РЕШЕНИЕ
№ 956
гр. В., 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. МихаЛ.а
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20233100501273 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Е. Б. Е., ЕГН**********,
срещу Решение №513/17.02.2023г. по гр. д. №10570/2022г. на ВРС, 20-ти
състав, само в частите му, с които по реда на ЗЗДН е задължен Е. Е. да се
въздържа от домашно насилие по отношение на В. В. Е., осъден е Е. да
заплати глоба от 300.00лв., както и е осъден за разноски пред ВРС според
резултата от делото.
В останалите му части решението на ВРС е влязло в законна сила.
В жалбата са заявени оплаквания за неправилност на решението на ВРС
в обжалваните му части, обобщени както следва: Твърденията за насилствени
действия на ответника на датите 05.07.2022г. (сутринта и вечерта),
26.07.2022г. и 29.07.2022г. са неистинни, недоказани от събраните
доказателства и най-вече са направени във връзка със спора между
родителите относно родителските права спрямо децата М. и Л.. На тези дати е
имало само спорове между родителите, свързани с отглеждането на децата и
със събитията в У., но които са били силно преекспонирани и със сигурност
не са съставлявали насилие спрямо майката или спрямо децата. Отхвърлянето
със СПН (с оглед необжалване решението на ВРС в тази част) на молбата за
закрила на децата само потвърждава липсата на насилие и спрямо майка им.
Освен това от 25.09.2022г. майката В. Е. и момчетата са се завърнали и са се
установили в Р.Ф., с което молителката се е дезинтересирала от
производството по ЗЗДН, а мерките по закона биха били неизпълними.
1
Поради изложеното се моли за отмяна на решението на ВРС в обжалваните
му части и за цялостно отхвърляне на молбата по ЗЗД. В о.с.з. въззивникът
поддържа жалбата и доводите си, като доразвива и лично становището си за
поведението на съпругата му през последната година, за споровете между
родителите при отглеждането и възпитанието на децата и за напрежението
между въззивника и бащата на съпругата му по повод войната в У., които
проблеми сочи да са причината за настоящото производство.
В срока по чл.17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата депозира писмен отговор,
в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че
решението на ВРС, в обжалваната му част, предоставя достатъчна закрила на
В. Е. и в този смисъл е правилно и обосновано в тази част. Моли за
потвърждаването му в нея. В о.с.з. поддържа молбата и становището си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на майката В. В. Е.,
ЛНЧ****, молба за защита от домашно насилие лично на нея и отделно на
децата й Л. Е. Е., ЛНЧ********** и М. Е. Е., ЛНЧ**********, от ответника и
съответно съпруг на молителката и баща на децата Е. - Б. Е., ЕГН**********,
с оглед твърдения за насилствени действия на ответника на датите
05.07.2022г. (сутринта и вечерта), 26.07.2022г. и 29.07.2022г.
Молителката Е. твърди, че с ответника са съпрузи, а от брака им са
родени децата М. Е. Е. и Л. Е. Е., както и че тя и децата й били подлагани
редовно на домашно насилие. Декларираните и конкретно
индивидуализирани, и в този смисъл реЛ.антните по делото, са следните
твърдения за насилствени действия на ответника на следните дати:
На 05.07.2022г. в с. Р., около 9:30ч. молителката започнала да маже
детето М. със слънцезащитен крем, но то не искало. Ответникът видял
реакцията на детето, хванал я за лицето, стискал я силно и започнал да крещи
в лицето й: "Животно! Не знаеш ли как да намажеш крема. Трябва да го
намазваш с пръстите си, а не с длан! Кучка! Вие не искате да слушате нищо,
което ви казвам! Изморих се да ви повтарям постоянно какво трябва да
правите! Животно!". Молителката попитала как точно да намаже детето, а
ответникът изкрещял: "Няма да ви помагам! Трябва да размърдаш мозъка си и
да правиш това което ви казвам!". Сочи, че децата се стреснали от крясъците
на баща си. Молителката се опитала да го успокои, но ответникът изкрещял
още по-силно: "Той е глупав. Ти не можеш да разбереш нищо. Трябва да
направиш така, че детето да не иска да бяга и да можеш да го намажеш!
Кучка! Сега ще ви накажа! Щом с детето не можете да се разберете днес
никой няма да отива на басейна! Това лято повече няма да ходите на басейн!
Тогава ще се научите да слушате!". Молителката помолила ответникът поне
да разходят децата по улицата, за да се успокоят, защото отще плачели, но
ответникът изкрещял: "Не! Днес сте наказани! Ще стоите у дома! Ще се
научите да общувате помежду си! Отивай си в стаята! Затваряй си устата!".
Отново го помолила, но той казал:"Ако напуснете апартамента няма да
2
можете да се върнете вече!". Молителката поискала да вземе детето Л. за да
го нахрани и успокои, но ответникът изкрещял: "Не докосвай детето! Махай
се! Не докосвай детето! Изчезвай!". Двете деца продължавали да плачат, а
ответникът да крещи на молителката: "Разбра ли какво ти казах! Погледни
ме! Курва! Погледни ме! Кажи ми какво разбра! Чакам!". Тогава лицето на
ответника било в непосредствена близост до нейното и той крещял "Ще се
върнем във В. и отиваш да работиш! Няма да ви дам пари за нищо! Каквото
спечелиш с това ще живеете!". Молителката му отговорила, че Л. е още много
малък, но ответникът отговорил "Това са ваши проблеми! Мен това не ме
интересува! Каквото искаш това правете! Кучка!".
Същата вечер, около 20:30 часа ответникът забранил на молителката да
приближава количката като казал "Не идвай до количката! Забранявам ти!".
Детето Л. се разплакало, а ответникът не спирал да крещи: "Махай се от
количката! Изчезвай! Не идвай при нас! Не се приближавай! Кучка!".
На 26.07.2022г., около 04:30 часа, в гр. В., ж.к. ********* ответникът
събуждал детето М. на всеки два часа за да пие вода и да се изпиша.
Изваждал го гол от леглото и го принуждавал да пие вода. Започнал да му
крещи: "Пий вода! Дръж чашата изправена! Не чуваш ли какво ти казвам?
Как искаш да ти обясня? Докато не пиеш вода както ти казвам, ще стоиш цяла
нощ на студения под! Разбра ли ме? Погледни ме! Дръж чашата изправена!
Нямаш мозък! Виж как си седнал! Достатъчно! Виж как си се навел! Направи
това което ти казвам!". Детето е се молело и плачело: "Татко достатъчно!
Моля те не ми крещи!". Ответникът го поставил на гърнето и го карал да се
изпиша, като му крещял през цялото време, а детето плачело.
На 29.07.2022г., около 22:00 ч., молителката попитала ответника защо е
взел всичките им документи, защо ги е скрил и заключил някъде, защо не
казал къде са документите и защо не дава ключа. Ответникът в отговор
започнал да крещи: "Кучка! Защо са ти документите? Какво ще правиш с тях?
Реших и така ще бъде! Курва! И така, защо се интересуваш от документите?
Дай си телефона! Сега ще разбера какво сте намислили!". Молителката
отказала да си даде телефона, а ответникът изкрещял: "Вземам ти телефона
завинаги! Така че казвай си паролата! Безмозъчна! Сега ще ми я кажеш! Дай
си паролата! Сега ще кажа и на децата, че трябва да ми дадеш паролата за да
разбера какво сте намислили!". Тогава молителката се принудила да му даде
паролата на телефона си и той прегледал всичките разговори и
кореспонденцията.
Твърди се, че гореописаните случаи и други извън реЛ.антния по ЗЗДН
период предизвиквали страх за живота и здравето на молителката и на децата,
поради което се моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН.
В о.с.з. страната поддържа твърденията си и исканията си до съда.
Ответникът депозира нарочен писмен отговор, в който оспорва молбата
за защита като неоснователна. Оспорва твърденията за осъществени актове на
насилие на процесните дати. Излага, че като всяко семейство той и съпругата
му са имали спорове за разходването на семейния бюджет и възпитанието на
децата, които спорове не съставляват насилие. Поддържа, че проблемите
3
семейството се появили след инвазията на Р. в У. на 24.02.2022 г., като той и
семейството му били критици на политиката на руския президент и на
войната, а бащата на молителката бил краен националисти и привърженик на
случващото се. Излага, че това обстоятелство предизвикало отчуждаване
между ответника и родителите на молителката, което пък станало повод за
неприятни разговори между двамата. Ситуацията се усложнила, когато се
разбрало, че войната ще продължи дълго, а молителката изпитвала желание
да се види с родителите си в Р. и желаела да пътува цялото семейство или
поне тя с децата. Ответникът обаче не жеалел да се прибира в Р. сега, защото
се страхувал от мобилизация и политически репресии. Същевременно не бил
съгласен децата да заминат заедно с молителката, като се притеснявал, че
нейният баща може да не им позволи да се завърнат отново в Б..
Относно реЛ.антните дати сочи, че на 05.07.2022 г. заедно с М. около
10:30 ч. тръгнали към плажа където били В. и Л., като на изхода на комплекса
срещнали своя приятел и съсед Т. Ст. от гр. С., с когото се разбрали да му
отидат с цялото семейство на гости в 19:00 ч. на същия ден. Там, В. и Л.
останали до 20:45 ч., а ответникът с М. до 21:30 ч. Когато двамата се
прибраил В. и Л. вече били легнали. Признава, че действително на
28.06.2022г. между него и молителката имало разговор за слънцезащитни
продукти, но в нейната молба той бил изцяло преиначен, манипулиран и
украсен като фактология. Излага, че през целият месец юни семейството било
на почивка в Р., където ползвали апартамент на неговите родители. Сочи, че е
предлагал на молителката да си потърси работа. Като цяло счита, че тя е
подала молбата за защита, за да го принуди да последва семейството си към
Р..
По изложените съображения моли за отхвърляне на молбата за защита,
както и за присъждане на разноски,а в о.с.з. поддържа доводите и исканията
си.
Контролиращата страна (само пред ВРС, защото по отношение на
децата първоинстанционното решение не е обжалвано пред ВОС) – ДСП-В. –
не изразява кокретна позиция по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, а е видно и от приложените удостоврения за
раждане и за брак, че В. и Е. Е.и са съпрузи и са родители на децата Л. Е. Е. и
М. Е. Е..
Няма спор още и се потвърди от посоченото от ответника пред ВОС, че
от 2019г. В. и Е. Е.и, заедно с децата им след тяхното раждане, са живели
трайно в РБ; за същото свидетелства и приетия договор за наем на жилище в
гр. В. от м.02.2022г.
Представена е и декларация по чл.9 от ЗЗДН, в която са декларирани
сочените в исковата молба твърдения на молителя.
Видно от представеното удостоверение изх. №Ф2648/12.09.2022г. от
Фондация „SOS-Семейства в риск“ на 07.07.2022г. В. Е. е ползвала
консултативни услуги в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на
4
жертви на насилие при Фондацията във връзка с твърдения, близки с
изнесените в молбата за защита.
Представени са неотносими към спора по ЗЗДН разпечатки от банкови
смекти на Е. Е., от които същият е нареждал суми в полза на неговата съпруга
през 2021-2022г.
Е. Е. не е осъждан, видно от прието свидетелство за съдимост.
От представеното удостоверение от Сектор „Миграция“ при ОД на МВР
– В. се установява, че двете деца Л. и М. Е.и са напуснали територията на РБ.
на 25.09.2022г. през ГКПП – Аерогара В.. Няма спор, че с тях е заминала и
майка им В. Е., която не се твърди да се е връщала обратно в Б. след този
момент.
Показанията на св. А. М. съдът цени като обективни, но и като базирани
на опосредено възприятие. От тях се изяснява, че когато през 2022г. В., Е. и
децата им били на почивка в Р., между родителите имало сериозни скандали.
При един от тях Е. хванал В. за лицето и й крещял, че няма да се храни и че
трябва да работи, макар че е с бебе, а спорът започнал във връзка с мазане на
детето със слънцезащитен крем. След случая В. звъняла на свидетелката и
плачела, че Е. не й давал и храна. При скандалите в Р. ответникът наричал
жена си „кучка и гадина“ пред децата. След като се върнали от почивката
свидетелката и молителката се срещнали и тогава г-жа М. видяла, че Е. се
страхува от мъжа си. Налице са и показания на свидетелката, неотносими към
процесните случаи.
Показанията на св. И. Д. съдът цени като обективни, но и като базирани
на опосредено възприятие. От тях се изяснява, че след като Е., В. и децата им
заминали на почивка в Р. през 2022г., свидетелката видяла съобщение на Е.
във „фейсбук“ че мъжът й „издевателства над нея и децата“. По телефона Е.
отказала разговор, но като се върнала била много разплакана. Свидетелката
съдействала на Е. да потърсят помощ в кризисен център. Там разказала пред
свидетелката, че съпругът й я е наричал „животно“, „курва“, „кучка“,
„безмозъчна“; в един момент я хванал за лицето и й казал, че „ще си стоите
вкъщи наказани до края на лятото“, а през цялото време децата виждали
всичко и плачели. По-късно същия ден Е. бил й крещял „махай се от тук,
животно“, докато били с малкия си син. В. се оплакала и за друг случай през
месец юли 2022г., в който Е. я принуждавал да му каже паролата за телефона
й, иначе щял да й го вземе и да я остави без телефон. Лично Д. не е ставала
свидетел на обиди или заплашване от Е. спрямо В. Е..
Показанията на св. Б. Й. съдът преценява като обективни, но без пряко
отношение към разглежданите по делото деяния. От тях се изяснява, че Й. е
съсед на Е.и, като жилището на ответника е под нейното. По личните й
впечатления семейство Е.и било в хармонични отношения, родителите често
излизали с децата си. Й. не е била свидетел на крясъци и шумове от
апартамента на Е., въпреки че блокът не бил изолиран и се чувало всичко.
Никога не е виждала Е. да проявява лошо отношение към В. или към децата,
той имал добро възпитание и кавалерско отношение.
Във второто о.с.з. ответникът изрично заявява, че се отказва от втория
5
допуснат му до разпит свидетел (л.106 от делото на ВРС).
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Подадената в случая молба изхожда от лице с право на защита по реда
на ЗЗДН, по смисъла на чл.3 от ЗЗДН и чл.8 от ЗЗДН, касае и обстоятелства,
твърдяни да са настъпили в срок до един месец преди сезирането на съда,
като относно тях е представена и декларация по чл.9 от ЗЗДН, поради което
молбата е процесуално допустима.
Предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство са само и
единствено тези от декларираните и конкретно индивидуализирани действия
на ответника, които са насочени пряко срещу молителката, тъй като
решението на ВРС е обжалвано от ответника само в тези части. От друга
страна абстрактни и неконкретизирани твърдения за насилствения деяния не
са годен предмет на разглеждане по реда на ЗЗДН, включително и с оглед
неяснотата за спазване или не на преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. В
производства по ЗЗДН не се разглеждат още: деяния на други лица, извън
ответника; въпроси относно родителските качества или дефицити на
родителите; както и отношенията между страните по делото по принцип и
тяхната цялостна житейска история.
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт
на физическо, психическо или друго принудително въздействие и
ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица,
които се намират или са (били) в семейна или родствена връзка или
фактическо съжителство. Водещи характеристики на насилственото деяние са
не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност
на едно лице, но също и специфичните условия и начин на извършване,
открояващи се с желание да се навреди на пострадалия или поне с допускане
и неглижиране на същото, както и с общата нагласа към противоправна
доминация над жертвата.
Заявените в случая твърдения за насилствени действия на ответника са
декларирани по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Когато тази декларация изхожда
от самото пострадало лице, явяващо се молител по делото, същата има
смесена същност – на процесуална предпоставка и на доказателство с
обвързваща съда стойност, до доказване на противното (чл.13. ал.3 от ЗЗДН
вр. чл.9, ал.3 от ЗЗДН вр. чл.8, т.1 от ЗЗДН). Целта е да се облекчи
доказването на такива насилствени деяния, които са извършени при условия и
по начин, изключващи присъствието на трети лица. Когато по делото има
други преки доказателства за инкриминираните събития, те следва да имат
приоритетно доказателствено значение, а когато са ангажирани само косвени
доказателства за събитията, те следва да се отчитат като коректив на
декларираното, прието от законодателя като оборимо вярно.
Както вече се посочи, представената в случая декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, в частта й по отношение на В. Е., която е предмет на въззивното
производство, е подписана лично от молителката и съдържа всички сочени в
молбата за защита твърдения за насилствени деяния над Е., с оглед на което
6
разкрива присъщата й презумптивна доказателствена стойност (чл.13. ал.3 от
ЗЗДН вр. чл.9, ал.3 от ЗЗДН вр. чл.8, т.1 от ЗЗДН). През цялото
първоинстанционно производство не са наведени от ответника доводи нито за
неавтентичност на декларацията, нито за неразбиране на отразеното в нея,
поради което и на осн. пар.1 от ЗР на ЗЗДН вр. чл.133 от ГПК ответникът не
може да прави такива възражения едва в о.с.з. пред въззивния съд. Друг е
въпросът за тяхната неоснователност, след като в първото о.с.з. пред ВРС
молителката, лично и чрез пълномощник, е поддържала декларираното, а по
признание на ответника съпрузите са живели трайно в Б. от 2019г. На
следващо място декларираните данни не се опровергават то показанията на
св. Й.,защото макар обективни, те са без пряко отношение към разглежданите
по делото деяния. Изясненото от тях, че по принцип Е. Е. има добро
възпитание и кавалерско отношение, че семейството му било в хармонични
отношения и че обичайно от дома им във В. не са се чували крясъци и
шумове, не може да има отношение към събитията в село Р., нито да изключи
проявяването на някаква форма на агресия генерално. По делото няма и
експертни, и писмени доказателства, които да дискредитират декларираното.
Ето защо и само дотук презумптивната му вярност се явява неопровергана.
Нещо повече – макар правилно ВРС да е отчел непоследователността и
опосредствеността на показанията на св. М. и св. Д., те все пак кореспондират
както с декларираното, в това число по място, време и част от действията и
изявленията на ответника, така и помежду им. Освен това свидетелките са
възприели състоянието на Е. известно време след събитията в с.Р. (по
телефона, респ. лично) – разстроена, разплакана и потърсила съдействие в
кризисен център, за което свидетелства и приетото удостоверение от
12.09.2022г. от Фондация „SOS-Семейства в риск“. Тези три доказателства в
тяхната съвкупност, макар сами по себе си да не биха могли да проведат
пълно доказване по общия исков ред, са достатъчни да подкрепят и да
индикират вярност на и без това неопроверганата декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН. Поради които съображения в заключение съдът приема,че на първата
от процесните дати ответникът е извършил спрямо молителката физически и
емоционален тормоз чрез стискане за лицето и чрез отправяне на поредица от
обиди: „Животно!... Кучка!... Курва!... Затваряй си устата!... Наказани сте!“;
поведението продължило и същата вечер; а на последната дата се е проявило
и в мотивиране на молителката, против волята й, за разкриване на паролата на
личния й телефон и в нова поредица обиди: „Кучка!.. Курва!...
Безмозъчна!...“.
Така изяснените действия и изявления на ответника настоящият състав
преценява, че надхвърлят границите на приемливото и допустимото. Касае се
не за изолирана или „изпусната“ обидна реплика, която макар укорима не
може да се тълкува като насилие, а за комбинация от физическо и от
емоционално въздействие (стискане за лицето, съчетано с поредица от обиди
и с намерение за наказване), които разкриват общата нагласа към
противоправна доминация над пострадалата. Съдът не приема въззивните
доводи, че такива събития са просто обичайни спорове между родителите
относно отглеждането на децата, а ако реално така протичат споровете в
7
семейството, би било и по-смущаващо. В тази връзка не е реЛ.антно и дали
събитията са продиктувани от действия на молителката (не се твърди тя да е
извършвала „насрещни“ актове на насилие), от проблеми между родителите
или между някой от тях и роднините на другия, или от различни позиции за
войната в У., защото съдът, в производството по ЗЗДН, е призван да защитава
и да превентира всякаква форма на агресия в семейството. В същия смисъл
заминаването на молителката с децата в Р. е фактор от значение при спора за
родителски права от гледна точка лишаването на Е. Е. от контакти с децата
му, но съвсем не обезмилсля мерките по ЗЗДН или може да означава
дезинтересиране от настоящото производство. На последно място с оглед
резонното отхвърляне на твърденията за насилие над децата, резултатът от
настоящото производство няма да рефлектира на спора за родителски права,
именно в рамките на който следва да се разгледат всички аспекти от
отношенята на родителите – по повод и с децата им.
При определяне на подходящите по вид и продължителност мерки
следва да се съобрази невисоката степен на застрашаване неприкосновеността
на молителката, както и водещата цел на закона – предотвратяване на бъдещи
актове на домашно насилие и запазване на здравето и неприкосновеността на
пострадалия. Ето защо въззивният съд преценява, че мярката по чл.5, ал.1, т.1
от ЗЗДН, съченана със задължителната глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН в размер
малко над минималния, са напълно адекватни и подходящи за случая.
В заключение по изложените подробни съображения и поради цялостно
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд,
решението на последния, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
Разноски пред ВОС страните не претендират.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №513/17.02.2023г. по гр. д. №10570/2022г.
на ВРС, 20-ти състав, в частите му, с които по реда на ЗЗДН е задължен Е. Б.
Е., ЕГН**********, да се въздържа от домашно насилие по отношение само
на В. В. Е., ЛНЧ****, както и е осъден е Е. Б. Е. да заплати глоба от
300.00лв.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.17, ал.6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9