РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Карлово, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320101422 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове с правно
основание член 143 и чл. 149 от СК.
Ищцата М. Х. К. с ЕГН ********** в качеството на законен
представител на М. Т. В. с ЕГН ********** и Т. Т. В. с ЕГН **********,
тримата от село В.Л., община К., област П., ул. ***** твърди, че ответникът е
баща на децата М. Т. В., роден на ******** г., ЕГН ********** и Т. Т. В.,
родена на ******** г., ЕГН **********. Към днешна дата майката заедно с
децата живеели в К.В., гр. Х.. С ответника били разделени повече от две
години. След преустановяване на съвместното съжителство той предоставял
за децата месечно сумата от 600 британски лири, които майката използвала за
тяхната издръжка. От месец юли 2022 г. ответникът преустановил плащането
на средства за издръжката на децата и цялата им издръжка се поемала от нея.
Майката работела на половин работен ден, поради необходимост от
полагане на грижи за децата. Бащата не полагал грижи за децата, не се срещал
с тях, не се интересувал от тяхното развитие, обучение и възпитание. Всички
тези грижи били поети от майката. Децата учели в учебно заведение, което се
намирало в града, в който живеели. Ежедневно било необходимо да ги
съпровожда до училище и обратно до дома им.
Месечните й разходи надвишавали 2700 британски лири. Плащала
1150 лири месечен наем, 48 лири такса за интернет, 11 лири такса за
телевизия, 180 лири - за газ и ток, 28 лири за вода, 284 лири - общинска такса.
Отделно от това били разходите й за кола, телефон, храна и дрехи. Синът й
тренирал футбол и заплащал 28 лири на месец, плюс 120 лири годишна
членска такса, съответно било необходимо да закупува екипи и футболни
1
обувки. Дъщеря й посещавала танцови, театрални и уроци по пеене, за което
заплащала месечно 132 лири и 20 лири за униформа. Средно за дрехи
разходвам 300 лири месечно, в това число и разходи за училищните
униформи. Разходите за храна на месец са около 600 лири.
Докато бил в А. ответникът работел и реализирал доход около 3000
лири на месец. Понастоящем пребивавал в Б. и нямала информация за работа
и доходи.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
да осъди Т. Т. В. с ЕГН ********** от град К., община К., област П.,
бул. „О.“ № ************ да заплаща на детето М. Т. В. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител М. Х. К. с ЕГН ********** от
село В.Л., община К., област П., ул. *****, месечна издръжка в размер на 500
(петстотин) лева, считано от предявяване на иска – 04.11.2022 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното плащане, както и издръжка за минало време в размер на 500
лева месечно, считано от 01.07.2022 г. до предявяване на иска,
да осъди Т. Т. В. с ЕГН ********** от град К., община К., област П.,
бул. „О.“ № ************ да заплаща на детето Т. Т. В. с ЕГН **********,
тримата от село В.Л., община К., област П., ул. *****, чрез неговата майка и
законен представител Т. Т. В. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 500 (петстотин) лева, считано от предявяване на иска – 04.11.2022 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до
окончателното плащане, както и издръжка за минало време в размер на 500
лева месечно, считано от 01.07.2022 г. до предявяване на иска.
Ответникът Т. Т. В. с ЕГН ********** от град К., община К., област
П., бул. „О.“ № ************ оспорва исковете по размер, а иска по чл. 149
от СК и по период.
Твърди, че за месец 07.2022г. платил по банкова сметка на майката
издръжка за двете им деца в размер на 600 британски лири.
Не оспорва, че от месец 08.2022г. до настоящия момент не е плащал
издръжка на децата.
Не оспорвам твърдението, че с ищцата са разделени от около две
години, както и че след раздялата им плащал по 600 британски лири месечна
издръжка за двете деца.
Относно твърдението, че не полагал грижи за децата уточнява, че
това е поради обстоятелството, че те живеят във В., а ответникът в Б..
Оспорва твърдението, че не се интересува от децата си, като счита, че същото
е направено единствено с цел да се ползва по делото, като негативна негова
характеристика.
В исковата молба било отбелязано, че ищцата плаща месечен наем в
размер на 1150 лири, но искал да отбележи, че тази сума й се възстановява по
банковата сметка от държавата.
На 15.10.2022г. се прибрал в Б., където постоянно живеел. Преди
това работел в А., но се наложило да се върне в родината си поради
2
финансови причини. Работата, която работел във В. била сезонна и парите,
които получавал не му стигали за покриване на разходите по пребиваването
му там. Не му оставали и пари за плащане на издръжка на децата от месец
август насам. До месец юли 2022г., включително всеки месец плащал
издръжка в размер на 600 лири общо за двете деца. Отделно от това им
купувал дрехи и обувки, както и други неща, които им били необходими.
Докато пребивавал във В. вземал децата при себе си при всеки удобен случай,
когато не бил на работа. Освен с децата комуникирал и с ищцата по делото.
Когато децата били при него, покривал всичките им разходи и полагал грижи
за тях. След като се прибрал в Б. поддържал контакт с децата си по телефона
и чрез социални мрежи.
На 31.10.2022г. сключил трудов договор с О.С, на основание чл. 68,
ал.1, т. 2 във вр. е чл. 70 от КТ, чл. 3 от Наредба № РД- 07 7 oi 2019г. за
включване в механизма лична помощ, по силата на който му било възложено
да изпълнява длъжността „личен асистент“, при непълно работно време - 54
часа, който договор бил със срок за изпитване, с основно месечно трудово
възнаграждение, изчислено в размер на отработената часова ставка - 6.01
лева. Това бил единствения доход, който реализирал.
Парите не му стигали за задоволяване на ежедневните нужди.
Живеел в жилище, собственост на родителите му. Доколкото му било
известно ищцата работела във В. и реализирала доходи, които са относими
към стандарта там. Същата живеела на семейни начала с друг мъж, с който би
следвало да споделя разходите в домакинството им.
Въпреки влошеното му финансово състояние и отчитайки
задължителния характер на плащането на издръжка и нуждата от такава за
децата, заявява, че изразявам готовност да плащам такава в размер около
минималната издръжка за страната.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за
издръжка за минало време и се произнесе по иска за издръжка занапред до
размера от 190 лева месечно.
В ХОДА на производството ищецът е оттегли претенциите са за
заплащане на издръжка за минало време за месец юли 2022 г. и в тази част
производството е прекратено на основание чл. 232 от ГПК.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от представените два броя удостоверения за раждане
(л.4 и 5), че М. Т. В. е роден на ******** г., Т. Т. В. е родена на ******** г. и
двете деца имат родители: М. Х. К. и Т. Т. В.. Не се спори, че родителите на
М. и Т. са живели съвместно и са се разделили преди повече от две години,
като след раздялата децата са останали при майката и живеят с нея. Не се
спори, че ответникът е живял в К.В. до 15.10.2022 г. и от раздялата до
01.08.2022 г. е заплащал издръжка общо за двете деца в размер на 600
британски лири. Установява се от представения по делото трудов договор, че
ответникът работи по трудово правоотношение с О.С,, като заема длъжността
личен асистент. Договорът е сключен за непълно работно време – по чл. 138
от КТ – за 54 часа месечно и е срочен, със срок то 20.08.2024 г. Уговореното
между страните възнаграждение е в размер на 6.01 лева на час. Към договора
3
е представено тристранно споразумение между О.С,, ответника и лицето, за
което е приел да полага грижи.
По делото са приети за безспорни следните факти: че майката на
децата се подпомага от държавата със сумата от 950.00 британски лири
месечно, с които се покрива част от наема, който трябва да заплаща, както и
че майката живее в домакинството с друг мъж, който също участва в
разходите и че ответникът е получил сумата от по 251 лева за месеците
декември 2022 г. и януари 2023 г. по сключения от него трудов договор.
В показанията си св. К., баба на децата по майчина линия сочи, че
дъщеря й живее в А. повече от 10 години, като през последните три живее в
гад Х. в жилище под наем. Държавата подпомагала майката в заплащането на
наема. Към момента на съдебното заседание М. не работела. Свидетелката
живяла известно време със семейството на дъщеря си и й помагала в
оглеждането на децата, но когато се прибрала в Б., дъщеря й напуснала
работа за да се грижи за тях. Преди да напусне М. работела в университета в
Х. и получавала минимално възнаграждение. Доколкото свидетелката знаела,
дъщеря й не получава социално помощи от държавата. И двете деца
посещавали едно и също училище, което са намирало на около 5-10 минути
пеш от мястото, където живеели. Децата не ползвали транспорт до
училището. В жилището си се отоплявали се с парно, това било обществена
услуга и се заплащало. В жилището имали интернет, който децата ползвали,
тъй като учили дистанционно. Майката имала средства за ток, вода и данъци.
Момчето извън училище, ходело на футбол, а момичето на балет и театър.
Заниманията били извънучилищни и платени, но свидетелката не знаела
колко струват. М. съжителствала с друг мъж от около 1 година, той я
подпомагал с издръжката на домакинството и разходите, но не получавала от
него допълнителни средства за издръжка на децата. С мъжа и децата живеели
в едно домакинство и децата в него били само нейните внуци, нито дъщеря й,
нито мъжът,с когото живеела имали други деца или общо дете. Докато
бащата бил в А., предоставял средства за издръжка на децата до юли месец
2022г. Ответникът давал около 500-600 британски лири месечно. След като
бащата се е прибрал в Б. до момента на заседанието не давал никакви
средства за децата. Свидетелката не знаела какво работи бащата на децата, а
във В. работел като градинар.
В показанията си В., майка на ответника сочи, че нейните внуци
живеят в Л. с майка си. Синът й живеел в Б. от месец октомври 2022г., преди
това живеел в Л. и плащаше издръжка на децата до месец юли-август 2022г.
Синът й в момента не работела, а гледал по социална програма бабата на
негов приятел от А., която била сляпа. Ответникът получавал пари за това,
около 200 и няколко лева. В момента нямал друга работа, надявали се да
започне работа някъде. От както ответникът си дошъл от А., родителите на
ответника го издържали, живеели трима души в двустаен апартамент.
Ответникът нямал друго жилище или друго имущество в Б.. Децата учели в
А., обаждала им се, чувала се с по-голямото дете, защото другото дете било
малко. Доколкото свидетелката знаела разходите за наем там ги плащала
държавата, тъй като снаха й била самотна майка, нямали брак със сина й.
Децата не се оплаквали на свидетелката, че имат нужда от нещо. Ответникът
си търсел работа навсякъде, но съвпаднало с празниците, искал да бъде в
4
района, за да има къде да живее. Т. нямал заболявания и затруднения, за да
работи. Той работел около 9-10 години в А.. Свидетелката не знаела дали
синът й има някакви спестявания, докато живеел с майката на децата, той
работел, а тя се грижела за тях. В жилището им в К. родителите на ответника
заплащали разходите, доходите им били от пенсиите им по болест.
Ответникът се върнал от чужбина защото работата намаляла, а разходите за
наем били високи.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Задължението за издръжка е обусловено от наличието семейна
връзка – в случая кръвно родство, а в Семейният кодекс са определени
условията и предпоставките, при които се поражда, променя или погасява.
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца
съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на
детето и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателят е приел,
че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето, а по отношение на ненавършили пълнолетие деца, без правно
значение е дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид
възрастта му, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и
разходи по обучението му.
Съдът намира, че в настоящия процес не се твърдят и установяват
нужди на децата над обичайните за възрастта им, М. е на 10 години, а Т. ще
навърши седем години през лятото. Не са налице данни за специални нужди
на децата. Единствения релевантен въпроси е, че и двете деца живеят в
чужбина, което предполага разходи спрямо стандарта на живот в съответната
държава, в случая, К.В..
Майката твърди, че работи на половин работен ден, не сочи
доходите си – нито от трудово възнаграждение, нито други възможни доходи.
За бащата е установено, че работи почасово за 54 часа месечно. И двамата
родители са в активна, работоспособна възраст, няма данни за заболяванията,
които да им пречат да упражняват труд, а възрастта на децата предполага
майката да работи поне на половин работен ден, доколкото е ноторно
известно, че във В. децата са ангажирани с учебния процес до следобедните
часове. Съдът не споделя доводите на бащата, че в района на К. и С. не е
успял да си намери друга работа извън тази по социалните програми за личен
асистент. Ноторно известно е, че поне един голям работодател в района (***
ЕАД С.) наема работници през последните месеци, предлага възнаграждения
близки до средните за област П.. И за двамата родители е установено, че
споделят разходите по домакинствата си с други лица. Майката, с нов
партньор, бащата – с родителите си. При определяне възможностите на един
родител да издържа децата си съдът не взема предвид само доходите от
трудово правоотношение, а изследва всички възможности. При преценката за
определяне на конкретния размер на издръжката следва да се вземе предвид
дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст, респективно дали не
страда от някакво съществено заболяване, което обективно го възпрепятства
да осъществява пълноценно трудова дейност. В този смисъл са ППВС №
5
5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г., които не са загубили сила. Ответникът е в
трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболяване, което да му
пречи регулярно да полага труд и да реализира доходи, какви са източниците
му на доходи, извън установения по почасово трудово правоотношение и
какъв е техния размер не е установено в процеса, няма данни за него да са
налице съществени затруднения да осигурява издръжка за децата си. Същото
се отнася и за майката, за която е установено, че се подпомага от държавата и
размерът на помощна е от 950 британски лири. При това положение, съдът
приема, че ответникът реализира доходи в размер на около средните за
региона, които по данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2022г. са в
размер на 1 679 лева за област П.. И двамата родители нямат задължения за
издръжка към други малолетни деца. Следва да се отбележи, че е налице
съществено разминаване в средствата, необходими за живот в Б. и В.
(съобразено според сочените от страните размери на месечния наем и
държавната помощ при плащането му), и при определяне размера на
издръжката съдът следва да отчете факта, че майката, установено с
показанията на доведения от нея свидетел, е предпочела да напусне работа, за
да полага единствено физически грижи за децата си, което е индиция за по-
големите й възможности да им осигурява нормален живот в чужбина. При
така установените факти, съдът намира, иска за основателен, но не в
претендираните размери. Считано от 01.01.2023 г. минималната работна
заплата в страната е в размер на 780 лева, а минималната издръжка за дете – в
размер на 195 лева (1/4 от МРЗ). При приетото по-горе, съдът приема, че
ответникът може да отделя средства в размер на 300 лева за детето М. и 300
лева за детето Т. и до тези размери исковете следва да се уважат. За разликата
над тези размери до пълните предявени от по 500 лева, исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендираните суми според
съда са напълно във възможностите на ответника, който е млад,
трудоспособен и неангажиран със задължение за издръжка съм други лице.
Майката е тази, която следва да осигури стандарта на живот за децата си
според избора си на държава, в която да живее.
По отношение на иска за плащане на издръжка за минало време,
съдът намира, че исковете следва да се уважат в същите размери от по 300
лева за дете. Претендира се издръжка за период от малко над три месеца
преди предявяване на иска като съществени промени през това време не са
настъпили. Тук съдът отчита и настъпилите значителни икономически
промени в страната и в цяла Е. през настоящата година и предходната година,
които са били налице през целия претендиран период.
ОТНОСНО разноските:
Разноски се претендират от ищеца, поради което на основание член
78, ал. 1 от ГПК, такива следва да му се присъдят в съразмерно с уважената
част от исковете или в размер на 210 лева за реализирано адвокатско
възнаграждение. Ответникът не е претендирал разноски и такива не му се
присъждат.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху определената
издръжка в размер на 936 лева – по двата иска (изчислена общо върху 39-
месечните платежи). Съдът следва да допусне предварително изпълнение на
6
решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание член 143 от СК и чл. 149 от СК, Т. Т. В. с
ЕГН ********** от град К., община К., област П., бул. „О.“ № ************
да заплаща на детето М. Т. В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М. Х. К. с ЕГН ********** от село В.Л., община К.,
област П., ул. *****, месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева, считано
от предявяване на иска – 04.11.2022 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане, както и издръжка
за минало време в размер на 300 (триста) лева месечно, считано от 01.08.2022
г. до предявяване на иска, като за разликите над 300 лева до пълните
предявени размери от по 500 лева, отхвърля исковете за издръжка и издръжка
за минало време като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание член 143 от СК и чл. 149 от СК, Т. Т. В. с
ЕГН ********** от град К., община К., област П., бул. „О.“ № ************
да заплаща на детето Т. Т. В. с ЕГН **********, тримата от село В.Л.,
община К., област П., ул. *****, чрез неговата майка и законен представител
М. Х. К. с ЕГН ********** от село В.Л., община К., област П., ул. *****,
месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева, считано от предявяване на
иска – 04.11.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й до окончателното плащане, както и издръжка за минало време в
размер на 300 (триста) лева месечно, считано от 01.08.2022 г. до предявяване
на иска, като за разликите над 300 лева до пълните предявени размери от по
500 лева, отхвърля исковете за издръжка и издръжка за минало време като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от СК Т. Т. В. с ЕГН **********
от град К., община К., област П., бул. „О.“ № ************ да заплати на М.
Х. К. с ЕГН ********** от село В.Л., община К., област П., ул. *****
разноски по делото в размер на 210 (двеста и десет) лева.
ОСЪЖДА Т. Т. В. с ЕГН ********** от град К., община К., област
П., бул. „О.“ № ************ да заплати по сметка на КрлРС държавна такса
в размер на 936 (деветстотин тридесет и шест) лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от
21.02.2023г.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
7