Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 31.08.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав в открито заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №9812
по описа за 2014год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени
от С.О., обективно съединени искове с
пр.кв.чл.87 ал. 3 ЗЗД, вр.чл.190, ал.1 от ЗЗД – за разваляне на договор за замяна №РД-562-19/19,03,2008год. за 1/2 ид.част от
обект посочен в чл.2, т.6, представляващ апартамент №*, находящ се в гр.*************,
състоящ се от дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от
59,53кв.м., при граници: изток-улица, запад-апартамент №*, север-тревна площ,
юг-фасада, отгоре-апартамент №*, отдолу-мазета, заедно с прилежащото към апартамента избено помещение №28, с площ от
3,59кв.м., при граници-изток-коридор, запад-фасада, север-П.,
юг-мазе №67, заедно с припадащите се 0,813%ид.части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, както и предявен при условията на
евентуалност иск с пр.кв.чл.190, ал.2 от ЗЗД за заплащане на 1/2част от цената за имота в размер на 67476,00лв.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането.
Релевира доводи, че между страните е сключен
договор за замяна от 19,03,2008год., по силата на който А.*. ООД *** община
описания недвижим имот като пазарната
цена на апартамента описан в чл.2, т.6 от ДЗ е в размер на 69000евро или
134952лева, с която цена СО се е съгласила. С решение от 19,03,2012год., влязло
в сила на 29,06,2012год. по гр.д.№292/2010год. на СРС, 45 състав по отношение
на С.О. е било признато за установено, че собственик на 1/2ид.част от
имота е Р.В.М.. С оглед чл.223 от ЗЗД ищеца следва да се счита за купувач на
имота и предвид съдебното отстранение от същия
за ½ ид.част от имота моли сключения договор за замяна да бъде
развален за посочената идеална част, доколкото ищеца не би сключил същия в
случай, че е знаел за правата на трето
лице върху имота. На осн.чл.190 от ЗЗД претендира връщане на половината от
определената пазарна цена за имота.
С оглед горното е заявено становище за уважаване
на предявените искове като основателни. Претендира разноски.
Ответникът –„А.*.“ООД в указания законоустановен срок
за отговор по чл.131 от ГПК излага становище
за неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че влязлото в сила решение,
с което са признати права на трето лице върху имота не е обвързващо за
ответното дружество. Позовава се на придобивна давност от страна на А.*. ООД за
½ ид.част от имота на основание придобивна давност за периода от
19,11,2007год. до 20,11,2012год. Вземането на ищеца от 67476лв. е погасено по давност. Релевира
възражение по чл.87, ал.4 от ЗЗД от неточното изпълнение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски по делото.
С влязло в сила определение от 16,11,2015год.
производството по делото е прекратено по отношение на ТЛП-В.В. Д..
При
така изложеното след като обсъди доказателствата по съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно между страните
е сключването на договор с №РД -56219/19,03,2008год. с предмет посочен в
исковата молба, по силата на който С.О.
е заменила в полза на ответника следния недвижим имот, находящ се в гр.******-ъгъла
с улица Т.п., представляващ УПИ, с площ от 1140кв.м., -УПИ Х, отреден за
административен комплекс, КОО и подземни гаражи, кв.43, жк.Л., при съседи: ул.Д.,
ул.Т.п., УПИ І-за ЖС и ТП, УПИ ІХ-198. Цената на заменяемия имот е определена
на 383469евро или 750,000лева. В замяна на прехвърляния имот „А.*.“ООД ***
община шест апартамента, сред който и процесния апартамент №55,/по т.6 от
договора/. Цената на прехвърлените от А.*. ООД имоти е 744523,00лв. Разликата в
цената от 5477,00лв. следва да се заплати в полза на С.О.. Не е спорно, че
същата е платена/ опр.по реда на чл.146 от ГПК постановено в с.з. от 16,11,2015год./
Договор за замяна е
сключен на основание решение №1056/18,12,2006год. на Столичен общински съвет и
заповед № РД-562-373/17,12,2007год.
С влязло в сила на
29,06,2012год. решение № І-45-119/19,03,2012год. е признато за установено по
отношение на СО, че Р.М. е собственик на ½ ид.част от процесния имот.
При така установената фактическа обстановка съдът приема за
установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 188
от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право
на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да
противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това. Правото на купувача да претендира разваляне на
договор за покупко-продажба/замяна по реда на чл.189 ЗЗД, вр.чл.87, ал.3 от ЗЗД възниква при наличието на следните предпоставки: 1. сключен валиден договор за покупко-продажба/замяна между ищеца и ответника с предмет - право на собственост или ограничено
вещно право върху недвижим имот, 2. наличие на самостоятелни вещни права в полза на трето лице върху обекта
предмет на продажба/замяна и
3. купувачът да е добросъвестен или
да не е знаел, че предметът
на договора принадлежи на трето лице. За уважаването на иска е ирелевантно
дали трето лице е упражнило правото
си по съдебен ред и дали купувачът
е реално отстранен от вещта или съществува възможност за това предвид наличието на висящ спор. Т.е. сочените предпоставки говорят за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на
задължението да се прехвърли правото на собственост/ в този смисъл постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 424 от 24.01.12 г.
по гр. д. № 1872/10 г. на ІV г.о. на ВКС/. Купувачът може да развали договора и
да търси обезщетение за вредите и когато вещта все още не му е отнета, но
съществува реална заплаха от това. Такава заплаха е налице винаги когато трето лице притежава право на собственост върху продадения/заменен имот, защото то може по всяко време
да поиска вещта си.
Изложеното се отнася и за договора за замяна, по
който страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи
или други права и всеки от заменителите се смята за продавач на
това, което дава, и за купувач на това, което получава (чл. 222 -223 ЗЗД). Съгласно чл. 190, ал. 1 ЗЗД, ако само част от
продадената вещ принадлежи на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата
по съдебен ред и обезщетение според чл. 189 ЗЗД,
когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил
договора, ако знаеше това. В противен случай, съгласно чл. 190, ал. 2 ЗЗД, купувачът може да иска
намаление на цената и обезщетение за вредите (чл. 82 - 83 ЗЗД).
Не е спорно, че ответникът не е изпълнил точно
задължението си да прехвърли собствеността върху процесния апартамент, с оглед
влязлото в сила съдебно решение, с което е установено, че ½ ид.част
принадлежи на трето лице. За установено съдът намира обстоятелството, че ищеца
е добросъвестен с оглед нормата на чл.188 от ЗЗД, доколкото липсват данни да е
знаел за правата на трето лице към сключване на договора за замяна. Същия е
сключен на 19,03,2008год., а исковата производство по предявения срещу СО иск с
пр.кв.чл.108 от ЗС е инициирано през 2010год. От друга страна настоящия състав
намира, че ищеца не ангажира доказателства сочещи на извод, че не би сключил
договор за замяна за спорния имот, ако е знаел за съществуването на правата на
трето лице върху част от имота. Този извод се налага и от самата претенция на
ищеца за разваляне на договора, в частта за установените права на третото лице,
а не изобщо за процесния апартамент. Налице е и хипотезата на чл.87, ал.4 от ЗЗД. Неточното изпълнение на
продавача/заменител да прехвърли собствеността върху целия имот-част от
обектите по договор за замяна и с оглед интереса на кредитора е несъществено. Притежаваната
от трето лице част от имота - ½ид.ч. следва да се остойности в размер на
½ от съгласуваната между страните цена за заменения имот или 67476,00лв.
Същата представлява 0,08% от стойността на имуществото прехвърлено на ищеца по
процесния договор.
Съобразно изложеното исковата претенция за
разваляне на договора е неоснователна.
По предявения иск за заплащане на сума в размер на
67476,00лв. съдът намира, че въпреки неточното посочване на основанието на
претенцията от страна на ищеца/връщане на платената цена по договора и
безспорния факт, че се касае за договор за замяна, по който ответникът е
заплатил разликата в стойността на заменените имоти/ действителната воля на
ищеца намира отражение в нормата на чл.190, ал.2 от ЗЗД.
За уважаването на този иск е необходимо по делото
да бъде установено, че продавачът е изпълнил неточно задължението си да
прехвърли вещта (чл. 187 ЗЗД) поради
реално съществуващи права на трети лица по отношение на вещта, които могат да
се противопоставят на купувача. Искът с правно основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 223 ЗЗД е установен по основание. В
случая ответника не е изпълнил точно задълженията си по договора, продавайки имот с права на трето лице. В резултат от
това ищеца е претърпял вреда в размер на
сумата, с която се е намалила стойността на имота поради правата на третото лице или в случая 67476,00лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че
вземането е погасено по давност. Съгласно чл.114 ЗЗД давността тече от момента,
в който е установено с влязло в сила решение правото на Р.М. върху 1/2ид.част
от имота-29,06,2012год. или на осн.чл.111, б.б от ЗЗД вземането за процесната
сума заявено с ИМ вх.№83163/04,07,2014год. не е погасено по давност.
С оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 5253,32лв., от които 2699,04лв.-д.т.,
2554,28лв.—юрисконсултско възнаграждение./Не се присъждат разноски в размер на
67,48лв.-за вписване на ИМ по иска с пр.кв.чл.87, ал.3 ЗЗД с оглед изхода от
спора/.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената
искова претенция на ответника се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 1700,00лв.-адв.хонорар./по делото са представени доказателства
за платено възнаграждение в размер на 3400,00лв. и тъй като не е посочено по
всеки от исковете договореното такова, съдът приема същото да е по равно/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.О., с адрес гр.*********** срещу А.*. ООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес *** иск
с пр.кв.чл.87, ал.3 от ЗЗД, вр.чл.190, ал.1 от ЗЗД на договор за замяна
№РД-562-19/19,03,2008год. за 1/2 ид.част от обект посочен в чл.2, т.6,
представляващ апартамент №*, находящ се в гр.*************, състоящ се от
дневна кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 59,53кв.м., при
граници: изток-улица, запад-апартамент №*, север-тревна площ , юг-фасада,
отгоре-апартамент №*, отдолу-мазета, заедно с прилежащото към апартамента избено помещение №28 с площ от
3,59кв.м., при граници-изток-коридор, запад-фасада, север-П.,
юг-мазе №67, заедно с припадащите се 0,813%ид.части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата като неоснователен.
ОСЪЖДА А.*. ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес *** да заплати на С.О., с адрес гр.*********** на осн.чл. 190, ал.2 от ЗЗД сума в размер на 67476,00лв./шестдесет и седем хиляди лева четиристотин седемдесет и шест лева/, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.*. ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
*** да заплати на С.О., с адрес гр.*********** на осн.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 5253,32лв.-разноски.
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр.*********** да заплати на „А.*.“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
сума в размер на 1700,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: