РЕШЕНИЕ
№ 916
гр. Велико Търново, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110100576 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове за неизплатени трудови
възнаграждения по чл.128 от КТ и иск по чл.222 ал.1 пр.4 от КТ.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е работил по трудово
правоотношение в ответното дружество на длъжност “************* с място на работа
гр.******** като започнал работа на 15.05.2019г. Сочи се, че считано от 21.01.2021г.
трудовият му договор бил прекратен на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТнамаляване обема на
работа. Ищецът заявява, че той е изпълнявал съвестно задълженията си по трудовото
правоотношение, но работодателят не му изплатил дължимото нетно трудово
възнаграждение за месец декември 2020г. в размер на 1 014,83лв. и за месец януари 2021г.
нетно трудово възнаграждение в размер на 659,65лв. Ищецът заявява, че работодателят не
му е изплатил и обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 1073,68лв. С оглед
изложеното отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 1 674,48лв.,
представляваща трудово възнаграждение в нетен размер за месеците декември 2020г. и
януари 2021г., сумата 1073,68лв., представляваща обезщетение по чл.222 ал.1 пр.4 от КТ,
ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Моли за отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
1
Ищецът Й. АНГ. Й. е работил по трудово правоотношение при ответника
„*********на длъжност „оператор на абкант/щанца/преса“, въз основа на трудов договор,
като започнал работа на 15.05.2019г.
До ищеца е отправено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение поради съществено намаляване на обема на работата.
Със заповед от 20.01.2021г., считано от 21.01.2021г. е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ-намаляване обема на работа.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за отработени дни през периода м. декември 2020г-м.януари 2021г. на ищеца
се следва брутно трудово възнаграждение в общ размер на 2157,87лв., съответно нетно
трудово възнаграждение в размер на 1674,47лв., от които 1014,83лв. нетно трудово
възнаграждение за месец декември 2020г. и 659,64лв.-нетно трудово възнаграждение за
месец януари 2021г. В заключението е посочено, че размерът на обезщетението по чл.222
ал.1 от КТ е в размер на 1307,80лв., като сумата, която се дължи след приспадане на
дължими осигуровки и данък общ доход е 1073,68лв. Вещото лице заяви, че към момента на
изготвяне на заключението тези суми са начислени, но не са заплатени от работодателя.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.128 от КТ е допустим, а разгледан по
същество същият е основателен.
Безспорно по делото се установи, че през периода, за който се претендират трудови
възнаграждения ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника ******** на
длъжност „оператор на абкант/щанца/преса“.
Между страните в настоящото производство не се спори, че ищецът е изпълнявал
трудовите си задължения през процесния период. Работодателят не наведе възражения за
неизпълнение на трудови задължения от страна на работника.
Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден и
работодателят дължи на работника възнаграждение за престирания труд. От събраните по
делото доказателства се установи, че за периода м. декември 2020г.- м. януари 2021г.
ищецът не е получил полагащите му се трудови възнаграждения за всеки от двата месеци в
този период.
С оглед разпределената доказателствена тежест, в тежест на работодателя е да
докаже, че е извършил плащане на дължимите на ищцата трудови възнаграждения, предмет
на настоящото производство. В хода на делото се установи безспорно от заключението на
неоспорената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че работодателят не е заплатил на
работника претендираните трудови възнаграждения за двата месеца-декември 2020г. и
януари 2021г. До приключване на устните състезания в първа инстанция не бяха наведени
твърдения и представени доказателства за извършено плащане на дължимите суми.
Размерът на дължимите трудови възнаграждения се установява от писмените доказателства
2
и заключението на експертизата: за трудово възнаграждение за м.декември 2020г.- сумата
1014,83лв в нетен размер и за м.януари 2021г.-сумата 659,64лв в нетен размер или общо
сумата 1 674,48лв. за двата месеца от процесния период.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че е налице неизпълнение на основното
задължение от страна на работодателя по трудовото правоотношение, съгл. чл.128 от КТ - да
заплаща на ищеца – работник в установените срокове и в пълен размер уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Поради това следва да бъде ангажирана неговата
отговорност за заплащане на дължимите трудови възнаграждения за процесния период. С
оглед изложеното съдът намира,че предявеният иск за неизплатени трудови възнаграждения
за двата процесни месеца-декември 2020г. и януари 2021г. се явява основателен и доказан в
пълния претендиран размер и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца сумата общо 1 674,48лв. лв. за неизплатени трудови възнаграждения в
нетен размер за месеците декември 2020г. и януари 2021г.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за трудови възнаграждения следва
да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба
/04.03.2022г./ до окончателното изплащане.
По иска по чл.222 ал.1 пр.4 от КТ.
Съгласно чл.222 ал.1 от КТ при уволнение поради закриване на предприятието или на
част от него, съкращаване в щата, намаляване на обема на работа, спиране на работа за
повече от 15 дни, работникът има право на обезщетение от работодателя, което е в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не
повече от един месец.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи, че
трудовото правоотношение с ищеца е прекратено в хипотезата на чл.222 ал.1 пр.4 от КТ-
поради намаляване обема на работа, поради което работодателят дължи на ищеца
обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, но за не
повече от един месец. От заключението на експертизата се установява, че работодателят е
начислил обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, но не го е изплатил на ищеца. Размерът на
дължимото обезщетение се установява от заключението и след приспадане на дължимите
осигуровки и ДОД възлиза на 1073,68лв. До приключване на устните състезания в първа
инстанция не бяха наведени твърдения и представени доказателства за извършено плащане
на тази сума за обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, поради което исковата претенция с правно
основание чл.222 ал.1 от КТ е изцяло основателна и доказана.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за обезщетение по чл.222 ал.1 от
КТ следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба
/04.03.2022г./ до окончателното изплащане.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса,
/определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
3
по ГПК, а именно 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50лв./, която възлиза в
размер на сумата 116,98 лв. за двата иска, както и 5лв. за държавна такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС и направените разноски
за възнаграждение за вещо лице в размер на 150лв., както и 5лв. за държавна такса, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ******** с ЕИК ****** със сдалище ********* да заплати на Й. АНГ. Й.
с ЕГН **********, с адрес ********сумата от 1 674,48лв. /хиляда шестстотин седемдесет и
четири лева и четиридесет и сем стотинки/, представляваща неизплатени трудови
възнаграждения в нетен размер за месеците декември 2020г. и януари 2021г., сумата
1073,68лв./хиляда седемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение в нетен размер по чл.222 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва за забава
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба /04.03.2022г./ до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА «********* с ЕИК *******, със сдалище ********* да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд, държавна такса
в размер на 116,98 лв. /сто и шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ по
предявените искове, както и 5 лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА «*******, с ЕИК ********, със сдалище ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд, сумата 150лв./сто
и петдесет лева/, представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице, както и 5
лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените
трудови възнаграждения и обезщетение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5