката, сина ѝ С.М.Г. с когото от много години били в лоши отношения и внука ѝ М. Р.ов Г. със семейството си, който бил син на Р. Г. (племенник на ответника С.Г.).
Твърди, че сина ѝ С.Г. от много години осъществявал спрямо нея психически и физически тормоз – псувал я при срещи в двора, блъскал я и я заплашвал с побой. Преди няколко години счупил стъклата на жилището и молителката била принуждавана от страх да ходи да спи при съседите, за което подавала жалби до полицията. Въпреки предупрежденията от служителите на МВР, до момента резултат нямало. Постоянно живеела под страх от физическа саморазправа и се страхувала да излиза извън сградата, да ходи до стопанските постройки и в двора.
Твърди, че поради течове в жилищната сграда, където живеят, трябвало спешно да се направи ремонт. На 25.06.2018 год. внука ѝ намерил негови приятели и със съгласието на сина ѝ Р. започнали да ремонтират жилищната сграда. Около 13.30 - 14.00 часа ответникът се прибирал и още от улицата започнал да прави скандали. Започна да псува, както молителката, така и внука ѝ, заплашил я с физическа саморазправа и заявил, че кръв ще се лее.
Молителката твърди, че страдала от множество заболявания, била оперирана, като ѝ бил премахнат единия бъбрек и вече не била в състояние да понася постоянния психически и физически тормоз, който осъществявал върху нея сина ѝ С.М.Г.. След заканата, че ще се лее кръв се страхувала, както за себе си, така и за внука си.
Моли съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие, с която да бъдат взети подходящи мерки по чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН, а именно: да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие; да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище в с. С., *****; да му се забрани да се приближава до молителката, до жилището в с. С., ***** и местата ѝ за социални контакти и отдих. Моли мерките да бъдат за взети за срок от 12 месеца. Претендира разноските по делото.
Ответникът, представляван от адв. Ш., оспорва всички твърдения изложени в молбата. Твърди, че изложените факти не почивали на каквито и да било доказателства. Действително, на 25.06.2018 г. е имало пререкание между него и внука на молителката, но в никакъв случай не бил отправял обиди или закани за саморазправа. Единствено им направил забележка да не разрушават част от сградата, от която и той имал дял. Не отрича, че се намирал във влошени отношения с майка си, но никога не си бил позволявал да я обижда или заплашва. Не било вярно и твърдението, че живеел в едно и също жилище с молителката, тъй като обитавал друг имот.
Моли съда да отхвърли молбата молба като неоснователна и недоказана и да му присъди разноските по делото.
В съдебно заседание молителката, действаща чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа молбата си и моли съда бъде уважена.
Ответникът, представляван от адв. Ш., оспорва молбата и моли съда да я отхвърли.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
По делото е представена от молителката К.А.Я. Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН като доказателство, че ответникът по молбата С.М.Г., около 13:30 – 14:00 ч. на 25.06.2018 г. на улицата пред дома ѝ в с. С., ****, е извършил акт на психическо и емоционално насилие спрямо нея, а именно – на висок глас отправил псувни и закани за физическа саморазправа спрямо молителката.
Представен е препис на удостоверение за наследници №30/11.04.2017 год. издадено от Кметство – с. С., от което е видно, че молителката К.А.Я. е майка на ответника С.М.Г..
От представените копия на нотариален акт № 59, том V, peг. № 9887, дело № 804/2015 год. на нотариус С.Р., нотариален акт № 94, том IV, peг. № 8815, дело № 694/2005 год. на нотариус Н.Н., нотариален акт № 193, том I, peг. № 2414, дело № 189/2017 год. на нотариус С.Р. (приложен по пр. пр. №1365/2018 г. по описа на РП К.) и скица № 209/19.04.2017 год. Кметство – гр. Б. се установява, че жилището в с. С., **** е съсобствено между синовете на молителката Р. М.Г. и С.М.Г., като върху продадените на Р. М.Г. 6/10 ид. ч. молителката К.А.Я. е запазила правото си на ползване.
Представена е в препис епикриза издадена от *****“ гр. К. ЕООД, от която е видно, че към 04.06.2018 г. молителката е с влошено здравословно състояние – поставена ѝ е диагноза „пневмония“.
Приложена е пр. пр. №1365/2018 г. по описа на РП К., от която е видно, че е образувана по жалба на С.М.Г. против Р. М.Г. за извършено на 25.06.2018 г. в с. С. престъпление по чл.216 от НК – събаряне на постройки в имота в с. С., ****. От извършената предварителна проверка е установено, че не става въпрос за разрушаване, а за ремонт на постройките. След тази констатация на 03.09.2018 г. наблюдаващия прокурор е постановил отказ за образуване на досъдебно производство.
От изготвената от РУ на МВР – гр. К. справка вх. №8973/15.08.2018 г. е видно, че между страните по делото няма образувани досъдебни производства. Посочено е, че по молба на К.А.Я. на 10.02.2016 г. е образувана преписка за това, че синът ѝ С.М.Г. от години упражнява физически и психически тормоз спрямо нея; че по жалба на К.А.Я., Р. Г., П.Г. З. П.а и С.Г.през 2017 г. е извършена проверка за извършено от С.Г. престъпление по чл.144 от НК; че спрямо С.Г. е издадена заповед за незабавна защита №19/29.06.2018 г. (по настоящото дело).
От показанията на свидетеля М. Р.ов Г. се установява, че е внук на молителката и племенник на ответника. Той, жена му и трите му деца живеели заедно с молителката в с. С., ****. Заедно с тях живеел и брат му, който си дошъл от и.. От миналата година извършвал ремонтни дейности, тъй като покривът и дуварът се рушали. На 25.06.2018 г. повикал двама приятели и заедно се заели да поправят дувара, за да не падне и да нарани някое от децата. Около 13:00 ч. с каруцата минали чичо му С. и неговия син М.. Ответникът скочил в движение от каруцата и се обърнал към всички, които се намирали на двора по това време – свидетелят, двамата му приятели, жена муК., децата и баба му К.: „какво става тук?“ „какви са тези работи, нямате право да бутате, това всичко е мое“. Свидетелят му отговорил, че нищо не бутали, а напротив – ремонтирали оградата, за да не падне. Ответникът отвърнал с псувня и думите: „ не, няма да пипате никаква ограда, тук ще се лее кръв“. Обидните изрази и заплахата отново били изречени към всички присъстващи и те ги чули. Чула ги и молителката, която видимо се притеснила и казала на внука си да се успокои и да не му обръща внимание. След още няколко вулгарни израза по адрес на всички, С.Г. си тръгнал, като преди това се обърнал към майка си: „защо им даваш да живеят тук“, ще видиш какво ще стане“. След като ответникът си заминал, дошъл брат му П., който бил разбрал за инцидента. Попитал молителката какво е станало и тя му разказала, като решили да се обърнат към адвокат и да заведат дело срещу С.Г.. Според свидетеля подобно поведение от страна на чичо му не било изолиран случай и многократно се случвало през годините да вдига скандали и да заплашва баба му. Дори в един от случаите нанесъл удар по брат си П.. Репликата „кръв ще се лее“ била често употребявана от него, а всички тези разправии се дължали на спорове между наследниците на имота в с. С., където се случил и последният инцидент.
От показанията на свидетеля И.М.М.се установява, че живее на съпружески начала с дъщерята на ответника. На 25.06.2018 г. събирал сено в ливада в с. С., която била собственост на С.Г.. В отсрещния двор, на разстояние от около 20 метра от него, М. и двама работници бутали дувара. След известно време пристигнали с автомобил С.Г. и неговия син, който също се казвал М.. С.Г. казал на М. Г. да спрат да бутат, защото имало дело в съда, което не било приключило. Племенникът му отвърнал: „добре, бате, ти човек ли си? Кажи колко пари да ти дам, за да бутам всичко и да ме оставиш на мира“. Нямало отправяни нито обиди, нито заплахи между двамата. Свидетелят не чул обидни реплики и към майката на ответника К., не чул и той да казва, че ще се лее кръв.
От показанията на свидетеля П.М.Г. се установява, че е син на молителката и брат на ответника. На 25.06.2018 г. М. Г. започнал да бута изгнилото по саята в имота в с. С., ****. Свидетелят също се намирал на двора и участвал в работата. На двора била и майка му К., както и две момчета – работници, които разчиствали боклуците. Около обяд пристигнал ответникът – сам и пеша. Попитал какво става и заявил, че ще се лее кръв. Казал на М. Г. да спрат с бутането, защото той не бил собственик и нямал право да събаря. Викал на висок глас през дувара, като по това време на двора била и К. Г.. М. Г. му отговорил, че ремонтират дувара, за да не падне върху децата. К. и М. се прибрали в къщата, а С. се обадил в полицията. Полицаите предупредили М. да спре с бутането на дувара и си тръгнали. Тръгнал си и С., както и свидетеля, който живеел по-нагоре по улицата, на разстояние около 100-120 метра. Малко по-късно свидетелят видял, че С.Г. минава с каруца в посока дома на майка му и след малко от там се чули силни викове. Свидетелят разпознал гласа на брат си и чул изречените от него думи „ще се лее кръв“. Ответникът казвал също, че няма да пусне Р. да живее в къщата. Свидетелят тръгнал към дома на майка си и когато пристигнал видял в гръб брат си С., който се отдалечавал. Молителката плачела и му казала: „докога ще ме заплашва и докога ще се разправя с мен“. Казала, че С. я заплашил – нещо, което бил правил и преди. Молителката се страхувала от сина си и поради тази причина понякога оставала да спи при други хора.
От показанията на свидетеля М. С.Г. се установява, че е син на ответника и внук на молителката. На 25.06.2018 г. той и баща му минали с лекия си автомобил покрай къщата на молителката и видели М. Г. – братовчед на свидетеля, да бута дуварите. Подминали ги и спрели в тяхната къща, малко по-нагоре по улицата. След това свидетелят отишъл да събира сено в ливадата срещу двора на молителката, а баща му тръгнал към племенника си М., за да разбере защо бутат дуварите. От разстояние около 6 метра свидетелят чул М. да казва на баща му да ги остави да си свършат работата и че ще му плати каквото трябва. Ответникът отговорил, че след като съдът се произнесе, тогава ще решат какво ще правят. По това време на двора били двама работници, а К. Г. и П.Г. свидетелят не видял да са там. М. Г. казал на ответника: „искаш ли да дойдат братята ми и да видиш какво ще стане“. Тогава С.Г. се обадил в полицията и след малко пристигнал полицейски патрул. Те предупредили М. Г. да преустанови бутането, но след тяхното тръгване той продължил да бута дувара и съединената с него сая. Бащата на свидетеля не бил заплашвал или обиждал никого и това бил единствения разговор между него и М. през този ден.
С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е подадена от легитимирано по закон лице и срещу легитимирани лица по смисъла на чл.3 от Закона за защита от домашното насилие в предвидения по чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът.
За да проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие, молителката следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН.
Анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, удостоверение за наследници, нотариални актове, епикриза, справка от РУ на МВР – гр. К., и пр. пр. №1365/2018 г на РП К., както и установеното посредством разпита на свидетелите М. Р.ов Г., И.М.М.П.М.Г. и М. С.Г., съдебният състав намира, че по делото не е установено по категоричен начин осъществяването на изложения в молбата на К. Г. акт на домашно насилие спрямо нея.
Несъмнено, на 25.06.2018 г. е възникнало пререкание между ответника и племенника му М. Г. по повод извършвани от последния ремонтни дейности в наследствен имот, който е предмет и на съдебен спор. Нито един от свидетелите обаче, включително и тези, доведени от молителката, не твърди към нея да са отправяни обидни и заплашителни думи и изрази. Съдът отчита заинтересоваността на свидетелите на страните, което обяснява съществуващите противоречия в показанията им. Въпреки тези противоречия, общото между свидетелските показания е това, че никой не е чул С.Г. да отправя заплахи или обиди конкретно към молителката. Репликата „ще се лее кръв“ е била изречена на висок глас от ответника и неин адресат по никакъв начин не се установява да е била майка му К.. Ако е имало остри думи и закани, то те са били разменени между С.Г. и племенника му М., докато присъстващите единствено са станали свидетели на скандала.
Единственото доказателство в подкрепа на твърдения акт на домашно насилие остава декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като тук следва да се отбележи следното:
ЗЗДН има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си – съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда или в присъствието на близки и роднини, т. е. заинтересовани свидетели. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила (чл.13, ал.3 ЗЗДН). Тази норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН следва да се прилагат общите правила на ГПК, т. е. молителката следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършения от ответника акто на домашно насилие с неговите обективни признаци – време, място и начин на извършване на деянието.
В случая, фактът на извършен от ответника на 25.06.2018 г. акт на домашно насилие остава недоказан. В депозираната декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, молителката възпроизвежда фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на молбата ѝ. Съдебният състав не дава вяра на същите, тъй като противоречат на показанията на свидетелите, които, както вече се посочи, съдът кредитира в частта относно това какви реплики е отправил ответника и към кого.
Съвкупната оценка на доказателствените материали налага извод за недоказаност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита. Събраните доказателства установяват по категоричен начин конфликтни отношения между молителката и ответника. По делото, обаче липсват такива, успешно обосноваващи извод за реализиран спрямо молителката акт на домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла на чл.2 ЗЗДН на дата 25.06.2018 г.
Ето защо и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съобразно изхода от спора, молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС К. държавна такса в размер на 30.00 лева, както и да заплати на ответника направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на К.А.Я., ЕГН: **********,***, за постановяване на мерки по Закона за
защита от домашно насилие против С.М.Г.,
ЕГН: ********** *** по повод извършен
от него акт на домашно насилие на 25.06.2018 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА К.А.Я., ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС К., държавна такса в размер на 30.00 лв. (тридесет
лева), на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА К.А.Я., ЕГН: ********** да заплати на С.М.Г.,
ЕГН: ********** направените по делото разноски – - 400.00 лв. (четиристотин
лева) за адвокатско възнагражденеи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д.М.