№ 1355
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Златина Рубиева
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000500633 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по жалба на Г. Г. М. срещу
решение № 263290/10.11.2022г. на СГС, ГО, 3ти състав, постановено по гр.д.
№ 5053/21г., с което е отхвърлен искът й с правно основание чл.240, ал.1 от
ЗЗД и евентуалният иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят Г. М. твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и необосновано. Излага, че е установено безспорно
сключването на договор за заем за потребление. Проявили са се двата
елемента от фактическия му състав, което се установява от извлечението от
банковата сметка и показанията на свидетеля А., както и от тези на свидетеля
С.- дъщеря на ответника. По отношения на предявения при евентуалност иск
за неоснователно обогатяване неправилно е прието от съда, че поради
близките отношения между страните има други отношения, излизащи извън
предмета на спора. В тежест на ищеца е да докаже факта на извършване на
имуществено разместване, на ответника да установи правно основание за това
разместване. Ответникът не е доказал наличието на такова.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск на основание чл.240, ал.1
1
от ЗЗД, а при условията на евентуалност, ако го отхвърли, да уважи иска по
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Д. М. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е сезиран иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът
Г. М. твърди, че през месец април ответникът Д. М. я е помолила за заем в
размер на 44 200лв. Постигнали са съгласие и на 18.04.2016г. ищецът е
превела по сметка на заемателя тази сума. Възникнало е правоотношение по
договор за заем със задължение на Д. М. да върне заетата сума. Тя не го е
сторила, въпреки отправените покани към нея. При условията на
евентуалност, ако се приеме, че не е сключен договор за заем, то е налице
плащане без основание- неоснователно обогатяване. Г. М. счита, че за нея е
налице правен интерес да предяви иск за връщане на сумата. Затова моли
съда да осъди Д. М. да й заплати 44 200 лв., а при условията на
евентуалност да й заплати сумата на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Претендира разноски.
Ответникът Д. М., чрез процесуалния й представител е подала в срока
по чл.131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва предявения иск и го счита
за неоснователен. Оспорва наличието на облигационно правоотношение
между нея и ищеца по договор за заем. Счита изложеното в исковата молба за
неоснователно. Представеното банково извлечение не доказва, че са
сключили договор за заем. Прави възражение за изтекла погасителна давност
относно вземането на ищеца. Оспорва, че Г. М. я е канила да плати
процесната сума.
Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представил
извлечение от банковата си сметка за периода 15.04.2016г. до 18.04.2016г. От
него се установява наличните суми по нея, както и че на 18.04.2016г. е
направен превод по сметка на Д. М. на сумата от 44 200лв.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника е
2
направил признание за наличието на облигационно отношение, породено от
договор за заем, но задължението е погасено.
Във връзка с твърденията и възраженията на страните са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят А. е съпруг на ищеца и желае да свидетелства. Знае, че
съпругата му е дала 44 200 лв. на ответника чрез превод по банкова сметка.
Присъствал е на уговорки между страните на живо и по телефона. Ответникът
е леля на Г. М.. Д. М. и дъщеря й Й. С. са живеели под наем на ул. „Евлоги
Георгиев“. Уговорката е била да се изтеглят пари и те да се изплащат малко
по- малко. Месечно е трябвало да се връщат по 600лв. Лично свидетелят е
взел ответника с колата си и й е закарал до банковия клон на „ДСК“ на ул.
„Шипченски проход“ около 10.30ч. Били са в добри отношения до месец
октомври 2016г., когато ответникът е спряла да плаща.
Свидетелят С. е дъщеря на ответника и първа братовчедка на ищеца.
Изявила е желание да свидетелства. Заявява, че знае, че Г. М. е превела по
сметка на майка й 44 200лв., но тя ги е върнала изцяло в брой. Била е
свидетел на връщането на сумата ежемесечно. Цялата сума е била погасена
през 2020г. в края на месец май. Тогава е платена последната сума. Първата
година им е било много трудно, тъй като са били във финансова криза. Връща
ли са по 600 лв. на месец. След първата година са се стабилизирали и са
започнали да връщат по 1000лв. в брой. Свидетелят е виждала как вкъщи на
ръка са давани суми на ищеца. Те са изключително близки, тъй като майката
на свидетеля я е взела на пет месеца и те са й единственото семейство.
Живели са заедно от петмесечната възраст на ищеца до 2017-2018г. След това
тя е започнала да живее с приятеля си. Свидетелят заявява, че майка й е
получила сумата от 44 200лв. с уговорката да я върне по етапно. Свидетелят е
присъствала всеки месец на връщане на сумата. Не е имало пропускане на
месечна вноска от 18.04.2016г. до месец май 2020г. Давали са парите на ръка
без разписка, защото ищецът е сестра на свидетеля.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тяхната
достоверност е преценена при условията на чл.172 от ГПК, но ги счита за
убедителни и непротиворечащи си по между си и за взаимно допълващи се.
Не дава вяра на свидетеля А. в частта, в която твърди, че ответникът е спряла
3
да плаща през месец октомври 2016г. и тогава отношенията между страните
по делото са се влошили, защото противоречат на показанията на другия
свидетел.
При тези доказателства СГС е отхвърлил иска по чл.240 от ЗЗД като е
приел, че между страните не е сключен договор за заем. Отхвърлил е и искът
по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД и
при условията на евентуалност на такъв по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционния съдебен акт, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посочените основания в
жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на
императивна материално правна норма.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По иска с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда своето материално субективно право от договор за
заем, сключен с ответника на 18.04.2016г. Той има своята регламентация в
чл.240, ал.1 от ЗЗД, където е дадено легално определение за него. Според тази
дефиниция с договора за заем заемодателят предоставя в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещ в същия вид, количество и качество. Договорът
за заем е неформален и реален. Писмената форма не е такава за
действителност, а за доказване в случаите на договори за заем над 5000 лв.
Фактическият състав, обосноваващ сключването му обхваща:
постигнато съгласието между страните, последвано от предаване на
паричните средства на заемополучателя. За да е налице договор за заем е
необходимо постигнато съгласие и за връщане на заетата сума от страна на
заемателя. В тежест на ищеца, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, е да установи с всички относими
и допустими доказателства, че е предал на заемателя сумата, предмет на
договора, както и че това е станало на основание заемно правоотношение.
4
Това е факт, от който той черпи благоприятни за себе си правни последици.
При недоказването му съдът има задължението да приеме, че предаването
на паричната сума не се е осъществило. Това от своя страна рефлектира
върху възникването на облигационно правоотношение по договор за заем. В
тежест на ищеца е да докаже и основанието, на което е предадена паричната
сума, а именно, че то е заем, а не дарение или друг вид сделка. С отговора на
исковата молба ответникът е оспорила наличието на договор за заем между
него и ищеца, но в съдебно заседание е признал, че са сключили договор за
заем за сумата от 44 200лв. Признанието на страната на неизгодни на нея
факти е годно доказателствено средство, което следва да се преценява и с
оглед на всички доказателства по делото./ Р № 69/24.06.2011г. по гр.д. №
584/10г., ВКС, IIIг.о., Р № 182/13.12.2018г. по гр. д. № 657/18г., ВКС, IIIг.о.,
Р № 240/26.10.2016г. по гр.д. № 922/13г., ВКС, IV г.о./ Не е спорно, че между
страните по делото няма сключен писмен договор. За установяване на
действителната им воля са допуснати гласни доказателства./ Р №
82/12.05.2015г. по гр.д. № 5122/14г., ВКС, IIIг.о., Р № 283/01.11.2016г. по гр.д.
№ 2117/16г., ВКС, IV г.о./ На основание чл.164, ал. 1, т.3 от ГПК те са
допустими, тъй като попадат в изключението на тази разпоредба. Страните
са роднини по съребрена линия от първа степен. Показанията на разпитаните
свидетели установяват, наличието на две насрещни волеизявления на
страните и постигнато съгласие за сключването на договор за заем. Според
заявеното от тях заемателят е следвало да връща заемната сума всеки месец
по 600лв. При тези фактически твърдения може да се изведе основанието, на
което се предоставя конкретната парична сума, както и задължение за
връщането й- договор за заем.
Доказано е и реалното предаване на заемната сума чрез банков превод
от 18.04.2016г. Извлечението от банковата сметка на ищеца, което
установява това обстоятелство, не е оспорено по реда на чл.193 от ГПК,
поради което следва да се приеме, че удостоверява предаването на сумата
от 44 200лв. Това е вторият елемент от фактическия състав, обосноваващ
сключването на договора за заем.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да
върне заема на заемодателя, доколкото от този факт черпи за себе си
благоприятни правни последици. Погасяването на заема го освобождава от
5
отговорност. В тази връзка свидетелят С. твърди, че първата година са
връщали по 600лв., а след това по 1000лв. месечно до месец май 2020г. Тогава
е погасено задължението изцяло. При тези твърдения и при математически
изчисления ответникът е погасила изцяло задължението си към заемодателя,
поради което искът с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Поради това не следва да бъде разгледан евентуалният иск, както и
възражението за изтекла погасителна давност.
Поради съвпадение на крайния резултат обжалваното решение следва
да се потвърди в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.240,
ал.1 от ЗЗД. Следва да се обезсили в частта, в която е отхвърлен искът,
предявен при условията на евентуалност.
По разноските.
На жалбоподателя не се дължат разноски за производството пред двете
инстанции поради изхода на спора .
На ответника по жалбата също се дължат разноски производството
пред САС в размер на 4186лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263290/10.11.2022г. на СГС, ГО, 3ти
състав, постановено по гр.д. № 5053/21г. в частта, в която е отхвърлен искът
по чл.240, ал.1 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА решението в частта, в която е отхвърлен искът по чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, предявен при условията на евентуалност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искът с правно основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД предявен при условията на евентуалност.
ОСЪЖДА Г. Г. М., ЕГН**********, с. ***, район ***, вилна зона
„***“, ул. „***“ № * и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Т. Александров“ №
13, ет.3 чрез адв. В.П. да заплати на Д. М. М., ЕГН **********, гр. ***, бул.
„***“ № ** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано“ № 39 чрез адв.
Анг. Т. сумата от 4186лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.
6
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7