№ 143
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20212000500455 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т.
ИВ. А.., ЕГН **********, и въззивна жалба от “Д. З.” АД, ЕИК ***********,
против решение № 260042 от 13.08.2021 г., постановено по т.д. № 89/2019 г.
по описа на Окръжен съд - Ямбол.
С обжалваното решение съдът е осъдил застрахователя да заплати на
ищеца А. сумата 28 800 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили от ПТП на 16.01.2019 г., причинено виновно от водача на лек
автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
заедно със законната лихва върху сумата от 10.05.2019 г. до окончателното
изплащане. Претенцията над уважения размер от 28 800 лв. до претендирания
размер от 50 000 лв. е отхвърлена.
Въззивникът-ищец Т. ИВ. А.. е останал недоволен от тази част на
решението, с което искът е отхвърлен за разликата от 28 800 лв. до 50 000 лв.
Решението в тази част било неправилно и необосновано. Присъденият размер
на обезщетението не бил достатъчен, за да репарира претърпените от ищеца
вреди, поради което бил в противоречие с правилото на чл. 50 ЗЗД.
Определеният размер не съответствал на претърпените болки и страдания, от
една страна, а от друга - не съответствал на присъжданите от съдилищата
1
обезщетения за подобен тип увреждания.
Налице било и нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при преценката на съда
за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. В тази част
решението било и необосновано, тъй като съдът не направил анализ на
събраните доказателства в съвкупност. Не било установено по делото
пострадалият да е допринесъл с поведението си за сблъсъка с автомобила.
Въпреки че управляваната от него каруца била без светлоотразители и
осветително тяло и че самият той бил без светлоотразителна жилетка, не била
налице причинна връзка между нарушението на чл. 71 ЗДвП и настъпването
на удара. Дори каруцата да е била оборудвана в съответствие със закона и
ищецът да е носил светлоотразителна жилетка, те биха били видими едва на
разстояние осветеността на фаровете на автомобила, която в случая била 70
м., и водачът на автомобила не би могъл технически да предотврати удара. Не
било установена, по-нататък, причинна връзка между употребата на алкохол
от страна на пострадалия и настъпването на произшествието. Не били взети
под внимание показанията на свид. С., возила се в каруцата, че тя е държала
светещо фенерче.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане
допълнително на разликата от 28 800 лв. до 50 000 лв заедно със законната
лихва. Иска се присъждане на адвокатско възнаграграждение на осн. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА.
Въззиваемият по тази жалба “Д. з.” АД е представил писмен отговор,
с който я оспорва като неоснователна. Излага подробни аргументи против
оплакванията на ищеца и отправя искане за потвърждаване на решението в
тази част.
Въззивникът-ответник “Д. З.” АД е останал недоволен от
осъдителната част на решението. В жалбата си излага аргументи за това, че
при установените по делото телесни увреждания на пострадалия и
установеното съпричиняване на вредоносния резултат за обезщетяване на
вредите е достатъчна сумата 2000 лв., която е изплатена на ищеца от прекия
причинител на увреждането Т. Т. З..
Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на претенциите изцяло. Претендира сторените по делото
разноски.
2
Въззиваемият по тази жалба Т. ИВ. А.. е представил писмен отговор, с
който я оспорва като неоснователна. След като излага отново доводите си за
вида и степента на нанесените му телесни увреждания и липсата на
съпричиняване, иска отхвърляне на въззивната жалба на застрахователя.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 25.10.2021 г. са
допуснати за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка
съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд
констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните части.
Съдът е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди заедно
със законна лихва. Ищецът Т.А. изложил твърдения, че при ПТП, станало на
16.01.2019 г., предизвикано от водача на МПС Т. Т. З., който е управлявал
автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с
ответника-застраховател, му е била причинена автомобилна травма,
изразяваща се в следните телесни увреждания: контузия в областта на главата
с анамнестични и клинични данни за сътресение на мозъка и охлузна рана в
областта на дясната очница; контузия на гръдния кош без клинични и
рентгенологични данни за фрактури на кости или контузия на белия дроб;
контузия на шийния сегмент от гръбначния стълб с клинични и
рентгенологични данни за счупване на тялото на пети шиен прешлен без
наличие на фрагменти с дислокация; контузия на левия крак в областта на
подбедрицата с болезненост и съмнение за непълно счупване на големия
пищял. От тези травми ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, продължително и непълно възстановяване. Ищецът
поискал присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50
0000 лв. заедно с лихва за забава от 10.05.2019 г. до изплащането.
Ответникът - застраховател с отговора на исковата молба оспорил
иска. Възразил, че от страна на водача не е извършено противоправно деяние.
3
Повдигнал възражение, че ищецът, като водач на каруца с животинска тяга, с
поведението си е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като при движение
в тъмната част на денонощието каруцата не е била оборудвана със
светлоотразители и светещи тела, а водачът не е носил светлоотразителна
жилетка и е бил в тежка степен на алкохолно опиянение. Оспорил нанесените
на ищеца телесни увреждания и връзката им с произшествието. Оспорил
размера на претендираното обезщетение като завишен.
С обжалваното решение първоинстанционният съд уважил иска до
размер от 28 800 лв. заедно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 10.05.2019 г. до изплащането, като в останалата част до
претендирания размер отхвърлил претенцията.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части -
допустимо.
По съществото на спора:
Прекият иск против застрахователя за обезщетение за
неимуществени вреди се основава на чл. 432 КЗ, като е съединен с претенция
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на
задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно
лице, представлява сложен юридически факт (фактически състав), който
кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3)
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. С договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-ответник се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
Във въззивното производство не се поддържа спор относно
извършеното от водача на автомобила деяние и неговата противоправност,
относно вината на водача, нанесените на ищеца вреди и връзката им с
катастрофата, както и правото му да получи обезщетение за тях. С оглед
конкретните оплаквания на страните във въззивните им жалби спорни по
делото остават само въпросите за размера на обезщетението и намаляването
4
му поради принос от страна на пострадалия на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От заключението на извършената по делото СМЕ от д-р А. С.,
ортопед-травматолог, чието заключение не е оспорено от страните и се
приема от съда като компетентно, пълно и обосновано, се установява, че при
процесното ПТП от 16.01.2019 г. ищецът е изпаднал от управляваната от него
каруца, която е била блъсната от автомобила, управляван от застрахования
водач, и е получил тъпи травми по тялото: контузия на главата и мозъка;
контузия на шията, гърба и двете подбедрици; охлузвания и рани по челото и
двете подбедрици. Контузията на мозъка се характеризира като краткотрайна
загуба на съзнанието – комоцио и посткомоционно главоболие. При
контузията на шията не се е стигнало до фрактури/фисури на шийните
прешлени, а е настъпило сътресение на лигаментарно-укрепващия механизъм
на шийния гръбнак. Понесена е мекотъканна травма, която е довела до
последващо пукане, хрускане при движението на врата и двигателна
ограниченост. При спазване на двигателно пасивен режим и носене на
имобилизационна яка до третия месец, както и на назначената
противовъзпалителна и аналгетична терапия, страданията и болките от
травмите биха се овладели до 2-3 месеца с намаляващ интензитет. Към
момента на прегледа от вещото лице ищецът е бил в добро общо състояние,
като оплакванията му от стегнатост, втвърденост на вратната мускулатура и
болки в коленните стави при натоварване не се дължат на получените травми,
а са физиологична изява на артрозно-дегенеративни хронични изменения по
скелета и укрепващата скелета мускулатура.
От показанията на свид. П. С., живееща на съпружески начала с
ищеца, той е отказал да остане на лечение в болницата, защото искал да търси
избягалия при катастрофата кон. По-късно постъпил на лечение в болницата
за три дни. Изпитвал силни болки във врата, краката и гърдите. Не можел да
стане от леглото, имал нужда от помощ в продължение на три месеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието
“справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е
обусловено от обективните икономически условия в страната, индиция за
5
които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За
да определи паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания,
съдът съобрази, от една страна, характера, вида и тежестта на нанесените
телесни увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време
на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от
шокиращото и болезнено преживяване, а от друга страна, сравнително лекото
възстановяване и липсата на трайни и необратими последици от травмите.
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2019 г., съдът намира, че
за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца е справедлива и
достатъчна сума в размер на 36 000 лв.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да се намали, когато
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Възражението в този
смисъл, повдигнато от ответника, е основателно.
Установено е с помощта на извършена пред окръжния съд
автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и се
възприема от съда като компетентно, пълно и обосновано, че произшествието
е възникнало при следните обстоятелства. Управляваният от деликвента Т. З.
л.а. Фолксваген се е движил в условията на нощна тъмнина и осветеност на
фарове на къси светлини по суха асфалтова настилка със скорост 91 км/ч в
попътната си дясна лента за движение. При същите условия попътно пред
автомобила се е движила каруца с впрегнат кон, управлявана от ищеца Т.А..
Настигайки каруцата, автомобилът се е блъснал в задната част, в резултат
на което тя е била отхвърлена напред и надясно.
Сблъсъкът е станал поради комбинираното въздействие на няколко
фактора. От една страна, водачът на автомобила е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП
(“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”) и се е
движил със скорост, при която не е бил в състояние да спре. При движение
6
през нощта на къси светлини той е можел да види каруцата на разстояние от
70 метра, което е недостатъчно, за да спре и да избегне удара, тъй като при
скорост от около 91 км/ч опасната зона за спиране е около 122 метра. От
друга страна, управляващият каруцата А. не е носил светлоотразителна
жилетка, както го задължава чл. 106, ал. 2 ЗДвП. Каруцата, представляващо
пътно превозно средство с животинска тяга по смисъла на ЗДвП, не е била
оборудвана с два бели или жълти светлоотразителя отпред, с два червени
светлоотразителя отзад и със светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина – отзад вляво, както задължава чл. 71, ал. 1 ЗДвП. В
същото време той се е намирал в алкохолно опиянение, с концентрация на
алкохол в кръвта 1,63 промила.
Показанията на свид. С., че возейки се отзад в каруцата, тя е осветявала с
прожектор, не заслужават вяра. Те остават изолирани и неподкрепени от
другите доказателства и са в противоречие с твърденията на ищеца. В
допълнителната искова молба ищецът сочи, че свид. С. “е излъчвала светлина
от фенерчето на мобилния си телефон”, а не с прожектор. Свидетелите З. и А.,
съответно водач и пътник в лекия автомобил, безпротиворечиво и убедено
заявяват, че каруцата е нямала никаква светлина. Няма данни за намерен
прожектор и в документите от досъдебното производство, приложено към
делото.
Водачът на автомобила е възприел неосветената каруца и хората в
нея като препятствие на пътното платно много късно и е предприел закъсняло
аварийно спиране. При наличието на светлина в лявата задна част на каруцата
е било възможно водачът на автомобила да възприеме светлината на
разстояние от 200-300 в зависимост от неравностите на пътя скоростта на
автомобила и да предприеме намаляване на скоростта или спиране. В този
смисъл са обясненията на вещото лице по САТЕ в съдебно заседание.
По тези съображения следва да се приеме, че ищецът е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат чрез допуснатите нарушения на чл.
71, ал. 1 и чл. 106, ал. 2 ЗДвП и поради обстоятелството, че е управлявал
превозното средство след употреба на алкохол, като съпричиняването следва
да се определи на ⅓ и с толкова следва да се намали обезщетението.
Претенцията по чл. 432 КЗ следователно е основателна до размер от 24
000 лв. Заедно с нея на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД застрахователят дължи законната
7
лихва за времето на забавата, считано от 10.05.2019 г., на която дата
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение – така,
както се претендира от ищеца.
В крайна сметка изводите на първоинстанционния и на въззивния съд
частично не съвпадат. Това налага обжалваното решение да се отмени в
частта, с която е присъдено обезщетение над размера от 24 000 лв. до 28 800
лв. и в тази част искът да се отхвърли. В останалата част решението ще се
потвърди.
И двете страни претендират разноски. Поради изхода на делото
първоинстанционното решение ще се отмени в частта за разноските, в т.ч.
дължимите на ЯОС на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, след което те ще се присъдят
наново съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част от иска за двете
съдебни инстанции.
Съразмерно с уважената част от иска и поради освобождаването
на ищеца от държавни такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК в полза на
процесуалния му представител адв. Щ.Щ. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата ще се присъди възнаграждение в размер на 1500 лв. с вкл. ДДС
за първоинстанционното производство и в размер на 1500 лв. с вкл. ДДС за
въззивното производство.
Съразмерно с отхвърлената част от иска и с оглед
представените списъци по чл. 80 ГПК в полза на ответното застрахователно
дружество ще се присъдят разноски за първоинстанционното производство в
размер на 343,75 лв., а за въззивното производство – 456,25 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ЯОС д.т. в размер на 960 лв. и
разноски в размер на 774 лв.
Мотивиран о т изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260042 от 13.08.2021 г., постановено
по т.д. № 89/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, в частта, с която “ЗК
Д. З.” АД, ЕИК ***********, е осъдено да заплати на Т. ИВ. А.., ЕГН
**********, обезщетение за неимуществени вреди в размер над 24 000 лв. до
8
присъдения размер от 28 800 лв., както и в частта за разноските, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. ИВ. А.., ЕГН **********, от гр. Ямбол,
ж.к. З. р. № **, вх. Г, ет. 2, ап. 75, със съдебен адрес: гр. София, ул. К. Б. № 85,
ет. 4, ап. 10, чрез адв. Щ. и адв. М., против “ЗК Д. З.” АД, ЕИК ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. К. А. Д. № 68, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 16.01.2019 г. в
размер над сумата от 24 000 лв. до 28 800 лв. заедно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260042 от 13.08.2021 г., постановено
по т.д. № 89/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, в останалата част.
ОСЪЖДА “ЗК Д. з.” АД , ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. К. А. Д. № 68, да заплати на адв. Щ.Х.
Щ. от АК – Хасково, с адрес на кантората: гр. София, ул. К. Б. № 85, ет. 4, ап.
10, възнаграждение за защитата и процесуалното представителство на Т. ИВ.
А.. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 1500 лв. с вкл.
ДДС за първоинстанционното производство и в размер на 1500 лв. с вкл. ДДС
за въззивното производство.
ОСЪЖДА Т. ИВ. А.., ЕГН **********, от гр. Ямбол, ж.к. З. р. №
**, вх. Г, ет. 2, ап. 75, със съдебен адрес: гр. София, ул. К. Б. № 85, ет. 4, ап.
10, чрез адв. Щ. и адв. М., да заплати на “ЗК Д. З.” АД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. К. А. Д. № 68, съразмерно с
отхвърлената част от иска сумата 343,75 лв. – разноски за
първоинстанционното производство и сумата 456,25 лв. - разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА “ЗК Д. З.” АД , ЕИК ***********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. К. А. Д. № 68, да заплати на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ямбол държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 960 лв. и разноски в
първоинстанционното производство в размер на 774 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10