Решение по дело №912/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 63в ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на Директор на Дирекция „Контрол“ В ТД на НАП Пловдив против Решение № 383/15.03.2024 г. по АНД № 815/2024 г. на ПРС, с което отменено наказателно постановление № 740856-F716211 от 27.11.2023 г. на директор на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на „КАТЕК Електроник България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, ул. „Чардафон Велики“ № 55, представлявано от управителя Х. И. Н., на основание чл.180а, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1817,94 лева за извършено административно нарушение по чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.86, ал.2, вр. чл.84, вр. чл.63, ал.1 и ал.4 ЗДДС.

Изложени са оплаквания за неправилно приложение на закона относно чл. 34 ЗАНН и неправилна интерпретация моментът от който тече 3-месечния срок от откриването на нарушителя в които следва да бъде съставен АУАН.

Ответникът по касационната жалба - „КАТЕК Електроник България“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ф.Ж. поддържа становище за неоснователност на жалбата. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за правилност и законосъобразност първоинстанционното решение.

Съдът намира касационната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество за неоснователна поради следното.

Първостепенният съд е установил правилна факическа обстановка въз основа на пълен, обективен и всестранен анализ на приобщените доказателствени средства като е стигнал до извод, че „КАТЕК електроник България“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по облагаемо вътреобщностно придобиване на стоки – активни електронни компоненти, за които данъкът е изискуем от получателя съгласно чл.84 от ЗДДС, не е начислил ДДС в размер на 36 358,92 лв. в законоустановения срок – от 01.02.2023г. до 14.02.2023г. вкл., за данъчен период м.01.2023г.

Установено е че данъчното събитие, съгласно чл.63, ал.4 от ЗДДС е настъпило на 10.01.2023г., когато от доставчика „ Katek Memmingen GMBH“ с V I N № DЕ129094841 – Германия е издадена фактура № 38231687АА от 18.01.2023г. с данъчна основа 92 950,09 евро /181 794,58 лв. за продажба на помощни материали и консумативи (шалтери, дросели, пасивни ел.елементи и др.стоки), облагаеми с 20% ДДС и за която данъкът е изискуем от получателя по чл.84 от ЗДДС. С настъпването на изискуемостта на данъка, за „КАТЕК електроник България“ ЕООД е възникнало задължение да го начисли по реда на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, чрез издаването на протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС в 15-дневен срок от изискуемостта на ДДС, а именно от 10.01.2023г. до 25.01.2023г. най-късно и включи издадения протокол в дневника за продажбите и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП-Пловдив с вх.№ 16005361374/14.02.2023г. за данъчен период м.01.2023г. Дружеството е начислило дължимото ДДС със закъснение като е издало протокол в срока по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС с № ********** от 18.01.2023г. като така издаденият протокол е бил отразен в дневника за продажбите и в справка-декларация, подадени в НАП – Пловдив вх. № 16005399054 от 30.03.2024г.

От правна страна съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДДС и чл.86, ал.2 от ЗДДС вр. чл.84, вр. чл.63, ал.1 и ал.4 от ЗДДС.

Прието е че от страна на административно-наказващия орган е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което касае сроковете по чл.34 от ЗАНН и води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление тъй като е липсвало отразяване кога е установено нарушението от приходната администрация, а това обстоятелство е от значение за преценка спазени ли са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Според съда не можело да се установи, кога е открито нарушението, за да се извърши преценка спазен ли е 3-месечния срок за съставяне на АУАН на дата 17.07.2023. След датата 30.03.2023 г., когато дължимото ДДС е било начислено със закъснение с подадените документи в ТД на НАП-Пловдив е бил наясно с нарушението, поради което и срокът за съставяне на АУАН е бил до 01.07.2023г. поради което като е съставил АУАН на 17.07.2023г., не е спазил изискването на чл.34 от ЗАНН.

Правните изводи на въззивния съд са законосъобразни и в съответствие с правилното приложение на закона. Уведомление вх. № РД-24-228/23.02.2023г. цитирано в касационната жалба няма отношение към предмета на делото, тъй като началният момент от който е прието, че тече 3-месечния срок не е 23.02.2023г. /датата на уведомлението/, а 30.03.2023г. от която и дата е било възможно за касатора да установи всички релевантни факти и обстоятелства както и да бъдат събрани относимите и необходими доказателства за тези факти. В тази връзка от касационната жалба не става ясно от кой момент според касатора е открито нарушението, твърдят се че са изпращани няколко искания до дружеството за представяне на документи по повод на извършвана проверка, която е обхващала и други аспекти от счетоводството, но е неясно кога точно тези проверки са приключили досежно процесното административно нарушение и кога е извършен анализа на събраните на доказателства, за да се пристъпи към вменяване на отговорност за административното нарушение. Обстоятелството, че първичните транспортни документи във връзка с това как и от кого е извършен транспортът за ВОП са представени от дружеството чрез електронна поща на 07.06.2023г. не освобождава касатора от задължението му да прояви процесуална активност и още от момента в който е можел да узнае затова нарушение – 30.03.2023г. и за персоналитета на нарушителя да събере служебно като изиска всички релевантни документи и обяснения. Именно в тежест на АНО е да спази срока по чл. 34 ЗАНН включително и при бездействие на лицето за което има данни, че е извършило нарушението, какъвто е настоящия случай. Нарушението е могло да бъде открито в 3-месечния срок от извършването му, тъй като се касае до формално нарушение, свързано с неначисляване на ДДС, което пък е отстранено в двумесечния срок по чл. 180а, ал.4 ЗДДС поради което и за касатора не е имало пречка да спази срока по чл. 34 ЗАНН.

Предвид на гореизложеното обжалваното Решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 383/15.03.2024 г. по АНД № 815/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив;

Решението е окончателно.