Р Е Ш Е Н И Е
№ V-55
16.09.2019 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданска колегия, пети въззивен състав
На двадесети май през
две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 440 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №6 от 14.01.2019г. постановено по гр.д.№542 по описа за 2018г. на
Районен съд гр.Айтос е признато за установено по отношение на Н.Ф.К. и Р.С.К.,***,
че Г.Г.И. *** е собственик на 92,60/340 ид.ч. от съсобствения на страните УПИ XI -1641, 1640 в кв.46 по действащия
регулационен план на гр.Айтос, целият с площ от 340 кв.м., при граници описани
в решението и е отхвърлил ревандикационния иск с правно основание чл.108 ЗС в
частта, с която се иска осъждане на ответниците да предадат на ищцата
владението на разположените в североизточната част 13 кв.м., съставляващи
13/340 ид.ч. от съсобствения на страните имот, описан по-горе. С определение по
чл.248 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответниците разноски в размер на 550
лв.
В законния срок е подадена въззивна жалба от Н.Ф.К. и Р.С.К.,
представлявани от адв. Костов, с която решението е обжалвано в установителната
му част, с която ищцата е призната за собственик на 92,60/340 кв.м. идеални
части от имота. Иска се същото да бъде изменено като признатата за собственост
на ищцата част от дворното място бъде намалена до 78,60/158 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот 1640 в кв.46 по плана на гр.Айтос, целия с площ от 158 кв.м.,
който размер не се оспорва от въззивниците. Същите твърдят, че това е и
владяната от ищцата площ, която е декларирана пред данъчните власти. Претендира
присъждане на разноски за двете инстанции в пълен размер. На първо място се
сочи, че искът за собственост по отношение на оспорваната разлика е недоказан,
а обжалваното решение е необосновано. Изтъква, че праводателката на ищцата е
била собственик на 312 кв.м. дворно място. Между площта на парцела по
предходния план и по действащия била налице разлика от 28 кв.м., от която
произтичал спора по делото, като за нея праводателката на ищцата не разполагала
с нотариален акт и същата не била придобита от нея по какъвто и да било начин.
Затова през 1992г. праводателката на ищцата не била продала ½ ид.ч. от
340 кв.м., а продадената част следвало да бъде редуцирана до ½ ид.ч. от
312 кв.м. От останалите 156 кв.м. ищцата продала веднъж 38,40 кв.м., а втори
път- 39 кв.м. дворно място, поради което към завеждането на делото притежавала
78,60 кв.м., колкото била декларирала. В исковата молба нямало твърдения, че в
нотариалният акт на праводателката имало допусната грешка или, че разликата от
28 кв.м. са били придобити по давност, поради което съдът не можел да приеме
служебно за доказани тези обстоятелства, както бил сторил АРС.
На второ място са изложени оплаквания, че признатата на ищцата собственост
не следвало да бъде съотнесена към цялата площ на УПИ, а спрямо площта на ПИ 1641. Процесният УПИ бил
образуван по регулация от два имота, с различна площ. Изложени са подробни
разсъждения, подкрепени със съдебна практика, че на основание §8, ал.1 ПР на
ЗУТ съсобствеността върху общия по регулация дворищнорегулационен парцел била
преобразувана автоматично в собственост в границите на включените в него имоти,
тъй като в рамките на преклузивния срок по §6, ал.2 от ПР на ЗУТ не била
изпълнена процедурата по изравняване на площите на двата имота.
На трето място са развити доводи за допуснато съществено процесуално
нарушение от страна на съда, поради допуснато изменение на иска в нарушение на
чл.214, ал.1, изр.2 ГПК- в третото съдебно заседание.
Молят да им се присъдят разноските за двете инстанции. Не ангажират
доказателства.
Въззиваемата Г.Г.И., чрез пълномощника си адв.З.Костов е представил
своевременно отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна.
Въззиваемата намира обжалвания съдебен акт за правилен, законосъобразен и
обоснован, постановен при пълно и задълбочено изследване на фактическите
обстоятелства по делото. Районният съд приложил правилно материалния закон,
като се позовал на трайната съдебна практика на ВКС, касаеща спорните за
производството моменти, като не били допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения. Моли решението
да бъде потвърдено, а на въззиваемата да се присъдят разноски на основание
чл.38, ал.2 ЗА.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок от страни, които имат правен интерес да го обжалват.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Ето защо
спорът следва да се разгледа по същество.
Ищцата Г.Г.И. е предявила ревандикационен иск с правно основание чл.108 от
ЗС против ответницата Н.Ф.К.. Твърди се, че ищцата е собственик на поземлен
имот – дворно място, представляващо поземлен имот №1640 в кв.46 по плана на
гр.Айтос, целия с площ от 79,60 кв.м., ведно с построените в него две полумасивни
жилищни сгради. Имотът бил придобит по наследство от майката на ищцата,
починала през 2001г. Последната се легитимирала като собственик на целия имот с
нотариален акт от 1981г. През 1992 г. майка ѝ продала ½ ид.ч. от
имота на С.И.С. Така възникнала съсобственост върху имота при равни квоти за
двете страни и имотът бил разделен на две равни части. През 2004г. наследниците
на С. продали на ответницата собствената си ½ ид.ч. от имота, ведно с
построената в дъното на дворното място полумасивна жилищна сграда. Понеже
имотът на ответницата бил вътрешен, за да можело безпрепятствено да се
преминава, през 2005г. ищцата продала на
ответницата 38,40/155 кв.м. ид.ч. от своя поземлен имот с реално ползване в
западната част на имота с ширина 3,20 кв.м. откъм улицата и в дълбочина на
двора 12 м. През 2006г. ответницата решила да прави ремонт на сградата си, за
което изготвила архитектурен проект, поради което поискала тя да ѝ
прехвърли още 3 м. от лицето на имота. През същата година ищцата им продала
39/155 кв.м. ид.ч. от своя поземлен имот с ширина 3 метра откъм улицата и в дълбочина на двора 13 м., като учредила
на ответницата и право на строеж, пристрояване и надстрояване. През 2006г.
ответницата декларирала, че при извършването на разпоредителни, управленски,
строително-монтажни и други дейности в съсобствения имот, ще запази като
постройка и ще осигурява свободен достъп за ползване на съществуващия клозет.
През 2016г. зетят на ответницата поставил метална врата в източната част на
имота, непосредствено до границата на съседния поземлен имот 1639. Това било
празно дворно място, което се намирало непосредствено зад къщата ѝ, което
през 1992г. съсобственикът на майка ѝ- С. С., ползвал по устна уговорка,
без учредено право на преминаване, за да преминава до неговата идеална част. До
2016г. това дворно място от около 10 кв.м. не се ползвало. През 2017г. на
ищцата се наложило да извърши ремонт на задната част на къщата си, която била
много стара. Ответницата отказвала да премахне вратата под предлог, че мястото
е нейно. Ищцата потърсила съдействие от Прокуратурата, но получила отказ да се
образува досъдебно производство поради наличието на данни за спор за
собственост, а не за престъпление. Поискала съдействие и от архитекта на община
Айтос по въпроса защо на скицата регулационната граница между двата поземлени
имота в УПИ този проход зад къщата ѝ бил нанесен в границите на ПИ 1641,
който бил на съсобствениците ѝ. Обяснението било, че при изготвянето на
плана така било заснето от техниците, понеже тогава достъпът до задния имот бил
оттам. Обяснено било още, че тези граници нямат значение, защото регулацията не
била приложена поради незавършеност на процедурата. Заявява, че така нанесените
регулационни граници не отразяват реалната съсобственост в имота, понеже
липсвали прехвърляния между страните, касаещи спорното място, находящо се в
източната част на имота, непосредствено зад къщата ѝ. Затова намира, че
ответницата владее без правно основание идеалните части от имота ѝ. Моли
да бъде призната за собственик на владените от ответницата идеални части от
имот №1640 в кв.46 по плана на гр.Айтос, разположени в източната част на имота,
а ответницата да бъде осъдена да ѝ предаде владението върху същите.
Ангажира доказателства, претендира разноски по чл.38, ал.2 ЗА.
Във връзка с указания на АРС за отстраняване нередовностите на исковата
молба, ищцата е депозирала молба /л.30/, с която е поискала като ответник да
бъде конституиран и съпругът на ответницата Р.С.К.. Представена е и поправена
искова молба /л.31-32/, насочена срещу двамата ответници, в която петитума на
иска е конкретизиран както следва: да се приеме за установено, че ищцата е
собственик на ПИ 1640 в кв.46 по плана на гр.Айтос, целият с площ от 92,60
кв.м. при граници: ПИ 1639, ПИ 1642, север- улица, юг ПИ 1641, а ответниците да
бъдат осъдени да ѝ предявят владението на неправомерно завзетата от тях
реална част от ПИ 1640 в кв.46 с площ от 13,05 кв.м., разположена в
североизточната част на имота.
Ответниците са представили в законния срок писмен отговор, с който оспорват
иска като неоснователен и молят да бъде отхвърлен.
Оспорили са твърденията, че ПИ 1640 в кв.46 по плана на гр.Айтос е с площ
от 92,60 кв.м. като намират, че според приложената скица площта му е 158 кв.м.,
от които собствено място 157 кв.м. Оспорват и твърденията, че ищцата е
собственик на 92,60 кв.м. от същия поземлен имот. Понеже същата продала
38,40/155 кв.м. ид.ч. от дворното място на ПИ 1640, а по-късно и 39/155 кв.м.
ид.ч. на същия имот, то закупеното от
тях дворно място от ПИ 1640 било 79,60 кв.м., колкото ищцата декларирала в
удостоверението за данъчна оценка. Затова намират, че числото 92,60 кв.м.
нямало логично обяснение и било нагодено за нуждите на процеса. Твърдят, че са
извършили геодезическо заснемане, което показало, че площта на ПИ 1640 била
157,64 кв.м., от която 83,54 кв.м. се ползвали и владели от ищцата, а 74,10 кв.м.
от ответниците, което сочело, че ищцата ползва близо 4 кв.м. повече от
ответниците. На следващо място сочат, че процесната част от 13,05 кв.м.,
намираща се между къщата на ищцата в поземлен имот 1640 и съседния поземлен
имот 1639, не е част от дворното място на поземлен имот №1640, а била част от
ПИ 1641. Считат също, че е налице е последваща промяна в регулацията, касаеща
УПИ ХI-1640,1641 в кв.46 по плана на
гр.Айтос. Ангажират доказателства. Претендират разноски.
След приемането на основното заключение на съдебно-техническата експертиза
по делото, в с.з. на 15.10.2018г. /второ по ред за първата инстанция/
процесуалният представител на ищцата е депозирал молба за уточнение на иска
/л.75/, съгласно която се иска да се приеме за установено, че ищцата е собственик
на 92,60 кв.м. от УПИ XI-1640,1641 по плана на гр.Айтос, а ответниците да бъдат осъдени да ѝ
предадат владението на неправомерно завзетата от тях реална част от УПИ XI-1640,1641 по плана на гр.Айтос с
площ от 13,00 кв.м., разположена в североизточната част на имота, граничеща с
УПИ XII-1639, защрихована на скицата на
вещото лице.
В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответниците- адв.Костов
е заявил, че това уточнение представлява изменение на исковата претенция по
чл.214 ГПК, което не е допустимо след първото по делото заседание. Също така е
направено възражение, че за това изменение не е било необходимо заключение на
вещо лице, понеже обстоятелствата били видни от скицата.
Съдът е дал възможност на страните да изложат писмено становищата си по
исканото изменение /молба на л.79-81 за ищцата и становище на л.86-87 за
ответниците/. С молбата си ищцата е доуточнила петитума на иска- да се приеме
за установено, че ищцата е собственик на 92,60/340 кв.м. ид.ч. от УПИ XI-1640,1641 по плана на гр.Айтос,
а ответниците да бъдат осъдени да ѝ предадат владението на 13/340 кв.м.
ид.ч. от УПИ XI-1640,1641 по плана на гр.Айтос,
разположени в североизточната част на имота, при граници: североизток- улица,
югоизток УПИ XII-1639, югозапад- част от УПИ XI-1640,1641, ползвана от
ответниците, северозапад- собствени сгради на ищцата, като процесната част е
защрихована на скицата на вещото лице.
В становището на ответниците се сочи, че е налице разлика в площта на притежавания
от праводателя на ищцата имот- 312 кв.м. и този по действащия план- 340 кв.м.,
т.е. 28 кв.м., от които произтичал спора по делото. Заявява, че праводателят на
ищцата не се е снабдявал с нотариален акт за тези 28 кв.м. и не ги е придобила
по какъвто и да е начин. Затова не била продала ½ от 340 кв.м., а ½ ид.ч. от 312 кв.м. От
останалите на ищцата 156 кв.м. от дворното място, същата продала общо 77,40
кв.м., поради което притежавала 78,60 кв.м. Същевременно ползвала и владеела
79,60 кв.м., които декларирала в данъчната служба при снабдяването с
удостоверение за данъчна оценка. Затова не можела да обоснове твърдяното право
на собственост върху 92,60 кв.м. На следващо място се поставя въпроса дали била
приложена регулацията по последния план на гр.Айтос от 1986г., като считат, че
този въпрос е юридически и не може да се разреши от вещото лице, което
притежавало средно техническо образование. Развити са съображения, че ищцата
продължавала да се счита за собственик само на ПИ 1640, а не за съсобственик на
УПИ. В представената скица обаче ПИ 1640 бил съсобствен на ищцата и
ответницата, а ПИ 1641- собствен само на ответницата. Затова считат, че
страните не са съсобственици на УПИ, а са носители на правото на собственост
върху отделните поземлени имоти в него. На следващо място се изтъква, че
процесните 13 кв.м., защриховани в зелено на скицата на в.л.Бакалова осигуряват
достъп на собствениците на ПИ 1641 до улицата. Ако владението на процесния имот
бъде предадено на ищцата ответниците щели да бъдат лишени от правото на
ползване на тази част от имота и правото да преминават през нея. На следващо
място отново са развити доводи за недопустимост на изменението на иска в
третото съдебно заседание, като напрактика ставало въпрос за съвсем нов иск, а
не за изменение на петитума.
Районният съд с протоколно определение от 19.11.2018г. е приел уточнението
на иска, като е посочил, че не е предявен нов иск, а с него имотът е описан по
актуалния градоустройствен статут, в каквато насока не са били давани указания
от съда, което било условие за нейната редовност.
По делото са приети писмени доказателства, както и основно и допълнително
заключение на съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Илка
Бакалова.
С решението си съдът е уважил изцяло иска в установителната му част и го е
отхвърлил в осъдителната. Приел е, че страните са съсобственици в процесния УПИ
XI-1640,1641, а ответниците
упражняват фактическата власт върху спорните 13 кв.м. на правно основание, тъй
като доколкото ползването на имота не е разпределено по реда на чл.32 от ЗС,
всеки от съсобствениците може да ползва цялата вещ.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на обжалвания акт, а по допустимостта- в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Доколкото жалба е постъпила единствено от ответниците и
то само в установителната част, то следва да се приеме, че в останалата
/осъдителна/ част решението е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка.
Бургаският окръжен съд намира, че в обжалваната част
решението на РС- Айтос е валидно и допустимо, а по същество- правилно и
законосъобразно.
Въззивната инстанция приема, че районният съд е обсъдил
подробно събраните по делото
доказателства /поотделно и в тяхната съвкупност/ и е извел въз основа на тях
обосновани и правилни фактически и правни изводи относно притежаваните от
страните идеални части от правото на собственост върху съсобствения им УПИ XI-1640,1641 по плана на гр.Айтос.
Същите се споделят от Бургаския окръжен съд, поради което на основание чл.272 ГПК съдът препраща към тях без да е необходимо да ги преповтаря.
По оплакванията в жалбата следва да се посочи следното:
Неоснователно е оплакването на въззивниците за допуснато
съществено процесуално нарушение от районния съд при приемане уточнението на петитума
на иска. Правилно е становището им, че това уточнение /с изключение на
конкретните владени от ответниците квадратни метри от дворното място/ е
следвало да бъде направено още с исковата молба, тъй като градоустройствения
статут на процесния имот по действащия план е бил виден от приложената към
исковата молба скица. Въпреки това,
районният съд правилно е отчел, че нередовността на исковата молба, касаеща
необходимостта при ревандикационен иск по чл.108 ЗС процесния имот да бъде описан в исковата
молба по действащия регулационен план, не е била отстранена до подаването на
молбата, с която за последен път е извършено уточнение на иска /л.79-81/.
Затова, като е приел това уточнение, съдът не е приел недопустимо изменение на
иска по чл.214, ал.1, изр.2 ГПК /след първото по делото заседание/, а е
поправил собствения си пропуск да отстрани своевременно нередовностите на
исковата молба още преди връчването на препис на ответниците /каквото
задължение има и въззивната инстанция, ако констатира такива/. Не е нарушено и
правото на защита на ответниците, тъй като въпреки късно извършеното уточнение
на иска, съдът е дал възможност на ответниците да изложат становището си по
иска, като е обсъдил всички техни възражения.
По същество:
Не се спори по делото, че ищцата
е дъщеря и наследник по закон на И.П.Щ., починала на 7.03.2001г., като това се
установява и от приложеното удостоверение за наследници /л.15/.
Видно от нотариален акт № 152, т.II, дело № 668/1981 г. на Айтоския районен съдия, наследодателката на ищцата
е била собственик по наследство и давностно владение на
дворно място от 312 кв.м., образуващо парцел ХI– 1118 в кв.32 по плана на гр.Айтос, заедно с построената в
него жилищна сграда.
С
нотариален акт № 131, т.II, дело № 612/1992 г. на Айтоския
районен съдия, наследодателката на ищцата е продала на С.И.С.правото на
собственост върху 1/2 идеална част от дворно място, образуващо урегулиран парцел
ХI – 1641, 1640 в кв. 46 по плана на гр. Айтос, целият с площ от 340 кв.м.
През
2004 г. наследниците на купувача С. продали притежаваната от тях 1/2 идеална
част от процесния имот /урегулиран парцел ХI – 1641, 1640 в кв. 46 по плана на гр. Айтос, целият с площ от 340 кв.м./ на ответниците-
така нотариален акт № 94, том X, рег. № 7362, дело № 1308/2004 г. на нотариус
Бисер Демирев.
С
тези сделки страните по делото са станали съсобственици при равни части на
целия УПИ ХI – 1641, 1640 в кв. 46 по плана на
гр. Айтос, с площ от 340 кв.м.
Несъстоятелни са
доводите на въззивниците, че наследодателката на ищцата, както и последната, не
били собственици на 340 кв.м., тъй обратното се установява от приложените по
делото нотариални актове, от които черпят правата си ответниците /не сочат да
са придобивали 28 кв.м. от УПИ на друго правно основание/.
С нотариален акт №79, т. III, рег. № 2214, дело № 387/2005 г. на нотариус Бисер
Демирев, ищцата е продала на ответниците 38,40/155 кв.м. ид.ч. от поземлен имот
с пл. № 1640, представляващ 155/340 ид.ч. от съсобствения им УПИ ХI – 1641, 1640 в кв.46 по плана на гр.Айтос. С него е учредено ползване на
реална част от имота с площ от 38, 40 кв.м. с ширина 3,
20 м. откъм улицата и в дълбочина на двора на 12 м.
С нотариален акт №48, т.VI, рег. №4859, дело № 783/2006 г. на нотариус Бисер
Демирев ищцата е продала на ответниците още 39/155 кв.м. ид.ч. от поземлен имот
с пл. № 1640, представляващ 155/340 ид.ч. от съсобствения им УПИ ХI – 1641, 1640 в кв.46 по плана на гр.Айтос, като със същия акт е учредено
ползване на реална част от западната част на имота с площ от 39 кв.м. с ширина 3 м. откъм улицата и в
дълбочина на двора на 13 м.
От заключението на
вещото лице Илка Бакалова по приетата съдебно- техническата експертиза се
установява, че с одобряването на регулационния план от 1971г. бил отреден
парцел ХI – 1118 в кв.90, който в разписния списък бил записан като двор на Д.А.Щ.на
основание нотариален акт №120, д.216/1960г. В нотариален акт № 152, т.II, дело №668/1981г. наследодателката на ищцата И.П.Щ.
е била призната за собственик по давност и наследство на дворно място от 312
кв.м., образуващо парцел XI-1118 в кв.32 по плана на
гр.Айтос, заедно с построената жилищна сграда сграда. Според вещото лице този
имот е идентичен с УПИ ХI – 1641, 1640 в кв. 46 по плана на
гр.Айтос. От заключението се изяснява, че поземлените имоти №1640 и №1641, за
които по действащия план на гр.Айтос от 1986г. е отреден УПИ-1640, 1641 в
кв.46, са били заснети и нанесени като кадастър при неговото одобряване. Според
вещото лице няма изменение в имотните и регулационните граници на УПИ. Според
експерта при образуването на процесния УПИ не е имало уреждане на
регулационните сметки. Този извод според съда следва на първо място от това, че
ПИ 1640 и ПИ 1641 са в границите на един имот, поради което не става въпрос за
уреждане на регулационни сметки между два съседни УПИ в хипотезата на
придаваеми части между два съседни имота, както неправилно считат въззивниците.
На второ място- безспорно е, че до 1992г. процесният УПИ е собственост на едно
и също лице, поради което също не би могло да е налице уреждане на регулационни
сметки.
Експертът е
констатирал още, че на място имот пл.№1640 е разделен между страните в резултат
на извършените продажби от 2005г. и от 2006г., като имотна граница между ПИ
1640 и 1641 в западната част от УПИ няма. Ищцата ползва 79,60 кв.м. от УПИ
/защриховани в светлосиньо на скицата на л.71/, а ответниците- 260,40 кв.м.
/защриховани в зелено на същата скица/. Според допълнителното заключение /л.98-99/
на вещото лице не е представена преписка по §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ за
изравняване на частите в съсобствения на страните УПИ.
С оглед изложеното, въззивната
инстанция намира, че страните са съсобственици на целия УПИ ХI – 1641, 1640 в кв. 46 по плана на гр.Айтос с площ от 340 кв.м., като ищцата
притежава 92,60/340 идеални части от същия, а ответниците- 247,40/340 ид.ч. от
същия. Несъстоятелни са доводите на въззивниците, че те са изключителни
собственици на ПИ 1641, тъй като видно от нотариалните актове, приложени по
делото, извършваните разпоредителни сделки между праводателите на страните са с
идеални части от целия УПИ ХI – 1641, 1640 в кв. 46 по плана на гр.Айтос с площ от 340 кв.м. По делото
липсват твърдения и доказателства до 2005г. /както и по-късно/ да е била извършена
делба на процесния УПИ ХI – 1641, 1640 в кв. 46 по плана на гр.Айтос между съсобствениците, при която
ПИ 1641 да е станал изключителна собственост на ответниците, а ПИ 1640- на
ищцата. При сключването на продажбата от 2005г. между страните, същите са
притежавали по 170/340 кв.м. идеални части от УПИ ХI – 1641, 1640 в кв. 46 по плана на гр.Айтос. Тези
идеални части на съсобственост се разпростират върху всяка отделна частица от УПИ
ХI – 1641, 1640, т.е.
както ищцата, така и ответниците /в общ дял/ са били собственици на по 1/2
ид.ч. както от ПИ 1640, така и от ПИ 1641. С двете сделки от 2005г. и 2006г. ищцата
се е разпоредила с 77,40/155 кв.м. от ПИ 1640 /т.е. цялата притежавана от нея идеална
част от този ПИ, без 0,1/155 кв.м./, но е останала собственик на ½ ид.ч.
от ПИ 1641, с площ от 185/340 кв.м., или на 92,5/340 кв.м. ид.ч. от целия УПИ.
След като се прибави и останалата 0,1 кв.м. ид.ч. от ПИ 1640, то следва извод,
че ищцата е собственик на 92,60/340 кв.м. ид.ч. от УПИ ХI – 1641, 1640 в кв. 46 по плана на
гр.Айтос. До същия извод се достига и при използване метода на изчисление,
предложен от вещото лице в обстоятелствената част на експертизата /л.67/. Без
значение за изводите за притежаваните от страните идеални части от правото на
собственост върху имота е фактическото разпределение на неговото ползване между
тях /т.е. как се ползва имота на място/.
Затова в установителната му част искът по чл.108 ЗС е основателен и следва
да бъде уважен.
Поради съвпадане фактическите и правни изводи на двете инстанции по въпроса
за обема на притежаваното от ищцата право на собственост върху от УПИ ХI – 1641, 1640 в кв. 46 по плана на
гр.Айтос, решението на РС-Айтос следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на делото на въззивниците не се дължат разноски.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адв. Костов следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., определено на основание чл.7,
ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същото следва да бъде заплатено от въззивниците, тъй като
жалбата им е неоснователна.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №6 от 14.01.2019г.
постановено по гр.д.№542 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Айтос В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато
за установено по отношение на Н.Ф.К. ЕГН:********** и Р.С.К. ЕГН:**********,***,
че Г.Г.И. ЕГН:********** *** е собственик на 92,60/340 ид.ч. от съсобствения на
страните УПИ XI -1641,
1640 в кв.46 по действащия регулационен план на гр.Айтос, целия с площ от 340
кв.м.
ОСЪЖДА Н.Ф.К. ЕГН:********** и Р.С.К.
ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на адв.Здравко Костов Костов с ЕГН:**********, с
адрес на упражняване на дейността гр.Айтос, ул.“Станционна“ №33а, ет.1 сумата
от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. за
въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Ф.К.
ЕГН:********** и Р.С.К. ЕГН:********** за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.