№ 6035
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100512169 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20099643 от 07.08.2023 г., постановено по гр.д.№ 2743 по
описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 52 ри състав, са отхвърлени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Х. Н. Й., искове по реда на чл.422,
ал.1 ГПК. във връзка с чл.149 ЗЕ, за сумата от 820.32 лева, представляваща
главница и съставляваща продажната цена за доставена и потребена топлинна
енергия за периода от 01.02.2012 г. до 30.04.2014 г., по отношение на
топлоснабден имот в гр.София, ул.“*******, абонатен № ******* и иск по
чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 146.80 лева,
представляваща лихва, върху главницата за топлинна енергия и за периода от
31.03.2012 г. до 11.02.2015 г., за които суми има постановена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.04.2015 г. по частно
гражданско дело № 18152/2015 г. по описа на СРС, 43 състав.
В тежест на ищеца са възложени разноските в процеса.
Решението се обжалва изцяло.
1
Излагат се доводи, че решението е неправилно. Същото било
постановено в противоречие със събраните по делото писмени доказателства.
Неправилно съдът бил приел, че ответницата не е титуляр на правото на
собственост върху топлоснабдения имот. От представения по делото нот.акт
се установявало, че ответницата е съсобственик на топлоснабден имот.
Ангажирани били доказателства, че ползвателите са починали. Следователно
ответницата имала качеството на потребител по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.
Иска се от съда да отмени решението и да уважи претенциите му.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – Х. Н. Й., ответник пред СРС, не депозира отговор
по въззивната жалба. В течение на процеса излага становище, че въззивната
жалба е неоснователна. Правилно било прието, че ответника не е потребител
на топлинна енергия за процесния имот. Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 09.08. 2023 г., а
въззивната жалба е подадена на 17.08. 2023 г., следователно е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва, СРС е отхвърлил исковете по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен интерес от обжалване.
Ето защо въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 20. 04.2015 г. по ч.гр.д.№ 18152 по описа за 2015 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжниците Х.
Н. Й., Л.Н.Т. и М.В.П. са уведомени по реда на чл.47 ГПК.
Възражения по чл.414 ГПК е подала Л.Н.Т.
2
За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на 05.
08.2015 г.
Исковата молба е предявена на 09.09.2015 г., т.е. в срок. Претенциите на
ищеца са насочени спрямо трите длъжници/ответници в производството по
чл.422, ал.1 ГПК.
С влязло в сила решение от 28.07.2016 г. по гр.д.№ 54166 по описа за
2015 г. на СРС, Първо ГО, 43 състав, в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Л.Н.Т. са признати за установени по реда на чл.422, ал.1 ГПК,
вземания, както следва: сумата в размер на 1640, 65 лв.- стойност на
потребена топлинна енергия за периода от м.02.2012 г. до м.04.2014 г. за
топлоснабден имот с административен адрес: ул.“******* ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението 01.04.2015 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 293,60 лв.- лихва за забава
на главницата, изтекла за периода от 31.03.2012 г. до 11.02.2015 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 18152 по описа за 2015 г. В
тежест на ответницата са възложени разноските. Решението е влязло в сила на
22.12.2016 г.
На 17.10.2017 г. е подадено възражение от Х. Н. Й. по чл.423 ГПК.
С определение от 30.07.2018 г. СГС, ТО по гр.д.№ 4508 по описа за 2018
г. е приел възражението на Х. Й., както и е спрял изпълнението на заповедта
по чл.410 ГПК.
За указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК заявителя е уведомен на
17.12.2018 г.
На 17.01.2019 г. е подадена искова молба от „Топлофикация София“ЕАД
срещу Х. Н. Й..
На 21.12.2017 г. е подадено възражение от М.В.П., което възражение е
отхвърлено с горното определение на СГС.
СРС е бил сезиран с иск за установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК, на
вземания срещу Х. Н. Й., на обща стойност от 967, 12 лв., от която 803,49 лв.-
стойност на потребена топлинна енергия за периода от м.02.2012 г. до
м.04.2014 г. за топлоснабден имот с административен адрес: ул.“*******;
лихва за забава в размер на 144,24 лв., изтекла за периода от 31.03.2012 г. до
11.02.2015 г., както и дялово разпределение за периода от м.06.2012 г. до
3
м.06.2014 г. в размер на 16,83 лв. и лихвата за забавеното му издължаване в
размер на 2,56 лв., изтекла за периода от 31.03.2012 г. до 11.02.2015 г.;
претендирана е и законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното плащане на главниците.
С молба от 21.11.2019 г. ищецът е уточнил претенциите си в смисъл, че
не претендира суми за дялово разпределение и лихва за забавеното му
издължаване, виж л.41 от делото пред СРС.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по
делото се установявало, че ответницата е съсобственик на процесния
недвижим имот, но от представените решения за делба, първа и втора фаза,
постановени по гр.№ 10839 по описа за 2004 г. се установявало, че Х. Й. не
ползва имота. Установено било, че недвижимия имот бил преустроен в
нежилищен такъв. Фактическата власт върху целия имот се упражнявала от
другия съсобственик М.В.П., което лице било съдружник и управител на две
търговски дружества, чиито седалища и адрес съответствали на адм.адрес на
процесния топлоснабден имот. СРС е приел, че при конкуренция на права
потребител на топлинната енергия се явява лицето, което реално ползва
имота. При тези си мотиви съдът е приел, че ответницата Х. Й. не дължи
заплащането на потребената топлинна енергия; тя не се явявала потребител по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Предявените искове били неоснователни и като
такива са отхвърлени.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Възражението, че ответника не е пасивно легитимиран да отговаря по
задължения за доставена и потребена топлинна енергия за процесния имот е
било своевременно направено с отговора по исковата молба, виж л.53 от
исковото производство.
С доклада си по чл.140 ГПК, обективиран в определението от 30.09.2021
г. СРС изрично е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да
установи наличието на договорна връзка с ответницата за доставка на
топлинна енергия.
С исковата молба е представен нот.акт за дарение № 16, дело №
49559/97 г. по силата на което М.М.Д. и Н.А.Д. даряват на дъщеря си Л.Н.Т. ½
4
идеална част от ап.№ 2 с административен адрес ул.“******* и на внучките си
М.В.П. и Х. Н. Й. по 1/ 4 идеална част. Дарителите са си запазили вещно право
на ползване пожизнено и безвъзмездно, виж л.19 от исковото производство.
Видно от представения от ищеца препис от акт за смърт, л.113 по
исковото производство, М.М.Д. е починала на 02.12.2004 г. Н.А.Д. е починал
на 18.01.2007 г., т.е. вещното право на ползване е прекратено със смъртта на
прехвърлителите.
По делото /пред СРС/ е представено решение от 28.05.2012 г. по гр.д.№
10839 по описа за 2004 г. на СРС, Второ ГО, 72 състав, постановено в
производство по делба във фазата на извършването й. С това решение съдът е
приел, че фактическата власт върху целия имот се упражнява от съделителката
М.П. и в полза на другите две съделителки е било присъдено обезщетение за
ползване до окончателното извършване на делбата между съделителките. Със
същото решение имотът е изнесен на публична продан.
Видно от представеното на л.236 постановление за възлагане от
23.08.2013 г. за купувач на имота – ап.2 е обявена другата съделителка –
Л.Н.Т., л.236 от делото пред СРС. Постановлението за възлагане е влязло в
сила на 15.04.2014 г.
Видно от протокола от 19.06.2014 г. принудително е отнето владението
от М.В.П. и същото е предадено на купувача Л.Н.Т..
На 10.02.2015 г. Л.Т. е подала заявление –декларация за встъпване в
облигационно отношение с ищцовото дружество по доставка и продажба на
топлинна енергия.
Следователно за процесния период – м.02.2012 г.- м.04.2014 г. ап. № 2 е
бил в съсобственост на длъжниците срещу които е била издадена заповедта за
изпълнение като по отношение на М.П. заповедта е влязла в сила и съответно
срещу нея е бил издаден изп.лист на 23.07.2015 г., а срещу Л.Н.Т. е налице
влязло в сила съдебно решение по иска по чл.422, ал.1 ГПК, с което е прието,
че същата има качеството на потребител с оглед легалната дефиниция на
пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ. В полза на „Топлофикация София“ ЕАД е признато
вземане в размер на 1640, 65 лв. за доставена топлинна енергия за периода от
02.2012 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-01.04.2015 г. до
окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 293,60 лв.,
5
изтекла за периода от 31.03.2012 г. до 11.02.2015 г., за които суми е била
издадена процесната заповед за изпълнение.
При това положение налага се извод, че ответницата Х. Н. Й. се явява
потребител на топлинна енергия доставена до ап.№ 2 с административен
адрес: ул.“*******.
Относно размера на задълженията:
По делото /пред СРС/ са изслушани заключенията на съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза дължимите
за процесния период, суми, са определение съгласно изискванията на
действащите в областта на енергетиката, нормативни актове. Констатирано е
ежемесечно отчитане на показанията на общия топломер. ФДР /третото лице
помагач/ е извършила разпределение в съответствие с нормативната уредба и
показанията на уредите в сградата и имота. Общата стойност възлиза на
3 305,39 лв. /л.95 от делото пред СРС/ кто същата включва стойност на
топлинна енергия за отопление имот, БГВ и сградна инсталация.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза дължимите
за процесния период, суми, са на обща стойност от 3156,76 лв. с включени
изравнителни сметки, от които 443,67 лв. сума за възстановяване по
изравнителна сметка или сума в размер на 2713,09 лв.
При положение, че квотата в съсобствеността на ответницата е ¼, то
задължението й възлиза на 678,27 лв.
По възражението за давност:
Вземанията се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл.111, б.в
ЗЗД, тъй като с оглед приетото в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се касае до
периодични вземания.
Доколкото за процеснния период са приложими правилата на ОУ-2008 г.
купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми в срок от 30 дни
след изтичането на периода за който се отнасят, т.е. за м.02.2012 г. при
прилагането на правилото на чл.60, ал.5 ГПК срокът изтича на 30.03.2012 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 01.04.2015 г.
Следователно вземането на м.02.2012 г. е погасено по давност.
Видно от заключението на съдебно –счетоводната експертиза резултата
6
за периода е сума за получаване в размер на 15,52 лв. Размерът на
задължението възлиза на 345,36 лв. или с последната сума следва да се намали
претендираното от ищеца за установяване вземане срещу ответницата Х. Й..
Налага се извод, че ищцовата претенция, представляваща стойност на
потребената ТЕ, която не е погасена по давност възлиза на 332,91 лв.
Съдът не кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза в
частта, в която е посочено, че по давност е погасено и вземането за м.03.2012
г., т.к. първо това е правен въпрос, а освен това вещото лице не е съобразило,
че по арг. от чл.422, ал.1 ГПК искът се явява предявен от датата на подаване на
заявлението – 01.04.2015 г. По аргумент от горецитираните правила на ОУ-
2008 г., вземането за м.03.2012 г. става изискуемо на 01.04.2012 г.
Главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от 01.04.2015 г. до окончателното плащане на задължението.
Относно лихвата за забава:
При горецитираната правна уредба на ОУ-2008 г. задължението се явява
срочно и е приложимо правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД, т.е. за поставянето на
длъжника в забава не е необходимо отправяне на покана.
При съобразяване с размера на дължимото вземане за главница,
представляваща стойност на потребена ТЕ, както и разпоредбата на чл.119
ЗЗД, съдът следва на основание чл.162 ГПК да изчисли размера на дължимата
лихва за забава.
Тъй като вземането за лихва също се погасява с кратката 3-годишна
давност, то същото за 31.03.2012 г. се явява погасено по давност.
Лихва за забава върху приетата за установена главница, следва да се
присъди за периода от 01.04.2012 г. 11.02.2015 г. и същата възлиза на 97,41
лв.
Налага се извод, че обжалваното решение ще следва да бъде отменено в
частта, в която е отхвърлена ищцовата претенция за признаване за установено
на предявеното по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вземане за главница,
представляваща стойност на потребената топлинна енергия за имот,
представляващ ап.2 с аб.№ *******, за сумата в размер на 332,91 лв. за
периода от м.03.2012 г. до м.04.2014 г., както и по отношение на
претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД – лихва за забавеното издължаване на
7
главницата, в размер на 97,41 лв., изтекла за периода от 01.04.2012 г.
11.02.2015 г.
В останалата част, решението като правилно ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е неправилно и в частта за
разноските. Същите следва да бъдат разпределени по следния начин:
На ищеца разноски се следват за уважената част на претенциите или
такива в размер на 574,07 лв. /при направени такива в размер на 1033,32 лв./
като на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юриск.възнаграждение в
размер на 100 лв., което послужи за база за изчисляване на дължимите от
ответницата, разноски.
На ответницата разноски за отхвърлената част на претенцията се
следват, но такива не са сторени и затова не се присъждат.
В полза на адв. И.Н., на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. съдът определя
адв.възнаграждение в размер на 200 лв. при съобразяване и с приетото в
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, материалния интерес, както
и, че възраженията в отговора по исковата молба не съответстват на данните
по делото, вкл. и се оспорват задължения, каквито не са били предмет на
претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
СРС е присъдил адв. възнаграждение в размер 400 лв. или за разликата
над 200 лв., обжалваното решение ще следва да бъде отменено.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват за уважената част. Такива са
сторени за държавна такса за въззивното обжалване в размер на 50 лв. и за
юриск.възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в
размер на 100 лв. Или при съобразяване с изхода на спора, присъжда разноски
в размер на 83 лв.
Въззиваемата страна претендира разноски, но такива не са сторени и
затова не й се присъждат.
В полза на адв. Н. на основание чл.38, ал.3 от ЗАДв съдът определя
адв.възнаграждение в размер на 50 лв. при съобразяване, че по въззивната
8
жалба не е подаден отговор, а молбата-становище е бланкетна и се състои от 5
реда.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20099643 от 07.08.2023 г., постановено по гр.д.№
2743 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 52 ри състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, срещу Х. Н. Й., ЕГН
**********, искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.149 ЗЕ и по чл.86,
ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че Х. Н. Й., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, сумите както следва: 332,91 лв.,
представляваща главница – потребена топлинна енергия за периода от
м.03.2012 г. до м.04.2014 г. за имот, представляващ ап.2 с аб.№ *******,
находящ се в гр.София, ул.“******* ******* вх.1, партер и 97,41 лв.,
представляваща лихва за забавено издължаване на главницата, изтекла за
периода от 01.04.2012 г. до 11.02.2015 г., за които суми е издадена на
20.04.2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
гр.д.№ 18152 по описа на СРС, Първо ГО, 43 състав, както и в частта за
разноските присъдени в полза на адв. И.А. Н. за сумата над 200 лв., на
основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1,т.2 ЗАдв
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“*******, срещу Х. Н. Й., ЕГН **********, гр.София, ул.“******* *******
*******,партер, искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.149 ЗЕ и по чл.86,
ал.1 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Х.
Н. Й., ЕГН **********, гр.София, ул.“******* ******* *******, партер,
съществуват вземания, както следва: 332,91 лв., представляваща главница –
потребена топлинна енергия за периода от м.03.2012 г. до м.04.2014 г. за имот,
представляващ ап.2 с аб.№ *******, находящ се в гр.София, ул.“*******
9
******* вх.1, партер, дължима ведно със законната лихва, считано от
01.04.2015 г. до окончателното плащане на задължението, както и 97,41 лв.,
представляваща лихва за забавено издължаване на главницата, изтекла за
периода от 01.04.2012 г. до 11.02.2015 г., за които суми е издадена на
20.04.2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
гр.д.№ 18152 по описа на СРС, Първо ГО, 43 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20099643 от 07.08.2023 г., постановено по
гр.д.№ 2743 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 52 ри състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Х. Н. Й., ЕГН **********, гр.София, ул.“******* *******
*******,партер, да заплати на "Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер
на 574,07 лв.- разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Х. Н. Й., ЕГН **********, гр.София, ул.“******* *******
*******,партер, да заплати на "Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, сумата в размер
на 83 лв.- разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА "Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“*******, да заплати на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв.И.А. Н., САК, съдебен адрес:
гр.Ботевград, ул.“******* офис 6, сумата в размер на 50 лв.-
адв.възнаграждение за процесуално представителство на Х. Н. Й., ЕГН
**********, пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11