Решение по дело №1862/2018 на Районен съд - Русе

 

Р  Е   Ш   Е   Н  И  Е № 1197

гр.Русе, 11.07.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в публично заседание на 03-ти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                 

                                                                              Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

          при секретаря Т. ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора............,като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 1862  по описа на 2018 год., за да се произнесе, съобрази:

          Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

          Ищецът Община Русе, представляван от кмета П. П. С., твърди, че по силата на определение от 14.04.2016г., постановено по гр.д. № 893/2016г. на РРС е приел по опис наследството, останало от Й. Д. М., починал на 14.04.2015г., като описа е вписан в особената книга на съда под №91/15.04.2016г. Твърди и че е станал собственик на недвижими имоти, между които и  1/6 ид. ч. от поземлен имот - лозе с площ от 2.234 дка,   находящ   се   в   местността   Дюз   Орман, представляващ имот № 548081 по плана за земеразделяне на село Тетово, ЕКАТТЕ 72357, общ. Русе, обл. Русе, трета категория, при съседи: имоти №№ 548080,  000570,  548123,  548122, 000580.

 Ищцовата община заявява и че  на 14.02.2018г. била уведомена от ЧСИ, рег. №833 и район на действие-РОС, че с НА №31, т.VI, д.№830/2016г. на  нотариус рег.№629, ответницата В. била призната за собственик по давностно владение на целия гореописан недвижим имот и че с НА №33, т.VI, д.№832/2016г. на  нотариус рег.№629, В. продала имота на ответника Г.. 

          Счита, че  съгласно § 1 ЗИД на ЗС, от датата на приемане на наследството от Община Русе - 15.04.2016г. спрямо  процесния имот,  придобивната давност е спряна и същата не е изтекла нито към 20.09.2016г., нито към  момента на предявяване на иска.    Предвид изложеното, моли съда  да   признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на 1/6 ид. ч. от поземлен имот - лозе с площ от 2.234 дка,   находящ   се   в   местността   Дюз   Орман, представляващ имот № 548081 по плана за земеразделяне на село Тетово, ЕКАТТЕ 72357, общ. Русе, обл. Русе, трета категория, при съседи: имоти №№ 548080,  000570,  548123,  548122, 000580, както и да осъди ответника Г.    да  му предаде владеенето. Претендира  разноски.

          Ответниците М.А.В. и Г.Д.Г. в отговорите на ИМ признават изцяло предявените искове. Молят съда да  приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК и да не им се възлагат разноските по делото.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

          По делото не се спори, а и е видно от представените доказателства/протокол за опис-л.20 , определение по гр.д.№893/2016г. на РРС-л.39/ и др.,  че Община Русе, е приела по опис наследството, останало от Й. Д. М., починал на 14.04.2015г., като описа е вписан в особената книга на съда под №91 /15.04.2016г. и че е станала собственик на имоти, между които и  1/6 ид. ч. от поземлен имот - лозе с площ от 2.234 дка,   находящ   се   в   местността   Дюз   Орман, представляващ имот № 548081 по плана за земеразделяне на село Тетово, ЕКАТТЕ 72357, общ. Русе, обл. Русе, трета категория, при съседи: имоти №№ 548080,  000570,  548123,  548122, 000580.

От НА №31, т.VI, д.№830/2016г. на  нотариус рег.№629/л.42/, се установява, че ответницата В. е призната за собственик по давностно владение на целия гореописан недвижим имот, а от  НА №33, т.VI, д.№832/2016г. на  нотариус рег.№629/л.43/ е видно, че В. продала имота на ответника Г..

С оглед изложените фактически данни, съдът прави следните правни изводи:

          В чл.108 ЗС законодателят е предвидил кумулативната наличност на три предпоставки за уважаване на ревандикационен иск – ищецът да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска, имота да се намира във владение или държане на ответника, който да владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС, а ответникът следва да доказва основание, на което владее или държи. Искът за ревандикация по чл.108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението върху имота на собственика му. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да е носител на претендираното право, но ответникът не владее имота или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика искът следва да се уважи само в установителната част и да се отхвърли в частта за предаване на владението/в т.см. т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК/. По делото безспорно бе установено, че ищеца е собственик на 1/6 ид. ч. от  процесния имот по силата на вписано в особената книга на РРС под №91/15.04.2016г. приемане на наследство по опис. Установи се и че ответницата В. е придобила имота по давностно владение и го е  продала на ответника Г..

 Съгласно § 1 ЗИД на ЗС, давност за придобиване на имоти частна общинска собственост е спряна от 31.05.2006г. и не тече до 31.12.2017г., който срок е удължен до 31.12.2022г. със ЗИД на ЗС, обнародван в ДВ бр. 7 от 2018г., в сила от 31.12.2017г. С оглед изложеното, съдът приема, че от датата на приемане на наследството от Община Русе - 15.04.2016г. спрямо 1/6 ид. ч. от процесния поземлен имот, придобивната давност е спряна и същата не е изтекла нито към 20.09.2016г., нито към настоящия момент.

Съдът счита, че щом В. не е придобила 1/6 ид. ч. от процесния поземлен имот  по давност, то не би могла и да прехвърля права, които не е притежавала.Съдът приема, че ищеца е собственик на 1/6 ид.ч. от имота, описан в исковата молба, който се владее от ответника Г., предвид което иска е основателен и следва да се уважи.

          Ответниците молят съда да приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК и да не им се възлагат разноските по делото. На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Безспорно е, че за да се освободи ответника от своята отговорност за присъждане на направените разноски в полза на ищеца следва да са налице две предпоставки – с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В конкретния случай, безспорно се установява, че ответниците в депозираните отговори на исковата молба изрично са заявили, че признават претенцията, поради което и едната от предпоставките е налице. По отношение на втората предпоставка, че с поведението си не са дали повод за завеждане на иска, РРС съобрази следното: Не се спори по делото, че Г. се е сдобил с НА за собственост на процесния имот и е декларирал същия имот пред данъчните власти. Касае се за волеизявление, отправено до държавен орган, с което едно лице декларира принадлежността на правото на собственост по отношение на една недвижима вещ в своя патримониум. Декларирането на един имот като собствен пред данъчните органи безспорно е доказателство за демонстрация на право на собственост и същевременно е оспорването на правото на собственост на неговия действителен собственик, тъй като това деклариране е направено по официален ред и пред държавни органи. Единственият начин да се защити  действителния  собственик на този имот е да предяви претенциите си по съдебен ред. От своя страна пък В. се е сдобила с НА за давностно владение върху имот, който не е изцяло нейна собственост. Мотивиран от изложеното, съдът намира, че ответната страна с поведението си е дала повод за завеждане на иска, поради което и не може да се приеме, че двете предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК са налице/ в т.см. Определение № 114 от 18.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2013 г., IV г. о., ГК/.Предвид горното ответниците дължат на ищеца направените в производството разноски в размер на 50.00лв.-заплатена д.т. и 10.00 лв.-д.т. за вписване на ИМ/съгласно списък на разноските-л.69/. На ищецът се дължи и сумата от 150.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

          Мотивиран така, съдът  

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.А.В., ЕГН: ********** *** и Г.Д.Г., ЕГН: ********** ***, Булстат: *********, с адрес: гр.Русе, пл. ”Свобода” №6, представлявана от кмета П. П. С. е собственик на   1/6 ид. ч. от поземлен имот - лозе с площ от 2.234 дка, находящ се в  местността   Дюз   Орман, представляващ имот № 548081 по плана за земеразделяне на село Тетово, ЕКАТТЕ 72357, общ. Русе, обл. Русе, трета категория при неполивни условия, при съседи: имоти №№ 548080,  000570,  548123,  548122, 000580.

           ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН: ********** *** ДА ПРЕДАДЕ на Община Русе, Булстат: *********, с адрес: гр.Русе, пл. ”Свобода” №6, представлявана от кмета П. П. С.  владението на 1/6 ид. ч. от поземлен имот - лозе с площ от 2.234 дка,   находящ   се   в   местността   Дюз   Орман, представляващ имот № 548081 по плана за земеразделяне на село Тетово, ЕКАТТЕ 72357, общ. Русе, обл. Русе, трета категория при неполивни условия, при съседи: имоти №№ 548080,  000570,  548123,  548122, 000580.

 ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН: ********** *** и М.А.В., ЕГН: ********** *** да заплатят на Община Русе, Булстат: *********, с адрес: гр.Русе, пл. ”Свобода” №6, представлявана от кмета П. П. С. сумата от 210.00 лв.-разноски по делото.         

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                       Районен съдия: