№ 318
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева
Георги Ушев
при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова
в присъствието на прокурора Д. Ив. Й.
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600931 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 вр. чл.306 ал.1 т.1 НПК.
С определение № 311 от 03.08.2022 г. по ЧНД № 406/2022, Окръжен съд
– София, седми наказателен състав е определил на основание чл. 25, ал.1 от
НК на осъдения Х. М. В. едно общо, най-тежко наказание, измежду
наказанията по НОХД № 447/2021 г. по описа на PC - Ловеч и по НОХД №
26/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, а именно три години и шест
месеца „лишаване от свобода“, като за неговото изтърпяване на основание чл.
57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС е определил първоначален „строг“ режим. На
основание чл.25, ал.2 от НК с определението е приспаднато изцяло
изтърпяното наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години,
наложено по НОХД № 447/2021год. по описа на РС-Ловеч. На основание чл.
59, ал. 1 НК първостепенният съд е приспаднал и зачел времето, през което
осъденият е бил задържан по НОХД № 26/2022 г. по описа на Софийски
окръжен съд по ЗМВР и НПК - от 27.05.2020 г. до 13.01.2021 г.
В законоустановения срок срещу определението на Софийски окръжен
съд е депозиран частен протест, в който се излагат твърдения, че не е
извършено пълно групиране на наказанията на осъденото лице, като такива
предпоставки са били налице и по отношение на наложените наказания по
НОХД № 55/2019г. на Районен съд - Пазарджик, по НОХД № 586/2019г. на
Районен съд - Плевен , по НОХД № 11429/2018г. на Районен съд - София, по
1
НОХД № 348/2019 г. на Районен съд - Гоце Делчев. Представителят на
държавното обвинение е обърнал внимание, че наказанията по
горецитираните дела са били групирани с наказанието по НОХД № 447/2021г.
по описа на РС-Ловеч.
Изтъква се, че по отношение на наказанието именно по НОХД №
447/2021 по описа на РС-Ловеч, с атакуваното определение Софийски
окръжен съд е приложил чл.25, ал.1, вр. с ал.1 от НК. Освен това се излагат
доводи, че е неправилно приложена разпоредбата на чл. 25, ал.2 НК, тъй като
не е отчетена изтърпяната част на наказанието „лишаване от свобода“ по
НОХД 26/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, приведено в изпълнение
на 08.07.2022 г.
Във връзка с изложените аргументи се иска първоинстанционното
определение да бъде изменено, като се постанови определение, с което на
осъденото лице В. се наложи общо наказание по две групи съвкупности,
както следва:
- Да бъдат групирани наложените наказания по НОХД № 55/2019г. на
Районен съд - Пазарджик, по НОХД № 586/2019г. на Районен съд - Плевен ,
по НОХД № 11429/2018г. на Районен съд - София, по НОХД № 348 /2019г. на
Районен съд - Гоце Делчев, а именно това по НОХД № 348 /2019г.на Районен
съд - Гоце Делчев в размер на 11/единадесет/ месеца лишаване от свобода,
като към определеното наказание бъдат присъединени наказанията лишаване
от право да се управлява МПС за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца и
глоба в размер на 200 /двеста/ лева НОХД № 55/2019г. на Районен съд -
Пазарджик. На основание чл. 59, ал.1, т.1, вр. ал.2 и чл. 25, ал. 2 НК от
определеното общо най- тежко наказание да се приспадне времето, през което
В. е бил с мярка за неотклонение задържане по НОХД №348 /2019г. на
Районен съд - Гоце Делчев и изтърпяното наказание по НОХД № 55/2019 на
РС- Пазарджик, по НОХД № 586/2019г. на Районен съд - Плевен, по НОХД
№11429/2018 на Районен съд - София, по НОХД № 348/2019г. на Районен съд
-Гоце Делчев.
- Да бъдат групирани наложените наказания по НОХД № 26/2022 г. по
описа на Софийски окръжен съд и по НОХД №447/2021г. на Районен съд -
Ловеч, а именно това по НОХД № 26/2022 г. по описа на Софийски окръжен
съд - лишаване от свобода за срок от 3/три/ години и 6/шест/ месеца, което на
основание чл. чл.57,ал.1 т.2, б.“Б“ ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
„строг“ режим. На основание 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК да бъде
приспаднато времето на задържане по ЗМВР и НПК по НОХД 26/2022 г. по
описа на Софийски окръжен съд за периода от 27.05.2020 г. до 13.01.2021 г. и
изтърпяното наказание наложено по НОХД №447/2021 г. на Районен съд -
Ловеч и НОХД № № 26 по описа на Софийски окръжен съд.
Против определението, в частта му относно приложението на чл. 25,
ал.2 НК е постъпила жалба от адв. С. С. –служебен защитник на осъд. Х. В..
Иска се постановеният съдебен акт да бъде изменен и допълнен, като бъде
приспаднато и времето, през което осъденото лице е изтърпяло наказание
2
„лишаване от свобода“ по НОХД № 26/2022 г. по описа на Софийски окръжен
съд – от постъпването на същия в затвора на 08.07.2022 г. до настоящия
момент.
Настоящият състав, след като прецени изложените доводи в частната
жалба и частния протест съобразно изискванията на чл. 341 НПК, намира за
установено, че същите са подадени в срок и от процесуално легитимирани
лица, а разгледани по същество са и основателни по следните съображения:
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът и
служебният защитник подържат протеста и съответно въззивната жалба, като
изразяват идентични становища за наличие на предпоставки за групиране на
наказанията, определени на осъдения Х. М. В., което СОС не е сторил в
цялост, както и зачитане времето, през което същият е бил задържан или вече
е изтърпял наказанията си „лишаване от свобода“, изцяло или от части.
За да са налице предпоставките за извършване на групиране на
наказанията е необходимо да е налице съвкупност от престъпления. Съгласно
чл. 23, ал. 1 от НК съвкупност е налице, когато с едно деяние са извършени
няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни
престъпления, преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях.
Преценката дали има влязла в сила присъда се извършва към момента на
осъществяване на деянието, а не към този на разглеждане на делото. За
наличието на съвкупност е ирелевантно обстоятелството, че едно от
престъпленията може да е разкрито след като деецът е осъден за другото.
В конкретния случай Х. М. В. е осъждан многократно както следва:
1. С одобрено споразумение, вл. в законна сила на 23.06.2022 година от
СОС по НОХД № 26/2022 година по описа на съда, за престъпление по
чл.354а, ал.2 вр. чл. 29, ал., б. „а“ и буква „б“ от НК, извършено на 27.05.2022
година, с което споразумение му е определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ години и 6/шест/ месеца, при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване.
2. С одобрено споразумение, вл. в законна сила на 18.05.2021 година от
РС-Ловеч по НОХД №447/2021 година по описа на съда, за престъпление по
чл.210, ал.1,т.1 и т.4 във вр. ал.209, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, извършено на
13.12.2018 година, с което споразумение му е определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, при първоначален „строг“
режим на изтърпяване.
3. С одобрено споразумение, вл. в законна сила на 06.11.2019 година от
РС-Гоце Делчев по НОХД №348/2019 година по описа на съда, за
престъпление по чл.210, ал.1,т.1 и т.4 във вр. ал.209, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК,
извършено на 05.12.2018 година, с което споразумение му е определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
4. С одобрено споразумение, вл. в законна сила на 29.03.2019 година от
РС- София по НОХД №11429/2018 година по описа на съда, за престъпление
по чл.209, ал.1 от НК, извършено на 15.09.2015 година, с което споразумение
3
му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца,
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
5. С одобрено споразумение, вл. в законна сила на 27.03.2019 година от
РС- Плевен по НОХД №586/2019 година по описа на съда, за престъпление по
чл.354 а, ал.3 от НК, извършено на 14.12.2018 година, с което споразумение
му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца,
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
6. С одобрено споразумение, вл. в законна сила на 01.03.2019 година от
РС- Пазарджик по НОХД №55/2019 година по описа на съда, за престъпление
по чл.343 б, ал.1 от НК, извършено на 03.01.2019 година, с което
споразумение му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9
/девет/ месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и наказание
„глоба“ в размер на 200 лв., както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
Правилно и законосъобразно СОС е групирал наказанията на осъдения
Х. М. В., наложени му от СОС по НОХД № 26/2022 година и от РС-Ловеч по
НОХД №447/2021 година, тъй като същите са от един вид, а извършените
престъпления, по повод на които са определени са в отношение на реална
съвкупност. Осъденият Х. М. В. е извършил две отделни престъпления, преди
да има влязла в сила присъда по отношение на тях. Реална съвкупност е
налична при условие, че субектът е едно и също лице, което осъществява
престъпленията с две или повече отделни деяния, като взема отделно решение
и преследва различни цели. Всяко от престъпленията е насочено срещу
самостоятелен непосредствен обект. Не е на лице реална съвкупност, когато е
извършено съставно престъпление. Реалната съвкупност може да бъде
еднородна – когато се осъществяват деяния от един и същи вид и разнородна
– от различен. Еднородната реална съвкупност се различава от
продължаваното престъпление по това, че между отделните деяния няма
обективна или субективна връзка. В конкретния случай реалната съвкупност
по отношение на горецитираните осъждания е разнородна.
При стриктно спазване на материалния закон, на основание чл. 25, ал.1
от НК, СОС правилно е определил едно общо наказание за изтърпяване, а
именно най- тежкото от тях- „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години
и 6/шест/ месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2 б. „б“ от ЗИНЗС следва
да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Правилно, отчитайки
правилата за наказуемост при съвкупност от престъпления, СОС на
основание чл. 59, ал.1 от НК е зачел и приспаднал времето, през което осъд.
Х. М. В. е бил задържан по НОХД №26/22 година по описа на СОС, а именно:
задържане за 24 часа по ЗМВР за времето от 27.05.2020 година до 28.05.2020
година; задържане на основание чл. 64,ал.2 от НПК от СОП за периода от
28.05.2020 година до 31.05.2020 година; задържане по мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за периода от 31.05.2020 година до 21.12.2020
година, със зачитане по правилата на чл. 59, ал1,т.1 от НК, като един ден
задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“ и задържането по
мярка за неотклонение „домашен арест“, съответно от 22.12.2020 година до
4
13.01.2021 година по правилата на чл.59, ал.1, т.2 от НК, а именно два дни
„домашен арест“ се зачитат за един ден „лишаване от свобода“, поради което
искането на прокурора до въззивната инстанция е несъстоятелно, тъй като е
уважено от първоинстанционния съд.
Съблюдавайки правата на осъдения Х. М. В., СОС в съответствие с
разпоредбата на чл. 25, ал.2 от НК е приспаднал изцяло изтърпяното
наказание „лишаване от свобода“, в размер на 2 /две/ години, наложено му по
НОХД № 447/2021 година на РС-Ловеч, но е пропуснал да зачете и приспадне
изтърпяната част от наказанието му, определено по НОХД №26/2022 година
по описа на СОС от постъпването му в местата за лишаване от свобода,
считано от 08.07.2022 година до настоящия момент, поради което
определение на СОС следва да бъде изменено като въззивната инстанция го
допълни с зачитане на частта от изтърпяване на наказанието по реда на чл. 25,
ал.2 от НК.
Основателни са възраженията на прокурора и служебния защитник, че
групиране на наказанията на осъденото лице не е извършено от СОС в цялост.
Както бе посочено по- горе Х. М. В. е осъждан с определение, с което е
одобрено споразумение, вл. в законна сила на 06.11.2019 година от РС-Гоце
Делчев по НОХД №348/2019 година по описа на съда, за престъпление по
чл.210, ал.1,т.1 и т.4 във вр. ал.209, ал.1 и чл.28, ал.1 от НК, извършено на
05.12.2018 година, с което споразумение му е определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, при първоначален
„строг“ режим на изтърпяване. Също така Х. В. е осъждан с определение, с
което е одобрено споразумение, вл. в законна сила на 29.03.2019 година от
РС- София по НОХД №11429/2018 година по описа на съда, за престъпление
по чл.209, ал.1 от НК, извършено на 15.09.2015 година, с което споразумение
му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/ месеца,
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Осъждан е й с определение,
с което е одобрено споразумение, вл. в законна сила на 27.03.2019 година от
РС- Плевен по НОХД №586/2019 година по описа на съда, за престъпление по
чл.354 а, ал.3 от НК, извършено на 14.12.2018 година, с което споразумение
му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца,
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и с определение, с което е
одобрено споразумение, вл. в законна сила на 01.03.2019 година от РС-
Пазарджик по НОХД №55/2019 година по описа на съда, за престъпление по
чл.343 б, ал.1 от НК, извършено на 03.01.2019 година, с което споразумение
му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца,
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и наказание „глоба“ в
размер на 200 лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
Престъпленията по горепосочените осъждания са в съотношение на
съвкупност, като тази група на съвкупност от деяния по смисъла на чл. 25 от
НК е отделна от извършената съвкупност и определяне на общо наказание
постановено от СОС, поради което въззивната инстанция е задължена да
групира наказанията, да определи едно общо наказание за изтърпяване, най-
5
тежкото от тях, което в конкретния казус е „лишаване от свобода“ за срок от
11 /единадесет/ месеца. Същото на основание чл. 57,ал.1,т.2 б. „б“ от ЗИНЗС
следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Разпоредбата на чл. 25, ал.1 от НК има предвид наказания, които са от
един и същи вид. Съгласно Решение № 31/2001 год. на ІІІ н. о. кое от
наложените на осъдения наказания е най-тежко по смисъла на чл. 23 от НК
следва да се преценява с оглед размера на наказанията, а не от начина на
изтърпяването им. В Решение № 109/71 год. на І н. о. е посочено, че това
правило за размера важи и когато за всяко от престъпленията, включени в
съвкупността е наложена глоба или конфискация.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от НК предвижда, че наложените
наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и
9 НК се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Съдебната
практика е константна и по отношение на това, че не може да се
присъединяват наказания, които не са били наложени за съответното
престъпление, дори и да са предвидени в закона. Съдът е лишен от
възможност за преценка по чл. 23, ал. 2 и е длъжен да извърши
присъединяването. Съгласно чл. 23, ал. 3 от НК, когато наказанията са
различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го
присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. В Решение №
21/86 год. на ОСНК,/ което не е обявено за загубило сила с ТР №1/2018
година на ОСНК на ВКС/, е прието, че при определяне на общо наказание за
две или повече престъпления, при което за едното от тях е наложено
наказание лишаване от свобода и глоба, а за другото - по-леко наказание от
лишаване от свобода, следва да се определи най-тежкото наказание лишаване
от свобода и към него задължително да се присъедини изцяло наказанието
„глоба“. В Решение № 518/90 г. на III Н. О. е посочено, че при едновременно
налагане на наказания лишаване от права и лишаване от свобода, срокът на
наказанието „лишаване от права“ може да надминава срока на наказанието
„лишаване от свобода“ най-много с три години. С оглед съдържанието на
посоченото касационно решение има се предвид срокът на лишаването от
свобода за престъплението, по което е наложено и наказанието „лишаване от
права“, а не определеното общо наказание по реда чл. 23 от НК или чл. 25 от
НК.
В настоящия случай на Х. М. В. е определено наказание при условията
на кумулативност с одобрено споразумение, вл. в законна сила на 01.03.2019
година от РС- Пазарджик по НОХД №55/2019 година по описа на съда, а
именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ месеца, при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване и наказание „глоба“ в размер на
200 лв., както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, поради което въззивната инстанция е
длъжна да присъедини към общото най- тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца наказанието „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и наказанието
„глоба“ в размер на 200 лв.
6
Въззивният състав отчитайки, че осъденият Х. М. В. е деец с висока
степен на обществена опасност- същият е осъждан многократно за
разнородни престъпления, а именно по Глава V от НК Престъпления срещу
собствеността; по Глава XI, Раздел II и Раздел III от НК- Престъпления по
транспорта и съобщенията и Престъпления против народното здраве и против
околната среда и това, че размера на определеното му наказание „глоба“ 200
лв. не е висок, счита, че размерът на присъединеното наказание „глоба“ не
следва да бъде редуциран, с оглед разпоредбата на чл. 23, ал.3 от НК.
Видно от приетата от първоинстанционния съд Справка от
Министерство на правосъдието ГД“ Изпълнение на наказанията“ с рег.
№7316/30.06.2022 година, осъденият Х. М. В. е изтърпял изцяло наказанието
си „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, определено му
от РС-Гоце Делчев по НОХД №348/2019 година по описа на съда, поради
което на основание чл. 25, ал.2 от НК, същото следва да бъде приспаднато.
Водим от горното и на основание чл.341 от НПК, Апелативен съд –
София
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение № 311 от 03.08.2022 г. по ЧНД № 406/2022,
Окръжен съд – София, VII наказателен състав като го ДОПЪЛВА:
На основание чл. 25, ал.2 от НК ПРИСПАДА от общото определено на
осъдения Х. М. В. наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/
години и 6 /шест/ месеца от части изтърпяното наказание, а именно от датата
на постъпването му в местата за лишаване от свобода на 08.07.2022 г. до
настоящия момент.
На основание чл. 25, ал.1 от НК ГРУПИРА наказанията „лишаване от
свобода“, определени и наложени на осъд.Х. М. В. от РС-Гоце Делчев по
НОХД №348/2019 година, от РС- София по НОХД №11429/2018 година, от
РС- Плевен по НОХД №586/2019 година, от РС- Пазарджик по НОХД
№55/2019 година, като
НАЛАГА И ОПРЕДЕЛЯ на осъд. Х. М. В. за изтърпяване общо
наказание, най-тежкото от тях, а именно наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 11 /единадесет/ месеца, което наказание следва да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното
общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца,
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/
година и 6 /шест/ месеца, определено му от РС- Пазарджик по НОХД
№55/2019 година по описа на съда.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното
общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца,
наказанието „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лв., определено му от РС-
7
Пазарджик по НОХД №55/2019 година по описа на съда.
На основание чл. 59 от НК ПРИСПАДА от определеното на осъд.Х. М.
В. общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца
предварително задържане за срок от 11.01.2019 година до 19.03.2019 година
по НОХД №348/2019 година на РС- Гоце Делчев.
На основание чл. 25, ал.2 от НК ПРИСПАДА изцяло изтърпяното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8