Решение по дело №183/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 447
Дата: 23 август 2024 г.
Съдия: Вера Коева
Дело: 20231200500183
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. Благоевград, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети август
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева

Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200500183 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от М. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ул.“**, срещу разпределение от 11.11.2022г. по изп.д.№ 568/2021г. на ЧСИ Г.Ц..
Жалбоподателят твърди, чрез упълномощено лице е получила протокол от 11.11.2022г. за
разпределение на суми по изп.дело № 568/2021г. , съставен и подписан от Е.Т. – М. –
помощник ЧСИ при ЧСИ Г. Ц., по което изпълнително дело освен първоначалния взискател
К. М. има присъдени по тяхно искане още трима взискатели – П. Г., М. Г. и Л. М..
Сочи се, че след реализиране на публичната продан на 20.10.2022г. взискателят К. М. и
присъединените взискателни П. Г. са обявени от ЧСИ за купувачи с цена на закупуване на
продаваните имоти в размер на 165 000,00 лв. Твърди се, че липсват данни за призоваване на
ипотекарните длъжници по изп.д.№ 453/2021г. и изп.д.№ 454/2021г., както и трети лица,
заявили своевременно претенциите си пред ЧСИ.
С жалбата се оспорва протокола за разпределение от 11.11.2022г., по следните
съображения:
Твърди се, че разпределението е извършено незаконосъобразно, тъй като не са спазени
изисквания на чл.460 ГПК с посочване на взискателите, какво вземане има всеки един от тях
– главница, липсва, разноски, какъв е размера на вземането към момента на
разпределението, в това число има ли погасяване, размера на натрупаните законни лихви.
В случая се твърди, че липсва разпределение, каквото е изискването на чл.460 ГПК, а е
1
налице такова обективирано в протокол от 11.11.2022г. по чл.462 ГПК, като липсва сметка за
установяване на актуалния дълг към датата на определяне купувач или към момента на
извършване на разпределението по всяко едно от изпълнителните дела – 568/2021г.;
567/20221г., 453/20211г., 454/2021г. с посочване поотделно на главница, лихви, разноски,
такси и съответно има ли плащания за погасяване на дълга по изп.д.№ 453/2021г. и
присъединеното изп.д.№ 454/2021г. Посочва се, че по изп.д.№ 568/2021г. и 567/2021г. няма
дълг за изплащане, а има суми за връщане, но въпреки това ЧСИ е начислявал и събирал
такси от взискателите, за да бъдат включени в разпределението.
Твърди се, че разпределението е неясно, подвеждащо, не са посочени произходът, вида и
размера на отделните такси и разноски, формиращи вземанията по посочените изп.дела.
Сочи се, че не става ясно какво представляват разноските по изп.д.№ 568/2021г., ползващи се
с предпочтително удовлетворение от 134 лв. и от 765,60 лв.Изтъква се неяснота за какво
действие е начислена такса от 34 лв., включена като вземане на взискателите П. Г., М. Г. и Л.
М., както и за какво са разноските в размер на 122,40 лв., ползващи се с предпочтително
удовлетворение.
Твърди се, че претендираните от присъединените взискатели П. Г., М. Г. и Л. М. суми по
изпълнителен лист № 26/03.01.2019г., по които е образувано изп.д.№ 192/2019г. на ЧСИ Д.,
/№567/2021г. при ЧСИ Ц./ са изцяло заплатени, дори се твърди надплащане.
Твърди се, че разпределението е незаконосъобразно, тъй като не са отчетени относимите
факти към датата на разпределението. Оспорва се допустимостта на присъединяването като
взискатели на П. Г., М. Г. и Л. М., като се твърди липсата на дълг по двете дела – изп.д.№
568/2021г. и по изп.д.№567/2021г. изтъква се, че вземането по изп.д.№ 568/2021г.,
образувано по изпълнителен лист № 27/03.01.2019г. по гр.д.№ 194/2015г. на РС Разлог е
изцяло платен през м.02.2012г. Твърди се, че присъединяването на вземанията на К. М. и П.
Г. по изп.д.№ 453/2021г. и 454/2021г. също е недопустимо, тъй като се касае до
присъединяване към изп.дело, по което липсва основание за извършване на принудителни
действия, по които дела твърди, че не е получавала ПДИ и липсва информация за размера на
дълга.
Твърди се, че е незаконосъобразно да се начисляват и събират авансово вноски от
взискателя по изпълнително дело, по което няма дълг, които повторно да се претендират за
заплащане от длъжника.
Оспорва се размера на дълга по изп.д.№ 453/2021г. при обосноваване на подробни
аргументи в тази насока, като се твърди, че е налице частично плащане на вземането по това
изпълнително дело, като не е приложено вярно разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД. Оспорва се
включването на дълга по това дело и на суми за разноски. Аналогично се оспорва начина на
формиране на вземането по изп.дело№ 454/2021г.
Изтъква се, че при разпределението не е спазено правилото на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, като
се оспорва, че такова право на предпочтително удовлетворение имат присъединените
взискатели, освен за разноски по исковете по чл.134 и чл.135 ЗЗД, когато са направени от
2
тях.
В резултат на погрешно прилагане на разпоредбата на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД се твърди, че
неправилно в т.1, т.2, т.3 и т.4 от разпределението са разпределени суми за такси и разноски
за взискателя по изп.д.№ 568/2021г. К. М., както и на останалите присъединени взискатели -
П. Г., М. Г. и Л. М., като се твърди, че вземанията на присъединените взискатели за такси и
разноски не се ползват с право на предпочтително удовлетворение.
При поддържане на твърдения в горната насока се иска отмяна на протокола от
11.11.2022г. за разпределение на сумите по т.1, т.2, т.3 и т.4 . Иска се допускане на съдебно –
счетоводна експертиза, която да провери размера на дълга при образуване на изп.дела №
568/2021г., 567/2021г., 453/2021г. и 454/2021г.
Насрещната страна – взискателят по изп.д.№568/2021г. по описа на ЧСИ Ц. /сега
преобразувано като изп.д.под № 22/2023г. по описа на ЧСИ Ш. Д./ - К. М., чрез
пълномощник оспорва жалбата по изложение съображения.
Чрез посочена за получаване на книжа и съобщения в молбата на лист 192 от изп.д.№
568/2021г. от делото електронна поща – останалите присъединени взискатели – П. Г., М. Г. и
Л. М. са получили препис от жалбата, но в указания срок не са депозирали отговор.
Препис от жалбата е връчена и на обезпечените кредитори – А. А., Д. Б. и В. Д. П., но в
дадени я срок не е постъпил отговор.
Към жалбата е приложено и становище /мотиви/, на основание чл.436, ал.3 ГПК във вр. с
чл.262, ал.3 ГПК от ЧСИ Ш. Д. по изп.дело № 22/2023г., под който номер изп.д.№ 568/2021г.
по описа на ЧСИ Ц. е преобразувано.
ЧСИ Д. поддържа, че жалбата е неоснователна, при подробно разгледана хронология на
развитие на извършените изпълнителни действия, като се сочи, че разпределението е
извършено в съответствие със закона.
Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид
доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено
следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в срок от
страна в изпълнителното производството – длъжниците и насочена срещу акт на съдебния
изпълнител, който подлежи на съдебен контрол.
Жалбоподателят, редовно призован, чрез пълномощник, поддържа жалбата и
оплакванията в нея.
Ответните по жалбата страни, редовно призовани – не се явяват и представляват с
изключение на ответника по жалбата К. М., който чрез процесуален представител оспорва
жалбата при подробно изложени аргументи.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са и материалите по изп.д.№
568/2021г. по описа на ЧСИ Г. Ц.. Допусната и назначена е съдебно – счетоводна експертиза
и е прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
3
страните, сочи на установено следното:
Във връзка с изложените в жалбата аргументи и оспорвания и направените в тази връзка
доказателствени искания, съдът намира следното:
Видно от материалите по изп.д. № 568 по описа за 2021г. образувано от ЧСИ Ш. Д. се
установява следното:
От посоченото в разпореждането за образуването му е видно, че по описа на същия
изпълнител първоначално делото е било образувано като изп.д. ппод № 187/19 г. с взискател
К. М.. Делото е прекратено и изпратено на ЧСИ Г.Ц. по реда на чл. 427, ал. 5 от ГПК, който
го е образувал под № 568/21 г. Към изп.д. 568/21 г. са се присъединили и други кредитори
въз основа на удостоверения, издадени от съдебния изпълнител по изпълнителни дела №
453/21 г., № 454/21 г. и № 567 /21 г., всички също по описа на ЧСИ Г.Ц., първите две с
взискатели К. М. и П. Г., а последното с взискатели освен К. М. и Л. М. и М. Г..
Впоследствие по молба на взискател изп.д. № 568/21 г. е изпратено на ЧСИ Ш. Д., който с
разпореждане от 16.01.2023 г. го образува под № 22/23 г.
Предмет на обжалване е Протокол от разпределение на суми по т.1, т.2, т.3 и т.4 от
11.11.2022г., извършено по изп.д.№ 568/2021г. по описа на ЧСИ Ц., сега преобразувано под
№ 22/2023г. по описа на ЧСИ Ш. Д..
В обжалваните точки ЧСИ е счел , че се касае до наличие на привилегировано вземане за
такси и разноски , съгласно чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, както следва:
При извършване на разпределението взискателят К. М., присъединеният взискател П. Г.
присъстват лично на предявяване на разпределението, а длъжникът М. К. се представлява от
пълномощникът й М. К..
В протокола за разпределение са посочени размерът на вземанията към взискателите по
следните изп.дела: ИД № 568/2021г., ИД № 567/2021г., ИД № 453/2021г. и ИД № 454/2021г.
В раздел I от протокола е посочено, че размерът на вземането към взискателя по изп.д.№
568/2021г. К. Григово М. е от 1385,30 лв., представляващи: разноски по настоящето ИД -
134.00 лв.;разноски по настоящето ИД - 765.60 лв.; такси и разноски за предявяване на
разпределение - 290.40 лв. с ДДС; такси и разноски за прекратяване на ИД - 178.80 лв. с
ДДС; дължима такса за вдигане на възбрана - 16.50 лв.
В раздел II е отразено, че размерът на вземането към взискателите по изп.д.№ 567/2021г.
П. Г. Г., М. В. Г. и Л. И. М. е от 328,90 лв., от които: дължими такси по изп.дело при ЧСИ Д.
от 34 лв.; разноски по настоящото изп.д. – 122,40 лв.; дължими такси и разноски за
прекратяване на изп.дело – 156 лв. с ДДС; дължима такса за вдигане на възбрана – 16,50 лв.
В раздел III е отразено, че размерът на вземането на взискателите по изп.д.№ 453/2021г. –
К. Г. М. и П. Г. Г. е 381130.19 лв., представляващи: главница - 146 554.64 лв.; законна
лихва от 30.05.2009г. до 11.11.2022г. - 202 287,58 лв.; договорна просрочена лихва от
15.10.2008г. до 28.05.2009г. - 8 236,99 лв.; просрочена наказателна лихва от 15.10.2008 г. до
28.05.2009 г. - 4 847,76 лв.; разноски по гр. д. /остатък/ - 4 580.46 лв.; разноски по настоящето
4
дело - 1 962.58 лв; пропорционална така по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 12 660,18 лв.
В раздел IV са описани размерът на вземането на взискателите по изп.д.№ 454/2021г. К. Г.
М. и П. Г. Г. в размер на 29 925,15 лв., от която: главница - 10 000 лв.; законна лихва от
28.05.2009г. до 11.11.2022г. - 13 809,94 лв.; договорна просрочена лихва от 19.08.2008г. до
25.05.2009г. – 1846,91 лв.; просрочена такса за периода от 30.04.2009г. до26.05.2009г. - 39
лв.;разноски по гр. д. – 963,26 лв.; разноски по настоящето дело - 1 082,58 лв.;
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 2 183,46 лв. с ДДС.
В протокола за разпределение е отразено, че няма установени задължение на длъжника
към държавата, съгласно справка от НАП, както и за дължими към община Банско
задължения за данъци, съгласно удостоверение от общината.
След като ЧСИ е констатирал, че получената от публичната продан сума не е достатъчна
за удовлетворяване на всички взискатели, н основание чл.495 ГПК вр. с чл.460 ГПК вр. с
чл.462 ГПК и чл.136 ЗЗД е извършил разпределение на постъпилата сума.
С право на предпочтително удовлетворение по см. на чл.136, ал.1 ЗЗД е отразено, че се
ползват направените разноски за изпълнението относно имота, предмет на проданта и
вземането на обезпечените кредитори, в полза на които има вписани /без да е уточнено
какво/ и са изброени лицата, в полза на които има вписване – К. М. /по изп.д.№ 568/2021г./,
П. Г., М. Г. и Л. М. /по изп.д.№ 567/2021г./, К. М. и П. Г. /по изп.д.№ 453/2021г., към което е
присъединено изп.д.№ 454/2021г./.
В протокола за разпределение ЧСИ се е позовал на разпореждане от 11.11.2022г., в което е
определен размер на дължимите такси към ЧСИ по т.4, т.5, т.10, т.13 , т.26 и т.31 от
ТТРЗЧСИ в общ размер от 6180,65 лв.
С оглед на горното, ЧДСИ е приел в протокола за разпределение, че остатъкът за
разпределение възлиза на 158819,35 лв., която е разпределил както следва: в т.1-
Привилегировани такси и разноски, съобразно чл.136, ял.1, т.1 ЗЗД – т.1.1 – сумата от 899,60
лв. платени такси и разноски от взискателя по изп.д.№ 568/2021г. К. Г. М. се разпределя за
него като взискател; по т.1.2 – сумата от 156,40 лв. – платени такси и разноски от
взискателите по изп.д.№ 567/2021г. – П. Г. Г., М. В. Г. и Л. И. М. – се разпределят на тези
трима взискатели; по т.1.3 – сумата от 1962,58 лв., платени такси и разноски от взискателите
по изп.д.№ 453/2021г. К. Г. М. и П. Г. Г. са разпределени на тези взискатели; по т.1.4 – сумата
от 1082,58 лв., платени такси и разноски от взискателите по изп.д.№ 454/2021г. К. М. и П. Г.
се разпределят на тези взискатели. Останалата сума от 154 718,19 лв. е отнесена към
погасяване на част от вземането по изп.д.№ 453/2021г. на кредиторите К. М. и П. Г..
С лед извършване на разпределението и изтичане на срока за оспорването им от
взискателите - от тях са постъпили молби, с които правят изявление, че се отказват от
разпределението, както следва: с молба с вх.№ 11499, адресирана до ЧСИ на 29.11.2022г. К.
М. и П. Г. правят изрично изявление, че се отказват от разпределението на сумите по изп.д.
№ 568/2021г. и изп.д.№ 567/2021г. в протокола от 11.11.2022г., а с молба до ЧСИ от
29.11.2022г. Л. И. М. и М. В. Г. са направили волеизявление, че не желаят да участват в
5
разпределението и се отказват от сумите от протокола от 11.11.2022г.
Предмет на разпределение е сумата от 165 000 лв., получена от извършване на
изпълнителен способ – публична продан на следния недвижим имот – 2/6 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор 02676.501.890, гр.Банско, община Банско, обл.Благоевград, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД -18-
81/10.12.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Банско, п.к.2770, ул.“Пирин“
№ 2, площ от 600 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване, ниско застрояване /до 10м/, съседи: 02676.501.892, 02676.501.4187,
02676.501.887,02676.501.888, 02676.501.889, по справка от КК, издадена от АГКК, ведно с
2/6 ид.ч. от сграда с идентификатор 02676.501.890.1, гр.Банско, общ.Банско,
обл.Благоевград, по КККР, одобрени със заповед № РД -18-81/10.12.2009г. на ИД на АГКК, с
адрес на сградата: гр.Банско, п.к.2770, ул.“Пирин“ № 2, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 02676.501.890, застроена площ от 200 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, по справка от КК, издадена от АГКК.
С протокол за публична продан на недвижим имот от 20.10.2022г. по изп.д.№ 568/2021г.,
на основание чл.492, ал-.1 ГПК взискателите К. Г. М. и П. Г. Г. са обявени за купувачи на
горните вещи.
Първоначално изп.д.№ 568/2021г. по описа на ЧСИ Г.Ц. е било образувано под №
187/2019г. по описа на ЧСИ Ш.Д. с взискател К. Г. М. и длъжник М. Г. К., за вземане по
изпълнителен лист № 27/03.01.2019г., издаден по гр.д.№ 194/2015г. по описа на РС Разлог.
Видно от извършените по изпълнителното дело справки от Служба по вписванията при РС
Разлог по лице – М. Г. К. /К./, с ЕГН ********** се установява, че за имота, по отношение на
който е насочено принудително изпълнение и същият е продаден на публична продан, а
именно имот с идентификатор 02676.501.890.1 – се установява, че има вписани възбрани,
както следва: под № 7 има вписана на 09.05.2013г. възбрана от „ПИБ“ АД, под № 9 на
25.10.2012г. има вписана възбрана върху този имот в полза на физическите лица А. К. А. и
Д. Й. Б., под № 13 на 21.11.2010г. има вписана възбрана в полза на В. Д. П., а под № 1 от
справката на л.9 от първи том от изп.д.№ 187/2019г. е видно вписана на 21.05.2018г. на
възбрана и върху недвижимия поземлен имот, предмет на публичната продан, с
идентификатор 02676.501.890 в полза на физическите лица А. К. А. и Д. Й. Б., на основание
ИД№75/2015г. на ДСИ Разлог, а по отношение на недвижимия поземлен имот с
идентификатор 02676.501.890 на 09.05.2013г. има вписана възбрана в полза на ПИБ АД
/вписване под № 6 от справката – л.9 от първи том от ИД/.
От приетото по делото съдебно – счетоводно заключение вещото лице е установили
всички изпълнителни дела, образувани от взискателите срещу длъжника, както следва:
ИД № 275/2009 г. на ЧСИ Г. Ц. по ИЛ от 02.06.2009 г. по гр. д. № 498/2009 г. на PC Разлог,
с взискател „ПИБ“ АД по договор за ипотечен кредит № 22КР- АА2196/17.04.2007 г. С
молба от „ПИБ“ АД към делото е присъединено вземането на „ПИБ“ АД по ИЛ от 14.03.2011
г. по ч. гр. д. № 478/10г. на PC Разлог за съдебни и деловодни разноски в размер на 581.58
6
лв. С Протокол от 27.11 2009г. към делото е присъединено ИД № 543/2009 г. по ИЛ от
28.05.2009 г. с взискател „ПИБ“ АД по описа на ЧСИ Г. Ц.. /По договор за овърдрафт и
кредитна карта № 127РКО- А-0224/. На 14.01.2019 г. ИД № 275/2009 г. е прекратено и
изпратено на ЧСИ А. Ц., per. № 701 и преобразувано от него в ИД № 9/2019 г. /без ИД №
543/2009 г./.
ИД № 543/2009 г. на ЧСИ Г. Ц. по ИЛ от 28.05.2009 г„ издаден от PC Разлог по гр. д. №
488/2009 г. с взискател „ПИБ“ по договор за кредитна карта и предоставяне на овърдрафт №
127РКО-А-0224, без обезпечение. С Протокол от 27.11.2009 г. ИД № 543/2009 г. е
присъединено към ИД № 275/2009 г. по описа на ЧСИ Г. Ц.. С Протокол от 14.01.2019 г. на
ЧСИ Г. Ц. е постановено изпълнителните действия по ИД № 543/2009 г. да продължават
самостоятелно от ИД № 275/2009 г. Дело № 543/2009 г. е прехвърлено на ЧСИ Ал. Ц. и
преобразувано от него в ИД № 20/2019 г.
ИД № 192/2017 г .е образувано от ЧСИ Ш. Д. по ИЛ № 26 от 03.01.2017 г., издаден по гр.
д. № 194/2015г. с взискатели Л. М., П. Г. и М. Г. за сумата от по 600.00 лв. за адв. хонорар.
Делото е изпратено на ЧСИ Г. Ц., преобразувано под № 567/2021 г. и присъединено към ИД
№ 568/2021 г. на ЧСИ Г. Ц.
ИД № 187/2019г. е образувано от ЧСИ Ш. Д. по ИЛ № 27 от 03.01.2017 г. издаден по гр. д.
№ 194/2015 г. на PC Разлог с взискател К. М. за разноски по делото - адвокатско
възнаграждение от 1200.00 лв. пред възивна и касационна инстанция.
ИД № 9/2019 г. на ЧСИ А. Ц. - ИД № 275/2009 г. на ЧСИ Г. Ц. по ИЛ от 02.06.2019г., с
взискател „I1ИБ“ /за ипотечен кредит/ е прекратено, изпратено на ЧСИ Ал. Ц. и
преобразувано в ИД № 9/2019 г. На 21.05.2020 г. като взискател по ИД № 9/2019 г. и ИД №
20/2019 г. е конституирано „С.Г.Груп“ ЕАД вместо „ПИБ“ АД, поради цесия на 19.12.2019г..
Делото е прехвърлено на ЧСИ Г. Ц. и образувано от него ИД № 453/2021 г.
ИД № 20/2019 г. на ЧСИ А. Ц. - ИД № 543/2009 г. на ЧСИ Г. Ц. с взикател „ПИБ“ АД /по
ИЛ от 28.05,2009 г. за кредитна карта/ е прекратено, изпратено на ЧСИ Ал. Ц. и на
30.01.2019 г. образувано от него ИД № 20/2019 г. с взискател „ПИБ“АД. По молба от „ПИБ“
АД и с разпореждане на ЧСИ А. Ц. от 15.03.2019 г., ИД № 20/2019 г. е присъединено към ИД
№ 9/2019 г. в едно изпълнително производство под № 9/2019 г.
По силата на договор за цесия № 2 от 19.12.2019г. „С.Г.Груп“ ЕАД е придобило
вземанията на „ПИБ“ АД по ИД № 20/2019 г. и конституирано като взискател.
ИД № 20/2019 г. е изпратено на ЧСИ Г. Ц. и на 22.07.2021 г. преобразувано от него в ИД №
454/2021 г. с взискатели П. Г. и К. М. по силата на договор за цесия от 10.06.2021 г.
ИД № 567/2021 г. на ЧСИ Г. Ц. - ИД № 192/2019 г. на ЧСИ Ш. Д. с взискатели Л. М., П. Г.
и М. Г. е прекратено, изпратено на ЧСИ Г. Ц. и преобразувано от него в ИД № 567/2021 г.
ИД № 453/2021 г. на ЧСИ Г. Ц. — ИД № 9/2019 г. на ЧСИ Ал. Ц. с взикател „ПИБ“АД е
изпратено на ЧСИ Г. Ц. и на 22.07.2021 г. образувано от него ИД 453/2021 г. Делото е по ИЛ
от 02.06.2009 г., издаден по гр. д. № 498/2009 г. на PC Разлог с длъжник М. К. /за ипотечен
кредит/. Към делото е присъединен ИЛ от 14.03.2011 г., издаден по гр.д. № 1478/2010 г. на
7
PC Разлог за съдебни и деловодни разноски с взискател „ПИБ“ АД.
С Договор за цесия № 1, Приложение № 249 от 19.12.2019 г. вземанията на „ПИБ“ АД по
ИД № 9/2019 г. и присъединеното към него ИД № 20/2019 г. са прехвърлени на „С.Г ,Г руп“
ЕАД.
С Договор за цесия от 10.06.2021 г. вземанията на „С.Г.Груп“ ЕАД са прехвърлени на П. Г.
и К. М., които са конституирани като взискатели по ИД № 453/2021 г.
ИД № 454/2021 г. на ЧСИ Г. Ц. — ИД № 20/2019 г. на ЧСИ Ал. Ц., с взискател „С.Г.Груп“
ЕАД“ е изпратено на ЧСИ Г. Ц. и на 03.08.2021 г. е преобразувано в ИД № 454/2021 г.
Делото, е за вземане по ИЛ от 28.05.2009 г. по ч.г.д. № 488/2009 г. на PC Разлог във връзка с
договор № 127РКО-А-0224/01.02. 2008 г. /за кредитна карта/.
На 20.10.2021г. по ИД № 454/2021 г. са конституирани като взискатели К. М. и П. Г. вместо
„С.Г.Груп“ ЕАД, по договор за цесия от 10.06.21 г.
ИД № 568/2021 г. на ЧСИ Г. Ц. ИД № 187/2019 г. на ЧСИ Ш. Д., с взискател К. М. е
прекратено и изпратено на ЧСИ Г. Ц.. Присъединени са като взискатели К. Г. М., П. Г. Г., М.
В. Г. и Л. И. М.. Към делото са присъединени ИД № 453/2021г., ИД № 454/2021г. и ИД №
567/2021г.
В заключението вещото лице е разгледало подробно образуването, респ.преобразуването
на всяко едно от изпълнителните дела по описа на други ЧСИ, както и извършените по всяко
от тях плащания на суми.
Според експертизата, към датата на извършена публична продан на имот и извършеното
на 11.11.2022г. разпределение, дълга по всяко от ИД е както следва:
По ИД № 187/2019 г. на ЧСИ Ш. Д. с взискател К. М., изпратено на ЧСИ Г. Ц. и
образувано ИД № 568/2021 г. - няма дълг.
По ИД № 192/2019 г. на ЧСИ Ш. Д. с взискатели П. Г. М. Г. и Л. М., изпратено на ЧСИ Г.
Ц., образувано ИД № 567/2021 г. и присъединено към ИД № 568/2021 г. на ЧСИ Г. Ц. - няма
дълг.
По ИД № 453/2021 г. - образувано под № 275/2009 г. на ЧСИ Г, Ц., изпратено на ЧСИ Ал.
Ц. и образувано под № 9/2019 г. с взискатели чрез цесия П. Г. и К. М., изпратено на ЧСИ Г.
Ц., образувано ИД № 453/2021 г. и присъединено към ИД № 568/2021 г. на ЧСИ Г. Ц., дълга е
381130.19 лв. както следва: главница - 146 554.64 лв.; законна лихва от 30.05.2009 г. до
11.11.2022 г. - 202 287.58 лв.; договорна просрочена лихва от 15.10.2008 г. до 28.05.2009 г.- 8
236.99 лв.; просрочена наказателна лихва от 15.10.2008 г. до 28.05.2009 г. - 4 847.76 лв.;
разноски по гр. д. /остатък/ - 4 580.46 лв.; разноски по настоящето дело - 1 962.58
лв.; пропорционална така по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 12 660.18 лв.
По ИД № 454/2021 г. на ЧСИ Г. Ц. - образувано под № 543/2009 г. на ЧСИ Г. Ц., изпратено
на ЧСИ Ал. Ц. и образувано под № 20/2019 г. с взискатели чрез цесия П. Г. и К. М.,
изпратено на ЧСИ Г. Ц. и образувано под № 454/2021 г., присъединено към ИД № 568/2021 г.
на ЧСИ Г. Ц., дълга е 29 925.15 лв. както следва: главница - 10 000 лв.; законна лихва от
8
28.05.2009 г. до 11.11.2022 г. - 13 809.94 лв.; договорна просрочена лихва от 19.08.2008 г. до
25.05.2009 г. - 1846.91 лв.; просрочена такса за периода от 30.04.2009 г. до26.05.2009 г. -
39.00 лв.; разноски по гр. д. - 963.26 лв.; разноски по настоящето дело - 1 082.58
лв.; пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 2 183.46 лв.
По ИД № 568/2021 г. с взискател К. М. дълга е 1385.30 лв., както следва: разноски по
настоящето ИД - 134.00 лв.; разноски по настоящето ИД - 765.60 лв.; такси и разноски за
предявяване на разпределение - 290.40 лв. с ДДС; такси и разноски за прекратяване на ИД -
178.80 лв. с ДДС; такса за вдигане на възбрана - 16.50 лв.
По ИД има извършени плащания от длъжника, както следва: по ИД № 275/2009 г. на ЧСИ
Г. Ц. /ИД № 9 на ЧСИ Ал. Ц., № 453/201г. на ЧСИ Г. Ц., № 568/2021 г. на ЧСИ Г. Ц./ са
платени 8 466.21 лв. от запор на трудово възнаграждение за такси и задължения по ИЛ; по
ИД 453/2021 г. на ЧСИ Г. Ц. са платени от длъжника 1 917.98 лв. от вноски за такси и
разноски; по ИД № 192/2019 г на ЧСИ Ш. Д. /567/2021 г. на ЧСИ Г. Ц., 568/2021 г. на ЧСИ Г.
Ц./ са платени 3 979.20 лв. за главница и задължения по ИЛ; по ИД № 568/2021 г. на ЧСИ Г.
Ц. са платени 261.60 лв. за такси.
По всяко от ИД при различните ЧСИ има начислени суми за такси и разноски, съгласно
ТТРЗЧСИ. По суми и точки от Тарифата са описани в таблиците по-горе по всяко ИД.
По ИД са извършени изпълнителни способи, за които са начислени съответните такси
съгласно ТТРЗЧСИ:
Покани за доброволно изпълнение /без ИД № 453/2021 г. и 454/2021 г. на ЧСИ Г. Ц./,
налагане и вдигане на възбрана върху недвижими имоти, опис на недвижими имоти,
обявления за публична продан, запор на трудово възнаграждение на длъжника /без ИД №
453/2021 г., ИД № 454/2021 г и ИД № 568/2021 г. на ЧСИ Г. Ц./.
При образуване на всички ИД са начислявани и събирани авансови такси от взискателите.
По суми и точки от Тарифата всички начислени суми вещото лице е отразило в съответните
таблици в заключението си.
Вещото лице е посочило, че е изготвило заключението си при ползване на събраните по
делото материали и издадените от ЧСИ удостоверения относно размера на дълга по всяко
едно от изпълнителните дела.
За пристъпване към принудително изпълнение чрез извършване на опис на недвижимите
имоти, по отношение на които има наложени възбрани, лицата, в чиято полза тези възбрани
са били наложени, на основание чл.459, ал.1 ГПК са били уведомени от ЧСИ – л. 136,л.211
от ИД № 586/2021г. До лицата, вписали възбрани върху имот, върху който е било насочено
принудителното изпълнение – А. К. А., Д. Й. Б. и ПИБ АД - л.350 ,354,358 от ЧСИ са
изпращани съобщения за насрочване извършване опис на поземлен имот с идентификатор
02676.501.890 и на построената върху него сграда с идентификатор идентификатор
02676.501.890.1.
На лицата с вписани възбрани върху имотите, върху които е насочено изпълнението, от
ЧСИ са изпращани и уведомления за насрочване на публична продан на тези вещи – л. 577,
9
579, 582, 638-645.
На тези лица е изпратено съобщение и за предявяване на протокол за разпределение – л.
735-739. Съобщение за разпределение е връчено и на НАП – л.741 от ИД.
В обжалвания протокол за разпределение обаче не е отразено включване и разпределяне
на суми за лицата с вписана възбрана върху недвижимите имоти, срещу които е насочено
принудителното изпълнение, при наличие на данни за вписване на тези възбрани преди
образуване на индивидуалното принудително изпълнение по настоящото дело.
Като доказателство по делото е прието и влязло в сила Решение № 103/27.02.2024г. по
в.гр.д.№ 730/2023г. по описа на ОС Благоевград, с което е отменено по жалба от М. Г. К.
Разпореждане от 24.02.2023г. по изп.дело №22/2023 на ЧСИ с рег. № 796 с район на
действие ОС Благоевград, в частта му за определяне на Обикновени такси над сумата от 84
лв. с ДДС до определения общ размер от 216 лв. сДДС, съгл. т. 4 от ТТРЗЧСИ ; в частта за
определяне на пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ над размера от 5 581,62 лв. с
ДДС, до определения размер от 7 824 лв. с ДДС и изцяло определените за плащане
Допълнителни такси, по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 43 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва
– длъжника по изпълнението, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт на
съдебния изпълнител – протокол, с който са разпределени на взискатели суми, получени от
реализиране на изпълнителен способ.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, в случай, че събраната по изпълнителното дело
сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между
останалите вземания по съразмерност.
Разпределението се извършва между взискателите, предявили вземанията си в рамките на
съответното изпълнително дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по
изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е
образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на 456 от ГПК.
Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право – чл. 458 и
чл. 459 от ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите
по чл. 136 от ЗЗД и особените закони. От сумата подлежаща за разпределение се
удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна
сума от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на
сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общия размер на които надхвърля
оставащата за този ред сума за разпределение, те се удовлетворяват съразмерно, т. е.
пропорционално на размера на вземанията.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. по описа на
ОСГТК на ВКС по правило проверката на съда в производството по реда на чл. 463 ГПК на
10
законосъобразността на обжалваното разпределение е ограничена от оплакванията в
жалбата, като съдът може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за
уважаване на жалбата.
Според мотивите в т.1 от цитираното ТР незаконосъобразността на разпределението по
чл.460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно
привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение
на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно
съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.
С оглед очертания кръг от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на
разпределението, за разлика от производството по чл. 435 и сл. ГПК, при уважаване на
жалбата срещу разпределението съдът не е необходимо да връща делото на изпълнителния
орган, тъй като може да измени извършеното от съдебния изпълнител разпределение въз
основа на дадените от съда отговори на повдигнатите в жалбата въпроси. В производството
по чл. 463 ГПК окръжният съд действа като въззивна инстанция с правомощия при
основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира
доказателства и е ограничен от посоченото в жалбата основание.
Според цитираното ТР обаче съдът не може да извърши сам разпределението, ако
установи наличие на основание за това я а да върне делото на съдия – изпълнителя за
извършване на ново такова, само в две хипотеза:
Първата специфична хипотеза е когато съдебният изпълнител не е изпълнил
задължението си да конституира присъединен по право кредитор като го включи в
разпределението – чл. 458 и чл. 459 ГПК. Предвиденото присъединяване по право на
публичните вземания е от обществен интерес.Присъединените по право взискатели са
задължителни участници в изпълнителния процес във фазата на разпределението, като
условие за неговата допустимост, съдът следи служебно за спазване от съдебния изпълнител
на правилата на чл. 458 и чл. 459 ГПК, гарантиращи правото на участие като страни в
изпълнителното производство на присъединените по право взискатели.
При това разрешение в цитираното ТР в т.1 от диспозитива на ТР №2/2021г. ВКС е
постановил, че съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени
присъединените по право взискатели, т.е. касае се до проверка дали са спазени разпоредбите
на чл. 458 ГПК и чл.449 ГПК с включване в самото разпределение на суми, дължими за
присъединените по право кредитори.
В мотивите в тази точка на ТР ВКС е разграничил няколко хипотези, както следва:
Ако присъединен по право кредитор е включен в разпределението, но неправилно е
изчислена припадащата му се сума, при липса на жалба от този взискател, съдът не следи
служебно за тази незаконосъобразност.
Когато съдът установи, че в разпределението не е участвал присъединен по право
кредитор, и същият е подал жалба срещу разпределението, той следва да го включи в
разпределението, без да се връща делото на съдебния изпълнител.
11
В случаите, когато невключеният в разпределението присъединен по право взискател не е
подал жалба срещу разпределението, съдът служебно връща делото на съдебния изпълнител
за ново разпределение с цел обезпечаване на участието на страната в процеса.
Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024г. по т.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС в
мотивите в т.2 е дадена дефиниция на присъединяването на кредитори и начините, по които
това е допустимо от процесуалния закон.
Присъединяването на кредитори може да стане по два начина – по воля на кредитора и по
право. Разпоредбата на чл. 456 ГПК предвижда, че присъединяването по волята на
кредитора става с писмена молба на присъединяващия се, към която той прилага
изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен
към друго дело. Присъединени по право взискатели са: 1. държавата - за дължимите й
публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до
извършване на разпределението - чл. 458 ГПК и чл. 191, ал. 3 ДОПК; 2. всички кредитори, в
чиято полза са наложени запори и възбрани по реда на обезпечителния или изпълнителния
процес върху имущественото право, по отношение на което е насочено принудителното
изпълнение – чл. 459, ал. 1 ГПК и т. 5 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС; 3.
ипотекарният, заложният кредитор и кредиторът с право на задържане, когато
принудителното изпълнение е насочено върху предмета на ипотеката, съответно на залога
или върху имота, относно който съществува право на задържане - чл. 459, ал. 2 ГПК, както и
обезпеченият с особен залог кредитор в случаите на изпълнително производство по ГПК, в
което изпълнението е насочено върху заложеното имущество - чл. 10, ал. 3 ЗОЗ.
Следователно, според т.2 от ТР № 2 от 04.07.2024г. по т.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС и
т.5 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК присъединени по право са тези взискатели, чиято
възбрана е вписана преди насочването на изпълнението от конкуриращия взискател върху
имота чрез вписването на възбрана съгласно чл. 483 ГПК (чл. 373 ГПК отм.), защото само
тези възбрани стават известни на конкуриращия взискател и само тях съдебният изпълнител
е длъжен да установи. След този момент и до изготвянето на разпределението съдебният
изпълнител не следи за вписването на нови възбрани.
По изложеното, следва, че съдът следи служебно /без да е необходимо позоваване в
жалбата/ единствено за участието на присъединените по право взискатели – тези по чл. 458
ГПК и чл.459 ГПК и единствено ако установи липса на включване на такива взискатели в
разпределението и липса на жалба от тях да отмени разпределението и да го върне за
изготвяне на ново такова с включване на тези взискатели.
В случая е налице тази хипотеза: от справката от Агенция по вписванията се установи, че
преди насочване на принудителното изпълнение срещу недвижимите имоти на длъжника се
установи, че върху тях са били вписани и все още действащи възбрани в полза на следните
лица – А. А., Д. Б. и В. Д.. По отношение на ПИБ АД се установи, че вземането е цедирано в
полза на взискателите К. М. и П. Г., поради което последните са придобили цедираното
вземане ,ведно с обезпечението. Ето защо – посочените физически лица следва да се счетат
,че са присъединени по право взискатели по см. на чл. 459 ГПК. За да възникне това им
12
качество не е необходимо специален акт на съдия – изпълнителя или подаване на молба от
тяхна страна, тъй като това им качеството възниква по силата на закона.
В т.1 от ТР № ТР №2 от 22.11.2022г. по т.д.№ 2/2021г. на ОСГТК на ВКС са разграничени
изрично няколко хипотези в зависимост от това дали има такива взискатели по право и как е
процедирал съдия – изпълнителя по отношение включването им или не в разпределението.
Изрично в случаите не само на уведомяване, а при невключване на такива взискатели по
право в разпределението и липсата на жалба от тяхна страна ВКС е разграничил като
хипотеза, налагаща отмяна на разпределението и връщане на съдия изпълнителя да изготви
ново с включване и на тези взискатели по право в него. Следователно, не е достатъчно само
да бъдат уведомени, доколкото за възникване на това им качество не е необходим нарочен
акт – било от съдия –изпълнителя или от тях самите. При установяване на такива взискатели
съдия – изпълнителят е следвало да ги включи изрично в разпределението и да им
разпредели служебно суми – в минимално необходимия размер във връзка с налагане на
възбраните, поне в минималния размер за дължимите държавни такси. Само съобщаването
на тези кредитори, че предстои разпределение на суми без да бъдат поканени дали
претендират вземания и техния размер, не означава включване на тези кредитори в
разпределението.
В тази насока е и произнасянето на съд.доктрина. Кредиторите по чл.459 ГПК са с по-
особено правно положение. Този кредитор с изключение на кредитора, който е наложил
възбрана или запор върху имуществено право на длъжника по друго изпълнително дело, не
разполага с изпълнителен лист по време на изпълнението. Ето защо сумите, които се
полагат по разпределението по чл.459 ГПК на кредитора, който няма изпълнителен лист, се
отделят и временно се запазват от съдия – изпълнителя в очакване на изпълнителния лист.
Ако кредиторът се снабди с такъв, запазената за него сума му се предава, а ако искът на
обезпечения кредитор бъде отхвърлен и обезпечението отменено /чл.403, ал.1 ГПК/,
отделената сума за обезпечения кредитор се разпределя между останалите взискатели или се
връща на длъжника, ако са удовлетворени /в тази насока вж.“БГПП“, 9-то издадания, от
Ж.Сталев, стр.1123/.
В случая от Справките от Агенция по вписвнията се установява, че по отношение на
недвижимите имоти, срещу което и било насочено принудителното изпълнение преди тази
дата е имало вписани възбрани в полза на трети лица - А. А., Д. Б. и В. Д., които на това
основание и по силата на закона стават взискатели по право по см. на чл.459 ГПК. Само за
една от вписаните възбрани има индиции, че е във връзка с друго изпълнително
прозиводство. Съдия – изпълнителя не е изяснил въпроса дали тези лица претендират
вземания във връзка с възбранения в тяхна полза имот и в какъв размер /доколкото няма
данни тези възбрани да са били вдигнати към датата на разпределението/, както и не е
заделил в разпределението сума за тези взискатели.
Ето защо – в случая разпределението следва да се отмени и върне на ЧСИ за извършване
на ново, в което да се включат и присъединените по право взискатели по реда на чл.459 ГПК
чрез заделяне на суми за тях, като преди това се изясни дали същите претендират вземания,
13
в какъв размер и на какво основание.
Налице е втора хипотеза, в която съдът следва да отмени разпределението и да го върне
на съдия –изпълнителя. Съгласно т. 2 от ТР №2 от 22.11.2022г. по т.д.№ 2/2021г. на ОСГТК
на ВКС - когато липсва достатъчна конкретизация на вземанията, включени в
разпределението, съдът, след отмяната му, връща делото на съдебния изпълнител за
изготвяне на ново разпределение.
Такова оспорване е налице изрично в жалбата. Според мотивите в т.2 от посоченото ТР
при неяснота на изявената воля в постановлението за разпределение по чл. 460 ГПК,
действителната воля на органа не може да бъде изведена от мотиви, каквито то няма.
Поради това, ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна
(например липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния
размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена и от
събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново
разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък и
непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт
за разпределение.
С оглед изложеното следва,че оплакването на жалбоподателя за неяснота на това ,какво се
включва в разпределените в обжалваните т.1, т.2, т.3 и т.4 от разпределението суми, е
основателно.
В т.1 и т.2 са посочени като дължими на взискателите такси и разноски по изп.д.№
568/2021г. и по изп.д.№ 567/2021г. при посочени в издадените от самия изпълнителни
удостоверения, а и от данните от експертизата, че по тези дела липсва дълг, както и че са
налице надвнесени суми, които следва да се върнат на длъжника. В тази връзка от
събраните по делото доказателства, не може да се съберат данни, за това какви по вид и
размер такси и разноски по цитираните изпълнителни дела се разпределят дължими суми.
Аналогични са аргументите за неяснота какви такси и разноски, в какъв размер и основание
са включени в т.3 и т.4 от разпределението. В заключението, а и при изслушване на вещото
лице, на въпроси на страните относно включване на определени суми, вещото лице посочи,
че не може да установи на какво основание същите са били включени в разпределението.
Също така следва да се вземе предвид като факт, с правно значение и настъпил в хода на
процеса и обстоятелството, че е налице постановено влязло в сила Решение №
103/27.02.2024 г. по въз.гр . дело № 730/23 г. по описа на ОС Благоевград, с което са
изменени, определените в Разпореждане от 24.02.2023г. по изп.д.№ 22/2023г. на ЧСИ Ш.Д.
задължения за такси и разноски съгласно Тарифата,във връзка с реализиране на същата
публична продан,предмет на разпределението и посочените в разпределението такси и
разноски са неправилно отразени,съответно разпределени, т.е. трябва да бъдат намалени и
правилно изчислени. В протокола не е посочено за какви принудителни действия са
начислени таксите, а само е посочена сума.
От изложеното е видно, че липсва достатъчна конкретизация на отделните вземания,
14
включени в разпределението, както по основание, така и по размер, което сочи на извода, че
са налице пороци в разпределението, даващи основание за отмяната му и връщане на ЧСИ,
пред което делото е висящо към настоящия момент за извършване на ново разпределение.
По разноските:
С оглед изхода от спора взискателите дължат на длъжника сумата от 3654,30 лв. разноски
по делото/25 лв. за д.т., 500 лв. за адв.възнаграждение и 3129,30 лв. за вещо лице/.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М. Г. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“**
Разпределение, обективирано в протокол от 11.11.2022г. по изп. дело № 568/2021г. по описа
на ЧСИ Г. Ц. в обжалваната част -в т.1, т.2, т.3 и т.4.
ВРЪЩА делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение.
ОСЪЖДА К. Г. М., ЕГН **********, Л. И. М., с ЕГН **********, П. Г. Г., ЕГН
**********, М. В. Г. с ЕГН ********** да заплатят на М. Г. К., с ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ул.“** сумата от 3654,30 /три хиляди шестстотин петдесет и четири лева и
тридесет стотинки/ лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от
връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15