Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр.Плевен, 09,12,2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІХ-ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от
съдията НАЙДЕНОВА гр.дело №1073 по описа на съда за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Пред
РС Плевен е депозирана искова молба от ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, против В.П.С., ЕГН **********,***,
в
която се сочи, че на 29,10,2015 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит №13157/29,10,2015 г.,по силата на който
на ответницата е предоставена сума в размер на 432,00 лева. Твърди се, че
срокът на договора е изтекъл на 11,07,2016 г., но кредитът не е погасен. Сочи
се, че е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №7301/2019 г. по описа на РС Плевен, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В заключение
ищеца моли съда на основание чл.422 от ГПК да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи сумата от 432,00 лева главница и 146,28 лева лихва за забава за периода 11,07,2016 г.
– 11,11,2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се сторените разноски в заповедното и исковото производство. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. В с.з. ищецът се представлява от адв.К.Т. от АК –
***, която мило съда да уважи претенцията, алтернативно – да уважи предявения
при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД. В дадения от съда
срок не депозира писмени бележки.
В
срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Наведени за
възражения за нищожност на договора – липса на утвърждаване на ОУ от представляващия
дружеството-кредитор, изготвянето на договора на шрифт, по-малък от 12. Прави
се възражение за погасяване на част от задължението за лихва по давност – за
периода 11,07,2016 г. – 11,11,2016 г. По отношение на предявения при условията
на евентуалност иск се сочи, че ако бъде уважен, то лихва би следвало да се
дължи от датата на ИМ. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение. В с.з. особения представител ангажира подробни
доводи в подкрепа на искането си за отхвърляне на исковете. Отново се прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адв.възнаграждение в исковото и
заповедното производство.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже сключването на валиден договор за потребителски кредит с ответника.
Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с
определението по чл.140 от ГПК от 28,10,2020 г.
От приложеното по
делото ч.гр.д.№7301/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №4091/13,11,2019 г., с която е
разпоредено на длъжника /сега ответник/ да заплати на кредитора – ищец по
настоящото дело, следните суми: 432,00 лева
главница и 146,28 лева лихва за забава за периода 11,07,2016 г. –
11,11,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12,11,2019 г. до изплащане на вземането, както и
направените деловодни разноски в размер на 25,00 лева
за държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за издадената заповед за
изпълнение, поради което ищецът, съобразно указанията на заповедния съд, е
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Видно е от приложения по делото
Договор за потребителски паричен
кредит №13157/29,10,2015 г. между ответника, в качеството на кредитополучател,
и ищеца - кредитодател, че на ответника е предоставен кредит в размер на 432,00
лева, с такса оценка на кредитен риск в размер на 56,00 лева, срок на
издължаване – 36 седмици, падежна дата – 11,07,2016 г. Договорено е, че ГПР е в
размер на 49,31%.
Установява се от представеното по делото в заверено ксерокопие искане за
кредит вх.№13157/29,10,2015 г., че ответникът го е попълнил, като е заявил желана
сума в размер на 432,00 лева и срок за връщане 36 седмици.
По делото са представени и общи условия, на всяка страница на които има
собственоръчно
Представен е в заверено ксерокопие и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, в който са посочени на
договорната лихва и на ГПР по кредита, както и такса за домашно посещение
/същата не се претендира в настоящото производство/.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.
410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника - наличието
на валидно облигационно отношение между ищеца и ответника, предоставяне на
дължимите по договора суми, че задължението по договора е станало изискуемо,
както и размерът на задължението.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжника е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз
основа вземане на праводателя си по
сключения между ответника и него договор за заем.
По делото не е спорно, а и се
установява от приобщените по делото доказателства: че е сключен договор за потребителски кредит №13157/29,10,2015 г. между ответника в
качеството на кредитополучател и ищеца като кредитодател - с такса оценка на
кредитен риск в размер на 56,00 лева, 49,31% ГПР. Установява се, че срокът на
издължаване е 36 седмици, с размер на седмичното плащане от 12,00 лева. От
представеното в с.з. ксерокопие от РКО от 29,10,2015 г. се установява, че
сумата от 432,00 лева е предадена на ответницата.
Поради изложеното и като взе предвид представените по делото доказателства
съдът приема, че ответницата е била страна по договор за потребителски кредит,
поради което за нея е възникнало задължението да върне сумата в срока,
договорен между страните, ведно с дължимата лихва.
По делото не са представени доказателства от ответника, че е изпълнил
задължението си да плати процесната сума, поради което съдът приема за
доказано, че дължи сумите, претендирани като главница и лихва.
По отношение възраженията на особения
представител на ответницата – неоснователно е възражението, че договорът е
нищожен, тъй като на представените общи условия не фигурира подпис на
„утвърдил“. Релевантно в случая е запознаването на ответницата с тези общи
условия, което се установява от изписването на трите й имена и ЕГН на всяка от
страниците на общите условия, в долния край, което неминуемо предполага
запознаване на ответницата със същите. Следва да бъде отбелязано, че според
съда изписването собственоръчно на три имена и ЕГН в много по-голяма степен
доказва запознаване на кредитополучателя с общите условия, отколкото полагането
само на подпис. В отговора са направени и възражение относно нищожността на
договора - трайно установената съдебна практика на ВКС приема, че съдът следи
служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; е относимо е до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави / решение № 229
от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/; е налице неравноправна клауза, както и някои други
особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с
охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради
изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското
съдопроизводство. Съдът не намери такива
основания за нищожност на договора в процесния случай - процесният договор за кредит е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт –
отново следва да бъде отбелязано, че шрифтът видимо не е по-малък от размер 12,
а ако особения представител е имал съмнения относно големината му, е следвало
да ангажира доказателствени искания за установяване на действителния размер,
което не е сторено. Липсват нарушения на формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.11, ал.1,
т.11 и т.12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, като погасителният
план следва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните
разходи съгласно договора за кредит. В настоящото производство не се претендират допълнителни суми извън
главницата и лихва.
Ищецът твърди,
че до настоящият
момент ответника не е му е
изплатил изцяло сумите по цитирания по-горе договор за кредит, респективно по
договора за цесия. По правната си същност това е твърдение за отрицателен факт
и освобождава ищеца от тежестта на доказването му. Ответникът не ангажира
доказателства за плащане на претендираните суми.
При
този извод на съда за основателност на иска,
следва да се обсъди заявеното в отговора на особения представител на ответника
възражение за изтекла погасителна давност за част от
претендираната лихва за забава за периода 11,07,2016 г. – 11,11,2016 г. Същото
е основателно, за сумата от 14,76 лева, изчислена с помощта на общодостъпен
интернет калкулатор - събразявайки разпоредбата
на чл.111, буква «в» от ЗЗД и датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 12,11,2019 г.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1
от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 432,00
лева главница и 131,52 лева лихва за забава, като за разликата до
претендираната лихва за забава от 146,28 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен – погасен по давност.
При тези изводи на съда относно основния предявен иск, не следва да се
обсъжда предявеният при условията на евентуалност иск по чл.55 от ЗЗД.
При този изход на
производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 100,00
лева за държавна такса /от които 25,00 лева са събрани неправилно и ищецът може
да иска връщането им с нарочна молба, или има право на 75,00 лева разноски за
държавна такса/, 150,00 лева възнаграждение за особен представител и 300,00 лева
за адвокатско възнаграждение. По отношение възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение – същото е неоснователно. Съобразно
нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗАдв. - Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съобразно цитираната Наредба, чл.7, ал.2, т.1, минималният
размер на възнаграждението, при материален интерес до 1000,00 лева, е сумата от
300,00 лева. Ето защо, доколкото заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е именно в този размер, и е платено в брой на 20,02,2020 г., то направеното възражение е
неоснователно. С оглед всичко изложено, ответницата следва да репарира
разноски на ищеца в размер на 509,25 лева съразмерно с уважената част от иска.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева. По съображения, идентични на изложените по-горе, неоснователно е
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, доколкото минималният размер, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 вр.ал.7 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 300,00 лева, в какъвто размер се претендира от
ищеца. С оглед всичко изложено,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в общ
размер на 315,25 лева, съразмерно с частта от вземането, за което се установи,
че съществува.
Следва на адв.А.В. да се изплати възнаграждение за особено представителство
в размер на 150,00 лева.
Следва на ищеца да се укаже, че може да поиска връщането на сумата от 25,00
лева – неправилно определена и внесена ДТ в исковото производство, с нарочна
молба по делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че В.П.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на „Н.М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 432,00 лева главница и 131,52 лева лихва за забава
за периода 11,11,2016 г. – 11,11,2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12,11,2019 г., които
суми представляват част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№7301/2019 г. на ПлРС, като
за разликата до претендираната лихва за забава от 146,28 лева и за периода
11,07,2016 г. – 11,11,2016 г., ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК В.П.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Н.М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, направените разноски в исковото производство в общ размер на 509,25 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
В.П.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Н.М.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в общ размер на 315,25 лева съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
Да се изплати на особения представител адв.А.В.
от ПАК възнаграждение за особено представителство в размер на 150,00 лева.
УКАЗВА на ищеца, че може да поиска
връщането на сумата от 25,00 лева – неправилно определена и внесена ДТ в
исковото производство, с нарочна молба по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: