№ 370
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора С. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно
дело № 20241100601901 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С определение от 01.02.2024 г., постановено по н.ч.д. № 15323/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав, на основание чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК спрямо осъдения М. Г. Г. е извършенo групиране на наложените му
наказания.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпил протест от
прокурор при СРП, в който се излагат доводи за неговата неправилност в частта
относно увеличаването на основание чл. 24 от НК на определеното общо най-тежко
наказание по н.о.х.д. № 10297/2022 г. по описа на СРС и н.о.х.д. № 12968/2022 г. по
описа на СРС на лишаване от свобода за срок от три години, като се посочва, че в
конкретния случай размерът на увеличеното наказание не може да надвишава две
години и пет месеца. Прави се искане атакуваният съдебен акт да бъде изменен, като
размерът на наложеното общо наказание по посочените дела да бъде лишаване от
свобода до две години и пет месеца.
Срещу съдебния акт е постъпила и жалба от осъдения М. Г. чрез защитника
му, с която се прави искане за неговата отмяна в частта, в която първоинстанционният
съд е увеличил определеното общо най-тежко наказание по н.о.х.д. № 10297/2022 г. по
описа на СРС и по н.о.х.д. № 12968/2022 г. по описа на СРС с една година на основание
чл. 24 от НК.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа протеста и изложените
в него доводи.Счита, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е увеличил
определеното общо най-тежко наказание по н.о.х.д. № 10297/2022 г. по описа на СРС и
по н.о.х.д. № 12968/2022 г. по описа на СРС с една година на основание чл. 24 от НК,
1
като е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което надвишава
сбора на наказанията по отделните осъждания.
Защитникът на осъдения М. Г. прави искане за отмяна на обжалвания съдебен
акт в частта относно приложението на чл. 24 от НК като неправилен.
В правото си на последна дума осъденият М. Г. моли за справедливост.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт , намира за установено следното::
Жалбоподателя М. Г. Г. е осъждан както следва:
1. С протоколно определение по н.о.х.д. № 12386/2013 г. по описа на СРС, в
сила от 11.07.2013 г., му е наложено наказание пробация за извършено на 19.06.2013 г.
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК. С определение по н.ч.д. № 2040/2018 г. по
описа на СГС, в сила на 30.06.2018 г. на основание чл. 43а, т. 2 от НК е заменено
частично наложеното наказание пробация с наказание лишаване от свобода за срок от
пет месеца и един ден, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
2. С протоколно определение по н.о.х.д. № 5128/2017 г. по описа на СРС, в
сила от 24.03.2017 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
единадесет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, за
извършено на 29.01.2017 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.
3.С протоколно определение по н.о.х.д. № 6865/2018 г. по описа на СРС, в
сила от 27.06.2018 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, за
извършено на 21.02.2018 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК.
4. С протоколно определение по н.о.х.д. № 6148/2020 г. по описа на СРС,
влязло в законна сила на 23.02.2021 г., му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от седем месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, за
извършено на 19.02.2918 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК.
5. С протоколно определение по н.о.х.д. № 18192/2019 г. по описа на СРС,
влязло в законна сила на 10.05.2021 г., му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим, за извършено на 15.02.2018 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
6. С протоколно определение по н.о.х.д. № 12968/2022 г.по описа на СРС,
влязло в законна сила на 31.10.2022 г., му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от пет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, за
извършено на 10.03.2020 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
7. С присъда по н.о.х.д. № 10297/2022 г. по описа на СРС, влязла в законна сила
на 20.10.2023 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, за извършено на 06.12.2019 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,б. „а“ и б. „б“ от
НК.
С атакувания съдебен акт ,първия съд е извършил следното групиране на
наказанията по посочените по-горе осъждания,които е обособил в три групи:
1. Наложил е едно общо най-тежко наказание между определените по н.о.х.д.
№ 6865/2018 г. по описа на СРС, н.о.х.д. № 12386/2013 г. по описа на СРС, н.о.х.д. №
6148/2020 г. по описа на СРС и н.о.х.д. № 18192/2019 г. по описа на СРС, а именно
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 57,
2
ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС ,което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
строг режим.
2. Наложил е едно общо най-тежко наказание между определените по н.о.х.д.
№ 10297/2022 г. по описа на СРС и н.о.х.д. № 12968/2022 г. по описа на СРС, а именно
лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл.
24 от НК определеното общо най-тежко наказание е увеличено с една година.
3. Постановил е отделно изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения по
н.о.х.д. № 5128/2017 г. по описа на СРС лишаване от свобода за срок от единадесет
месеца, при първоначален строг режим.
След сравняване на времето на извършване на престъпните деяния,извършени
от осъдения , с датите на влизане в сила на съдебните актове се установява, че в
условията на съвкупност по смисъл на чл.25 ал.1 от НК са наложените наказания по
т.1-6 ,които са групирани в две отделни групи-в първата –наказанията наложени със
съдебни актове от т.1 до т.4 , а във втората-по т.5 и 6. Деянието по т.7 не попада в
съвкупност с нито едно от останалите осъждания на Г. ,поради което няма как да бъде
кумулирано, а следва да се търпи отделно.
При преценка на предпоставките на чл. 24 от НК обаче първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на материалния закон.
На първо място, първостепенният съд незаконосъобразно е увеличил с една
година определеното общо най-тежко наказание измежду наложените по н.о.х.д. №
10297/2022 г. по описа на СРС и н.о.х.д. № 12968/2022 г. по описа на СРС и е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от три години.Това е така,тъй като общото
наказание надминава сбора на двете отделни наказания, които са съответно
лишаването от свобода за срок от пет месеца и за срок от две години,в разрез с
ограничението,предвидено в чл.24 ал.1 от НК.Съгласно чл.24 от НК максималният
размер на увеличеното наказание не може да надвишава общия сбор на наказанията,
които са кумулирани, което в конкретния случай е лишаване от свобода за срок от две
години и пет месеца.
От друга страна, при преценката за приложението на чл.24 от НК трябва да
бъдат съблюдавани общите принципи за индивидуализация на наказанието по чл. 54 от
НК и чл. 36 от НК. Първата инстанция е мотивирала конкретното завишаване на
общото наказание с аргумента, че М. Г. е осъждан общо 17 пъти, предимно за кражби и
грабежи. В същото време ,обаче няма как да се пренебрегне факта ,че в конкретния
случай се касае за кумулация на общо две наказания.В трайната съдебна практика се
приема,че при кумулиране само на две наказания лишаване от свобода с невисоки
размери, не следва да се прилага нормата на чл. 24 от НК ,тъй като по този начин се
лишава от смисъл института на „определяне на общо наказание“ ,защото практически
се стига до резултат, равнозначен на поотделно изтърпяване на всяко от двете
кумулирани наказания. Следва и да се отбележи, че наказанието няма за цел
причиняване на страдание или възмездие за извършено престъпление, а има за цел
преди всичко поправяне и превъзпитание на осъдения да спазва правовия ред.
С оглед горните съображения въззивният съд констатира, че са налице
основания за ревизия на първоинстанционния съдебен акт, който следва да бъде
отменен в частта относно приложението на чл. 24 от НК по отношение на наложеното
общо най-тежко наказание измежду наложените по н.о.х.д. № 10297/2022 г. по описа
на СРС и н.о.х.д. № 12968/2022 г. по описа на СРС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, т. 1 и чл.
334, т. 6, вр. чл. 338, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК, Софийски градски съд
3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение от 01.02.2024 г., постановено по н.ч.д. № 15323/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 112-ти състав, като го
ОТМЕНЯ в частта, с която на основание чл. 24 от НК е увеличено определеното общо
най-тежко наказание измежду наложените по н.о.х.д. № 10297/2022 г. по описа на СРС
и н.о.х.д. № 12968/2022 г. по описа на СРС лишаване от свобода с една година.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4