Р Е Ш Е Н И Е
№ 1372 12.11.2019 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
V-ти
наказателен състав
На осемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година
В
публично заседание в състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
При секретаря
Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 3995
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод жалбата на „Д. Б.1“ ООД, с ЕИК ..., със
седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.“Ф.“ № ..., представлявано
от К.П. и И. Г. - и двамата в качеството на
управители против наказателно постановление № 02-0002361/10.07.2019 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с
което за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева.
В жалбата
се сочат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано. На първо място се сочи разминаване в акта и в
НП досежно часа, в който е констатирано нарушението. Сочи
се, че дружеството не е извършило нарушението и че работникът С. Д. Д. не е работил
по някакво правоотношение с дружеството, а по време на проверката на обекта е
бил подизпълнителят „Б.7“ ЕООД с ЕИК
..., което имало задължение да направи топлоизолацията на сградата и
вътрешните мазилки. Алтернативно моли да обяви нарушението за маловажен случай.
За открито съдебно заседание представляващите
дружеството–жалбоподател са редовно призовани, не се явяват. Не се
представляват.
Представителят на Дирекция ”Инспекция по труда”- Бургас ЮК оспорва жалбата, като
неоснователна и моли съда да потвърди
наказателното постановление.
Съдът
е сезиран с жалба от легитимирано да обжалва лице посочено в наказателното
постановление като нарушител в законоустановения срок пред материално и
териториално компетентен съд. Производството пред РС-Бургас е редовно
образувано.
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност представените по делото казателства
и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния
контрол, намира за установено от
фактическа и правна страна следното :
На 17.04.2019г,
в 10,40 часа, свидетелката С.М. и А.Г.
и двете инспекторки в Д“ИТ“–Б., посетили строителен обект:
„Жилищна сграда, находяща се в гр.Б. ул.“С.“ № ... в
УПИ Х-2337, кв.19 по плана на ЦГЧ-Б.“ с
възложител „Д. Б.1“ ООД
с ЕИК ... В хода на проверката свидетелят Г. установила лицето С. Д. Д. с ЕГН ********** да полага труд като строителен работник на
трети етаж. Д. се вписал в списък на работещите, в който декларирал, че работи
на длъжност „работник камък“ с работно време от 09,00 часа до 12,00 часа и с
трудово възнаграждение от 1000 лева. Списъкът бил попълнена в 10,40 часа на
17.04.2019 г. Понеже на обекта работели няколко дружества, впоследствие
свидетелката Г. изискала сведения от други работници и в частност от управителя
на „Б.7“ ЕООД (лист 20 от делото), който посочил, че
възложител на обекта е „Д. Б.1“ ЕООД с управител К., както и че въпросният К. често искал да му бъдат предоставени работници и
техническият ръководител С. Р. му намирал такива. Свидетелят Г. снела сведение
и от посочения С. Р. (лист 19 от делото), в които той
посочил, че действително възложител е дружеството-жалбоподател и че управителят
му К. е искал от него да му намира работници, които да работят в неговите лични
апартаменти.
След
попълване на справката проверяващите връчили на управителя покана (лист 16 и 17
от делото) за явяване на представител на „Д. Б.1“ ООД
в Д“ИТ“ за предоставяне на допълнителни документи. На 04.06.2019г се явили
управителят И. Г., а другият управител чрез пълномощник С. П. Лицата
представили договор за услуга (лист 7 и
8 от делото). Въпреки това, свидетелят Г. преценила, че към 17.04.2019г не е
имало писмен трудов договор
между С. Д. Д. и „Д. Б.1“ ООД и лицето Д.
е установен да полага труд в обект стопанисван от дружеството.
Свидетелката
Г. преценила, че с поведението си дружеството е осъществило състав на
административно нарушение по чл.62 ал.1 от КТ вр. чл.1 ал.2 от
КТ, поради което съставила акт за установяване на административно нарушение №
02-0002361 на 04.06.2019 г. Актът бил предявен за запознаване и подпис на
единия от управителите и на упълномощеното лице като в графата „възражения“ те
посочили , че ще подадат такива в 3 дневен срок. На 07.06.2019 г. такива
възражения били депозирани (лист 13 и 14 от делото) като управителите на
дружеството се позовали на представения от тях договор за услуга и заявили, че
дружеството не е извършило нарушението, което му е било вменено. При условието
за евентуалност поискали приложението на чл.28 от ЗАНН.
На
10.07.2019г въз основа на акта и направените възражения по него административнонаказаващият орган издал атакуваното
наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта, като относно час на извършване на нарушението бил посочен
10,40 часа. АНО също счел, че горните факти
нарушават разпоредбите на чл.62 ал.1 КТ вр.
чл.1 ал.2 от КТ, поради което и на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414
ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по административнонаказателната преписка и
най-вече от гласните доказателства–показанията на разпитаните свидетели М. и Г.. Като цяло няма спор между страните, че към 17.04.2019 г.
лицето С. Д. Д. бил установен да работи настилки на третия етаж на обекта. Няма
спор, че тази дейност му е била възложена именно от дружеството „Д. Б.1“ ООД.
Единственият спор се съсредоточава върху това дали в конкретния случай взаимоотношенията
между Д. и „Д. Б.1“ ООД се уреждат от нормите на трудовото законодателство или
пък се касае за т.нар. „граждански договор“, както и дали в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения или не.
Съдът на основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, като и относно справедливостта на наложената
наказание и предвид установената фактическа обстановка. Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено
за това лице, видно от приобщеното по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014
г. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно
са посочени нарушените материалноправни норми. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на отговорността не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство против него.
На
база на посоченото по-горе съдът счита, че правилно административнанонаказващият
орган е ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно чл.1 ал.2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови. В
конкретния случай категорично се установява, че по време на проверката С. Ю. се
е намирал на обекта, престирайки труд, като изпълнявал
трудова функция, която се е осъществявала на определено работно място. С
разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ е вменено задължение
на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди
постъпването му на работа. В конкретния случай се установява по категоричен
начин, че писмен трудов договор с посоченото лице към 17.04.2019 г не е бил сключен, а
същото на практика е престирало труд за търговеца,
който именно поради това се явява работодател съгласно §1 т.1 от ДР на КТ. Поради
изложеното, правилно е ангажирана отговорността на „Д. Б.1“ ООД.
По отношение
на направените възражения досежно взаимоотношенията
между Д. и „Б.7“ ЕООД съдът следва да посочи, следното:
В
момента на извършване на проверката лицето С. Д. е заявил пред проверяващите, а
и в последствие е декларирал писмено, че полага труд в качеството на „работник
камък“, с точно определено време, почивка и заплата–все елементи, които сочат,
че се касае за трудово-правни, а не гражданско-правни взаимоотношения.
Действително по делото е представен т.нар.“граждански договор“, който по своята
същност представлява договор за
изработка. Като частен документ, този договор не се ползва с материална
доказателствена сила, а вероятността на изявленията, отразени в него, следва да
се преценяват от съда наред с останалите доказателства. В тази връзка съдът не
кредитира този писмен документ, доколкото изявленията в него се оборват от приложената
справка (лист 18 от делото), както и изявленията на работника, направени
непосредствено пред контролните органи в момента на проверката. Съдът приема,
че този договор не доказва твърдяното основание за полагане от посоченото лице
на труд в обекта. Предвид изложеното съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността
на жалбоподателя.
Съдът
намира, че неправилно наказващият орган е индивидуализирал размера на
имуществената санкция. Нормата на чл.414 ал.3 от КТ предвижда за конкретното
нарушение „имуществена санкция„ в размер от 1500 до 15 000 лева. При
издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил
мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от
2500 лева. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования
извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен,
като следва да се има предвид, че мотивите за определяне на размера на наказанието
е недопустимо да се извежда по тълкувателен път. По делото липсват и доказателства
за предишни нарушения от страна на търговеца, което безспорно следва да се отчете
в негова полза. Освен изложеното видно от справката на лист 16 от делото Ю. е започнал
работа два дни преди проверката.
Съдът не споделя доводите за осъществено нарушение
изразяващо се в необсъждане на възраженията по чл.44 от ЗАНН и разминаване в
точния час между АУАН и НП.
Нормата на чл.52 ал.4 ЗАНН предвижда, че
възраженията се обсъждат от органа, но не му се вменява в задължение това
обсъждане да се удостоверява писмено.
Не се констатират съществени нарушения свързани с
това, че в АУАН часът на извършване на нарушението е описан около 10,30 часа, а
в НП е посочено
в 10,40 часа. В акта свидетелката Г. е записала, че проверката е започнала в
10,30 часа и в хода на същата е констатирано нарушението. В НП административнонаказващият орган е посочил точно часът, в
който установеното лице е попълнило справката и е декларирало, че полага труд.
Поради това съдът счита, че не са допуснати съществени разминавания, които да
са препятствали възможността нарушителят да разбере в какво се обвинява или да
организира защита си.
С оглед горното настоящият състав приема, че АНО е
преценил, че именно дружеството –жалбоподател е
извършило нарушение на трудовото законодателство, като правилно е подвел същото
под нормата на чл.62 ал.1 от КТ.
Настоящият състав като се съобрази с тежестта на
нарушението и неговият характер, намира, че на търговеца следва да бъде
определен размер в минимално предвидените от законодателя, а именно 1500 лева,
който е подходящ и се явява справедлив.
Съдът счита, че не е налице хипотеза за маловажност
по чл.28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не
се отличава от останалите нарушения от същия вид за да се приеме, че обществената
му опасност е явно незначителна.
Предвид изложените съображения на основание чл.63, ал.1 предложение първо и второ от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002361/10.07.2019г, издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на „Д. Б.1“ ООД с ЕИК ...със седалище в гр.Б. и
адрес на управление ул.“Ф.“ № ..., представлявано от К.П. и И. Г. - и двамата в качеството на управители за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложната санкция от 2500 на 1500 (хиляда
и петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0002361/10.07.2019г, издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас в останалата му част .
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.