Р Е Ш Е Н И Е
№ 11 24.01.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на дванадесети
януари две
хиляди и двадесет и втора година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на
секретаря Лидия Стоилова
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно
наказателно дело №309 по описа за 2021г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел VIII “Възобновяване на административнонаказателните производства” /чл.70-73/ от ЗАНН.
Михаил Крушовски като прокурор от
Районна прокуратура – Кюстендил е сезирал съда с Предложение за възобновяване
на административнонаказателното производство по влязло в сила НП
№20-0245-000335/08.01.2021г. на началник група в РУ – Бобов дол при ОДМВР – Кюстендил
и за отмяна на същото. Предложението се мотивира с твърдението, че деянието по
НП съставлява престъпление, предмет на разследване по ДП пр.пр ТОД
вх.№2551/2020г., ДП №907/2020г. по описа на РП – Кюстендил, ТО – Дупница, ДП
№121/2020г. по описа на РУ – Бобов дол срещу М.А.А., като наказателното
производство е спряно на основание чл.25, ал.1, т.5 от НПК. Според вносителят е
налице хипотезата за възобновяване по чл.70, б.”д” от ЗАНН поради идентичност
на фактите, въз основа на които срещу А. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“, пр.2 във вр. с б.“б“ във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, като в хода на разследването е установено, че за същото
деяние /това по пр.3 на ал.3 на чл.343 от НК/, което представлява престъпление,
обвиняемият А. с посоченото НП е наказан по административен ред за извършено
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, за което на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания, предмет на
приключилото административнонаказателно производство.
Ответникът М.А.А., ЕГН ********** *** в 2бр. молби-становища намира
предложението за преклудирано като подадено след изтичане на срока по чл.71 от ЗАНН, евентуално за неоснователно, т.к. с отмяната на НП не ще се постигне
елиминиране на последиците от нарушението на забраната ne bis in idem поради което счита, че националните разпоредби, касаещи възобновяването,
следва да останат неприложени като противоречащи на норми от правото на ЕС
/Хартата на основните права на ЕС/. Ответникът е подал до съда искане за отправяне
на преюдициално запитване /ПЗ/ по чл.267, б.“б“ от ДФЕС във вр. с чл.486, ал.3
и ал.4 от НПК с твърдения, че нормата на чл.70, б.“д“ от ЗАНН /сегашен чл.70,
ал.2, т.5 от ЗАНН, обн. ДВ, бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г./ е неясна,
противоречи на ТР №3/22.12.2015г. на ВКС по т.д.№3/2015г. на ОСНК, чл.4 от
Протокол №7 към ЕКПЧ и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС, не урежда
срок за депозиране на предложението за възобновяване и поради изтърпените наказания
по НП с отмяната на същото не елиминират последиците от нарушаване на
забраната. Формулираните въпроси по ПЗ са следните:
1.Противоречи ли нормата на чл.70, б.“д“ от ЗАНН на закрепения в чл.50 от
Хартата на основните права на ЕС принцип ne bis in idem?
2.Противоречи ли нормата на чл.70, б.“д“ от ЗАНН на чл.4 от Протокол №7 към
ЕКПЧ?
3.Какво се има предвид в чл.70, б.“д“ от ЗАНН на ТР №3 от 22.12.2015г. на
ВКС по т.д. №3/2015г., ОСНК под израза „съставлява престъпление“? Не е ясно
следва ли да има влязъл в сила съдебен акт, с който по безспорен начин е
установено и доказано, че дадено лице е извършило престъпление или е достатъчно
да е предвиден такъв състав на престъпление в НК?
4.Липсата на предвиден срок за депозиране на предложението за възобновяване
по чл.70, б.“д“ от ЗАНН /редакция 5.11.2017г./, нарушава ли основни права от
Хартата на основните права на ЕС, на лицето попадащо в хипотезата на буква „д“?
5.Отмяната на НП и прекратяване на административнонаказателното производство,
след като вече наложените с него наказания са изтърпени от лицето, нарушава ли
основни права от Хартата на основните права на ЕС?
В писмено становище и с.з. вносителят на Предложението прокурор Крушовски
намира искането за ПЗ за неоснователно. Относно първия и втория въпрос сочи, че
в резултат на ТР на ВКС е настъпила комплексна законодателна промяна в НПК и
ЗАНН в сила от 05.11.2017г., като с приемането на чл.70, б.“д“ и чл.72 от ЗАНН
и нормите на чл.24, ал.4 и чл.25, ал.1, т.5 от НПК законодателят е уредил начин
за преодоляване на конфликта на правилото ne bis in idem и принципа за приоритет на наказателната отговорност пред административнонаказателната,
респ. за спазване и гарантиране на принципа, прогласен в чл.50 от Хартата и
чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ, предмет на произнасяне по ТР на ВКС. По третия
въпрос прокурорът сочи, че понятието „престъпление“ е с ясен смисъл, уреден в
чл.9, ал.1 от НК. По отношение липсата на срок за оправяне на предложението по
четвъртия въпрос прокурорът сочи, че тази липса не засяга правата на лицето по
влязлото в сила НП и е съобразена с естеството на наказателното производство,
което започва не срещу определено лице /арг. от чл.214, ал.1 от НП/, а поради
факта на извършено престъпление, като събирането на доказателства за
виновността на конкретно лице продължава в различен период от време. По петия
въпрос счита, че отмяната на НП като незаконосъобразен акт не нарушава норми на
Хартата и ЕКПЧ, а се гарантира тяхното прилагане, като вредите от НП са предмет
на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Прокурорът намира за неоснователни
възраженията на А. по процедурата и съществото на спора поради неприложимост на
чл.3 от ЗАНН, идентичната понастоящем правна уредба на чл.71 от ЗАНН и
осъществяване на основанието за възобновяване.
Ответното РУ – Бобов дол при ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по
Предложението на прокурора, възраженията на А. и искането за ПЗ.
В с.з. представителя на КОП намира Предложението за основателно.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с Предложението,
становищата на страните и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по
делото:
С НП №20-0245-000335/08.01.2021г. на
началник група в РУ – Бобов дол при ОДМВР – Кюстендил на М.А.А. за нарушение на
чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 3 месеца. НП е влязло в сила като необжалвано на 08.02.2021г.
НП е издадено по съставен срещу дееца АУАН №350/28.12.2020г.
Административнонаказателната отговорност е ангажирана за това, че на
23.12.2020г. в 00.35 часа в гр.Бобов дол,ул.“Свети Спас“ като водач на
автомобил „Мерцедес“ Е63 с рег.№СВ8908РР и участник в ПТП с автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№КН9501ВР, при
което е ранен водача Р. П. С., напуска мястото на произшествието и не остава
там до пристигане на компетентните органи на МВР. Обвинението е, че не остава
на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието.
Наложената с НП глоба е заплатена от дееца на 09.02.2021г., а лишаването от
правоуправление е изтърпяно през периода 01.02.2021г. – 05.05.2021г. /датите на
изземване и връщане на СУМПС/.
Междувременно, на 23.12.2020г. е образувано
посоченото в Предложението на прокурора ДП по повод съобщение за ПТП за това,
че на 23.12.2020г. около 00.35 часа вгр.Бобов дол, на ул.“Свети Спас“ в посока
на движение към кв.“Южен“ при управление на МПС е нарушил правилата за
движение, като е допуснал настъпване на ПТП между лек автомобил „Мерцедес“ Е63
АМГ с рег.№СВ8908РР, собственост на „Велина ауто“ ЕООД – гр.София и водач М.А.А.
*** – избягал от местопроизшествието и лек автомобил „Фолксваген“ Пасат
рег.№КН9501ВР, собственост на П. С. В. с водач Р. П. С., като е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на Р. П. С. – престъпление по чл.343,
ал.1, б.“а“ и „б“ и ал.3 във вр. с чл.342, ал.1 от НК. След извършени множество
процесуално-следствени действия /разпит на свидетели, назначаване и приемане на
експертизи и др./, с Постановление от 22.07.2021г. на старши разследващ полицай
при ОДМВР – Кюстендил, А. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“, пр.2 във вр. с ал.1, б.“б“ от същия член на НК
във вр. с чл.342, ал.1 от НК за това, че посочените място, дата и час
управлявайки посочения лек автомобил на прав път широк 9.0м, без надлъжен
наклон, без дупки и неравности, суха асфалтова настилка, в тъмната част на
денонощието се е движил със скорост от 81км/ч в населено място – гр.Бобов дол,
загубил е контрол върху управлявания от него автомобил, навлязъл е наляво в
насрещната пътна лента за движение, без да е налице ясна техническа причина за
това и не е предприел действия за спиране на автомобила при възникналата
опасност за движението, предвид това че при навлизането си в лентата за
насрещно движение се е озовал непосредствено срещу движещия се срещу него в
тази лента лек автомобил „Фолксваген“ Пасат рег.№КН9501ВР, управляван от Р. П.
С. от гр.Дупница, с което е нарушил правилата за движение уредени в ЗДвП, а
именно: чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, чл.21, ал.1, чл.16, ал.1, т.1 и чл.8, ал.1 в
резултат на което по непредпазливост е причинил ПТП – блъснал е с предната си
лява част, предната лява част на движещия се насрещно лек автомобил, управляван
от Р. П. С., причинявайки по непредпазливост на последния средна телесна
повреда, изразяваща се във „фрактура на тялото на стернума /тялото на гръдната
кост/ с лека дислокация в краищата на фрагментите“, трайно затрудняване на
движението на снагата, след което е избягал от местопроизшествието.
С Постановление от 28.09.2021г. на
прокурор Крушовски на основание чл.244, ал.1, т.1 във вр. с чл.25, ал.1, т.5 от НПК е спряно наказателното производство по посоченото ДП предвид приключилото
административнонаказателно производство по посоченото НП за деянието, за което А.
е привлечен в качеството на обвиняем, до отмяната на наложеното административно
наказание, т.к. същото се явява пречка за продължаване на наказателното
производство срещу обвиняемия.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от административнонаказателната преписка по издаване на НП
и материалите по разследването в наказателното производство.
С оглед така установената фактическа
обстановка, Предложението е допустимо. Изхожда от легитимиран от закона правен
субект. Вносителят има качеството на наблюдаващ прокурор по разследването в
рамките на наказателно производство за престъпление от общ характер по см. на
чл.72, ал.1, пр.2 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.63/2017г./, респ. по чл.72, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗАНН /обн. ДВ, бр.109/2021г., в сила от 23.12.2021г./. Съдът е
компетентен да разгледа Предложението, т.к. е съответен по смисъла на общите
правила за подсъдност на административните спорове по чл.132, ал.1 и чл.133,
ал.1 от АПК към момента на подаване на Предложението, респ. е съда, в съдебния
район на който се намира издателят на НП по см. на сега действащата правна
уредба на чл.73, ал.1 от ЗАНН. По аргумент от чл.71 от ЗАНН подаването на
Предложението не е свързано с изтичане на определен преклузивен срок, противно
на твърдението на ответника А.. Предложението на прокурора касае хипотезата за
възобновяване на административнонаказателното производство по чл.70, б.“д“ от ЗАНН в редакцията, обн. ДВ, бр.63/2017г. към момента на неговото подаване в
съда, която хипотеза е идентична с действащата понастоящем редакция на чл.70,
ал.2, т.5 от ЗАНН, обн. ДВ, бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г. Нормите на
чл.71 от ЗАНН в редакциите преди и след изменението от 23.12.2021г. не
предвиждат преклузивен срок за подаване на предложението в посочената хипотеза
за възобновяване.
Разгледано по същество, Предложението е основателно. Съображенията за това
са следните:
Фактическият състав за възобновяване
на административнонаказателното производство на основанието по чл.70, б.”д” от ЗАНН /ред. до 23.12.2017г./, респ. по чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН /сега действащ/
включва два кумулативни елемента: 1/приключило административнонаказателно
производство по влязло в сила НП с наложено на дееца административно наказание
и 2/висящо наказателно производство за същото деяние, което съставлява
престъпление.
Нормата на чл.70, б.“д“ от ЗАНН е нова, въведена с §106, т.3 от ПЗР на ЗИД
на НПК, обнародван в ДВ, бр.63/04.08.2017г., в сила от 05.11.2017г. Съгласно
Мотивите към проекта на ЗИД на НПК, изменението е част от комплекс от норми в
НПК, целящи адекватно прилагане на принципа “ne
bis in idem“ при конкуренция между административнонаказателна и
наказателна отговорност в смисъла, вложен в ТР №3/22.12.2015г. на ВКС по
т.д.№3/2015г., ОСНК и в практиката на ЕСПЧ по прилагане на Протокол №7 от
КЗПЧОС. Приложеният модел за промени в нормите на ЗАНН разпределя равномерно
отговорността между правоприлагащите органи, създавайки взаимна обвързаност на
решенията им, което гарантира в пълна степен интересите на държавата и на
лицата, спрямо които се водят административнонаказателни, съответно наказателни
производства. Новото основание по чл.70, б.“д“ от ЗАНН /сега по чл.70, ал.2,
т.5 от ЗАНН/ не позволява да се избегне налагане на съответното на степента на обществена
опасност на деянието наказание, предвидено в закон или указ. Така се постига
превесът на наказателната пред административнонаказателната отговорност,
заложен в нормите на чл.33, ал.2 и чл.36, ал.2 от ЗАНН и същевременно се спазва
принципът на чл.4, §1 от Протокол №7 към КЗПЧОС за забрана за повторно осъждане
или наказание за едно и също деяние във връзка с възприетия автономен характер
на понятието „наказателно обвинение“ в практиката на ЕСПЧ. Протокол №7 е
ратифициран със Закон за ратифициране на Протокол №4 и Протокол №7 към
Конвенцията, обнародван в ДВ, бр.87/24.10.2000г., в сила от същата дата и
съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното
право на страната.
Новото основание за възобновяване по ЗАНН и свързаните с него процесуални
правила по чл.24, ал.4 и чл.25, т.5 от НПК представляват цитираните в ТР
№3/22.12.2015г. на ВКС по т.д.№3/2015г., ОСНК комплексни законодателни
изменения de
lege ferenda и целят радикално преодоляване на конфликта между
правилото ne
bis in idem и принципа за приоритет на наказателната отговорност
пред административнонаказателната. По този начин компетентните органи
изпълняват задължението да осигурят протичане на наказателния процес без
процесуална пречка по чл.4, §1 от Протокол №7 към ЕКПЧ, като средствата за това
са изцяло възложени по усмотрението на договарящите държави, в каквато насока е
правото и практиката по приложение на ЕКПЧ, които не поставят ограничения освен
изискването за съблюдаване на принципа. В тази насока ВКС е цитирал по (26) делото Falkner
v. Austria /решение по допустимост от 30.09.2004г./ на ЕСПЧ, където
Съдът изрично е отбелязал, че на националните власти се признава възможността
да поправят ситуацията, в която административнонаказващите органи са действали
незаконосъобразно извън компетентността, възложена им от вътрешното право. По
делото Sciukina
v. Lithuania /решение по допустимост от 05.12.2006г./ в принципен план
също не се изключва възможността за
преодоляване на последиците от повторното наказателно преследване на лицето за
същото деяние, за което спрямо него е било проведено и приключило в влязъл в
сила акт административнонаказателно производство с наказателен характер по
смисъл на ЕКПЧ, чрез признаване на нарушението на правилото ne
bis in idem и „анулиране“ на последиците от първото административнонаказателното
производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ. ВКС е
уточнил, че посоченото разрешение не влиза в изрична колизия с решенията на
ЕКПЧ по делото Ц. Ц.срещу България, нито
с делото Zolotukhin
v. Russia, доколкото в тях не е била изтъкната и коментирана
законовата възможност за възобновяване на административнонаказателното
производство и отстраняване на санкционните му последици.
Посочената правна природа на измененията от 2017г. в ЗАНН и НПК и целите на
производството по чл.70, б.“д“ от ЗАНН, сега чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН, не водят
до твърдяното от А. в искането за ПЗ противоречие на националното със съюзното
право, респ. с чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ. Възможността за отправяне на ПЗ е
предмет на правна уредба в чл.267 от ДФЕС. Искането обаче по начин на
формулиране на 5-те въпроса не попада в обхвата на чл.267 от ДФЕС, т.к. не е
свързано с тълкуване на договора, респ. валидността или тълкуване на актове на
институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Запитването не се отнася
до тълкуване на норма от правото на ЕС, а до норми от националното право и
тълкувателен акт на ВКС, като СЕС не е компетентен да се произнася относно
норми на вътрешното или международното право на държавите-членки. Дори по
делото да са приложими само национални норми, запитването трябва да се отнася
до „относима“ норма от съюзното право. Дори при необходимост от преценка на
съда за съобразността на приложима национална норма с интеграционното право – и
в този случай трябва ясно да се мотивира връзката между националната и
общностната норма и да се посочи в достатъчно определена степен тълкуване на
коя общностна норма или принцип се иска. Освен това не може да има абстрактно
питане, т.к. целта на преюдициалното тълкувателно запитване е да установи
точното значение на определена норма от правото на ЕС. Следователно, първите три
въпроса целят тълкуване на националното право и задължителната национална
практика за противоречие със съюзното право, а останалите два – касаят фактически
въпроси по съществото на спора без яснота за конкретна норма от правото на ЕС, която може да бъде предмет на тълкуване. Този
начин на формулиране на въпросите не отговаря на целите и предмета на чл.267 от
ДФЕС, поради което преюдициалното запитване се явява неоснователно. Отговорите
на поставените въпроси са изцяло в правомощията на националния съд. ПЗ не е и
необходимо, т.к. приложението на правото на ЕС и ЕКПЧ произтича от цитираната
по-горе практика на СЕС.
В случая по делото са налице и двата елемента от фактическия състав на
приложимата за възобновяването правна норма. Между страните няма спор, че
деянието на А. от 23.12.2020г. е санкционирано с влязлото в сила НП №20-0245-000335/08.01.2021г.
Безспорно е и че срещу лицето при еднородност на фактите и обстоятелствата по
деянието е повдигнато обвинение за извършено престъпление. Деянието по висящото
наказателно производство се основава на поведение на А., идентично с
поведението му по влязлото в сила НП, т.е. налице е идентичност на фактите.
Включването на деянието по НП като квалифициращо обстоятелство в обвинението за
извършено престъпление не оказва влияние върху съществуването му в обективната
действителност.
Деянието, за което е приключило административнонаказателното производство,
съставлява престъпление. Понятието „престъпление“ по см. ЗАНН е идентично с
понятието по чл.9, ал.1 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН. Последиците от
отмяната на НП във връзка с принципа ne bis in idem са предмет на поправяне по реда на ЗОДОВ.
Изложеното налага извод, че ангажираната наказателна отговорност на дееца
за деянието, за което е приключило административнонаказателното производство
налага възобновяване на производството по издаване на НП. Влязлото в сила НП
следва да се отмени без да се обсъжда по същество неговата процесуалноправна и
материалноправна законосъобразност, а административнонаказателното производство
да се прекрати.
Мотивиран от горното и на основание
чл.73, ал.4, т.2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на М.А.А. /с посочени лични данни/
вх.№4960/30.11.2021г. по описа на съда за оправяне на преюдициално запитване по
чл.267, б.“б“ от ДФЕС до СЕС.
ВЪЗОБНОВЯВА
административнонаказателното производство по влязло в сила НП №20-0245-000335/08.01.2021г.
на началник група в РУ – Бобов дол при ОДМВР – Кюстендил, с което на М.А.А. за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. /двеста
лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца /три месеца/.
ОТМЕНЯ посоченото НП №20-0245-000335/08.01.2021г.
на началник група в РУ – Бобов дол при ОДМВР – Кюстендил и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.