№ 5089
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110116197 по описа за 2022 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба с предявени от М. Г.
==, със съд. адрес гр. София, срещу «България Ер» АД, гр. София, искове по
чл. 368, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 7, §. 1, б. «а» от Регламент /ЕС/ № 261/2004 г., за
осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сума в размер на по 250
евро, ведно със законната лихва от забавата на 28.03.2022 г. до окончателното
изплащане, представляващи обезщетение за закъснял полет номер FB 301 по
направление летище София, България – летище .., ... на 22.12.2019 г., както и
сума в размер на 55.77 евро, представляващи обезщетение за забава за
периода 15.01.2020 г. – 27.03.2022 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника «България Ер» АД, гр. София.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, а и от представените по делото
писмени доказателства и от разпита на свидетеля Нестор Иванов Кацев
Булски се установява, че М. С. е сключила договор за пакетно туристическо
пътуване за екскурзия до ... Съгласно договора, пътуването е следвало да бъде
осъществено чрез полет, извършен от самолет на “България Ер” АД.
1
На 12.12.2019г., туристическият оператор е закупил групов самолетен
билет, включително за М. С., с резервационен номер ... от София за .. за дата
22.12.2019г. Полетът е под номер FB 301. Съгласно сключеният договор за
въздушен превоз, полетът е следвало да излети от летище София на
22.12.2019г. в 14:45ч. и да пристигне в .., ..., на 22.12.2019г. в 15:40ч.
За полет FB301 М. С. се е регистрирала и й е издадена бордна карта.
Полет FB301 е закъснял, като излитането е било в 19:11ч. на 22.12.2019г., а
пристигането в 21:25ч. на 22.12.2019г. Това са 4 часа и 26 минути повече от
първоначално предвиденото. На 29.12.2019г. съпругът на М. С. - ..., е
изпратил до “България ЕР” АД покана за изплащане на сумата от 250 евро за
всекиго, представляващо обезщетение за отменен/ закъснял полет. Даден е
срок за изпълнение до 14.01.2020г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза ответното дружество на 13.12.2022
г. е превело по сметка в Първа инвестиционна банка АД на процесуалния
представител на ищцата Адв. дружество В. и Л.. сума в размер на 977.92 лв., с
посочено основание обезщетение М. ..., .... Разходът е осчетоводен като е
кредитирана сметка за обезщетение за пътници, поради което няма налично
задължение за М. ... и ....
От установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 368,
ал. 1 от ТЗ вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 261/2004 г. и чл. 86 от
ЗЗД.
Ищецът поддържа в исковата молба и в хода на съдебното производство,
че е носител на право на вземане в предявения пред съда размер, дължимо
съобразно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕС/ № 261/2004 г. в
хипотезата на закъснение на полет /чл. 6/ има право на обезщетение от
опериращия въздушен превозвач по чл. 7 от Регламента.
Съгласно установената практика на СЕС във връзка с прилагане на
регламента - Решение на СЕС от 26.03.2020г по дело С-215/18, Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
2
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в
смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да
предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и 7 от този регламент
срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този
въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно
туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314/ЕИО на
Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания,
пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки.
Авиокомпанията няма право да променя часа на полета, а подобна клауза в
договора с потребителя би била неравноправна и нищожна.
На следващо място съгласно Решение на СЕС от 19.11.2009г по
съединени дела С-402/07 и С-432/07, членове 5,6 и 7 от Регламент (ЕО)
№261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравняват на пътниците на отменени полети за целите на
прилагане на правото на обезщетение и по този начин могат да се позоват на
правото на обезщетение по чл.7 от горепосочения Регламент, когато поради
закъснение на полет пътниците претърпяват загуба на време, равна или по-
голяма от три часа» с други думи - когато достигнат своя краен пункт с три
или повече часа след предвиденото от въздушния превозвач време за
пристигане по разписание. В случая е безспорно, че закъснението е 4 часа и
26 минути.
На следващо място съдът намира и че с плащането в хода на процеса на
исковата сума за главница ответникът е признал основанието на иска. До този
извод се стига и с оглед приетото и неоспорено заключение на съдебно –
счетоводната експертиза, тъй като според вещото лице ответното дружество
на 13.12.2022 г. е превело по сметка в Първа инвестиционна банка АД на
процесуалния представител на ищцата Адв. дружество В. и Л.. сума в размер
на 977.92 лв., с посочено основание обезщетение М. ..., .... Разходът е
осчетоводен като е кредитирана сметка за обезщетение за пътници, поради
което няма налично задължение за М. ... и .... Затова съдът намира, че
доколкото е посочено, че се плаща сума в размер на 977.92 лв. за ищцата и
съпругът й, ответното дружество е заплатило на всеки от тях сума в размер на
488.96 лв., което е левовата равностойност на 250 евро. Затова съдът намира,
че искът за главница следва да бъде отхвърлен, поради плащане в хода на
3
процеса, а на ищеца да бъде присъдена законната лихва за периода от
депозиране на исковата молба 28.03.2022 г. до датата на плащането 13.12.2022
г., която определена по реда на чл. 162 от ГПК и при изчисление с лихвен
калкулатор, е в размер на 18.13 евро.
С оглед извода за основателност на главния иск и с оглед на акцесорния
характер на иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, съдът намира същия за основателен за сума в
размер на 55.77 евро, представляващи обезщетение за забава за периода
15.01.2020 г. – 27.03.2022 г., като размера на иска съдът определя по реда на
чл. 162 от ГПК и при изчисление с лихвен калкулатор. В тази насока съдът
намира, че с оглед частичното плащане на задължението в случая следва да
бъде погасена главницата по реда на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, тъй като платената
от ответника сума съответства именно на главницата, като не е приложим
реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
При този изход на делото в тежест на ответника следва да се поставят на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото – 300 лева за заплатена
държавна такса в размер на 100 лв. и депозит за съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 200 лева, а на Адв. дружество В. и Л.. следва да бъде
присъдено възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер
на 780 лв. по реда на чл. 38, ал. 1 , т. 3 от ЗА. В тази насока съдът намира за
основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца в размер на 1 560 лв., с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „България Ер“ АД ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, Аерогара София, ..., да заплати на М. Г. С... – ... ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез Адв. дружество В. и Л.., чрез
адв. В., по иска по чл. 86 от ЗЗД сума в размер на 55.77 евро, представляващи
обезщетение за забава за периода 15.01.2020 г. – 27.03.2022 г. върху главница
в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет номер
FB 301 по направление летище София, България – летище .., ... на 22.12.2019
г., както и да заплати сума в размер на 18.13 евро, представляваща законна
лихва за забава за периода от депозиране на исковата молба 28.03.2022 г. до
датата на плащането 13.12.2022 г. на главница в размер на 250 евро, като
4
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 368, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 7, § 1, б. „а“
от Регламент /ЕС/ № 261/2004 г. за заплащане на главница в размер на 250
евро, представляваща обезщетение за закъснял полет номер FB 301 по
направление летище София, България – летище .., ... на 22.12.2019 г., поради
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „България Ер“ АД ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, Аерогара София, ..., да заплати на М. Г. С... – ... ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез Адв. дружество В. и Л.., чрез
адв. В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лв., представляваща
разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА „България Ер“ АД ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, Аерогара София, ..., да заплати на Адв. дружество В. и
Л.. ..., чрез адв. В., адрес гр. София, ..., възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на М. Г. С... – ... в размер на 780 лв. по реда на чл.
38, ал. 1 , т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5