№ 19053
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110127833 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, чрез
адв. Д. М., САК, обективно кумулативно съединени установителни искове срещу
ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.
9, ап. офис 20, представлявано от ****, обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит **** поради противоречие със закона, а в условията на
евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор за
потребителски кредит **** предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение – поръчителство от „MultitudeBank“ в полза на
ответника, поради неравноправност на клаузата и поради противоречие на същата със
закона, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати сумата от 5 лв., предявен като частичен от 108 лв., явяващи се
недължимо платена сума при начална липса на основание предвид нищожността на
договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
15.05.2025 г. до окончателното плащане.
Ищецът В. С. С. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****
по реда на ЗПФУР за сумата от 450 лв., която сума следвало да бъде погасена заедно с
лихва в размер на 10,58 лв., при посочен в договора ГПР 49,74 %. В чл. 5 от договора
било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
“Multitude Bank” в полза на дружеството ответник. Твърди се, че при сключването на
договора никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество, като ищецът разбрал за
начислена такса за гарант в размер на 97,42 лв. след сключването на договора и
усвояването му. Сочи, че е погасил изцяло всички задължения по договора за кредит.
1
Поддържа, че договорът за кредит страда от редица пороци, водещи до неговата
нищожност, а именно, че в договора за кредит не е посочен размера на дължимата
такса за гарант, както и че сключването на договора за гаранция е условие за
сключването на договора за кредит; че ищецът не е подписал договора, нито с
квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което счита, че липсва
съгласи; не е изготвен в предписаната от закона форма. Поддържа също така, че в
договора не е посочен начина на изчисляване на ГПР, същевременно при
изчисляването му не е включена дължимата такса за гарант, което представлява
задължителен разход по кредита, поради което счита, че не е спазено изискването на
чл. 11, ар.1, т. 10, а с включването на таксата гарант при изчисление на ГПР, размерът
му надвишава максимално предвидения в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че клаузата на чл. 5
от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна, поради
противоречието и със закона и евентуално, че е неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 9 ЗЗП. При тези си твърдения предявява иск за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит и частичен иск
за заплащане на сумата от 5 лв. – част от общо дължима сума в размер на 108 лв., като
платена при начална липса на основание въз основа на нищожния договор за кредит.
Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „Фератум
България“ ЕООД оспорва иска с доводи, че договоръ за кредит не страда от сочените
от ищеца пороци. Твърди, че при кандидатстване за кредит, кредитополучателят може
да избере между опциите да представи поръчител, избран от него, или гарант,
предложен от кредитора, поради което счита, че сключването на договора за гаранция
не е задължително. Изразява становище относно недопустимостта на искове за
нищожност и унищожаване на договора за гаранция, но такива искове не са предявени.
Твърди се, че ищецът сам е избрал Multitude Bank като поръчител в електронния
формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за
кредит. Същевременно се сочи, че ответникът е получил преддоговрна информация, в
която изрично било посочено, че за сключването на договора за кредит кредиторът
изисква поръчителство. Оспорва възнаграждението за гаранция да намира отражение в
ГПР и в този смисъл, счита че не е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поради изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между тях е
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № **** по реда на ЗПФУР
за сумата от 450 лв., при лихва в размер на 10,58 лв. и ГПР в размер на 49,74 %,
обезпечен с договор за гаранция, сключен с Multitude Bank, Малта.
Между страните не е спорно и обстоятелството, че в чл. 5 от сключения договор
за кредит е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителството предоставено от
Multitude Bank (Малта) в полза на Дружеството, за което се дължи възнаграждение в
размер на 97,42 лв.
От представената по делото счетоводна справка за извършени плащания се
установява, че за погасяване на кредита е постъпила сума в общ размер на 460,58 лв., с
които са изцяло погасени главницата и лихвата. Постъпило е и плащане по договора за
гаранция, сключен с М*** Банк в размер на 97,42 лв., но същата не е задържана от
ответника и е изплатена на кредитора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предвид липсата на спор между страните, по делото се явява доказано, че
страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е
2
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова
финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме,
че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
По делото не е спорно и обстоятелството, че доколкото ищецът не е могъл да
предостави поръчител – физическо лице, такъв е осигурен от кредитодателя в лицето
на Multitude Bank (Малта), за което се дължи допълнително възнаграждение в размер
на 97,42 лв.
С Определение № 31216/23.07.2025 г. ответното дружество е било задължено на
основание чл. 190 ГПК да представи по делото счетоводна справка за извършените
плащания, както и препис от Договора за кредит, СЕФ и Договора за гаранция, като в
указания срок ответникът е предоставил единствено справка за плащанията, но не е
представил останалите документи. Съдът изрично е указал на ответното дружество, че
при не представяне на документите, за които е бил задължен, съдът ще приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК и може да приеме за доказани фактите, за които страната
възпрепятства събирането на допуснати доказателства. В този смисъл и доколкото с
договора за кредит и СЕФ ищецът се домогва да докаже, че възнаграждението по
гаранционната сделка не е включен в размера на ГПР, то съдът следва да приеме за
доказано обстоятелството, че обявеният в договора за кредит ГПР е в размер на 49,74
%, какъвто размер се сочи от ищеца в исковата молба и при изчисляването на същия е
взета предвид единствено възнаградителната лихва. Същевременно ответникът не
твърди при изчислението на ГПР да е взел предвид този разход, а напротив - излага
съображения, че възнаграждението по обезпечителната сделка не следва да се взема
предвид при изчисляване на размера на ГПР, тъй като не представлява част от общия
разход по кредита.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж
СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
3
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. Съобразно конкретиката на
казуса може да се обоснове извод, че процесното възнаграждение по обезпечителната
сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за
кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно
сключването на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за
получаване на кредита и същевременно да е бил известен на кредитора, доколкото
твърденията на ответника, че сключването на гаранционната сделка не е задължително
условие за сключване на договора за кредит, тъй като кредитополучателят има право
да избере друг вид обезпечение – поръчител, остана недоказано.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото възнаграждение за
поръчителство и след като е било известно на кредитора при кандидатстването за
кредита, следва да бъде включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР,
както и да бъде отразено при посочване на общата сума, дължима от потребителя (в
този смисъл са Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г.,
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение
№ 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). В случая този
разход не е взет предвид при посочване размера на годишния процент на разходите, а
при допълнително въвеждане на дължимото възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство при изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и
съобразено с размера на кредита и неговия срок, размерът на ГПР многократно
надвишава размера, посочен в договора.
Съдът не може да подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за
свързаността между кредитодателя „Фератум България“ и гарната/поръчител Multitude
Bank (Малта), доколкото при извършена справка в Търговския регистър се установява,
че едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД е „М*** СЕ“,
което наименование е идентично със сегашното наименование „Multitude Bank“ (преди
Ferratum Bank). Това обстоятелство създава съмнение относно намерението на
кредитодателя, въвеждайки задължително условие за отпускане на кредита –
предоставянето на обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно
допълнително възнаграждение по договора, представляващо допълнителна печалба.
В контекста на изложеното по-горе съдът съобрази, че размерът на
възнаграждението за поръчителството – 97,42 лв. надвишава многократно размера на
дължимата лихва за целия на срок на договора – 10,58 лв., което налага извода, че
действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от обявения в него
от 49,74%, в който е включена само възнаградителната лихва от 10,58 лв. При това
положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният
процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание
на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е
посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме,
че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. № 7108/2021 г. по
описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.), като доводите на ответника в обратен
смисъл са неоснователни.
Предвид уважаването на главния иск, то не са налице предпоставките за
разглеждането на евентуалния иск за прогласяване нищожността на неустоечната
4
клауза, поради което съдът не дължи произнасяне.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая беше доказано, че
ищецът е извършил плащания по процесния договор за кредит в общ размер на 460,58
лв., покриващо главницата и възнаградителната лихва, както и, че е погасено
възнаграждението по гаранционната сделка в размер на 97,42 лв. Предоставената по
договора за кредит главница е в размер на 450 лв., следователно всичко платено над
размера на усвоената главница и предвид нищожността на договора за кредит, се явява
платено при начална липса на основание и подлежи на връщане. Следователно и
предвид установените по делото данни, сумата от 108 лв. се явява платена при начална
липса на основание, поради което предявеният частичен иск в размер на 5 лв. се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ищецът. Същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, които са в размер на 100
лв. за платена държавна такса. Следва да се посочи, че с молбата на ищеца от
13.10.2025 г. се сочат като приложение списък по чл. 80 ГПК, договор за правна
защита и съдействие, фактура и касов бон, но същите не са представени с молбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр.
чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит **** сключен между страните, по
предявения от ищеца В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, чрез адв. Д.
М., САК, срещу ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от ****, иск.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А,
ет. 9, ап. офис 20, представлявано от **** да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ****, чрез адв. Д. М., САК, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от сумата от 5 лв., предявен като частичен от 108 лв., явяващи се недължимо
платена сума при начална липса на основание предвид нищожността на договора,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2025 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А,
ет. 9, ап. офис 20, представлявано от **** да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5