РЕШЕНИЕ
№ 530
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500609 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Д. С. Т., ЕГН
**********,чрез процесуалния представител адвокат П.В., против решение
/без номер/ от 11.10.2021г., постановено по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на
Районен съд-Пловдив, с което съдът е извършил тълкуване на основание чл.
251 от ГПК на постановеното по делото Решение № 2250/06.07.2020г., в
следния смисъл: Издръжката за пълнолетен учащ – Л. Д. Т., ЕГН **********
в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева месечно се дължи от бащата Д. С.
Т., ЕГН **********, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение – в редовна форма на
обучение.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и на
обжалваното решение, с искане до въззивния съд за неговата отмяна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Л. Д. Т., ЕГН ********** , с който се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
1
допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно
правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие
следното:
С влязло в законна сила на 09.02.2021г. Решение № 2250/06.07.2020г.,
постановено по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, Д. С. Т.,
ЕГН **********, от гр. П., ул. *** , е осъден да заплаща на Л. Д. Т., ЕГН
********** от гр. П., бул. ***, издръжка на основание чл. 144 от СК в
размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева месечно, считано от 17.08.2019г. до
навършване на двадесетгодишна възраст от ищеца при обучение в средно
учебно заведение за предвидения срок на обучение или до настъпване на
друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа
до окончателното изплащане.
Така постановеният диспозитив на съдебното решение е създал
неясното у страните досежно крайният период на дължимата от бащата
издръжка на навършилото пълнолетие дете. Затова с молба от 05.08.2021г.
ищцата е поискала първостепенният съд да тълкува своето решение досежно
крайната дата от периода, за който е присъдена издръжката и дължи ли се
такава до навършване на 25- годишна възраст ако се обучава в редовна
форма във висше учебно заведение.В молбата ищцата е изложила и
съображения , че по повод издадения изпълнителен лист и за събиране на
присъдената й издръжка е образувала изп.д.№489/2020г. по описа на ЧСИ
Мариана Кирова, по което дело длъжникът и неин баща поддържа, че дължи
издръжка на дъщеря си до завършване на средното образование,но не повече
от 20-годишна възраст.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил молбата на
ищцата за тълкуване на постановеното решение, като е посочил,че
присъдената издръжка в полза на Л. Д. Т., ЕГН ********** в размер на 180
лева месечно се дължи от бащата Д. С. Т., ЕГН **********, за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в
средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение – в редовна форма на обучение.
Така постановеното решение е неправилно.
На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК- специфична форма на
авторитетно тълкуване, подлежат влезлите във формална законна сила
решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в
постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат
да бъдат само пороци от посочената по- горе категория, съдържащи се в
диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се
изведе действителната воля на съда, който го е постановил.
В разглеждания случай подобна неяснота е налице. Волята на съда,
материализирана в диспозитива на решението, предмет на подадената молба
2
за тълкуване е неясно изразена досежно крайният период до който се дължи
издръжка на пълнолетен учащ в средно учебно заведение.
Постановеното и влязло в законна сила на 09.02.2021г. Решение №
2250/06.07.2020г., по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив , е с
предмет издръжка на пълнолетен учащ в средно учебно заведение и е с краен
срок – завършване на обучението на ищцата в средно учебно заведение, но не
по-късно от навършване на 20-годишна възраст. Тази издръжка, т.е.
задължението за заплащането й, се прекратява по силата на закона с
настъпване на един от двата посочени в разпоредбата на чл.144, предл. първо
от СК факта – завършване на обучението на лицето, в полза на което е
присъдена издръжката в средно учебно заведение, респ. с навършване на 20-
годишна възраст, в случай, че обучението в средното учебно заведение не е
завършило до този момент. В процесния случай ищцата е навършила 20
години на 17.08.2021г. , като е завършила обучението си в средно учебно
заведение на 30.06.2020г., съгласно представеното по делото писмо от
Министерство на образованието и науката, РУО-Пловдив с изх.№АД-02-
184/23.04.2021г. Така с настъпване на посочения факт – завършване на
ищцата Л. Д. Т., на обучението в средно учебно заведение на 30.06.2020г., по
силата на закона издръжката – правото на ищцата да я получава и
задължението на ответника да я дава, е прекратена.
С оглед на така изложените съображения първоинстанционния съд
неправилно е тълкувал своя акт и постановил, че издръжка се дължи от
бащата Д. С. Т., до навършване на двадесет и пет годишна възраст на дъщеря
му при обучение във висше учебно заведение – в редовна форма на обучение.
В случай, че ищцата има нужда от издръжка след като е вече студентка
редовна форма на обучение и не е навършила 25-годишна възраст,то следва да
предяви претенцията си срещу своите родители, респ. баща си, по исков ред-
за издръжка с правно основание чл.144, предл. второ от СК –на пълнолетен
учащ във висше учебно заведение със срок до завършване на висшето учебно
заведение, но не по-късно от навършване на 25-годишна възраст. Само в
правомощията на съда е да прецени дали е налице ново основание за
заплащане на издръжка на пълнолетен учащ редовно във висше учебно
заведение и е недопустимо в рамките на производството по чл.251,ал.1 от
ГПК първоинстанционният съд да изменя волята си изразена в решението.
По изложените съображение обжалваното решение е неправилно и
следва да се отмени, като се постанови ново от въззивния съд по реда на
чл.251 от ГПК в следния смисъл: Издръжката присъдена в полза на Л. Д. Т.,
ЕГН ********** - пълнолетен учащ в средно учебно заведение, се дължи от
бащата Д. С. Т., ЕГН **********, в присъдения размер с Решение №
2250/06.07.2020г., постановено по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на Районен съд-
Пловдив, в срок до 30.06.2020г.
Страните претендират разноски за настоящото производство, но такива
не се дължат според практиката на ВКС - определение № 200 от 9.05.2014 г.
на ВКС по т. д. № 508/2012 г., I т. о., ТК, тъй като тълкуването обвързва
всички страни по делото, независимо кой е инициирал производството -
3
определение № 1314 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1097/2011 г., IV г. о.,
ГК; Решение №120/12.11.2020 по дело №1149/2020 на ВКС, ГК, I г.о.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение /без номер/ от 11.10.2021г., постановено по гр.д.№
17/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, II бр. състав, , като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА тълкуване на Решение № 2250/06.07.2020г., постановено
по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, в следния смисъл:
Издръжката присъдена в полза на Л. Д. Т., ЕГН ********** -
пълнолетен учащ в средно учебно заведение, се дължи от бащата Д. С. Т.,
ЕГН **********, в присъдения размер с Решение № 2250/06.07.2020г.,
постановено по гр.д.№ 17/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, в срок до
30.06.2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
251, ал. 5 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4