№ 13501
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110150332 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК:
С. Х. Н. е предявила иск по чл.1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред срещу териториално поделение на НОИ – Сливен за
установяване на трудов стаж през периода 19.05.1981г. – 25.02.1984г. при ДЗ „Победа“, гр.
Твърдица, в който период ищцата е заемала длъжността „началник отдел ТРЗ“, при 8 –
часов работен ден.
Във връзка с дадени от съда указания с молба от 22.04.2025г. (л.55) ищцата е
насочила иска и срещу „Победа ТВ“ АД – в ликвидация, ЕИК ********* – правоприемник
на ДЗ „Победа“, гр. Твърдица (предприятието, в което ищцата твърди, че е придобила
претендирания трудов стаж). Съдът приема, че с решението си следва да прекрати като
недопустимо производството спрямо втория ответник - „Победа ТВ“ АД – в ликвидация,
ЕИК *********, защото с вписването в търговския регистър на ликвидатор това дружество е
прекратило дейността си по смисъла на чл.5, ал.10 КСО и документите, въз основа на които
се определя трудов и осигурителен стаж, се предават в съответното териториално поделение
на НОИ – арг. чл.3, ал.2, пр.2 ЗУТОССР и чл.5, т.4 от Инструкция № 5 от 30.06.2005г. за
приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник.
Ответникът Териториално поделение на НОИ – Сливен е подал отговор на исковата
молба в срока по чл.131 ГПК. Възразява, че не е надлежен ответник, а надлежен ответник
било териториалното поделение на НОИ – София – град, защото ищцата имала регистриран
адрес в гр. София и пред ТП на НОИ – София – град същата била подала заявление за
отпускане на пенсия. Счита, че искът би бил недопустим, ако трудовата книжка на ищцата в
частта относно вписания трудовия стаж при ДЗ „Победа“, гр. Твърдица е оформена
съобразно изискванията относно реквизити, посочени в Инструкция № 2492 за реда на
начина за издаване на документ за трудов стаж (отм.), по – конкретно ако е положен печатът
на ДЗ „Победа“, гр. Твърдица при отбелязаната продължителност на трудовия стаж при
сочения работодател. Обратно, ако такъв печат липсвал, то ищцата имала правен интерес да
установява трудовия си стаж при ДЗ „Победа“, гр. Твърдица през процесния период по
1
съдебен ред. По същество оспорва иска. Позовава се на това, че лицата, с които ищцата
твърди, че е работила през процесния период, могат да бъдат разпитани като свидетели само
при спазване на изискванията съгласно чл.6, ал.4 ЗУТОССР – а именно представяне на
писмени доказателства, че през периода на претендирания стаж са работили при същия
работодател.
По възражението на ответника – ТП на НОИ – Сливен за липса на процесуална
легитимация съдът счита същото за неоснователно, защото по смисъла на ЗУТОССР
„съответното териториално поделение на НОИ“ е териториалното поделение по седалище
на работодателя – арг. чл.3, ал.2 ЗУТООСР и арг. от чл.15 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г.
Софийският районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу
него и доказателствата по делото, намира следното:
Производството по заведения иск по чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР е допустимо предвид
представеното удостоверение по чл.5, ал.2 ЗУТОССР с изх. № 5510-19-7 от 23.07.2024г. от
ТП на НОИ – Сливен, съгласно което в осигурителния архив на НОИ липсват данни за
претендирания по настоящото дело трудов стаж, като е удостоверено, че в осигурителния
архив на НОИ не са приети документи на осигурител – ДЗ „Победа“, гр. Твърдица.
За доказване на претендирания трудов стаж ищцата е ангажирала писмени
доказателства. Прието е копие от издадена на ищцата трудова книжка № 131, на чиято 12 –
та и 13 – та страница е удостоверено, че на 19.05.1981г. ищцата е постъпила на работа при
ДДЗ „Победа“, гр. Твърдица, на длъжност "началник отдел ТРЗ“. Отбелязани са
преназначавания на 01.01.1982г. и на 01.01.1984г. и съответно увеличение на работната
заплата. Отбелязано е още, че трудовият договор е прекратен на 25.02.1984г. на основание
чл.29, б.“а“ КТ. Отразените в трудовата книжка № 131 обстоятелства относно постъпване на
работа, преназначаване и дата и на прекратяване на трудовия договор са удостоверени с
подпис на ръководител на предприятието и печат на дружеството. След посочените записи
има поставен правоъгълен печат, в който е отбелязано прослужено време от 19.05.1981г. до
25.02.1984г. – в размер на 2 години, 9 месеца и 5 дни, на длъжност „началник ТРЗ“, след
което е положен подпис на главен счетоводител. Върху така удостоверения трудов стаж са
поставени и печати, но същите върху представеното копие от трудовата книжка са
нечетливи. Отделно от това като доказателство е приета и заповед № 11 от ръководителя на
ДЗ „Победа“, гр. Твърдица, съгласно която на основание чл.29, б.“а“ КТ, считано от
25.02.1984г. се прекратява трудовият договор с ищцата в отдел „Труд и работна заплата“,
началник отдел ТРЗ, по взаимно съгласие – промяна местоживеенето на семейството. Със
същата заповед е разпоредено на ищцата да се заплати обезщетение за 5 дни неизползван
отпуск за 1984г. Като доказателство е ангажирана и служебна бележка от управлението на
рудник „Твърдица“ – Сливенски окръг, издадена на др.инж. Иван Тодоров Найденов, в
уверение на това, че същият е получавал семейни добавки за деца до м.08.1981г. Отбелязано
е, че удостоверението се издава, за да послужи на съпругата му С. Хр. Н. – н- к ТРЗ при ДДЗ
„Победа“, гр. Твърдица, за получаването им.
Неоснователно е възражението за липса на правен интерес от предявения иск, ако се
установи, че в трудовата книжка е надлежно удостоверен претендираният трудов стаж, вкл.
и чрез поставяне на печат на дружеството - работодател съгласно изискванията на т.6, б.“в“
от Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, обн. ДВ
бр. 20 от 12.03.1968г., отм. , но действаща в периода, в който е удостоверен трудовият стаж в
трудова книжка № 131. В случая правният интерес от установяване на претендирания
трудов стаж по съдебен ред произтича от обстоятелството, че ищцата не е в държане на
оригинала на трудовата книжка (предвид изложените твърдения в молба от 29.04.2025г. –
л.62 от делото), което е пречка за признаване на претендирания трудов стаж от
компетентния орган в пенсионното производство. Именно представяне на документи в
оригинал се изиска при подаване на заявление за отпускане на пенсия съгласно чл.1 от
2
Наредба за пенсиите и осигурителния стаж.
Съдът приема, че събраните по делото писмени доказателства формират безспорен
извод за това, че ищцата действително е положила претендирания трудов стаж. За това сочат
направените записи върху трудова книжка № 131 относно дата на постъпване на работа,
заемана длъжност и дата на прекратяване на трудовия договор, удостоверени с подпис на
ръководител и печат на предприятието. В конкретния случай ответникът не е оспорил
съответствието между представеното заверено от ищцата копие от трудова книжка № 131 и
оригинала на документа, а възраженията му са съсредоточени единствено върху това, че
трудовият стаж не е надлежно удостоверен съгласно изискванията на Инструкция № 2492, в
частност относно наличие на изискуем съгласно инструкцията реквизит – печат на
предприятието върху отразената обща продължителност на трудовия стаж при
предприятието, в което се твърди, че претендираният трудов стаж е придобит. В случая при
оценка на доказателствата следва да се вземе предвид доказателственото значение на
трудовата книжка, а именно същата е официален удостоверителен документ за вписаните в
нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника/служителя - пар. 22 ПЗР на
ЗИД на КТ. Записът върху трудовата книжка относно дата и правно основание за
прекратяване на трудовия договор, както и относно заемана от ищцата длъжност, напълно
съответства на приетата като доказателство заповед № 11 за прекратяване на трудовия
договор. Косвено изводът за придобиване на трудовия стаж от ищцата се потвърждава и от
представената на съпруга й служебна бележка, в която е посочено, че същата е работила при
ДДЗ „Победа“, гр. Твърдица, през м.07.1981г., който се включва в периода на претендирания
трудов стаж. Обстоятелството, че върху копието от трудова книжка № 131 не е ясно четим
печатът, положен след отбелязаната обща продължителност на трудовия стаж, не е от
съществено значение за установяване на претендирания трудов стаж, защото датата на
сключване и датата на прекратяване на трудовия договор, както и съществените елементи от
трудовото правоотношение – длъжност и размер на работна заплата, са надлежно
удостоверени в трудовата книжка с подпис на ръководител и печат на предприятието и
доказателтствената сила на трудовата книжка по отношение на сочените обстоятелства в
случая не се опровергава от останалите доказателства.
Направеният извод за положен трудов стаж не се разколебава от обстоятелството, че
по делото не са събрани свидетелски показания чрез разпит на лица, с които ищцата е
работила, посочени на основание чл.4, ал.1, т.7 ЗУТОССР, с уточнителна молба от
31.10.2024г. (л.13 от делото). Липсата на направено искане за допускане на разпита им
ищцата обяснява в молба от 10.06.2025г. (л.112 от делото) и молба от 29.04.2025г. (л.62 и сл.
от делото), като са изложени причини като влошено здраве и нежелание на някои от тях за
съдействие за провеждане на разпита им. Така изтъкнатите причини за невъзможност за
провеждане на разпит на тези лица съдът намира за правдоподобни с оглед голямата
отдалеченост във времето на претендирания стаж – преди около 40 години, което обяснява и
неподдържането на близки контакти с лицата, с които ищцата е работила в този период от
време, напредналата им възраст и нежелание от тяхна страна за съдействие по повод
провеждане на разпита им. Във връзка с последното следва да се посочи, че условие за
допустимостта на свидетелските показания е представяне на писмени доказателства на
свидетелите за трудов стаж при същия работодател (начало на писмено доказателство)
съгласно чл.6, ал.1, вр. ал.2 ЗУТОССР. Предвид изложеното липсата на събрани гласни
доказателства по делото не разколебава извода, направен по – горе въз основа на събраните
по делото безпротиворечиви писмени доказателства.
Предвид горното искът спрямо ТП на НОИ – Сливен следва да се уважи. Спрямо
„Победа ТВ“ АД – в ликвидация, ЕИК *********, производството следва да се прекрати.
По разноските:
Разноски не следва да се присъждат, защото предвид изхода на делото право на
3
такива би имала ищцата (чл.78, ал.1 ГПК, вр. ТР № 2/06.06.2016г. по тълк.д. № 2/2015г. на
ОСГК на ВКС), но същата не е направила искане за присъждане на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1, ал.1, т.3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред спрямо Териториално
поделение на НОИ – Сливен, адрес : гр. Сливен, ул. „Стефан Караджа“ № 10, че С. Х. Н.,
ЕГН **********, адрес : гр. София, ж.к. „М***, ап.10, е придобила трудов стаж за периода
19.05.1981г. – 25.02.1984г. при ДЗ „Победа“, гр. Твърдица, на длъжност „началник отдел
ТРЗ“, при 8 – часов работен ден, което да бъде зачетено като трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото спрямо „Победа ТВ“ АД – в ликвидация,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Твърдица, област Сливен.
Решението в частта, в която производството по делото се прекратява, има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1 – седмичен срок от
връчването.
В останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4