РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Търговище, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К.а Ив. Колева
при участието на секретаря К.а Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от К.а Ив. Колева Гражданско дело №
20223530101147 по описа за 2022 година
Предявен е по процесуалния ред на чл.422 ГПК във вр. чл.415 и чл.410 ГПК
положителен установителен иск за съществуване на вземане за сумата от 2000 лева,
представляваща неплатени задължения за наем по чл. 5, ал. 1 от договор за наем от
01.10.2021 г. за месеците май 2021г. - февруари 2022г., на осн. чл. 232 ал.2 ЗЗД; 98.40 лв. -
законна лихва за забава върху сумата на задълженията за наем от датата на съответния
падеж до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, на осн. чл.86 ЗЗД; 245,77 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване, на осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 161/29.03.2022г. по Ч.гр.д.
№ 339/2022г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника: М. Ш. Е. ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора Е. Х. М. сумата от 1200лв. наем за периода м. септември 2021г.-м. февруари
2022г. по договор за наем от 01.10.2020г., както и 245,77лв., дължими за битови сметки, а
Е.Х.А. и М. Ш. Е. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора Е. Х. М., сумата от 800лв.
наем за периода от м. май 2021г. до м. август 2021г. по договор за наем от 01.10.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2022г. до изплащане на задължението,
както и обезщетение за забава върху наемната сума в размер на 98,40лв. за периода от
11.05.2021г. до 21.03.2022г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото в
размер на 53,34лв.- държавна такса и 600лв. платено адв. възнаграждение, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК. В полза на кредитора е издаден изпълнителен лист против длъжника
Е.Х.А..
1
Заповедта по чл.410 от ГПК е връчена при условията на чл.47 ал.1-5 от ГПК на
длъжника М. Ш. Е. и е указано на кредитора да предяви иск този длъжник за установяване
на вземанията си по реда на чл.415 ал.1 ГПК и чл.422 ГПК.
Ищецът основа вземането си на сключен на 01.10.2020г. между Е. Х. М. като
наемодател и ответника М. Ш. Е. като наемател договор за наем на недвижим имот /част от
къща/ в гр. Търговище, ул. ........ Съобразно чл. 5, ал. 1 от договора за наем наемателят
заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 200 лева, които по чл. 5, ал. 2 от
посочения договор се заплащат не по-късно от 10-то число на текущия месец. По силата на
чл. 14 от договора за наем наемателят е длъжен да заплаща в срок текущите разходи за
комунални услуги (електроенергия и водоснабдяване и отвеждане на отпадни води),
потребени от него в наетия имот. След сключването на договора за наем ответникът се
нанася в същия заедно с Е.Х.А., с която живее на семейни начала, както и със сина си. През
първите няколко месеца след сключването на договора за наем ответникът надлежно
изпълнява задълженията си за изплащане на наема, както и задължението по чл. 14 от
договора за наем да заплаща битовите сметки, свързани с наетия имот.
Съобразно чл. 22, изр. първо от договора за наем, наемното правоотношение е със
срок шест месеца от датата на сключването му (01.10.2021 г.). След изтичането на посочения
шестмесечен срок през март 2021 г., ответникът продължава да използва наетия имот със
знанието и без противопоставянето на ищеца, с което договорът за наем е продължен за
неопределен срок съобразно чл. 22, изр. второ от същия договор.
Към средата на 2021 г. обаче ответникът спира да заплаща наемната цена за наетия
от него имот. Последният заплатен наем от ответника (който дори е заплатен със забава) е
за април 2021 г. От април 2021 г. до февруари 2022г., когато ответникът заедно с членовете
на домакинството си напуска наетия имот, ответникът не е заплащал наем, въпреки че го
обитава. Ищецът прави волеизявление за прекратяване на договора за наем, считано от
25.08.2021 г. поради неизпълнението от страна на ответника на задълженията му по
договора. Документът, материализиращ волеизявлението на ищеца е подписано от Е.Х.А.,
която, както се посочи по-горе, обитава наетия имот заедно с ищеца и сина му. В посочения
документ се посочва размерът на задължението за непогасен към онзи момент наем, а
именно наемът за периода април - август 2021 г. в общ размер на 1000 лв. (наем за 5 месеца).
Впоследствие наемът за месец април 2021 г. е погасен. Ответникът и Е.Х.А. отказват да
напуснат наетия имот. Същите го обитават чак до февруари 2022г., без да плащат наем.
Ответникът не е заплащал наем съобразно чл. 5, ал. 1 от договора за наем от месец май 2021
г. до месец февруари 2022г. включително. Това са общо 10 месеца. Следователно общата
сума на неплатените наеми е 2000 лв. (10 месеца х 200 лв.).
Месечните наеми са уговорени като срочно задължение, след падежа на което
длъжникът изпада в забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Ответникът изпада в забава за съответния
наем, считано от 11-то число на месеца. До 21.03.2022г., когато ищецът подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, задълженията за законни лихви на
ответника са в размер на общо 98.40 лв.
2
След като ответникът и членовете на неговото домакинство напускат наетия имот
през февруари 2022г., същият оставя непогасени сметки за вода и електричество, потребени
преди напускането. В крайна сметка визираните неплатени сметки за потребени от
ответника и членовете на неговото домакинство комунални услуги са заплатени на
съответните доставчици от Ищеца, за да не се спре водоснабдяването и
електроснабдяването на недвижимия имот, който предоставя под наем. С плащането от
страна на Ищеца на битовите сметки ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като са
погасени именно негови задължения. Заплатените от ищеца разходи за водоснабдяване и
отвеждане на отпадни води са в размер на 47.41лв., а за ел.енергия са 198.36 лв. или общо
245.77 лв. , с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което по реда на чл.422 от ГПК да
признае за установено съществуване на вземането против ответника за сумите, за които има
издадена заповед по чл.410 от ГПК, както следва: сумата от 2000 лева, представляваща
неплатени задължения за наем по чл. 5, ал. 1 от договор за наем от 01.10.2021 г. за месеците
май 2021г. - февруари 2022г., на осн. чл. 232 ал.2 предлож. 1-во ЗЗД; 98.40 лв. - законна
лихва за забава върху сумата на задълженията за наем от датата на съответния падеж до
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, на
осн. чл.86 ЗЗД; 245,77 лв. -представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, на
осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД във вр. чл.232 ал.2 предлож.2-ро от ЗЗД. Моли да му бъдат присъдени
разноските, направени в заповедното и в исковото производство.
Редовно призован ищецът не се яви лично в открито заседание и не изпраща
представител. Постъпила е преди откритото заседание писмена молба от упълномощения
процесуален представител – адв. К. Х. от АК-София, който моли делото да се гледа в
негово отсъствие и при наличие на фактическите основания да се постанови неприсъствено
решение против ответника по реда на чл.238 ал.1 ГПК. Поддържа предявените искове и
представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Ответникът редовно уведомен за исковата молба, няма писмен отговор в срока и по
реда на чл.131 от ГПК. Няма писмено изразено становище по иска. Няма процесуални и
доказателствени искания.
Редовно призован ответникът се яви лично в открито заседание и фактически
признава иска. Заяви, че ще плати на Е. това, което и дължи. Ответникът не отрича, че има
писмен договор за наем, сключен с Е., и при предявяване на договора за наем от 01.10.2020г.
/л.9-11 по делото/ същият потвърди, че подписът положен на мястото на наемател е
неговият. В откритото съдебно заседание ответникът заяви непосредствено пред съда, че е
вярно написаното в исковата молба, че са живели заедно с жена му Е. там в наетия имотна
Е. и че е имало задължения за наем, ток, вода, но си тръгнали без да платят. Той дал парите
на жена си Е. да плати на Е., наемодатЕ.та, но тя не ги дала на Е.. Той сам не е стоял на
квартира, заедно са живели с Е. там и затова иска и тя да заплати половината на Е.. От 2-3
месеца са разделени вече с Е.. Преди ответникът е живеел в гр. Търговище, но откакто баща
му починал на 12.01.2023г. живее вече на село – Б.. Ответникът обясни, че работи в
3
"Ш......" в Търговище и взема минималната заплата, но не може да заплаща повече от 50 лв.
на месец, за да плати задълженията си, тъй като плаща и кредита от 200 лв. на баща си,
който починал.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Със заповед 161/29.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, постановена по Ч.гр.д. № 339/2022г. по описа на РС-Търговище е разпоредено
следното:
Е.Х.А. с наст. адрес в гр.Т., ул. „В.“, № ... ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Е. Х. от гр.
Търговище, кв. З., бл..,вх..,ап..., действаща чрез адв. К. Х.-САК, сумата от 323лв. - непогасен
паричен заем;
М. Ш. Е. с наст. адрес с.Б., общ. Т., ул. „З.“, № ..ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Е. Х.
М. сумата от 1200лв. - наем за периода м.септември 2021г.-м. февруари 2022г. по договор
за наем от 01.10.2020г., както и 245,77лв. - дължими за битови сметки, а
Е.Х.А. и М. Ш. Е. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора Е. Х. М. сумата от
800лв. наем за периода от м. май 2021г. до м. август 2021г. по договор за наем от
01.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.03.2022г. до изплащане на
задължението, както и обезщетение за забава върху наемната сума в размер на 98,40лв. за
периода от 11.05.2021г. до 21.03.2022г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските
по делото в размер на 53,34лв. държ. такса и 600лв. платено адв. възнаграждение, на
основание чл. 78,ал.1 от ГПК.
За издадената заповед е било редовно връчено съобщение лично на Е. Х.А. на
21.06.2022г. Същата не е подала възражение в законния едномесечен срок и против нея вече
е издаден в полза на кредитора Е. Х. М. изпълнителен лист на 27.07.2022г.
Заповедта е връчена на длъжника - М. Ш. Е. по реда на чл.47 ал.5 ГПК във вр.
чл.47 ал.1 ГПК, поради което с определение № 868/27.07.2022г. е указано на кредитора да
предяви иск против длъжника за установяване на вземането му, което обуславя и правния
интерес на ищеца от предявяване на иска.
Няма спор, че страните по делото са сключили на 01.10.2020г. в писмена форма
договор за наем, по силата на който Е. Х. М. като наемодател /ищец по делото/ е
предоставила за временно възмездно ползване на М. Ш. Е. като наемател /ответник по
делото/ недвижим имот /част от къща/ в гр. Търговище, ул. ........ Съобразно чл. 5, ал. 1 от
договора за наем наемателят заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 200 лева,
които по чл. 5, ал. 2 от посочения договор се заплащат не по-късно от 10-то число на
текущия месец. По силата на чл. 14 от договора за наем наемателят е длъжен да заплаща в
срок текущите разходи за комунални услуги (електроенергия и водоснабдяване и отвеждане
на отпадни води), потребени от него в наетия имот. Няма спор между страните по делото, че
след сключването на договора за наем ответникът се нанася в същия заедно с Е.Х.А., с която
живее на семейни начала, както и със сина си. През първите няколко месеца след
4
сключването на договора за наем ответникът надлежно изпълнява задълженията си за
изплащане на наема, както и задължението по чл. 14 от договора за наем да заплаща
битовите сметки, свързани с наетия имот.
Съобразно чл. 22, изр. първо от договора за наем, наемното правоотношение е със
срок шест месеца от датата на сключването му (01.10.2020 г.). След изтичането на посочения
шестмесечен срок през март 2021 г., ответникът продължава да използва наетия имот със
знанието и без противопоставянето на ищеца, с което договорът за наем е продължен за
неопределен срок съобразно чл. 22, изр. второ от същия договор.
Към средата на 2021 г. обаче ответникът спира да заплаща наемната цена за наетия
от него имот. Последният заплатен наем от ответника (който дори е заплатен със забава) е
за април 2021 г.
От април 2021 г. до февруари 2022г., когато ответникът заедно с членовете на
домакинството си напуска наетия имот, ответникът не е заплащал наем, въпреки че го
обитава. Ищецът прави волеизявление за прекратяване на договора за наем, считано от
25.08.2021 г. поради неизпълнението от страна на ответника на задълженията му по
договора. Документът, материализиращ волеизявлението на ищеца е подписано от Е.Х.А.,
която, както се посочи по-горе, обитава наетия имот заедно с ищеца и сина му. В посочения
документ се посочва размерът на задължението за непогасен към онзи момент наем, а
именно наемът за периода април - август 2021 г. в общ размер на 1000 лв. (наем за 5 месеца
по 200 лв.). Впоследствие наемът за месец април 2021 г. е погасен. Ответникът и Е.Х.А.
отказват да напуснат наетия имот. Същите го обитават чак до февруари 2022г., без да
плащат наем.
Няма спор, че ответникът като наемател не е заплащал наем съобразно чл. 5, ал. 1 от
договора за наем от месец май 2021 г. до месец февруари 2022г. включително. Това са общо
10 месеца. Следователно общата сума на неплатените наеми е 2000 лв. (10 месеца х 200 лв.).
Месечните наеми са уговорени като срочно задължение, след падежа на което
длъжникът изпада в забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Ответникът изпада в забава за съответния
наем, считано от 11-то число на месеца. До 21.03.2022г., когато ищецът подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, задълженията за законни лихви на
ответника са в размер на общо 98.40 лв.
След като ответникът и членовете на неговото домакинство напускат наетия имот
през февруари 2022г., същият оставя непогасени сметки за вода и електричество, потребени
преди напускането. В крайна сметка визираните неплатени сметки за потребени от
ответника и членовете на неговото домакинство комунални услуги са заплатени на
съответните доставчици от ищеца, за да не се спре водоснабдяването и
електроснабдяването на недвижимия имот, който предоставя под наем. Безспорно се
установи от представените писмени доказателства – фискални бонове, че са заплатени
разноските за ел.ток и вода. С плащането от страна на ищеца на битовите сметки
ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като са погасени именно негови задължения.
5
Заплатените от ищеца разходи за водоснабдяване и отвеждане на отпадни води са в размер
на 47.41лв., а за ел.енергия са 198.36 лв. или общо 245.77 лв. , с която сума ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Страните по делото са в облигационни отношения, възникнали по сключен между
физически лица договор за наем на недвижим жилищен имот. Съгласно чл.232 ЗЗД
наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
А по силата на чл.86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От представените от ищеца и
неоспорени от ответника писмени доказателства се установи действителен договор за наем
и условията по него, основанията, съответно период и размер на претендираните вземания.
В доказателствена тежест на ответника съдът указа още с определението си по чл.140 от
ГПК, както и с доклада в открито заседание, плащането на паричните задължения,
възникнали от договора за наем или ако не е платил – да докаже възраженията си, че не
дължи.Ответникът не ангажира доказателства, но той и не спори, напротив признава
исковите претенции.
Ищецът е на правил разноски като заявител в заповедното производство в размер на
53.34лв. – за държавна такса и 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Същият е
направил разноски в исковото производство в размер на 133.11 лв.- за довнесена държавна
такса и 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора,
ответникът следва да заплати в пълен размер направените от ищеца разноски, а именно
653.34 лв. – в заповедното производство и 733.11 лв. – в исковото производство.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на Е. Х. М., ЕГН
**********, постоянен адрес гр. Т., кв. „З.“ бл..., вх..., ет... съдебен адрес: гр. С.-1231, Ж.К.
„В. - №..“ , бл..., вх.., ет.., ап..., чрез пълномощник – адв. К. И. Х. от АК-София против М.
Ш. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б. общ. Търговище, ул. ...., за сумата от 2000
лева, представляваща неплатени задължения за наем по чл. 5, ал. 1 от договор за наем от
01.10.2021 г. за месеците май 2021г. - февруари 2022г., ведно със законната лихва от
23.03.2022г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 232 ал.2 предлож. 1-во ЗЗД; 98.40 лв. -
законна лихва за забава върху сумата на задълженията за наем от датата на съответния
падеж до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, на осн. чл.86 ЗЗД; 245,77 лв. -представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване, на осн. чл. 55 ал.1 ЗЗД във вр. чл.232 ал.2 предлож.2-ро от ЗЗД, за което е
издадена заповед № 161/29.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по Ч.гр.д. № 339/2022 г. по описа на Районен съд – Търговище.
ОСЪЖДА М. Ш. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б. общ. Търговище, ул. ....,
6
ДА ЗАПЛАТИ на Е. Х. М., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Търговище, кв. ....,
съдебен адрес: гр. С., Ж.К........... чрез пълномощник – адв. К. И. Х. от АК-София, сумата от
653.34 лв., представляваща направени разноски – в заповедното производство по Ч.гр.д.
№ 339/2022г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Ш. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Б. общ. Търговище, ул. ....,
ДА ЗАПЛАТИ на Е. Х. М., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Търговище, кв. ....,
съдебен адрес: гр. С., Ж.К........... чрез пълномощник – адв. К. И. Х. от АК-София, сумата от
733.11 лв., представляваща направените разноски в исковото производство по гр.д. №
1147/2022г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7