№ 3200
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря И. ИВ. И.НОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110142896 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от „Т“ ЕАД искова молба и
уточнителна такава, насочени против Е. А. О. и В. А. О. /в качеството им на
наследници на М Й. Ч. /, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разделно сумите както следва:
Е. А. О. – 2953.21лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019г. – м.04.2021г., до обект с абонатен № ******, представляващ ап. 23,
находящ се в гр. С............, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 377.23лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020г. – 13.07.2022г., 31.47лв. – дялово разпределение за периода м.06.2019г. –
м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 6.46лв. – мораторна лихва за периода 01.08.2019г.
– 13.07.2022г.
В. А. О. – 2953.22лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019г. – м.04.2021г., до обект с абонатен № ******, представляващ ап. 23,
находящ се в гр. С............, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата, 377.22лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020г. – 13.07.2022г., 31.47лв. – дялово разпределение за периода м.06.2019г. –
м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 6.46лв. – мораторна лихва за периода 01.08.2019г.
– 13.07.2022г.
Ищецът „Т” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
наследодателя на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че за процесните периоди са действали
общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна
енергия в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Навеждат се
доводи, че след изтичане на определените съгласно общите условия срокове за
плащане, ответникът е изпаднал в забава. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Б “ ООД, съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. С оглед изложеното е формулирано искане заявените
претенции да бъдат уважение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото са постъпили отговори от двамата
ответници, напълно идентични по своето съдържание, с които заявените искови
претенции се оспорва, като се излагат съображения в тази насока. Оспорва се
обстоятелството, че наследодателят на ответниците е притежавал качеството
потребител през исковия период, като се твърди, че същият не е бил собственик на
апартамента. Формулирано е възражение за погасяване на претендираните от ищеца
вземания по давност. Прави се искане заявените претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
2
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Исковите претенции са насочени срещу ответниците, като се твърди, че същите
са наследници на М. Й. Ч., ЕГН **********, която по твърдения на ищеца през
исковия период като собственик на процесния ап. № 23, находящ се в гр. С............, е
притежавала качеството „потребител“ на топлинна енергия.
С депозираните отговори се оспорва изрично обстоятелството, че процесният
апартамент през исковия период е бил собственост на наследодателят на ответниците.
Не е спорно по делото, а и от извършената справка в НБД „Население“ се
установява, че ответниците Е. А. О. и В. А. О. са наследници на М. Й. Ч., ЕГН
********** /починала на 10.01.2022г./.
От приложеното на л.9 копие на Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 188, том LXXIV, дело № 14818/94г., се установява, че М. Й. Ч. е придобила правото
на собственост върху процесния ап. № 23, находящ се в гр. С............, чрез договор за
покупко-продажба.
От приложеното на л. 63 по делото копие на Нотариален акт за замяна на
недвижим имот ..., том I, рег. ..., дело № ....., обаче се установява, че М. Й. Ч. и
съпругът й А. О. Ч. са прехвърлили правото на собственост върху процесния ап. № 23,
находящ се в гр. С............ на внуците си Б.А.А., М.А.А. и Д.А.А..
Исковите претенции са заявени за заплащане на доставена топлинна енергия и
дялово разпределение за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., доколкото обаче по
изложената аргументация следва извода, че от 1999г. наследодателят на ответниците
М. Ч. не е била носител на правото на собственост върху жилището, следва извода, че
същата не е притежавала качеството „потребител“ през исковия период.
С оглед изложеното претенциите за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение се явяват неоснователни доколкото от страна на ищеца не се доказа
наличието на един от кумулативно изискуемите се елементи от фактическия състав на
заявените претенции, а именно качеството потребител през исковия период за
наследодателя на ответниците
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора ищцовото дружество следва да заплати на адв. К. Б., в
качеството й на процесуален представител на В. А. О. и на адв. Н. И., в качеството му
на процесуален представител на Е. О., на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв.,
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Срещу всеки ответник са предявени по четири обективно кумулативно
съединени иска. По аргумент от чл. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.“.
По гореизложената аргуметнация и при съобразяване размера на заявените
претенции ищецът, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., следва да заплати на всеки един от
3
процесуалните представители възнаграждение в размер на 1795.32лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т” ЕАД , ЕИК *********, срещу Е. А. О., ЕГН
**********, искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите както следва: 2953.21лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., до обект с абонатен № ******,
представляващ ап. 23, находящ се в гр. С............, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба 08.08.2022г. до окончателно изплащане на сумата,
377.23лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 13.07.2022г., 31.47лв. – дялово
разпределение за периода м.06.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба- 08.08.2022г. до окончателно изплащане на сумата и
6.46лв. – мораторна лихва за периода 01.08.2019г. – 13.07.2022г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т” ЕАД , ЕИК *********, срещу В. А. О., ЕГН
**********, искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите както следва: 2953.21лв. – доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2021г., до обект с абонатен № ******,
представляващ ап. 23, находящ се в гр. С............, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба 08.08.2022г. до окончателно изплащане на сумата,
377.23лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 13.07.2022г., 31.47лв. – дялово
разпределение за периода м.06.2019г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба- 08.08.2022г. до окончателно изплащане на сумата и
6.46лв. – мораторна лихва за периода 01.08.2019г. – 13.07.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., да
заплати на адв. К. И. Б. от САК, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
в размер на 1795.32лв.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., да
заплати на адв. Н. И. И. от САК, възнаграждение за оказана безплатна правна помощ
в размер на 1795.32лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Б“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4