РЕШЕНИЕ
№ 262958/16.12.2021
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ К.
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 2056 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от “Б.Д.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, р-н О., ул. „М.”,
№ * срещу Д.Н.Т. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чл. 92 ЗЗД за приемане на установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 9623,70 лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит за
текущо потребление от 10.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 1776,91
лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва по кредита, начислена за периода от 10.08.2018 г. до
24.02.2020 г. вкл., сумата от 66,71 лв.,
представляваща лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 10.09.2018
г. до 24.02.2020 г. вкл., законна лихва в размер на 425 лева за периода от 25.02.2020 до 02.10.2020 г., както и сумата
от 120 лв., представляваща разходи
при изискуем кредит,
за които е издадена
Заповед № **г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № **г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, както и евентуален осъдителен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чл. 92 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати същите суми.
Ищецът твърди, че на 10.01.2018
г. между
страните е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който ищецът е
отпуснал кредит в размер на 10000лв. Договорено било връщане на кредита в срок
от 120 месеца по погасителен план, считано от усвояването му – 10.01.2018 г.
Твърди се, че е постигната договорка за
олихвяване с променлив лихвен процент в размер на 8,80% годишно или 0.02 % на
ден, формиран от стойността на 6-месечния Софибор 0,268%, при максимален размер
от 13,182%. Сочи се, че ма 10.01.2018 г. банката е наредила договорената сума
по банковата сметка на кредитополучателя. Излага се, че неразделна част от
договора за ОУ и Тарифата, които ответникът е получил и приел. Твърди се, че
кредитополучателят е допуснал забава в плащанията, поради което банката е
предприела действия за отнемане на преимуществото на срока и е изпратила
уведомления до ответника, връчени чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. Сочи
се, че към датата на подаване на заявлението били изискуеми 25 месечни вноски.
Твърди се, че на основание чл. 18.1 от ОУ при забава плащанията частта от
вноската, представляваща главница се олихвява с договорната лихва, увеличена с
надбавка за забава /наказателна надбавка/ в размер на 10 пункта, а след датата
на предсрочната изискуемост с надбавка за забава в размер на законната лихва.
Сочи се, че началният момент на претендираната договорна лихва е 10.08.2018г.,
а крайният – 24.02.2020 г., съгласно подписания договор. Намира, че ответникът
дължи плащане на сумата от 120лв. такса разход за изискуем кредит, позовавайки
се на т. 11 от договора и Тарифата на банката.
Тъй като ответницата не е заплатила дълга си по договора, ищецът
депозирал заявление по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на което е издадена
процесната заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата, връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният
интерес да предяви настоящия иск за установяване спрямо ответницата дължимостта
на сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли за уважаване на исковите
претенции и присъждане на сторените разноски, евентуално при липса на
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост да се уважат осъдителните
искове за същите суми.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Депозирана е
писмена защита, в която излага подробни съображения по същество на спора.
Настоява се, че ответникът е редовно уведомен за настъпилата изискуемост на
вземането, която предхожда сезирането на заповедния съд. Намира за
неоснователни възраженията на особения представител срещу претенциите за
заплащане на договорна лихва,
обезщетение за забава, такси и разноски. Сочи се, че основанието за
плащането им произтича от сключения между страните договор и е в договорените
между страните размери. Счита, че клаузата за заплащане на разходи за изискуем
кредит не противоречи на закона и искането за присъждането й следва да се уважи.
Моли се за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата, чрез назначения особен представител адв. Д., с който се изразява
становище за неоснователност на предявените искове по основание и размер.
Оспорва твърденията за настъпила предсрочна изискуемост на задължението по
договора за кредит, с твърдения, че уведомлението не е надлежно връчено на
кредитополучателя. Подчертава, че липсват доказателства за уведомяване на
длъжника на посочения в договора за кредит адрес за кореспонденция гр. В.
ул. М. № *. Евентуално заявява, че ако се
приеме, че ответникът е уведомен чрез назначения особен представител за
предсрочната изискуемост, то това е датата 28.06.2021 г.. когато е получена
исковата молба. Намира за неоснователна претенцията за заплащане на договорна
лихва, обезщетения за забава /лихвена надбавка/ и такси за изискуем кредит.
Настоява, че претендираната сума от 120лв. за изискуем кредит противоречи на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да претендира заплащане на
такси и комисионни по усвояване и управление на кредита, като намира, че
претендираната такса е такава по управление на кредита. Счита се, че ответникът
не е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост и след подаване на
заявлението и е извършвал плащания, които следва да бъдат приспаднати. По тези
съображения моли за отхвърляне на исковете, евентуално за осъждането на
ответника само за непогасения остатък, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба.
В открито съдебно
заседание ответникът чрез особен представител настоява за отхвърляне на
исковете. Евентуално намира, че най-ранният момент за уведомяване на ответника
за настъпилата изискуемост на вземането е връчване на препис от исковата молба,
поради което намира искането за присъждане на възнаградителна лихва,
обезщетение за забава и такса за изискуем кредит за неоснователно.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От материалите по приобщеното ч.гр. д. № * г. по описа на Районен съд – Варна,
50 с-в, е видно, че въз основа на подадено заявление
от „Б.Д.” ЕАД срещу Д.Т. е издадена Заповед № **г. за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, за процесните суми,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като установителните искове
са предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От приложения по делото договор за кредит за текущо потребление от 10.01.2018 г. се
установява, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който Б.Д.“ ЕАД е отпуснала кредит в размер на
10000лв. при уговорено връщане на
кредита в срок от 120 месеца по погасителен план, считано от усвояването му –
10.01.2018 г.
Видно от чл. 8 от договора е постигната договорка за
олихвяване с променлив лихвен процент в размер на 8,80% годишно или 0.02 % на
ден, формиран от стойността на 6-месечния Софибор 0,268%, при максимален размер
от 13,182%.
От представените по делото ОУ, съставляващи неразделна
част от договора, в т.18.2. е предвидено заплащане на наказателна надбавка.
Съгласно чл.17 от договора кредитополучателя се задължава да заплаща
таксите съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на Банка ДСК,
които последната прилага по извършени услуги на клиента, с
условията на която е декларирал, че е запознат.
Не е спорно
между страните, че предоставената в заем сума е усвоена от ответника.
Съобразно чл.18.2
от ОУ, ако клиентът не погаси задължението над 90 дни задължението става
предсрочно изискуемо.
Видно от
приложената покана-уведомление, връчена чрез нотариус Н. Г. с рег. № * на НК,
банката е отправила уведомление до ответника за обявяване предсрочната
изискуемост на сключения между тях договор от 10.01.2018 г. за отпуснат кредит
в размер на 10000лв.
За
установяване връчването на поканата по делото е представен протокол от
05.02.2020 г. на ЧСИ Н. Г., съгласно който поканата е връчена на 05.02.2020г. при условията на чл. 47 от ГПК, като при три
посещения на постоянния и настоящ адрес на ответника не е открит никой да
получи съобщението. В протокола е обективирано, че длъжникът няма регистрирани
трудови договори.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че договорената по договор от
10.01.2018 г. сума от 10000лв. е усвоена от кредитополучателя Д.Т. на
10.01.2018 г. Установява се, че към
датата на депозиране на заявлението непогасени суми по кредита възлизат на общ
размер от 12012,41лв., от които 9623,70 лв., представляваща
неизплатена главница по договора, сумата от 1776,91 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита,
начислена за периода от 10.08.2018 г. до 24.02.2020 г. вкл., сумата от 66,71
лв., представляваща лихвена надбавка за забава, начислена за периода от
10.09.2018 г. до 24.02.2020 г. вкл., обезщетение за забава в размер на 425 лева
за периода от 25.02.2020 до 02.10.2020 г., както и сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем
кредит. Вещото лице заключва, че погасените суми до датата на заключението
възлизат на 376,30лв. за погасяване на главница, 499,30лв. за погасяване на
лихва и 0,08лв. за погасяване на санкционна лихва, но след 30.11.2018 г.
плащанията по кредита са преустановени. Посочен е и размера на лихвата,
определена съобразно договора, която варира от 0,16% при сключване на договора до 0.093% към
13.01.2020 г.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в предвидения в
закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № * г. по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в.
Предмет
на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за
което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е обоснована с
представен по чл.417 т.2 ГПК документ – извлечение от счетоводните книги на
банката-кредитор.
Основателността на
исковите претенции е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на действително
правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от
10.01.2018 г.,
по силата на
който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума
съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; кредиторът да е
предоставил на потребителя уговорената сума; кредиторът да е изпълнил
задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията
по договора; осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз
основа на които е възникнало правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това, както и размера на
всяко от претендираните вземания (по пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява
наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор
за банков кредит. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от представените
по делото писмени доказателства , неоспорени от ответника и изслушаната по
делото ССчЕ се установи, че кредитополучателят е предоставил заемната сума,
предмет на договора.
С оглед естеството на спора за съществуване на
вземане, произтичащо от договор за потребителки кредит, към процесните
отношения е приложима уредбата на Закона за защита на потребителите.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите
в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът
следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС. С оглед естеството на спора
съдът е длъжен служебно да разгледа въпроса относно съответствието на
договорните разпоредби с императивните правни норми.
В договора ясно е посочена датата на сключването му,
общия размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване. Съдържа
информация за условията за издължаване по погасителния план - размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът е в
съответствие с изискванията на закона, съдържа дата и място на сключването му,
вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на
договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент
на разходите, съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, условия за издължаване на
кредита, ведно с погасителен план, както и останалото съдържание по чл. 11, ал.
1, т. 11 до т. 26. Правото на длъжника да се откаже от договора е подробно и
разбираемо разяснено в инкорпорираните в него общите условия.
Договорен е променлив лихвен процент, който обаче
видно от изготвената експертиза не е довел до оскъпяване на кредита, а
напротив, изменението е било в посока на неговото намаляване от 0,16% при
сключване на договора до 0.093% към 13.01.2020 г., което не опорочава
постигнатата договорка, респективно не е налице неравноправна клауза в ущърб на
потребителя и договорената лихва се явява дължима.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски по
кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също категорично се
установи по делото, в т.ч. и от приетата съдебно-счетоводна експертиза.
В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
сумата при условията на чл.18.2 от ОУ, а именно при допусната забава в плащанията над 90
дни.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на
неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението
на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време
сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са
извършени никакви плащания след 30.11.2018 г., поради което ответникът е
изпаднал в забава и в нарушение на договора не е заплащал задълженията си по
кредита. Съответно е доказано настъпването на уговореното между страните
обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника
срок.
Спорният по делото въпрос е относно надлежното уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост на кредита.
В тази връзка ответникът релевира възражение за ненадлежно уведомяване,
поради липса на данни за търсене на длъжника на посочения в договор адрес за
кореспонденция: гр. В., ул. М.№*.
Видно от ангажираните по делото доказателства ответникът-длъжник е търсен
на регистрирания си постоянен и настоящ адрес, като е извършена и справка за
работодател, като липсват данни да е търсен на известния на кредитора адрес,
посочен в договора, като адрес за кореспонденция. Последното обосновава извода
за ненадлежно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост преди
депозиране на заявлението. Кредиторът следва да положи всички усилия да уведоми
длъжника за отнемане на преимуществото на срока, което в случая не е сторено.
В исковата молба и в приложенията
към нея се съдържа изявление от страна на банката, че обявява кредита за
предсрочно изискуем. Съдът следва да съобрази този факт по реда на чл. 235 ГПК
при разглеждане още на установителните искови претенции.
В т. 9 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В
мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на
ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за
спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например
ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става
изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването
на иска“. Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде
съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради
което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на
иска съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Съдът, разглеждащ установителния или
осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан
от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, тъй като моментът, към който се
установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното
дирене в исковия процес. При предявен осъдителен иск по общия ред /общ исков
процес или производство по търговски спорове/ с твърдение в исковата молба за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, но действително обявена предсрочна
изискуемост в хода на исковото производство, този факт следва да бъде взет
предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Целта на заповедното производство,
продължение на което е производството по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал.
1 ГПК, е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на
кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно вследствие инициирането на
заповедно производство, отколкото ако е предявен осъдителен иск за вземането по
общия ред. Тълкувателно решение№ 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на
ОСГТК на ВКС не разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена
на длъжника в хода на исковото производство.
Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по
реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към
исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването
на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това
потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от
значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и
възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция
е договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява
материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента
на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в
хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита. Ако в исковото
производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е
надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това
право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването
на изискуемостта на вземането. Когато изявлението на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен
документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към
нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните
суми. В този смисъл решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на 2
ТО, решение
№ 193 от 10.04.2020 г. по т. д. № 3092/2018 г. на 2 ТО; решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на 2
ТО, решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д.№16/2019 г. на ВКС, ТК, 2 ТО/.
С оглед гореизложените мотиви, в
настоящия случай с оглед събраните по делото доказателства и съдържащото се
изявление в исковата молба, следва изводът, че предсрочната изискуемост на
кредита се счита обявена с връчването на препис от исковата молба на назначения
особен представител на 28.06.2021 г. /лист 73 от делото/. Защитата, която се
осъществява от назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е
приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия,
извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени
от насрещната страна. Следователно, връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем е надлежно извършено чрез връчване на исковата
молба на особения представител. В този смисъл решение № 198/18.01.2019 г. по
т.д. № 193/2018 г. по описа на първо т.о. на ВКС.
Предвид достигнатия извод от съда,
че предсрочната изискуемост е обявена в хода на исковото производство,
образувано по реда на чл. 422 ГПК, с връчване на препис от исковата молба и при
съобразяване липсата на извършени плащания от страна на ответника след 30.11.2018г.
и на приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна
експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено, следва изводът за
основателност на исковата претенция за претендираната главница и договорна
лихва. Договорната лихва се дължи до датата на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, тъй като след тази дата се дължи законна лихва. В този
смисъл са разясненията на тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид достигнатите изводи от страна на съда, че предсрочната изискуемост е
обявена в хода на процеса с връчване на препис от исковата молба на 28.06.2021
г., следва изводът, че същата е дължима до тази дата, но предвид
недопустимостта съдът да се произнася извън заявените от ищеца рамки, следва
изводът, че претендирана договорна лихва следва да се уважи в заявения размер
за процесния период от 10.08.2018-24.02.2020 г.. Върху дължимата главница
следва да се присъди и законна лихва.
Съобразно достигнатите изводи, че
предсрочната изискуемост настъпва в хода на исковото производство по реда на
чл. 422 ГПК с връчване на исковата молба на 28.06.2021 г. и заключението на
вещото лице, че липсва плащане от страна на ответника като същият е закъснял с
плащането, следва изводът, че същият е в забава, поради което дължи обезщетение
за забава. Предвид недопустимостта съдът да се произнася извън заявените от
ищеца рамки, следва изводът, че претендираното обезщетение за забава следва да
се уважи в заявения размер за процесния период сумата от 425 лева – обезщетение
за забава, начислено по договора за кредит за периода от 25.02.2020 г. до
02.10.2020 г. вкл.
В приетия по делото договор от 10.01.2018 г. се
установява, че кредитополучателят заплаща такси, съгласно тарифа за лихвите,
таксите и комисионните. Последната е приета като писмено доказателство по
делото и от нея е видно, че разходи при изискуем кредит са в размер на 120
лева. В частта досежно събирането на такси за изискуем кредит, нормата се явява
неравноправна.
Видно от
изложените твърдения в т.ч. в депозираната писмена защита от ищцовата страна, претендираната сума от 120 лв. за разход по
изискуем кредит е уговорена в т. 8 от ОУ във вр. т. 5 от Тарифата на „Б.Д.“
ЕАД, като същата не се дължи във връзка с предоставяна от банката допълнителна
услуга, респ. не представлява такса по управление на кредита, а е свързана с
допълнителните разноски по уведомяването на длъжника, които банката следва да
направи, за да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В
молбата е посочено още, че с клаузата предварително се определя размера на
имуществените вреди, които биха настъпили при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за осигуряване на необходимото съдействие по получаване на
изходящата от кредитора кореспонденция. Доколкото правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем, във връзка с чието упражняване се твърди да е
начислена претендираната сума, е обусловено от забавата на длъжника по
потребителския кредит, то с така уговорената клауза неправомерно се разширява
отговорността на потребителя при допуснато просрочие над императивно
установения в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 вр. ал. 1 ЗПК праг до размер на
законната лихва. Освен това разходите са свързани с действия по управлението на
просрочения кредит, за които кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони – арг. от чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Следователно обсъжданата подобна уговорка е
нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, респ. начислената въз основа на нея
сума – недължима.
В този смисъл разглежданата уговорка е нищожна поради
противоречие с посочените разпоредби на ЗПК. Предвид гореизложените мотиви,
искът за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи сумата от 120 лева – разходи при изискуем кредит се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
Дори да не се сподели горното, както
се установи предсрочната изискуемост е надлежно обявена в хода на процеса с
връчване на препис от исковата молба от съда, поради което тези претендирани
разходи се явяват недължими.
При този изход на спора и предвид разгледаните по същество установителни
искови претенции, не подлежат на разглеждане предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове.
По искането за присъждане на
сторените в производството разноски:
Съгласно разрешението възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските
направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора.
Сторените в заповедното разноски са за заплатена държавна такса в размер на
240,25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
В исковото производство разноските, сторени от ищеца са: 315,78 лева –
платена държавна такса; 200 лева – депозит за изготвяне на съдебно счетоводна
експертиза и 891 лева – депозит за назначаване на особен представител. При съобразяване на разпоредбата на чл.
78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на 100
лева.
Предвид уважената част от исковите претенции в тежест на ответника следва
да се възложат разноски в размер на 287,35 лева за заповедното производство и в
размер на 1491,73 лева за исковото производство.
Ответникът не е
представил доказателства за направени разноски по делото, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че
ответникът Д.Н.Т.
, ЕГН **********, с настоящ адрес ***, дължи
на ищеца „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
следните суми: сумата от 9623,70
лв. /девет хиляди шестстотин
двадесет и три лева и седемдесет стотинки/, представляваща неизплатена главница
по договор за кредит за текущо потребление от 10.01.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2020
г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1776,91 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и шест лева и деветдесет
и една стотинки/, представляваща
договорна възнаградителна лихва по кредита, начислена за периода от
10.08.2018 г. до 24.02.2020 г. вкл., сумата от 66,71 лв. /шестдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 10.09.2018
г. до 24.02.2020 г. вкл., законна лихва в размер на 425 лева /четиристотин
двадесет и пет лева/ за периода от 25.02.2020 до 02.10.2020 г., за които е издадена Заповед № **г. за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № **г.
по описа на Районен съд – Варна, 50 с-в, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чл. 92 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявения
установителен иск за сумата от 120 лв. /сто и
двадесет лева/, представляваща разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА
Д.Н.Т.
, ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 1491,72 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и един лева и седемдесет и
две стотинки), представляваща
сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, както и сумата от 287,35лв. (двеста осемдесет и
седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща
сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: