Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 8
гр. ВРАЦА,11.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на 15.12.2017г., в състав:
Председател:Мирослав Досов
Членове:Пенка Петрова
мл.с.:Светозар Георгиев
в присъствието на:
прокурора секретар Л.Горчева
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр.дело N`655 по
описа за 2017 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от Ч.П.Д.
и М.И.Д.,***,чрез процесуален представител адв.Ц.С. от САК,против решение на РС
гр.Мездра от 19.10.2017г.,постановено по гр.д.№ 1437/2016г.,с което е отхвърлен
предявения от тях иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване по
отношение на Държавата,представлявана от МРРБ,че са собственици на основание
наследство и давностно владение на недвижим имот,представляващ ПИ пл.№ 8 от 338
кв.м.,попадащ в имот 000748 по кадастралния план на с.Елисейна,обл.Враца.
Поддържа се във въззивната жалба, че
решението е неправилно - постановено при съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила.Поддържа се,че решението било и необосновано,тъй
като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото.Иска се
отмяна на решението,и вместо него постановяване на друго,с което бъде уважен
изцяло предявения от въззивниците иск.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция не са събирани
нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от
страни в процеса,имащи право и интерес от обжалване,и против акт на
съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
Пред първоинстанционния съд въззивниците Ч.П.Д. *** и М.И.Д. ***, чрез
адв. Ц.С. от САК,са предявили установителен иск за признаване за установено по
отношение на Държавата,представлявана от Министерство на регионалното развитие
и благоустройството, че те са собственици по давност и наследство на недвижим
имот с площ от 338 кв.м., представляващ ПИ пл.
№8 / УПИ XI – 14/, който попада в имот №000748 по новия кадастрален план на
село Елисейна при граници и съседи: от север шосето София – Мездра, от изток –
тревна площ, от юг – скат към жп. линията София-Варна и от запад тревна площ.Поддържа
се в исковата молба,че тази реална част въззивниците и праводателите на
въззивника владеят и ползват повече от 40 години,без някой да им пречи на
владението или оспорва собствеността.Претендираната част представлявала част от
по-голяма нива,собственост на наследодателите на въззивника,която била
разделена при прокарване на пътя Мездра – София,като процесната част останала
между пътя и ж.п.линията София Мездра,като продължила да се ползва от
наследодателите на въззивника,а след тяхната смърт – и от въззивниците.Останалата
част от нивата останала на север от пътя,попада в регулацията на с.Елисейна и в
нея се намира и жилищната сграда на въззивниците,в която те живеят.
В срока по чл. 131 ГПК от въззиваемия чрез Обастния
управител на област Враца, упълномощен от Министъра на Регионалното развитие и
благоустройството, е постъпил отговор, с който предявеният иск е оспорен
изцяло.Излагат се съображения, че Поземлен имот №000748 с площ от 7,870 дка,
находящ се в землището на с.Елисейна е държавна собственост, съгласно решение №
СГ29 от 03.02.2003г на ПК Мездра.
Собствеността на държавата е възстановена в реално съществуващи/възстановими/
граници на основание чл.18 ж ал.1 от ППЗСПЗЗ. За удостоверяване правото на
собственост на Държавата е представено заверено копие от решение № СГ29 от 03.02.2003г на ПК Мездра.
Правното основание на иска е чл. 124 ал. 1 ГПК.
Събрани са писмени и гласни доказателства по делото. Назначена е и
изслушана съдебно техническа експертиза.Приложено е гр.д.№ 411/2016г.по описа
на РС Мездра.
По делото не са представени писмени доказателства относно претендираната
собственост.Сочени са гласни такива в тази насока.
Св. И.П.Д. – баща на въззивницата
твърди, че имотът на времето бил нива. От едната страна на шосето била къщата,
а от другата двора, който бил между
шосето и линията. След направата на шосето въззивниците продължили да
обработват земята, като мястото на въззивниците било около 500-600кв.м. Според свидетеля никой не е имал претенции и
не е спорил за този имот. Не помни имота да е одържавяван. Св.П.И. знае имота
още от ученик. Спомня си, че още оттогава „тези хора” обработват имота, който според него е
наследствен на въззивника от дядо му П.. Там имало черен път за Своге, който
разделял имота на въззивниците, като къщата им била на едната страна, а нивата
от другата.
По делото е назначена и изслушана съдебно техническа
експертиза,заключението на която не е
оспорено от страните и е възприето от съда.
Според заключението описания в исковата молба имот попада в границите на имот №
0.748 по картата за възстановената собственост на земеделските земи на
с.Елисейна. Този имот по статут е имот
възстановен по ЗСПЗЗ – частна държавна собственост. Според вещото лице няма открити данни за извършено отчуждително
производство от страна на държавата.Според свидетеля спорното място е на около
20 м.от ж п линията.
При така
изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният
съд приел предявения иск за допустим,а по същество – за неоснователен,и го
отхвърлил.Изложил е,че не е установено по несъмнен и категоричен начин,че
процесната част от имот е останала в наследство от наследодателя на въззивника.Не
са представени и писмени доказателства в тази насока-относно правото на
собственост на въззивниците и техния наследодател,както не е установена и
връзката на въззивниците с наследодателя Д.С.,към чието владение въззивниците
присъединяват своето.Свидетелите също не били убедителни и категоричти относно
принадлежността на правото на собственост в патримониума на наследодателя.
Съдът в крайна
сметка е приел,че въззивниците са упражнявали и осъществявали непрекъснато
владение върху процесния имот в един продължителен период от време, който
значително надхвърля регламентирания от закона 10 годишен срок,но е изложил,че
независимо от това те не са могли да го придобият на основание давностно
владение поради това, че имотът е частна държавна собственост,и по отношение
него са съществували нормативни пречки за придобиването му по давност.Съдът се
позовава и на цитираното по-горе решение № СГ29 от 03.02.2003г на ПК Мездра.Съдът също е изложил,че по
отношение на всички имоти и вещи – държавна собственост, включително процесния,
не е текла придобивна давност до 1996г. Съгласно § 1 от Закона за
допълнение на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г./, давността
за придобиване на частни държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2017 г.Съдът е приел, че за
периода на осъществяване на непрекъснато и необезпокоявано владение от страна
на ищците върху процесната реално определена част от недвижим имот е била
налице законова забрана за придобиването й, освен в периода от 01.06.1996г. до
31.05.2006г., но този период бил с един ден по-малко от необходимия 10-годишен
давностен срок за придобиване на имота по давност.
Въззивната
инстанция споделя крайните фактически и правни изводи за неоснователност на
предявения иск,освен на посочените от първоинстанционния съд основания,и на
други такива.
На
първо място настоящият състав не възприема заключението на вещото
лице,респ.извода на съда,че имотът,част от който е процесната част – 0008748 по
картата на възстановената собственост на землището на с.Елисейна е частна
държавна собственост.Доказателства в тази насока по делото липсват.Имотът не
актуван като държавен – нито като частна държавна собственост,нито като
публична д.собственост.В.л.не обосновава откъде прави този извод,възприет и от
съда.Цитира се решение на ПК Мездра,представено по делото,с което се
възстановява правото на собственост върху имота на Държавата.Същото решение
въззивният състав намира за нищожно и ирелевантно за спора.От данните по делото
е видно,че претендираната част от имот 000748 и самият имот 000748 се намират
между ж п линията София - Мездра и пътя /шосето/ София- Мездра.Съгласно чл.3 от
Закона за железопътната инфраструктора обектите на ж п инфраструктура и
земята,върху която са изградени или е предназначена за изграждането им,са публична
държавна собственост,а съгласно чл.4 от същия закон,ж п инфраструктората има от
двете си страни ограничителна строителна линия,която се разполага на 60 м.от
оста на крайния ж п коловоз или на 100 м.от нея – за магистрални ж п линии.Съгласно
чл.2 ал.2 ЗДСобственост публична държавна собственост са:т.1 – обектите по
чл.18 ал.1 от Конституцията на РБългария,определени със закон за изключителна
държавна собственост.Чл.18 от Конституцията определя като такива обекти и
републиканските пътища.Същото е възпроизведено и в чл.8 ал.2 от ЗП,според който
републиканските пътища са изключителна държавна собственост,т.е.публична
държавна собственост.Пътят Мездра – Ребърково-Елисейна-Своге-София е част от
републиканската пътна мрежа/републикански път/ съгласно т.16 от
РМС/01.12.2004г.за утвърждаване на списък на пътищата от републиканската пътна
мрежа.Чл.8 ал.5 ЗП гласи,че собствеността се разпростира върху всички основни
елементи на пътя по условията на чл.5,който определя пък кои и какви са
основните елементи на пътищата – обхват на пътя,пътни съоръжения и пътни
принадлежности,а чл.6 определя ограничителните строителни линии.От
доказателствата по делото не може да се направи извод,че претендираната част от
имот е извън ж п инфраструктората или пътната инфраструктора със съответните
ограничителни линии.Напротив доказателствата са именно в обратна насока – че
процесната част от имот попада именно в елементите на пътя и ж п линията,които
съгласно цитираните разпоредби са публична държавна собственост по силата на
закона,и като такава не би могла да се придобие на основание давностно
владение,тъй като съгл.чл.6 и 7 ЗДС имотите и вещите
изключителна/публична/ държавна
собственост не могат да се обявяват за частна държавна собственост и не могат
да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност.
При
така изяснената фактическа обстановка предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан и като такъв следва да се отхвърли,тъй като въззивниците не са могли
да придобият претендирания имот на основание давностно владение,независимо
колко време са упражнявали фактическа власт върху него,тъй като имот публична
д.собственост не може да се придобие по давност.
С оглед
изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се
остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.
Водим от горното,ВОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
на РС Мездра от 19.10.2017г.,постановено
по гр.д.№ 1437/2016 година.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяване на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........