№ 293
гр. Сливен, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
в присъствието на прокурора Д. Ив. С.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Частно наказателно дело
№ 20242200200738 по описа за 2024 година
Съдебното производство е по чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
В Окръжен съд - Сливен е постъпило искане от 03.12.2024 г.
направено от върховен прокурор, магистър А.Р. от Министерството на
правосъдието на Република Австрия, с което на основание Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. се претендира българските съдебни
власти да признаят и приемат за изпълнение съдебно Решение № 713 Hv 1/20а,
постановено на 14.01.2021 г. от Регионалния съд Корнебург, влязло в законна
сила на 14.01.2021 г. и предаване в България за изпълняване на наложена
принудителна мярка включваща лишаване от свобода – наказателно правно
настаняване в съдебно терапевтичен център съгласно § 21, абз.1 на
Австрийския наказателен кодекс на българския гражданин Б. Д. Н., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес *******.
От представеното писмо се установява, че лицето изтърпява
принудителната мярка в институция за психично ненормални
закононарушители и се намира на територията на Република Австрия.
В съдебно заседание представителят на ОП - Сливен изразява
становище за непълнота на доказателствата и съответно събиране на
допълнителни свързани с възможността лицето да бъде настанено в
Психиатрична болница Раднево, дали и при какви условия се изпълнява
принудителното лекуване постановено от съд по смисъл на чл. 90 ал. 2 от НК.
След отхвърлянето на това доказателствено искане становището на прокурора
от ОП – Сливен е, че са налице основанията на чл. 15 ал. 1 т. 11 от Закона за
отказ от признаване искане на съдебния кат по отношение на Българския
гражданин Б. Н., с който по отношение на него е наложена безсрочно
принудителна мярка. Според прокуратурата така наложената мярка в
Република Австрия не може да бъде изпълнена в България, тъй като няма
съответствие с българското законодателство, доколкото в РБългария лицата
извършили обществено опасни деяния в състояние на невменяемост по
1
отношение на тях се налага принудителни мерки по чл. 89 от НК. Според
представителя на ОП – Сливен от съдържанието на удостоверението на
австрийските власти е видно, че по отношение на Н. не е наложено наказание
Лишаване от свобода, а е наложена мярка включваща Лишаване от свобода и
тъй като в РБългария нито една от принудителните медицински мерки в чл. 89
от НК не включват лишаване от свобода, решението на австрийските съдебни
власти не може да бъде изпълнено.
Засегнатото лице Б. Д. Н. редовно призован, не се явява и не изразява
становище. От приложената към удостоверението декларация от лицето се
установява, че същия не е дал съгласие за изпращане на съдебното решение и
удостоверението.
Служебният защитникът на Б. Д. Н. – адв. Л. В. К. от АК - Сливен
счита, че не са налице условията за признаване на решението и приемане за
изпълнение. Според защитника след като българският гражданин не е дал
съгласие липсва основание за признаване на това решение, доколкото според
Н. условията н Австрия са по-добри.
СЪДЪТ, като се запозна с материалите по делото доводите и
становищата на страните, прие за установено следното:
От страна на съдебните органи на Република Австрия е изпратено
Удостоверение по чл.3 от специалния закон относно решаване на въпросите,
свързани с приемането и изпълнението на съдебно Решение № 713 Hv 1/20а,
постановено на 14.01.2021 г. от Регионалния съд Корнебург, влязло в законна
сила на 14.01.2021 г., с което българският гражданин Б. Д. Н. с ЕГН:
********** е признат за виновен в извършването на територията на
Република Австрия на престъпление по чл.107, ал.2 от Австрийския
наказателен закон за опасна заплаха с лишаване от свобода до 3 години и
съгласно параграф 3ж от Закона за забрана 1947 г. с лишаване от свобода до 20
години и на осн. § 21, ал.1 StGB е изпратен в болнично заведение за душевно
болни престъпници.
С оглед данните от справката за постоянен и настоящ адрес (с
постоянен и настоящ адрес ******* на български гражданин Б. Д. Н.,
Окръжен съд-Сливен е компетентния такъв по смисъла на чл.7, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС.
От обстоятелствената част на съдебния акт и удостоверението се
установява, че под влияние на състояние изключващо здравия разум /параграф
11 на Наказателния кодекс на Република Австрия/, дължащо се на умствено
или душевно разстройство от висока степен, а именно шизоафективно
разстройство Н. е извършил деяния, за които е заплашен с лишаване от
свобода над 1 година, като е действал по различен от посочения начин в
параграфи от 3а до 3е на Закона за забрана по националистически начин, като
на 21.08.2020 г. в Швехат до екипажа на летището Мокси Виена и други
адреси е изпратил имейл с който е заплашвал със смърт служители на хотел
Мокси и в периода 12.08. до 27.08.2020 г. от различни места е изпращал
имейли до различни получатели заплашвайки лица със смърт, проповядвайки
фашистка и националистическа идеология, при което въз основа на неговата
личност, неговото състояние и вида на деянията му са налице опасения, че под
влияние на неговото умствено и душевно разстройство той ще извърши
наказуеми действия с тежки последици.
В удостоверението е посочено, че ако Н., е бил вменяем щял да бъде
наказан съгласно чл.107, ал.2 от Австрийския наказателен закон за опасна
заплаха с лишаване от свобода до 3 години и съгласно параграф 3ж от Закона
2
за забрана 1947 г., ако извършва деянията по различен начин от посочения в
параграфи от 3а до 3е в националсоциалистически принцип с лишаване от
свобода до 20 години.
В този смисъл настоящият съд счита, че деянието за което
българският гражданин е съден на територията на Република Австрия се явява
и престъпление по българския НК, в частност такова по чл.144, ал.3, т.1 от НК
и по чл.108, ал.1 от НК. Освен това в представеното удостоверение е
отбелязано, че престъплението е сред изброените в чл.8, ал.2
ЗПИИСАННЛСМВЛС, при които двойна наказуемост не се изисква.
Не са налице основанията за отлагане по чл.14 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, нито за отказ за признаване на решението, предвидени
в чл.15 от същия закон. Представеното удостоверение е пълно и съответства
на съдебния акт. Б. Д. Н. е участвал в съдебния процес, вследствие на който му
е наложена мярката, включваща лишаване от свобода - настаняване в
болнично заведение за душевно болни престъпници за неопределено време. Б.
Д. Н. не е дал съгласие за изпращане на съдебното решение и
удостоверението, посочвайки като причини за това: „В Австрия условията на
задържане са по добри“. В разглеждания случай не се изисква съгласие на
засегнатото лице, тъй като съгласно чл.22, ал.2, т.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС
съдебният акт е изпратен в държава членка – Република България, чийто
гражданин е Б. Д. Н. и в която същият има местоживеене. В този смисъл е
неоснователно изразеното становище на защитника на Н. относно липса на
основания за изпълнение на решението съобразено според желанието на
неговия клиент.
Към 12.11.2024 г. са изтекли 1535 дни от изпълнението на мярката,
включваща лишаване от свобода, но съгласно австрийското право не
съществува претенция(възможност) за условно освобождаване, основаваща се
изключително на изтекло време. Тези мерки следва да се изпълняват за
толкова дълго време, колкото изисква тяхната цел. По идентичен начин е
решен въпросът с продължителността на принудителното лечение и в
българското законодателство – чл.92, ал.5 НК.
Според легалната дефиниция за "наказание" по т.2 от допълнителните
разпоредби на ЗПИИСАННЛСМВЛС това е всяко наказание "лишаване от
свобода" или мярка включваща лишаване от свобода, постановени за
определен или неопределен срок във връзка с извършено престъпление и
вследствие на наказателно производство. В случая извършителят на
престъплението след като е признат за виновен е освободен от наказателна
отговорност поради умствено увреждане, и е настанен в институция за
душевно болни престъпници. Видно от представеното писмо на австрийските
власти Н. се намира в Затвор Гьолерсдорф за изтърпяване на наказателна
мярка. За това съдът счита, че процесното решение попада в обхвата на
специалния закон.
Настоящия съд не споделя становището на прокуратурата, че не са
налице условията за признаване и приемане за изпълнение на решението на
Австрийския съд по отношение на осъдения Н..
Безспорно е, че в изпълнение на присъдата на Регионалния съд
Корнебург, Н. се намира в затвор Гьолерсдорф за изтърпяване на наказателна
мярка, където се охранява и лекува и същият, видно от удостоверението има
забрана за пребиваване за продължителност от 5 години в Република Австрия.
Съгласно чл.428 от НПК компетентен да приложи принудителни
медицински мерки е Районния съд по местоживеенето на лицето, но в случая
3
се касае за друго производство чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, в което
настоящия съд има правомощията по чл.13 от Закона да приспособи
наложената от съдебните власти на Република Австрия мярка към българското
законодателство. Според съда не са налице основанията на чл. 15 т.11 от
Закона за отказ от признаване на изпълнение на решението, тъй като в
конкретния случай съдът може да приспособи наложеното наказание от
издаващата държава.
Съгласно чл.89 от НК на Р България по отношение на лице,
извършило общественоопасно деяние в състояние на невменяемост преди
постановяване на присъдата, съдът може да постанови принудителни
медицински мерки, като две от тях са "принудително лекуване" в психо-
неврологическо заведение/специална психиатрическа болница. За това
настоящият състав на съда прецени, че мярка съответстваща в най-голяма
степен на наложената от съда в Р Австрия е тази по чл.89, б."в" от НК –
"принудително лекуване в специална психиатрическа болница", която да бъде
приложена по отношение на Б. Д. Н., при изпълнение на съдебно Решение №
713 Hv 1/20а.
Съдът като съобрази, че в решението по горепосоченото дело е
посочено, че Н. страда от шизоафективно разстройство, а без допълнително
специализирано лечение той може да извърши друг наказуем акт със сериозни
последици, прие, че приложимата мярка следва да се изпълни в Р България в
лечебно заведение за болнична помощ, където се осъществява диагностика,
лечение и рехабилитация на хора с психични заболявания, и се провежда
наблюдение на хронично психично болни. Като най-близкото такова до
местоживеенето на засегнатото лице и на неговото семейство (гр. Сливен) е
Държавна психиатрична болница „Д-р. Георги Кисьов“, гр. Раднево, обл.
Стара Загора, където Б. Д. Н. да бъде настанен след трансфера му от
Република Австрия. С оглед на това, че съгласно § 25, ал.1 StGB прилагането
на мерките е за неопределено време, а за премахването им решава съдът и
това трябва да се проверява най-малко годишно, а разпоредбата на чл.91, ал.2
от НК предвижда прекратяването, продължаването или заменяването на
принудителното лечение да става във всички случаи след изтичане на
шестмесечен срок от настаняването в лечебното заведение, е необходимо
лечебното заведение и съответния районен съд да бъдат задължени да
уведомяват ОС - Сливен за резултата от произнасянето по чл.432 НПК с цел
информиране на изпращащата държава членка.
Предвид изложеното и на основание чл.12, ал.8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в Република България
съдебно Решение № 713 Hv 1/20а, постановено на 14.01.2021 г. от
Регионалния съд Корнебург, Република Австрия, влязло в законна сила на
14.01.2021 г., с което на българския гражданин Б. Д. Н., с ЕГН: ********** с
постоянен и настоящ адрес ******* е наложена принудителна мярка,
включваща лишаване от свобода, а именно наказателно-правно настаняване в
съдебно-терапевтичен център/болнично заведение за душевно болни
престъпници/, за извършени от него престъпления по § 107 StGB и § 3ж от
Закона за забрана 1947 г. на издаващата държава Австрия, съответстващи на
4
престъпление по чл.144, ал.3, т.1 от НК и по чл.108, ал.1 от НК.
НАСТАНЯВА Б. Д. Н. с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес
*******, на принудително лекуване в Държавна психиатрична болница „Д-р
Георги Кисьов“ гр. Раднево, обл. Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА управителя на Държавна психиатрична болница „Д-р
Георги Кисьов” гр. Раднево, обл. Стара Загора и съответния районен съд да
уведомяват ОС - Сливен за резултата от произнасянето по чл.432 НПК с цел
информиране на изпращащата държава членка.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд-гр.
Бургас в 14- дневен срок от днес.
Препис от решението да се изпрати на засегнатото лице.
След влизане в сила на съдебния акт преписи от него да се изпратят
незабавно на компетентния орган на издаващата държава, на Върховна
касационна прокуратура, ОП - Сливен, на Министерство на правосъдието и на
Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” гр. Раднево, обл. Стара
Загора.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
5