Решение по дело №385/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260010      гр. Пазарджик,  31.08 .2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на двадесет и шести август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

                                                        ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов

                                                                 Димитър Бозаджиев

 

 

при участието на секретаря Лилия Кирякова ,

като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В  гр. д. № 385 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2826 по описа на съда за 2018 година е        отхвърлен предявения от „Профи Кредит Б.” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. Б. *************, вх. В, против  К.Г.Б., ЕГН-********** ***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит Б." ЕООД, ЕИК *********, срещу длъжника  К.Г.Б. с ЕГН: **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** от 23.11.2017г. в общ размер на 4870.05 лв. /четири хиляди осемстотин и седемдесет лева и 0.05 ст./, представляващо остатъчната неизплатена главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /10.04.2018г./ до изплащане на вземането,  за която сума е издадена Заповед №748 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.04.2018 г. по ч.гр.д. №1392/2018 г. по описа на РС- Пазарджик, като неоснователен и недоказан

      Осъдено е дружеството „ПРОФИ КРЕДИТ Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. Б. *************, вх. В, да заплати  на К.Г.Б., ЕГН-********** ***, сторените съдебно-деловодни разноски  по производството в размер на 500.00 лева /петстотин лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.

В срок така постановеното решение е обжалвано от „Профи кредит Б. „ ЕООД.Считат решението за неправилно и необосновано,като съдът неправилно отхвърлил претенциите им ,позовавайки се на ненастъпила предсрочна изискуемост и прилагайки към ищеца изискванията за банкови институции.

Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/201З г. ОСГТК, разглеждало вземане, произтичащо от договор за банков кредит, като заключава, че предсрочната изискуемост настъпва с неплащането или при настъпване на съответни обстоятелства едва след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката - кредитор по реда на чл.418 във вр. чл.417, т.2 от ГПК и чл.60 ал.2 от Закона за кредитните институции.

„ПРОФИ КРЕДИТ Б." ЕООД била небанкова финансова институция по смисъла на чл.З, ал.1 от Закона за кредитните институции, която посочената разпоредба дефинира като лице, различно от кредитна институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност е извършване на една или повече от дейностите: по чл.2, ал.2, т. 12,6 - 13 от ЗКИ; придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Стопанската активност на финансовите институции не била подчинена на Закона за кредитните институции и респективно неговият, чл. 60, ал.2 се явявал неприложим за тях.

Съгласно чл.12.3 от Общите услория към Договора за потребителски кредит № **********: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други." била уговорена предсрочната изискуемост на кредита. В случаите, в които заема е предоставен от небанкова финансова институция, клаузата включена в договора за заем за предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заема, не противоречала на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД). С тази уговорка длъжникът губи преимуществото на срока и последиците за него са аналогични на изгубването на това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД. В този случай настъпвала предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент погасителни вноски, включително в частта им за възнаградителна лихва и такси.

Без правно значение оставало обстоятелството изпратено ли е от ищеца и достигнало ли е до своя адресат приложеното към договора уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, тъй като в случая обявяването на същата не е задължителна предпоставка за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. С оглед уговореното между страните, нямало пречка предсрочната изискуемост да настъпи автоматично с просрочие на една вноска по кредита с повече от 30 дни, без нужда от уведомяване, както е записано в чл.12.3 от Общите условия, които са неразделна част от ДПК № **********.

Жалбоподателят отчита ,че съдебната практика по този въпрос не е еднозначна.

В условията на евентуалност, позовавайки се на съдебна практика според която е прието, че когато предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит не е обявена надлежно преди , подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, то не би могло да се отрече съществуване на вземане за неизплатената част на задължението, съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция по арг. на чл. 235, ал. 3 ГПК, който размер следва да бъде присъден,сочат че тъй като последната погасителна вноска по договора е с падежна дата 26.12.2018г., то към момента целият погасителен план е изтекъл и задължението е изискуемо в пълния си претендиран размер.

Поради това претендират евентуално падежиралите вноски.

Считат,че графологичната експертиза не следва да се цени от съда. Обстоятелството ,че солидарният длъжник не е подписал анексите за отлагане на вноски, не го освобождава от отговорността, която носи с подписването на договора и уговореното в него задължение.

Молят решението да бъде отменено и исковете уважени.Претендират разноски,като правят възражение за прекомерност,което е неотносимо в случая ,тъй като ответницата се представлява от особен представител.

Писмен отговор не е постъпил.

Съдът , упражнявайки правомощията си на инстанция по същество е оставил исковата молба без движение.

В изпълнение на указанията е постъпила писмена молба ,с която  е конкретизирана претенцията по вид и размер,която молба е връчена на представителя на ответника.

Съдът ,като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе ,взе предвид следното:

В исковата си молба против К.Б. , след като обосновава правния си интерес от предявяване на иск за установяване на вземането „Профи Кредит Б. ЕООД твърди,че на 21.11.2015 година от Е.З. като клиент и от К.Б. като съдлъжник било направено искане за отпускане на потребителски кредит.Ответницата била запозната с общите условия и и била предоставена преддоговорна информация. От Е.З. била подадена молба и за рефинансиране към друга кредитна институция.

Е.З. заявила и желание за закупуване на пакет от допълнителни услуги,закупуването на който не било задължително.

Сключен бил договор за потребителски кредит с размер 2800 лева,срок 36 месеца , ГПР 49,90 %,фиксирана лихва 41,17 % и обща дължима сума по кредита 4918,68 лева.Възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги възлизало на 1636,56 лева,като съответно размера на вноската бил 45,46 лева.

Изготвен бил погасителен план , получен от длъжника заедно с договора за кредит.

Ищецът изпълнил задължението си ,като било извършено и рефинансиране в полза на Захариева.По молба на Захариева била извършена и промяна на погасителния план.

Ответницата не изпълнила задължението си по договора и нямало нито едно плащане.

Налице били условията за настъпване предсрочната изискуемост на кредита ,като считат,че тя настъпва автоматично .

Излагат подробни съображения за сключения договор за пакет допълнителни услуги.

Молят да бъде прието за установено  съществуването на вземане в общ размер 4870,05 лева – неизплатена главница , ведно със законната лихва.

Постъпил е писмен отговор от пълномощник на ответницата – адв.Б. ,посочен и като съдебен адресат в постъпилата молба.

Твърди,че погасителния план , анекса и стандартния европейски формуляр не са подписани и получени от ответницата.

На ответницата не било известно съществуването на договор за потребителски кредит от 23.11.2017 година.Претендираната сума не била конкретизирана.

Твърди още ,че не била настъпила предсрочната изискуемост ,като пространно мотивира становището си.Оспорено е представеното уведомително писмо от 14.12.2016 година.

В допълнителна молба е направена конкретизация на претенцията като задължение по главница по договор за кредит , неизплатено възнаграждение – договорно и  цена на пакет допълнителни услуги.Изрично е конкретизирано ,че са извършени 10 плащания по задължението.

Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства , прие за установено следното:

Подадено е искане за отпускане на потребителски кредит от ищеца ,като в него като „клиент“ е посочена Е.З. а,като „солидарен длъжник 1“ ответницата.Искането съдържа и такова за закупуване на пакет допълнителни услуги.

Към преписката се съдържа молба от Е.З. ,с която тя изрично е поискала отпуснатата кредитна сума в размер на 2800 лева да бъде използвана за погасяване на други нейни задължения.Представения стандартен европейски формуляр е подписан само от Захариева.

В договора подписан от Захариева и ответницата страните са описани по същия начин ,като освен размера на кредита е посочена и цената на закупения пакет допълнителни услуги  1636,56 лева ,която се плаща на вноски.

Погасителния план е предоставен само на Захариева и тя го е подписала като клиент.

След сключване на договора на 9.07.2016 година само Захариева е подала искане  за промяна на погасителния план по договора чрез отлагане на една вноска.С нея единствено е сключен анекс.

Представени са писма за уведомяване на ответницата и Захариева за действията на кредитодателя ,обявил кредита за предсрочно изискуем,като липсват каквито и да било данни за връчването им.По повод направеното оспорване на документа ,касаещ Б. ищецът изрично е заявил,че няма да се ползва от него.

На самия договор съдът не установи да има дата ,но от останалите доказателства е видно ,че датата е 21.11.2015 година.Тъй като срока на договора е 36 месеца    то до същата дата на 2018 година срока е изтекъл.

На 11.04.2018 година е подадено заявление от ищеца пред РС Пазарджик по реда на чл.410 от ГПК.Искането е за издаване на заповед за изпълнение срещу Захариева и Б. за сумата 4870,05 – главница по договор,като договора не е конкретизиран.В т.12 са изложени обстоятелства , от които следва ,че се касае само за главница по същински договор за кредит,станал според молителя автоматично предсрочно изискуем поради неизпълнение,съобразно уговореното в ОУ.Излага се и твърдението ,че са платени 10 погасителни вноски.

Заповед за изпълнение е издадена на 12.04.2018 година  и е връчена на К.Б. /Милчева/,която е подала в срок възражение.

Възражение е постъпило и от Е.З..

В срок е предявен настоящия иск само срещу К.Б..

По повод направеното оспорване на анекса към договора и погасителния план към него ,в които фигурира подпис на СД1,експертизата е установила ,че тези подписи не са положени от Б..

При тези данни ,съобразявайки и направеното в исковата молба изложение и допълнителната молба ,съдът намира ,че решението е допустимо.Макар и да не е бил добросъвестен и коректен заявителят е посочил задължение като такова по главница.Не е конкретизирал ,че то се формира от задължението  за връщане на дадената по договора за кредит сума и уговореното възнаграждение за допълнителен пакет услуги.Като се има предвид обаче,че това задължение е част от сключения договор и характера на производството по чл.410 от ГПК , съдът не счита ,че се касае за недопустима претенция и в този смисъл съответно за недопустимо решение.Съответно – в рамките на заповедното производство е претендирана само главница ,лихвата – възнаградителна , конретизирана в исковата молба не е претендирана в заповедното производство ,не е присъдена и съответно уточнението ,направено в тази молба би могло да се обсъжда само от гледна точка основателност на претенцията.

По същество , съдът намира претенцията за частично основателна ,но по съображения различни от тези на първоинстанционния съд.

Въззивната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд , които не са съобразени със задължителна съдебна практика - Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК,което съдът е следвало да съобрази при постановяване на решението си.

За яснота следва да се посочи,че не споделя и тезата на ищеца – жалбоподател ,че  за настъпване на предсрочната изискуемост не е необходимо волята на кредитодателя да  лиши ответника от преимуществото на срока да достигне до ответника,поради характера на ищеца като небанкова кредитна институция и неприложимостта на разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКИ.

Предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, даденото в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по същността си е договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да послужат като основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и при договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора), че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.

В конкретния случай обаче следва да се има предвид ,че в хода на производството е настъпила изискуемостта на договора ,поради което изложеното до тук не е съществено за крайния изход на спора.

Следва да се посочи,че е налице и некоректност при ангажиране на страните.

Ответницата е наречена съдлъжник по договора. На практика са чести случаите, страните по договор за кредит да постигнат договореност трето на кредитното правоотношение лице да отговаря за неизпълнението на дълга на кредитополучателя при условията на солидарност, като се уговаря, че това лице има качеството на „солидарен длъжник“. Квалификацията „солидарен длъжник“ е обща, тя не дава информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към кредитора. Законът, предвиждайки  в чл. 121 от ЗЗД, че освен на законно основание пасивна солидарност може да възникне и по уговорка между страните в договорното отношение  и не въвежда някаква обща и абстрактна солидарна отговорност. Солидарна отговорност „по принцип“ не съществува, поради това страната, която се позовава на такава, следва да докаже правното основание за възникването й, т.е. да установи,  че страните са съдлъжници и за тях трябва да се прилагат само общите правила на чл. 121 и сл. ЗЗД или че е осъществен фактическият състав на друг вид договор, от който може да възникне солидарност: встъпване в дълг, авал, поръчителство, делкредере.

От тълкуване на волята на страните по кредитните сделки, извършено съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД и от анализа на тези договорни уговорки в светлината  на институтите на общата солидарност и на поръчителството се формира изводът, че лицето, посочено в кредитните договори като солидарен длъжник притежава качеството на поръчител.Още по - валидно е изложеното в конкретната хипотеза ,като се има предвид,че цялата отпусната сума по кредита е използвана за рефинансиране задължения  на Захариева,която е наречена в договора „клиент“.

Тази направена разлика се отразява на възможностите на лицето да се противопостави на претенцията,като например да  се позове на нормата на чл.147 от ЗЗД/което в конкретния случай би било неоснователно/.

Съдът намира иска за частично основателен ,тъй като упражнявайки правомощията си да извърши служебно преценка за наличие на неравноправни клаузи намира ,че е налице такава хипотеза.

Закупен е пакет допълнителни услуги ,като възнаграждението за него се доближава до размера на отпуснатия кредит.

Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в споразумението, се изразяват в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит, което гласи: “Профи Кредит Б.“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия“.

Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.

На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Не може да бъде подминат и факта ,че сумата ,уговорена като цена на пакета допълнителни услуги надвишава размера на кредита.Впечатление прави и клаузата ,според която дори длъжникът да поиска да изплати предсрочно кредита ,дължи останалата неизплатена част от разходите по закупения пакет.

Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално. В случая ищецът не е доказал, че споразумението е уговорено индивидуално, нещо повече, то е изготвено предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Едновременно с това споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит от. е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, доколкото за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Липсва основание за дължимост на възнаграждението по нищожното споразумение.

Следва да се посочи,че претенцията на ищеца следва да се обсъжда от гледна точка на нейната основателност само относно главница.По отношение на договора за пакет допълнителни услуги не се дължи нищо и заплатената сума е недължимо платена такава.Претенцията за възнаградителна лихва всъщност не е заявена и в размера ,в който я конкретизира  ищеца не се дължи ,тъй като изобщо не е предмет на производството.

От претендираната като главница сума 4870,05 лева се дължи сумата 2375,27 лева – неизплатена главница.За тази сума  е задължена ответницата и следва да бъде осъдена да я плати.Решението в тази част е неправилно и следва да бъде отменено,а в останалата част – потвърдено ,но по съображенията , изложени в мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора по делото се дължат разноски на страните ,съразмерно с уважената част на иска ,като съдът ги присъжда общо за заповедното производство , първата и втората инстанция.

За заповедното производство се дължат 133 лева разноски ,

За  исковото производство , съразмерно с уважената , съответно - отхвърлена част от иска на Профи Кредит Б. ЕООД се дължат 200 лева разноски ,като съдът определя юрисконсултското възнаграждение на 100 лева за всяка инстанция.

На ответницата по иска се дължат 250 лева разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска , които включват адвокатското възнаграждение и сторените разноски за експертиза ,като пред въззивната инстанция доказателства за направени разноски не са представени.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

 

 

                                   Р   Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2826 по описа на съда за 2018 година,с което  е        отхвърлен предявения от „Профи Кредит Б.” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. Б. *************, вх. В, против  К.Г.Б., ЕГН-********** ***, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит Б." ЕООД, ЕИК *********, срещу длъжника  К.Г.Б. с ЕГН: **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** от 23.11.2017г. до размера на 2375,27 лева./, представляващо остатъчната неизплатена главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /10.04.2018г./ до изплащане на вземането,както и в частта ,с която са присъдени разноски.

По иска на Профи Кредит Б.” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. Б. *************, вх. В, против  К.Г.Б., ЕГН-********** *** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Профи Кредит Б. „ ЕООД към К.Б. в размер на 2375,27 лева./, представляващо остатъчната неизплатена главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /10.04.2018г./ до изплащане на вземането.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Осъжда К.Г.Б., ЕГН-********** ***  да заплати на „Профи Кредит Б.” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. Б. *************, вх. В,100 лева разноски за заповедното и 200 лева за исковото производство.

Осъжда „Профи Кредит Б.” ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул. Б. *************, вх. В да заплати на К.Г.Б., ЕГН-********** ***  250 лева разноски за исковото производство.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.