В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Тоничка Кисьова | |
Производството е по реда на чл.49,ал.1 от СК. Ищецът И. М. Т. твърди в исковата си молба, че с ответницата Л. И. Т. са сключили граждански брак на ...............г. в Г. за което е съставен акт за граждански брак № .../14.09.1991г., но семейно жилище не са имали и никога не са живели заедно като семейство, той е останал да живее в с. С., а ответницата е продължила да живее в гр. З., нямат деца и не са придобивали общи имущества. Твърди още, че не са полагали грижи един за друг, както и че 2-3 години след сключване на брака той е заживял с друга жена в с. С., с която живее и понастоящем, която се е грижела за него и домакинството, с оглед на което бракът им е изпразнен от съдържание и е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен. В съдебно заседание допълва исковата си молба, като твърди, че вина за разстройството на брака има ответницата, тъй като не го е последвала да живее с него в с. С., не е полагала грижи като съпруга в домакинството, била е в компания с други мъже. Ответницата твърди в отговора си, че 20 години са живели заедно в брак и едва когато здравето й се е разклатило, той е заживял с друга жена, но не е преставал да я посещава. В съдебно заседание уточнява, че семейно жилище е бил апартамента в Г.. Твърди, че е за запазване на брака, но ако същият бъде прекратен това да стане по вина на ищеца. Претендира в съдебно заседание издръжка в размер на 500 лв. месечно, като в писмения отговор е посочена еднократна издръжка в размер на 250-300 хиляди лева. В съдебно заседание ищецът лично и Ч. пълномощника си А.Г. поддържа иска си. Ответницата лично и Ч. пълномощника си А.Д. оспорва иска, като твърди, че е за запазване на брака, но ако същият бъде прекратен да е по вина на ищеца. Златоградският районен съд, като взе предвид твърденията в исковата молба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следната фактическа обстановка: Страните са сключили граждански брак на .............г., за който е съставен акт № .../14.09.1991г. , видно от представеното по делото удостоверение. Страните твърдят, че от брака си нямат родени деца и доказателства в тази връзка не са представени. От представената епикриза от 26.08.2003г., издадена от УМБАЛ "Св.Георги"ЕАД гр.Пловдив е видно, че И. М. Т. е лекуван от 16.08.2003г. до 26.08.2003г. с диагноза ИБС.Преден обширен миокарден инфаркт.Преходен ЛПХБ, епистенокарден перикардит. От разпореждане № */01.07.2009г. на ТП на НОИ гр.С. е видно, че И. М. Т. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 494,95 лв. Представен е и дговор за банков кредит от 18.12.2007г., от който се установява, че "............." с.С. е взел банков кредит в размер на 220 000 евро за закупуване на два нови автобуса със срок на погасяване до 20.12.2015г. От представена епикриза по ИЗ № .........е видно, че ответницата Л. Т. е лекувана от 15.05.до 22.05.2010г. с диагноза Декомпенсиран инсулинозависим захарен диабЕ.КДС.Полиневропатия нефропатия диабетика.От представеното удостоверение за декларирани данни изх.№ */11.06.2010г. е видно, че ответницата е декларирала 1/6 ид.част от жилище и земя в с.С., У.".............." № .,вх..., а от удостоверение обр.УП- №30 изх.№ 94-ЛТ-1201/24.07.2001г. се установява, че е работила от 09.12.1975 г. до 10.11.1991г. като гардеробчик в "................." ЕАД /в ликвидация/ Г.. От разпореждане № */01.04.2009г., на ТД на НОИ гр.С. е видно, че Л. Т. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 106,11 лв. От показанията на св.М. Т.,син на ищеца, се установява, че от 1991г. до момента баща му живее в с.С. и едва преди 6-7 години е разбрал, че е семеен. Твърди, че баща му никога не е живял в Г. нито е виждал ответницата да живее с него в с.С. Установява, че когато му е казал, че се е оженил баща му се аргументирал с това, че ответницата трябвало да си вземе жилище от "................" и затова е сключил брак, за да й помогне да си вземе жилище.Твърди, че работи като шофьор в транспортната фирма на баща си "................" и базата на фирмата е в с.С., но никога не е виждал ответницата да помага във фирмата. Не е помагала никога и в домакинството. Твърди, че от смъртта на майка му през 1980г.до 1988г. за тях се е грижела баба му, а след това от 1989г. и до момента друга жена В. С. се грижи за баща му и за домакинството и с нея баща му живее като със съпруга. Твърди, че баща му преди 6-7 години е получил инфаркт и е на поддържащо лечение, както и има проблеми с двигателната система и се е лекувал в П. , като ответницата е била с него. Св.Г. К. твърди в показанията си, че страните никога не са живели заедно като семейство. Ищецът си живее в с.С., а ответницата живее в Г.. Твърди, че ответницата никога не е живяла в с.С., макар, че е родом от същото село, а ищецът не е живял в З. и случайно е разбрала от клиент, че страните са се оженили, за да може ответницата да си купи жилище от "....................".Твърди още, че ищецът има нужда няк¯й да се грижи за домакинството и живее като семейство с друга жена. Твърди също, че през 1994 и през 2002-2003г., когато е правила ремонти, почти ежедневно е минавала покрай жилището на ответницата в Г. тъй като в близост до него има магазин за строителни материали, и е виждала ответницата на пейката със съседки, но И. никога не го е виждала там. Св.М. П., съседка на ответницата, твърди, че и преди и след сключването на брак ищецът е идвал в жилището на ответницата в Г. като понякога е оставал да пренощува, понякога си е тръгвал, тъй като е имал деца и е трябвало да се грижи за тях. Твърди, че са имали общо домакинство, заедно са пазарували, заедно са ходили на заведение, празнували рождени дни и големи празници, като последният й спомен за празнуван рожден ден е от 2000г. Твърди, че от преди 10 години е чувала, че ищецът има друга жена в с.С., но и след 2000г. е виждала И. да излиза от апартамента на ответницата. Установява, че докато е бил по-млад е идвал по-често и че ответницата е напарвила 5 аборта. Твърди също, че не е виждала друг мъж да влиза в апартамента й и не е чувала да има други връзки. Св. М. К., внучка на ответницата, твърди, че познава ищеца от 5-6 годишна и че до 2000г. е живяла заедно с баба си в апартамента в З., който е собственост на вуйчо й Р. Твърди, че ищецът е идвал всяка вечер, вечеряли са заедно, когато му се е налагало не е спал в апартамента, но системно е идвал до преди 4-5 години. Твърди също, че знае, че живее с друга жена в с.С., но не я познава. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.49,ал.1 от СК като по искане на страните на основание чл.49,ал.3 от СК съдът следва да се произнесе и по въпросът за вината за разстройството на брака. Не се спори, че страните са сключили граждански брак на 14.09.1991г. и от брака си нямат родени деца. Оспорва се обстоятелството дали страните са живели заедно като семейство или още от сключването на брака са живели разделено, като ищецът е живял в къщата си в с.С., а ответницата в апартамента на сина й от предходен брак в Г.. Свидетелите М. Т. и Г. К. установяват, че ищецът никога не е живял в З. заедно с ответницата, а е живял в къщата си в с.С., като за сключването на брака синът му е разбрал едва преди 6-7 години. Свидетелите на ответницата М. П. и М. К. пък твърдят, че ищецът често е идвал в апартамента в Г. като понякога е оставал да пренощува, понякога си е тръгвал, като св.П. уточнява, че си е тръгвал, тъй като е имал деца в с.С. и е трябвало да се грижи за тях. В показанията си и двете свидетелки установяват обстоятелства до 2000 година. Всички разпитани свидетели твърдят, че ищецът живее като със съпруга с друга жена в с.С., която се грижи за него и за домакинството, като св.М. Т. твърди, че това е станало от 1989г., а св.П. установява, че е от преди около 10 години. Следователно независимо от противоречивите твърдения на двете групи свидетели относно това дали страните са живели заедно като семейство в Г. след сключването на брака, то всички свидетели установяват, че от около 10 години страните не живеят заедно, като ищецът живее в с.С. с друга жена, а ответницата в Г.. Съгласно чл.15 от СК съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено. Ищецът твърди, че брачното нарушение на ответницата е, че не се е съгласила да живее с него в с.С. без важна причина за това, не се е грижела за него и за домакинството. Ответницата също не посочва важна причина, която да налага да живеят разделено. От показанията на св.М. П. и М. К. не се установява категорично, че съпрузите са живели заедно и са полагали общи грижи за семейството. И двете свидетелки твърдят, че ищецът често е идвал и понякога е пренощувал, но св.П. установява, че се грижел за децата си от предходен брак и затова си е тръгвал за с.С. Същата установява, че са празнували заедно рождени дни и големи празници, но този факт не сочи на съвместно живеене и общи грижи за семейството.Тези показания кореспондират и с признанието на ответника в съдебно заседание от 09.06.2010г., че е ходил на гости на ищцата, но никога не са живели заедно като семейство. Ответницата твърди, че брачното нарушение на ищецът е, че е заживял с друга жена в с.С. При така установеното съдът счита, че предявеният иск за развод поради разстройство на брака е основателен и доказан. От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че от около 10 години страните са във фактическа раздяла, не живеят заедно и никой от тях не сочи важни причини, които налагат да живеят разделено. Не се оспорва, че ищецът има собствено жилище в с.С. и транспортна фирма като със седалище в с.С. Ответницата живее в жилище на сина й в Г. и не сочи важна причина, която да налага да не живее съвместно със съпруга си. Ищецът живее на съпружески начала с друга жена в собственото си жилище в с.С. При това положение фактическата раздяла е прекъснала всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между съпрузите, между тях липсва взаимност, уважение, доверие. Брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Обстоятелството, че раздялата е от около 10 години е доказателство, че разстройството на брака е непоправимо, не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. Съдът счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Ответницата е поискала съдът да се произнесе по въпроса за вината с отговора, а ищецът е направил това в първото съдебно заседание, за което няма пречка съгласно разпоредбата на чл.322 от ГПК до приключване на устните състезания. С оглед установените и доказани брачни нарушения на двамата съпрузи, а именно, че ищецът е установил извънбрачна връзка, за която прави и признание, а ответницата, че е отказала да живее съвместно с ищеца в собственото му жилище в с.С., без да сочи важна причина за това, както и че не е полагала грижи за семейството в нарушение на чл.17 от СК. Ответницата твърди, че апартаментът в Г. в който живее е бил семейно жилище, но никой от съпрузите не е поискал съдът да се произнесе по съединен с брачния иск иск относно ползването на семейното жилище. Ищецът признава, че този апартамент е собственост на сина на ответницата и че той няма претенции към него, поради което по въпросът за ползването на семейното жилище съдът не следва да се произнася поради липса на искане на страните. Служебно съдът се произнася само когато от брака има ненавършили пълнолетие деца на основание чл.56,ал.1 от СК. По направеното от ответницата искане за присъждане на издръжка, съдът счита същото за неоснователно. Съгласно чл.145,ал.1 от СК само невиновният за развода съпруг има право на издръжка. При положение, че ответницата също е виновна за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, тя няма право на издръжка и искът й следва да бъде отхвърлен. В отговора на исковата молба ответницата е поискала еднократна издръжка в размер на 250 000-300 000 лв. В съдебно заседание от 09.06.2010г. уточнява, че претендира 500 лв. месечна издръжка. В писмената защита след приключване на устните състезания е претендирала за 2000 лв. месечна издръжка. Съдът счита, че тъй като издръжката е периодичен платеж предявеният иск за издръжка е в размер на 500 лв. месечно, както е уточнено в съдебно заседание от 09.06.2010г. Направеното изменение на размера в писмената защита от 500 на 2000 лв. е след приключване на устните състезания и с оглед забраната на чл.214,ал.1 от ГПК не може да бъде взето предвид като недопустимо. Съдът служебно следва да се произнесе и по въпроса за фамилното име. В исковата молба ищецът сочи, че няма претенции за фамилното име и ако ответницата желае може да продължи да носи неговото фамилно име Т. или да носи предбрачното си фамилно име К. В представеното по делото споразумение от 10.05.2010г. ответницата е приела да носи след прекратяването на брака фамилно име Т., но с отговора е оттеглила подписа си под споразумението и не е изразила становище по въпроса за фамилното име. С оглед на това и на основание чл.53 от СК във вр. с чл.326 от ГПК след като ответницата не е изразила изрично желание да възстанови предбрачното си име ще следва след прекратяването на брака ответницата да носи фамилно име Т. На основание чл.329,ал.1 от ГПК с оглед приетата и на двамата съпрузи вина ще следва разноските по делото да останат в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. Водим от гореизложеното Златоградският районен съд Р Е Ш И : ПРЕКРАТЯВА сключеният между И. М. Т. от с.С., У."............" № .., с ЕГН * и Л. И. Т. от Г. У."С. С.",........с ЕГН * граждаждански брак с акт за граждански брак № ..../14.09.1991г. като дълбоко и непоправимо разстроен ПО ВИНА на двамата съпрузи. ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака Л. И. Т. да носи фамилно име Т. ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. И. Т. от Г. У."С. С.", с ЕГН * срещу И. М. Т. от с.Старцево, У."............" № .., с ЕГН * иск за присъждане на месечна издръжка в размер на 500 лв.като неоснователен. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред Смолянския окръжен съд. СЪДИЯ: /п/ |