РЕШЕНИЕ
№ 845
гр. Благоевград, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210101631 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№1631/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от В. Л. Р., с ЕГН **********,
с адрес: гр.Бсрещу К. Р. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - преживян психически стрес, психически и физически болки и
страдания, в резултат от причинените му от ответника на дата 23.11.2019г. телесни повреди,
представляващи счупване в горните части /шийките/ на двете лъчеви кости, в областта на
лакътните стави с хемартроза, което е причинило трайно затруднение на движението на
двата горни крайника за около 4-5 месеца, охлузна рана на лявото коляно, кървяща рана с
хематом по лицето в ляво, клатене и отчупване на коронката на четвърти зъб, които
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното на дата
23.11.2019г., около 19:30 часа, в гр.Б в близост до знака, където започва ул.„Цар Иван Асен“
от ответника престъпление по чл.133, във връзка с чл.129, ал.2 от НК, за което е признат за
виновен с влязло в сила Решение №220/04.04.2023г. по НАХД №1570/2021г. по описа на PC
Благоевград, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 23.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че с Решение №220/04.04.2023г. по НАХД №1570/2021г. по
описа на PC-Благоевград, потвърдено с Решение №195/18.07.2023г. по ВНАХД №675/2023г.
по описа на ОС-Благоевград, ответникът К. Р. В. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.133 във вр. с чл.129, ал.2 от НК, за това, че на дата 23.11.2019г. около
19:30 часа, в гр. Благоевград на ул.„Н, в близост до знака, където започва ул.„Ц е причинил
по непредпазливост средни телесни повреди на ищеца, като на основание чл.78а, ал.1 от НК
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 200 лв. В посоченото решение съдът приел, че ответникът, тичайки,
застигнал ищеца на посочените по-горе място и време и започнал да го обижда и псува, а
след това му нанесъл удар с юмрук в областта на устата. Поради това, ищецът се обърнал,
като тогава отново бил ударен в областта на гърба. Вследствие на това, ищецът загубил
равновесие, замаял се и паднал на земята, като се подпрял с двете си ръце при падането. По
този начин счупил в горните части /шийките/ двете лъчеви кости, в областта на лакътните
стави с хемартроза, което довело до трайно затруднение на движението и в двете му ръце за
дълъг период от време - около 4-5 месеца. Сочи се, че освен описаната по-горе средна
телесна повреда, на ищеца били нанесени и други телесни повреди. От нанесения му първи
удар в областта на устата ищецът изпитал силна, внезапна и остра болка вследствие на
1
получената кървяща рана с хематом по лицето в ляво, както и отчупване на коронката на
четвърти зъб, а от падането получил и охлузна рана по лявото коляно. Сочи се, че след
деянието ищецът посетил СПО към МБАЛ Благоевград, където се установило, че има
счупване и се наложило да бъде хоспитализиран за период от 3 дни. Било установено също
така, че има и слабо кървяща рана в областта на горната челюст около зъбите и че един зъб
му се клати. След изписването и двата горни крайника /ръце/ на ищеца били обездвижени
/гипсирани/ и не могъл да ги движи изобщо. Възстановителният период продължил около 3-
4 месеца, като през същия пострадалият изпитвал болки и страдания, не могъл да извършва
ежедневните си дейности сам без присъствие на близък, който да го обгрижва. Лечението на
травмите продължило няколко месеца, през който период ищецът посещавал и център по
рехабилитация. Към настоящия момент същият продължавал да изпитва дискомфорт на
засегнатите места по ръцете му при смяна на климат и други обстоятелства.
Излага се, че с извършеното деяние ответникът е причинил на ищеца не само физически
болки и страдания, но и психически такива. Същият претърпял огромен шок от случилото
се. Поддържа се, че начинът му на живот се променил значително, като дори и към момента
мисълта за преживяното събуждала у него емоционален дискомфорт.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва ищецът да е претърпял описаните
неимуществени вреди. Оспорва се изложеното, че ищецът е бил с две гипсирани ръце, което
му попречило да се обслужва сам. Твърди се, че през посочения период ищецът не е спирал
да управлява собственото си МПС и сам е водил и взимал дъщеря си от училище. Оспорват
се твърденията на ищеца относно продължителността на твърдените болки и страдания и
провежданите лечение и рехабилитация. Оспорват се твърденията, че случилото се е
оставило трайна следа върху психиката на ищеца, като се навежда, че отношенията между
страните са били трайно влошени много преди инцидента, като ищецът е провокирал
всевъзможни скандали и физически саморазправи с ответника, за което били образувани
множество дела. В тази връзка се излага, че емоционалният дискомфорт на ищеца не е
резултат от процесното събитие, а от дългогодишната вражда между страните. Настоява се,
че твърдените в исковата молба емоционални и психични увреждания не се намират в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента. По изложените доводи е отправено искане за
отхвърляне на претенцията за присъждане на обезщетение в посочения размер като
неоснователна.
В съдебно заседание ищецът В. Р. се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален
представител – адв.В. У.. Поддържат иска и пледират за уважаването му в претендирания
размер като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът К. В. не се явява лично. Представлява се от адв.А. Б.,
която оспорва иска по основание и размер.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото се установява, че към дата 23.11.2019г. ищецът В. Р. и ответникът К. В. са били
съседи, живеещи в един вход на жилищна сграда на адрес гр.Благоевград, ул.“Коста
Босилков“ №1. Отношенията между двамата са влошени от много години, водили са
множества дела помежду си, подавали са си взаимно жалби и сигнали до различни
институции.
С влязло в сила Решение №220/04.04.2023г. по НАХД №1570/2021г. по описа на Pайонен
съд - Благоевград, в сила от 18.07.2023г., на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с
чл.133 във вр. с чл.129, ал.2 от НК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК обвиняемият К. Р. В. е признат
за виновен в това, че на 23.11.2019г. около 19.30 часа в гр., на ул.“Н, в близост до знака,
където започва ул.“Ц, чрез нанасяне на удар в областта на гърба на В. Л. Р., от който същият
загубил равновесие и последвало падане и подпиране на двете му ръце, причинил по
непредпазливост на Р. средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на горните части
/шийките/ на двете лъчеви кости, в областта на лакътните стави с хемартроза, довели до
трайно затруднение в движението на двата крайните за около 4-5 месеца – престъпление по
чл.133 във вр. с чл.129, ал.2 от НК, поради което и на основание същия законов текст във вр.
с чл.78а, ал.1 от НК К. Р. В. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лв.
Непосредствено след инцидента на 23.11.2019г. ищецът В. Р. посетил Спешния център
към МБАЛ „Благоевград“, където били установени следните обективни находки: славо
2
кървяща рана в областта на горната челюст около зъбите, като единият му зъб се клати;
охлузна рана на ляво коляно, болка и ограничени движения в лактите. Направена му е
рентгенография на лакти и череп и ЕКГ и е поставена основна диагноза – Счупване на
горния край на лъчевата кост, закрито, видно от Лист за преглед на пациент
№15368/23.11.2019г. /20.14ч.-21ч./.
Същия ден В. Р. бил хоспитализиран в Отделението по ортопедия и травматология на
МБАЛ Благоевград и изписан на следващия ден – 24.11.2019г. От Историята на
заболяването №12913/1020/23-24.11.2019г. се установяват следните увреждания –
охлузвания по дясна и лява лакътна става, наличие на хематом в областта на лява половина
на лицето, наличие на зъб в същата област, който се клати, дясна и лява ръка в принудително
положение; има изразен оток и деформация в двете лакътни стави; има силна палпаторна
болезненост; пасивни и активни движения са ограничени поради болков синдром; трофиката
и инервацията на дистално от фрактурата са запазени. Проведени са инвазивни процедури –
проведена оперативна инвервенция под местна анамнеза – репозиция, след което са
поставени имобилизационни превръзки.
От болничното заведение е издаден Болничен лист №Е20199104316 за 32 дни, от които 2
стадионар и 30 дни амбулаторно лечение.
От издадените Амбулаторни листове №53/07.01.2020г. и №195/20.01.2020г. от д-р Евелина
Николова се установява проведена физиотерапия.
От заключението на вещото лице д-р К. А. по изготвената съдебно-медицинска
експертиза се установява следното: След удар в областта на гърба и падане В. Р. е получил
счупване на горната част на двете лъчеви кости, без разместване на костните фрагменти.
Проведено е било двудневно болнично лечение в МБАЛ Благоевград. На местата на
счупване на двата горни крайника е била направена имобилизация /обездвижване/ с гипсова
шина и гипсов циркуляр. След сваляне на имобилизацията е провеждан двукратен курс с
лечебна физкултура, кинезитерапия и физиотерапия – от 07.01.2020г. и от 20.01.2020г.
Вещото лице е дало заключение, че В. Р. е получил счупване на горната част на двете
лъчеви кости на двата горни крайника без разместване на костните фрагменти. Поставена е
имобилизация на двата горни крайника за около 45 дни, след което е провеждана
рехабилитация около две седмици. Счупването на лъчевите кости на двата горни крайника
му е причинило трайно затруднение на движенията на крайниците около 3-4 месеца.
Получените счупвания са му причинили спонтанна болка и болка при движението с голям
интензитет в първите часове и дни. Впоследствие в следващите дни и 1-2 седмици настъпва
консолидация на костните фрагменти, намаляване на травматичния оток и спонтанната
болка изчезва, а болката при активно движение е с намален интензитет. Затрудненията в
движението са били за времето на обездвижване на горните крайници – около 1.5 месеца и
приблизително още толкова време след сваляне на имобилизацията. Вещото лице е дало
заключение, че възстановителят период е продължил около 3.5-4 месеца.
В съдебно заседание експертът е обяснил, че пръстите са свободни, поради което може да
се извършва функция хващане. През първите 2-3 седмици след счупването, функцията
хващане е влошена заради болката, която има на местата на счупване, но след този период
настъпва консолидация, заздравяне на костните фрагменти и няма пречка да се извършва
нетежка физическа работа, свързана със захващане, вкл. шофиране. Пояснил е, че двата
горни крайника са обездвижени под ъгъл, има ограничен обем на движение на двата
крайника, при който може да извършват някакви елементарни дейности със захват, но
пострадалият не би могъл да се обслужва за всичко самостоятелно. След сваляне на
имобилизацията, поради продължителното време, в което крайниците са били обездвижени,
раздвижването им е съпроводено с болка и трудност, поради което след свалянето може да
се извършват елементарни дейности, но не и тежка физическа активност. След сваляне на
имобилизацията периодът за възстановяване на движенията на крайниците е около 45 дни.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – показания на св.Гергана
Кирякова-Р.а, Димитрина Ганова, Вероника Пендуркова, Мая Въчарска.
Свидетелката Гергана Кирякова-Р.а е съпруга на ищеца В.а Р.. Твърди, че ответникът К. В.
е техен съсед, като двете семейства са във влошени отношения от много години. Гергана
Кирякова-Р.а е била свидетел на въпросния инцидент. Сочи, че след падането, съпругът й В.
Р. бил целият в кръв и изпитал силни болки в ръцете, което наложило да потърсят
медицинска помощ. От рентгеновите снимки се установило, че двете му ръце са счупени и
3
има изкъртен зъб на долната челюст. Кръвното му налягане се повишило, състоянието му
било тежко, което наложило да бъде хоспитализиран в отделението по Ортопедия. Двете му
ръце били гипсирани за период около 40 дни. Твърди, че съпругът й бил много стресиран и
шокиран. Наложило се за известен период от време да го храни, докато започне леко да
повдига ръцете си, както и да го къпе. Поради липсващия зъб в устата си се хранел трудно.
След сваляне на гипса, около месец провеждал рехабилитация.
Свидетелката твърди, че съпругът й изживял голям стрес от случилото се, било го страх
да излиза от вкъщи. Впоследствие заради инцдента /преди около година/ семейството се
преместило да живее на друго място. Всеки път, когато се налагало съпругът й да отиде до
стария им апартамент, същият изпитвал стрес и напрежение.
Свидетелката Димитрина Ганова е видяла В. Р. окървавен непосредствено след случката.
Бил му счупен един зъб и двете ръце. За период около два месеца ръцете му били гипсирани
и не ходил на работа. Преди около година семейството му се преместило да живее в нов
апартамент.
Св. Вероника Пендуркова живее в съседство със страните. Сочи, че след инцидента всеки
ден виждала В. Р., като единственото нещо, което правило впечатление, било, че едната му
ръка е гипсирана – на лявата му ръка от лакътя до китката имало гипс. Сочи, че другата му
ръка била свободна и през този период свидетелката го е виждала с тази ръка да носи чанта
от пазар, раницата на детето си за училище, да шофира колата си, вършил си ежедневните
дейности, без с него да има придружител, помагал на жена си да пренасят куфарите за
детските тържества и представления, които тя организирала. Не изглеждал притеснен или
свит, нямало промяна в поведението му. Свидетелката не е забелязала да има затруднения в
говора или проблем с челюстта. Свидетелката знае, че семействата на Р. и В. имат дразги.
Св.Мая Въчарска е майка на ответника К. В.. Твърди, че едната ръка на Р. била в гипс или
бинт до долу. Сочи, че през този период той използвал гипсираната си ръка – с нея носил
торби, с нея управлявал колата си; водил си детето на училище, с него нямало придружител;
помагал на жена си да носи багаж към колата. Свидетелката не е забелязала промяна в
поведението му; твърди, че нямало от какво да е стресиран. Свидетелката твърди, че двете
семейства са в дългогодишна вражда, повече от 20 години. През есента на 2023г.
семейството на Р. са се изнесли от блока.
Според съда събраните по делото доказателства са в по-голямата си част
безпротиворечиви и установяват еднопосочено релевантните факти от предмета на
доказване. Съдът не констатира съществени противоречия в събраните гласни
доказателства. Св.Пендуркова и св.Въчарска сочат, че са виждали ищеца да шофира, да носи
чанти. От заключението на вещото лице д-р К. А. се установи, че 2-3 седмици след
счупването няма пречка да бъде извършвана нетежка физическа работа, свързана със
захващане, вкл. и шофиране. Свидетелите на ищеца не твърдят, че същият не е можел да
извършва никаква активност, да хваща предмети, вкл. волан на автомобил, така че в тази
част противоречия няма между показанията на отделните свидетели, нито между тях и
експертното заключение. Свидетелите на ответната страна нямат наблюдения за
извършваните от ищеца дейности по хранене, обличане, хигиена. Показанията на св.Р.а
досежно тези дейности в пълна степен кореспондират с експертното заключение. Вещото
лице е обяснило, че двата горни крайника са обездвижени под ъгъл /ръцете са свити под
ълъл/, има ограничен обем на движение на двата крайника, при който ищецът може да
извършва някакви елементарни дейности със захват, но не би могъл да се обслужва за
всичко самостоятелно. В този смисъл показанията на св.Р.а, която твърди, че се е налагало да
обслужва съпруга си и да му помага, не са преувеличени или недостоверни. Самата тя
заявява, че го е хранила, докато той се научи да си вдига ръцете, тоест не твърди, че през
целия период на носене на имобилизациите той не е могъл да върши нищо самостоятелно, а
само в началния период. Свидетелите на ответната страна са възприели поставен гипс само
на едната ръка на Р.. От експертното заключение и приложените медицински документи по
безспорен начин се установява вида на увреждането - счупване на лъчевите кости на двата
горни крайника, както и че на местата на счупване на двата горни крайника е била
направена имобилизация /обездвижване/ с гипсова шина и гипсов циркуляр. В съдебно
заседание вещото лице е обяснило, че имобилизациите могат да бъдат различни видове. В
случая липсват данни на коя ръка какъв вид шина е поставена, като данните са за гипсова
шина и гипсов циркуляр. Съдът кредитира експертното заключение и приема, че и двете
4
ръце на Р. са били обездвижени за период около 45 дни, в каквато насока са медицинските
документи и показанията на св.Р.а.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Уважаването му е обусловено от
доказване на следните елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45
от ЗЗД: 1. Виновно противоправно поведение на ответника, с което на ищеца са причинени
описаните в исковата молба травматични увреждания; 2.Претърпените неимуществени
вреди и техния размер; 3.Причинна връзка между вредите и деянието.
Основният обективен елемент от фактическия състав на иска по чл.45 от ЗЗД е
извършване на противоправно деяние, т. е. такова действие или бездействие, което
обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право
или правнозначима ценност от категорията на естествените права.
За установяването на първия обективен елемент, включен във фактическия състав на иска
по чл.45 от ЗЗД, по делото е представено влязло в сила Решение №220/04.04.2023г. по
НАХД №1570/2021г. по описа на PC Благоевград, с което ответнкът е признат за виновен за
това, че на 23.11.2023г. е причинил по непредпазливост на ищеца средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на горните части /шийките/ на двете лъчеви кости, в областта на
лакътните стави с хемартроза, довели до трайно затруднение в движението на двата
крайника за около 4-5 месеца – престъпление по чл.133 във вр. с чл.129, ал.2 от НК, като
ответникът е освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК.
Съгласно чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2 от НПК влезлите в сила присъди и решения на
наказателния съд са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
В т.15 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 6.11.2013г. по тълк. дело №6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, е разяснено, че с присъдата и с решението по чл.78а от НК фактическият
състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд,
и в двата случая, има обвързващата сила по чл.300 от ГПК за гражданския съд. С решението
по чл.78а от НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с
присъдата - за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само
във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или
неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този
случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл.78а от
НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда.
Предвид изложеното и на основание чл.300 от ГПК, настоящият съдебен състав приема,
че с влязлото в сила решение на наказателния съд - Решение №220/04.04.2023г. по НАХД
№1570/2021г. по описа на PC Благоевград е установено по задължителен за гражданския съд
начин, че на 23.11.2019г. около 19.30 часа в гр.Благоевград, на ул.“Никола Вапцаров“, в
близост до знака, където започва ул.“Цар Иван Асен“, чрез нанасяне на удар в областта на
гърба на В. Л. Р., от който същият загубил равновесие и последвало падане и подпиране на
двете му ръце, К. Р. В. е причинил по непредпазливост на Р. средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на горните части /шийките/ на двете лъчеви кости, в областта на
лакътните стави с хемартроза, довели до трайно затруднение в движението на двата
крайника за около 4-5 месеца – престъпление по чл.133 във вр. с чл.129, ал.2 от НК. От
решението на наказателния съд, приложените медицински документи ведно с рентгенови
снимки, заключението по съдебно-медицинската експертиза и разпитаните свидетели, се
установява, че по същото време и на същото място вследствие на нанесен удар от ответника
по лицето на пострадалия, последният е получил кървяща рана с хематом в лявата половина
лицето и клатене и отчупване на коронката на четвърти зъб, както и вследствие на бутането
по гърба и падането ищецът е получил охлузна рана на ляво коляно, които са в пряка
причинна връзка с противоправното поведение на ответника. Наказателният съд е установил
по несъмнен начин както автора на уврежданията, характера и вида на самите увреждания.
С оглед посочената разпоредба, съдът приема, че деликтът в настоящото производство е
установен с обективните си характеристики, като установена е и вината на ответника.
При доказан фактически състав по чл.45 от ЗЗД, е налице основание за ангажиране
деликтната отговорност на ответника.
По отношение размера на обезщетението, което следва да се присъди за претърпените от
5
ищеца неимуществени вреди, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение по силата на чл.52 от
ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, означава да бъде определен
онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. Справедливостта изисква сходно разрешаване на
аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото
разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да
се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. По делото са установени
причинените на ищеца травматични увреждания. Установи се, че са счупени лъчевите кости
на двата горни крайника, като при счупването е претърпял спонтанна болка, както и болка
при движението с голям интензитет в първите часове и дни. Установи се, че ищецът е
претърпял операционна интервения, след което двете ръце са били имобилизирани за период
около 45 дни. Счупването на лъчевите кости на двата горни крайника му е причинило
трайно затруднение на движенията на крайниците около 3-4 месеца, след който период е
настъпило възстановяване на движенията. По делото не са събрани доказателства периодът
на възстановяване да е бил по-продължителен от посочения в експертното заключение, нито
след този период и до сега да са останали трайни последици. От събраните гласни
доказателства се установи претърпения от ищеца стрес от преживяното, притеснение и
неудобство от ограниченията за извършване на ежедневни дейности и необходимостта да
бъде подпомаган от близки, особено в началото на възстановителния период. Освен
счупването на двата крайника, на ищеца са причинени и други увреждания - вследствие на
нанесен удар от ответника по лицето на пострадалия, последният е получил кървяща рана с
хематом в лявата половина лицето и клатене и отчупване на коронката на четвърти зъб,
както и вследствие на бутането по гърба и падането ищецът е получил охлузна рана на ляво
коляно, които увреждания са му причинили болка и страдания, а засягането на зъба му е
създало трудности и дискомфорт при хранене. Съдът, съобразявайки характера и
интензитета на конкретните физически наранявания, изпитаните болки, продължителността
на възстановяването и степента на неговата успешност, емоционалното състояние на
пострадалия и преживения стрес и страх, съвкупния резултат от обездвижването
едновременно и на двата горни крайника и неминуемо произтичащите от това неудобства в
личен план търпени по време на възстановяването, както и социално-икономическите
условия в страната към момента на увреждането, намира, че справедливият размер на
обезщетението за действително претърпените болки и страдания е 16 000 лв., което следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените разноски в производството в размер на 1840 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на
съда сторените разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 700 лв., както и
дължимата държавна такса в производството в размер на 640 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД К. Р. В., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Благоевград ул.„Коста Босилков“ №1, ет.3 да заплати на В. Л. Р., с ЕГН **********, с
адрес: гр.Б сумата от 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - преживян психически стрес, психически и физически
болки и страдания, в резултат от причинените му от ответника К. Р. В. на дата 23.11.2019г.
телесни повреди, представляващи счупване в горните части /шийките/ на двете лъчеви
кости, в областта на лакътните стави с хемартроза, което е причинило трайно затруднение на
движението на двата горни крайника за около 4-5 месеца, охлузна рана на лявото коляно,
кървяща рана с хематом по лицето вляво, клатене и отчупване на коронката на четвърти зъб,
ведно със законната лихва, считано от датата на деликта 23.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ЗЗД К. Р. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б да
6
заплати на В. Л. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр.сумата от 1840 лв. /хиляда осемстотин и
четиридесет лева/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ЗЗД К. Р. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б да
заплати по сметка на Районен съд-Благоевград сумата от 700 лв. /седемстотин/ лева за
разноски за експертиза и сумата от 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/ за държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7