№ 202
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500509 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 509/2022 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Мюсюлманското
изповедание гр.София, подадена чрез адв. Р., против решение №
260013/08.08.2022 г., постановено по гр.д. № 1/2013 г. по описа на
Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете му
против Община Разград с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността за признаване за установено, че ищецът притежава право на
собственост въз основа на реституция по реда на § 5 от ПЗР на ЗВ, като
правоприемник на съществувалата на територията на гр. Разград
мюсюлманска вероизповедна община, а при условие на евентуалност -
придобивна давност с владение продължило през периода от 15.09.1895г. до
1971г. включително, върху следния недвижим имот: Джамия „Ибрахим
паша", представляваща сграда № 2 с идентификатор 61710.505.578.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със
заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на ИА „ГКК",
гр. София, без последващо изменение на КККР, с административен адрес: гр.
Разград, п. к. 7200, пл. „Независимост", със застроена площ 376 кв. м., брой
етажи 1 (един), предназначение - култова, религиозна сграда, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, при съседи: от
всички страни поземлен имот с идентификатор ПИ 61710.505.578, построена
в ПИ 61710.505.578 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Разград, одобрени с посочената по-горе заповед, заедно с 376/13191 ид.ч. от
1
правото на собственост върху този имот, а реално частта от същия, върху
който е построена джамията, с административен адрес на поземления имот:
гр. Разград, п. к. 7200, пл. „Независимост", площ от 13 191 кв. м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор - няма, номер по
предходен план - няма, и съседи: ПИ 61710.505.7031, ПИ 61710.505.4310, ПИ
61710.505.2977, ПИ 61710.505.7192, ПИ 61710.505.485, ПИ 61710.505.7024,
ПИ 61710.505.484, ПИ 61710.505.482, ПИ 61710.505.483 и ПИ 61710.505.7023
и за осъждане на ответника да му предаде владението на описания имот и М. е
осъдено да заплати на Община Разград, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 вр. чл.
81 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, следните суми: 250.00 лева
представляващи разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице за
изготвяне на съдебно техническата експертиза и 540.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено при нарушения на съществени съдопроизводствени правила,
необоснованост и нарушения на материалния закон, като е молил за отмяната
му с уважаване на иска и присъждане на разноските. Изложил е следните
оплаквания: - окръжният съд неправилно приел, при наличието на събраните
по делото доказателства (списъците на районните мюфтийства и
мюсюлманските вероизповедни общини (МВО)) - извлечения от архивните
фондове на Дирекция “Централен държавен архив“ и удостоверението от
07.08.2003 г. на Дирекция „Вероизповедания“ при МС на РБ) липсата на
установено по делото правоприемство на ищцовото изповедание и МВО; -
съдът погрешно приел, при липсата на оспорване от друго вероизповедание,
необходимост от водене на предварително производство по § 4 от ПЗР на ЗВ;
- постановил правен извод, който не намирал опора в събраните по делото
доказателства, а решението нарушавало нормата на § 2, ал.4 от ПЗР на ЗВ,
довело до нарушаване и на разпоредбата на чл. 108 ЗС;
Ответникът Община Разград, чрез С. Д. (служител с юридическо
образование и правоспособност) е подал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко от
оплакванията е молил за отхвърлянето и за потвърждаване на обжалваното
(частта от него) решение, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание, страните чрез процесуалните си представители са
поддържали съответно въззивната жалба и отговора, като въззивникът е
претендирал разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК и е представил
писмени бележки.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно, но недопустимо в обжалваната
част, поради следните съображения:
Пред окръжния съд Мюсюлманско изповедание, гр. София е предявило
2
срещу Община Разград искове по чл. 108 от Закона за собствеността, с които
е претендирало за признаване на правото му собственост по отношение на
ответника върху следните недвижими имоти: - джамия „Ибрахим паша",
представляваща сграда № 2 (две) с идентификатор 61710.505.578.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със
заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на ИА „ГКК",
гр. София, без последващо изменение на КККР, с административен адрес: гр.
Разград, п. к. 7200, пл. „Независимост", със застроена площ 376 кв. м., брой
етажи 1 (един), предназначение - култова, религиозна сграда, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, при съседи: от
всички страни поземлен имот с идентификатор ПИ 61710.505.578, построена
в ПИ 61710.505.578 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Разград, одобрени с посочената по-горе заповед; - както и върху 376/13191
ид.ч. от правото на собственост върху този имот -ПИ 61710.505.578 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, а реално -
частта от същия, върху който е построена джамията, с административен адрес
на поземления имот: гр. Разград, п. к. 7200, пл. „Независимост", площ от 13
191 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор -
няма, номер по предходен план - няма, и съседи: ПИ 61710.505.7031, ПИ
61710.505.4310, ПИ 61710.505.2977, ПИ 61710.505.7192, ПИ 61710.505.485,
ПИ 61710.505.7024, ПИ 61710.505.484, ПИ 61710.505.482, ПИ 61710.505.483 и
ПИ 61710.505.7023 на основание реституция по реда на § 5 от ПЗР на ЗВ, като
правоприемник на съществувалата на територията на гр. Разград
мюсюлманска вероизповедна община, и при условие на евентуалност – на
основание придобивна давност с владение продължило през периода от
15.09.1895г. до 1971г., включително, като е настоявало за осъждане на
ответника да му предаде владението им.
С исковата си молба, уточнявана в хода на производството с
допълнителни молби, ищецът е сочил, че е правоприемник на мюсюлманска
вероизповедна община със седалище гр. Разград, която е установила
фактическа владелческа власт върху процесния имот (земя и сграда) през
1919 г., произвело действие през 1929 г. или най-късно към 1939 г., когато са
изтекли сроковете на кратката, съответно на общата придобивна давност
според Закона за давността, отм. през 1951 г., като владението на тази
вероизповедна община е продължило и след 09.09.1944 г. до 1971 г., когато
процесният имот (земя и сграда) бил отнет от държавата без основание.
Счита, че по отношение на имота – сградата на джамията и за терена върху
който е застроена (376 кв.м. след частичното оттегляне на иска) са налице
предпоставките за реституция по реда на § 5 от ПЗР на ЗВ във вр. със Закона
за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.
При условие на евентуалност, в случай че се приеме, че не е налице
твърдяното правоприемство е поддържал, че е придобил правото на
собственост върху процесния имот (земя и сграда) въз основа на изтекла в
3
негова полза придобивна давност, с владение продължило през периода от
15.09.1895г. до 1971г., включително.
Първоначално исковата молба е била насочена и срещу държавата, по
отношение на която исковете са били оттеглени и делото е било прекратено с
влязло в сила определение № 1124 от 03.12.2013 г. С исковата си молба,
ищецът е изложил, че за имота били издадени актове както за общинска, така
и за държавна собственост, без да е бил обезсилен преди това предходния.
Имотите (сградата и земята) били собственост на ищеца и за ответниците
(общината и държавата (преди оттегляне на иска срещу нея)) липсвало правно
основание да ги владеят. Доколкото ответниците, както община Разград така
и държавата, отказвали да му предадат джамията и терена върху който тя е
построена, претендирайки всеки от тях, че е техен собственик, съответно на
което са съставили всеки за себе си и актове съответно за общинска и за
държавна собственост, ищецът разполагал с правен интерес да докаже
правото си на собственост върху описаните сграда и земя и да моли
предаването на тяхното владение на Мюсюлманското изповедание по силата
на съдебно решение.
Ответникът Община Разград е подал писмен отговор на исковата молба,
с който е заявил, че джамията „Ибрям Паша“ (Ибрахим Паша) винаги е била
държавна собственост. Посочил е, че в исторически план, със Закона за
старините от 1911 г. тя била обявена за „народна старина“, а със Закона за
паметниците на културата и музеите – за художествен паметник на културата
от национално значение през 1971 г. и била декларирана за архитектурен
паметник на културата под №176 в регистъра на регистрираните културни
ценности, воден от Министерството на културата. Поземленият имот,
включително процесната част от него бил публична общинска собственост
поради естеството на предназначението си - „площад“, чрез който се
задоволявали по траен начин обществени потребности от местно значение.
Заявил е, че не е отнел под никаква форма, нито осъществява владение или
държане на процесния имот- джамия „Ибрахим Паша“. По отношение на
владението или държането на процесната част от поземления имот е посочил,
че не осъществява и няма как да осъществява фактическа власт върху тази
реална част в случай, че тя се индивидуализира от ищеца като „реално“
частта върху която е построена джамията, не само защото се намира под нея,
но и защото не упражнява реална фактическа власт и върху самата джамия,
като доказването на факта на фактическото осъществяване на владение и
началния му момент са в тежест на ищеца. В случай, че процесната част от
поземления имот се индивидуализирала от ищеца като идеални части, то
следвало да се има предвид, че те са част от имот, който е публична общинска
собственост, чрез който се осъществяват по траен начин обществени
потребности от местно значение.
По иска по чл. 108 от ЗС за поземления имот:
Съдът намира, че въпреки неколкократно дадените от окръжния съд
4
указания за поправяне на исковата молба, тя е останала нередовна в частта по
претенцията на ищеца по чл. 108 ЗС, касаеща поземления имот ПИ
61710.505.578 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Разград. Ищецът не е заявил ясно дали претендира установяване на
собственост и осъждане на общината за предаване на владение върху идеална
част от този поземлен имот или претендира реална част от него с конкретно
посочени граници и обозначени върху приложена скица в цвят, като не е
изложил и ясни и подробни обстоятелства за придобивното си основание само
по отношение на този поземлен имот отделно от тези за сградата - джамия.
Затова, с определение № 643 от 08.11.2022 г., в настоящата инстанция, съдът
е оставил без движение исковата молба в частта на претенцията по чл. 108 ЗС,
касаеща поземления имот - ПИ 61710.505.578 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Разград с указания за поправянето й. Указал е
на Мюсюлманското изповедание гр. София, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението, с писмена молба с препис за насрещната страна
да поправи нередовностите в исковата си молба като посочи: дали претендира
установяване на собственост и осъждане на общината за предаване на
владение върху идеална част от този поземлен имот или претендира реална
част от него, като в последния случай и конкретно да посочи граници и ги
обозначи върху приложена скица в цвят, както и да изложи ясни и подробни
обстоятелства за придобивното си основание само по отношение на този
поземлен имот отделно от тези за сградата - джамия. Със същото
определение, съдът е предупредил ищеца, че при неотстраняване на
нередовностите на исковата молба в тази част в срока следва обезсилване на
решението и прекратяване на производството по делото в посочената част
досежно поземления имот. Указанията на съда са връчени на ищеца на
08.11.2022 г., като в едноседмичния срок, нередовността не е била поправена.
Затова, решението на окръжния съд в рамките на обжалваната му част
досежно частта на претенцията на ищеца по чл. 108 ЗС, касаеща поземления
имот ПИ 61710.505.578 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Разград, като постановено по непоправената нередовна искова молба
следва да бъде обезсилено и производството в същата част – прекратено.
По претенцията по чл. 108 ЗС за джамията:
С уточнението на исковата молба от 29.08.2013 г., направено след
оттегляне на исковете срещу държавата, ищецът не е изложил различни
твърдения за обосноваване на правния си интерес от иска за джамията
насочен само срещу общината, като такива не е изложил и след отговора на
общината и становището й, че не е собственик, не владее и не държи
джамията.
Твърдяното от ищеца в исковата молба във връзка с наличието на
правен интерес от предявяването на иска срещу Община Разград е
оспорването от последната на собствеността на ищеца с издаване на актове за
общинска собственост за процесната джамия. Това твърдение не е доказано,
като по делото са представени три акта за публична държавна собственост за
5
джамията, съответно № 13 от 20.11.1996 г., № 2660 от 03.04.2018 г. и № 2877
от 05.06.2020 г. с предоставени права за управление на Областния управител
на Област Разград. Твърдения за това как общината владее или държи
джамията няма. Напротив, становището на общината още с отговора на
исковата молба е в насока, че джамията е държавна собственост и Община
Разглрад не осъществява нито владение нито държане на същата. Тази
позиция на ответника е последователно поддържана в хода на цялото
производство, включително и чрез процесуалните представители на общината
в проведените съдебни заседания от 09.04.2014 г. и от 13.07.2022 г., в които
отново е заявявано, че собственик на джамията е държавата, че Община
Разград не е собственик на същата и не я владее, нито държи, нито извършва
действия по управлението на имота. С писмената си молба от 13.07.2022 г.
общината е депозирала и допълнителни доказателства (освен представения
АПДС от 1996 г. по-рано по делото) за актуването на имота като публична
държавна собственост, заедно със становището на областния управител като
управляващ същия имот, че джамията „Ибрахим Паша“- Разград е публична
държавна собственост, че тя е обявена за художествен паметник на културата
с национално значение съгл. чл. 146, ал. 3 от Закона за културното наследство
и че с решение на Министерски съвет по протокол от 07.03.2018 г. му е
възложено провеждането на процедура по обществена поръчка за
реконструкцията и възстановяването й.
При така изложеното се налага извода, че искът по чл. 108 ЗС за
джамията е недопустим, поради липсата на правен интерес за воденето му.
При иск по чл.108 ЗС правният интерес се състои в необходимостта да бъде
признато оспореното право на собственост на ищеца и да бъде осъден
ответникът да предаде владението на имота. Ищецът не би могъл да постигне
целения със същия иск резултат - разрешаване на спора за собствеността на
имота – джамията „Ибрахим Паша“- Разград с оспорващия правата й или
претендиращия права върху нея и/или да постигне предаване на владението й.
Доколкото правният интерес на ищеца е изведен с твърдението за
оспорването на собствеността му от ответника чрез съставяне на акт за
общинска собственост за имота –джамия и този факт, обосноваващ правния
му интерес не е доказан, то такъв интерес от водене на делото срещу
общината и при поддържаната от нея позиция, че друг е собственик и
доказването, че не владее и не държи имота (напротив доказала е, че не тя, а
държавата претендира правото на собственост върху джамията и държавата
владее имота - управляван от областния управител), липсва. Затова, при
липсата на тази процесуална предпоставка за допустимостта на иска, той се
явява недопустим, а постановеното по такъв иск съдебно решение също е
недопустимо и следва да бъде обезсилено като производството по иска –
прекратено.
С обжалваното решение окръжният съд е постановил различен от
наложилия се резултат и е отхвърлил исковете по чл. 108 от ЗС, поради което
решението му в обжалваната част следва да бъде обезсилено и
6
производството по исковете – прекратено.
С оглед изхода от спора и прекратявяването на делото в обжалваната
част, отговорността за разноските се разпределя по правилото на чл. 78, ал.4
ГПК, като ищецът дължи заплащане на разноските на ответника в двете
съдебни инстанции, като за първоинстанционното производство – сума в
размер на 250 лева разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице за
изготвяне на съдебно-техническа експертиза и 540 лева – юрисконсултско
възнаграждение, а за въззивната инстанция – сумата от 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение съгл чл. 78, ал.8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260013/08.08.2022 г., постановено по гр.д. №
1/2013 г. по описа на Разградския окръжен съд, В ЧАСТТА с която са
отхвърлени исковете му против Община Разград с правно основание чл. 108
от Закона за собствеността за признаване за установено, че ищецът притежава
право на собственост въз основа на реституция по реда на § 5 от ПЗР на ЗВ,
като правоприемник на съществувалата на територията на гр. Разград
мюсюлманска вероизповедна община, а при условие на евентуалност -
придобивна давност с владение продължило през периода от 15.09.1895г. до
1971г. включително, върху следния недвижим имот: Джамия „Ибрахим
паша", представляваща сграда № 2 с идентификатор 61710.505.578.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със
заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на ИА „ГКК",
гр. София, без последващо изменение на КККР, с административен адрес: гр.
Разград, п. к. 7200, пл. „Независимост", със застроена площ 376 кв. м., брой
етажи 1 (един), предназначение - култова, религиозна сграда, стар
идентификатор - няма, номер по предходен план - няма, при съседи: от
всички страни поземлен имот с идентификатор ПИ 61710.505.578, построена
в ПИ 61710.505.578 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Разград, одобрени с посочената по-горе заповед, заедно с 376/13191 ид.ч. от
правото на собственост върху този имот, а реално частта от същия, върху
който е построена джамията, с административен адрес на поземления имот:
гр. Разград, п. к. 7200, пл. „Независимост", площ от 13 191 кв. м., трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за
друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор - няма, номер по
предходен план - няма, и съседи: ПИ 61710.505.7031, ПИ 61710.505.4310, ПИ
61710.505.2977, ПИ 61710.505.7192, ПИ 61710.505.485, ПИ 61710.505.7024,
ПИ 61710.505.484, ПИ 61710.505.482, ПИ 61710.505.483 и ПИ 61710.505.7023
и за осъждане на ответника да му предаде владението на описания имот и М. е
осъдено да заплати на Община Разград, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 вр. чл.
7
81 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, следните суми: 250.00 лева
представляващи разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице за
изготвяне на съдебно техническата експертиза и 540.00 лева юрисконсултско
възнаграждение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези части.
ОСЪЖДА М., гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Братя Миладинови” №27
представлявано от главния мюфтия, да заплати на Община Разград, ЕИК
*********, с адрес гр. Разград, бул."Бели Лом" № 37А, представлявана от
кмета, на основание чл. 78, ал. 4 и ал.8 ГПК, сумите от: 250.00 лева,
представляващи разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице за
изготвяне на съдебно техническата експертиза; 540 лева – юрисконсултско
възнаграждение за производството пред първата инстанция и 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8