Номер 112816.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Т. Кирякова
Цветелина Г. Хекимова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100501593 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба вх. №3097/03.06.2020г. от К. А. П. , ЕГН
**********, с постоянен адрес: *******, чрез назначения особен представител адв. Д.С.,
АК-Варна срещу решение №66/19.03.2020г. по гр.д. №1468/2018г. на РС – Девня в частта, с
която е уважен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище гр. София, иск за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на
изпълнение вземане срещу К. А. П. по заповед за изпълнение на парично задължение с №
624/29.08.2018г., издадена по ч.гр.д. № 1013/2018г. по описа на РС-Девня за сумата в размер
на 600,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********/05.12.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 28.08.2018г., както и в частта, с която е осъден ответника да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата 130,40 лв., представляваща възнаградителна
лихва по Договор за потребителски кредит № **********/05.12.2017г., за периода от
15.01.2018г. до 15.11.2018г.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо поради липса на идентичност
между заповедното и исковото производство. Твърди се също, че решението е неправилно и
необосновано относно извода на съда за настъпила изискуемост на цялото вземане по
договора с настъпване на падежа на последната вноска, въз основа на аргумента, че
вземането следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда. В
жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за обезсилване, евентуално отмяна на решението и
за отхвърляне на предявените искове изцяло, като се присъдят и направените разноски.
1
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, с който жалбата се оспорва като
неоснователна, като се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението.
Доказателствени искания не са направени.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с правнo основание
чл. 422 ГПК, предявен oт „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК срещу
К. А. П. , ЕГН **********, с постоянен адрес: ******* за приемане за установено спрямо
ищеца, че ответникът му дължи по заповед за изпълнение на парично задължение с №
624/29.08.2018г., издадена по ч.гр.д. № 1013/2018г. по описа на РС-Девня сумата в размер на
1390,95 лева, представляваща незаплатени суми по договор за потребителски кредит №
**********/05.12.2017г. С уточнителна молба е посочено, че претенцията с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК се поддържа за главница в размер на 600 лв. и се предявява
осъдителна претенция за договорно възнаграждение в размер на 130,40 лева и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
28.08.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 05.12.2017г. страните по делото са сключили
договор за потребителски кредит № **********, по който „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД е кредитор, а К. А. П. е длъжник за предоставяне на кредит в размер на 600 лв. за
срок 11 месеца, с размер на вноската 66,40 лв., при ГПР 49.89 % и годишен лихвен процент:
41.17%. Общо дължимата сума по кредита е посочена в размер на 730,40 лв., а
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лв. Общо
задължението по кредита е посочено в размер на 1390,95 лева.
Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора, като на 05.12.2017г. е превело договорената парична сума по
посочена от длъжника. Твърди се, че от своя страна длъжникът не е изпълнявал точно
поетите с договора задължения и е направил само две пълни погасителни вноски и една
непълна на 17.11.2017г. Твърди се, че след изпадането в забава и съгласно уговореното и
прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, на
20.02.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 05.04.2018г. на длъжника е
изпратено уведомително писмо от страна на дружеството относно прекратяване на договора
и обявяване на неговата предсрочна изискуемост.
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.дело № 1013/2018г. по описа на ВРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, която била
2
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на кредитора е указано, че може да предяви иск
относно вземането си. Моли за постановяване на положително решение.
В рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез особения си представител е
подал отговор на исковата молба с който изразява становище за неоснователност на иска.
Оспорва се наличието на сключен между страните на 05.12.2017г. договор за
потребителски кредит №********** при посочени в исковата молба параметри, както
твърденията на ищеца, че е изправна страна по договора и е настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по договора. Оспорва като нищожна уговорката за
възнаградителна лихва, като излага съображения за противоречие с морала и добрите нрави,
както и липса на изискванията по чл.11, т.7-12 ЗПК. Оспорва се също и валидността на
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги в размер на 660,55 лева,
като се твърди нищожност на основание чл.26 от ЗЗД, както и на основание чл.146 от ЗЗП,
чл.21-22 от ЗПК. В евентуалност се прави възражение за унищожаемост на договора за
кредит и споразумението към него като сключени при крайна нужда, както и с оглед
вероятна невъзможност на ответника да разбира или ръководи или ръководи действията си
при сключване на договора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Във въззивната
жалба е релевирано възражение за недопустимост на постановеното решение поради липса
на идентичност на заявените претенции със заявените в заповедното производство. Липсата
на идентичност с предхождащото установителния иск заповедно производство, по което е
издадена заповед за изпълнение, води до недопустимост на производството в тази част.
Претенцията за главница в размер на 600 лв. представлява част от заявената в заповедното
производство сума, което обуславя допустимост на установителния иск. Съобразно
разрешението по т.11б от ТР №4/2013г. на ОСГТК въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това по заповедта за изпълнение, може да се заяви
чрез осъдителен иск. В случая, съобразно уточнението с молба от 19.03.2019г., в рамките на
производството по отстраняване на нередовностите на ИМ, са предявени осъдителни искове
за възнаградителна лихва и за пакет от допълнителни услуги, което които също следва да се
приемат за допустими съгласно разрешението по цитираното ТР.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
3
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
във въззивната жалба оплаквания, че неправилно съдът е формирал извод за настъпила
предсрочна изискуемост на претендираните вземания. Твърди се също, че съдът не е
обсъдил релевираните в отговора възражения за недължимост на исковите претенции
поради твърдяна нищожност.
Установява се от представените по делото писмени доказателства наличието на
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит за сума
в размер на 600 лева, в който се предвижда възнаградителна лихва и възнаграждение за
избран и закупен пакет от допълнителни услуги, връщането на сумата е договорено в
рамките на 11-месечен период на вноски съгласно погасителен план с краен срок на
издължаване 15.11.2018г. Оспорването от особения представител на ответника
автентичността на положения за длъжника подпис в представения към ИМ договор и
приложените към него документи, е прието за неуспешно проведено с оглед заключението
на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза, от което се установява, че
подписи са изпълнени от ответника.
Твърди се от ищцовата страна настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане по кредита, като от представените по делото общи условия към договора е видно, че
съгласно т.12.3 е договорено при просрочване на месечна вноска с повече от 30 календарни
дни да настъпи автоматично прекратяване на договора и обявяване на предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща покана или уведомление.
В т.18 на ТР №4 /18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Така изложените разрешения съдът намира за безспорно
относими и към хипотезата, при която е уговорена автоматична предсрочна изискуемост,
каквато е предвидена в договора, на който се позовава ищеца. Следва да се има предвид, че
вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК, също както това по чл.417 ГПК следва да
бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, като началният момент
на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност
за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не
настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита, което обстоятелство подлежи на доказване в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл.422 ГПК /Решение № 123/ 09.11.15г. по т.д.
№2561/14г. на ВКС/.
4
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. В случая са налице данни за непогасяване от длъжника на вноски по
кредита, но от представените към заявлението, както и в настоящото производство писмени
доказателства не се установява извършена процедура по уведомяване на длъжника преди
иницииране на заповедното производство. Независимо от наличието на предвидените в
т.12.3 от договора предпоставки, тоест неплащане на две или повече погасителни вноски,
кредиторът не е упражнил правото си да обяви предсрочна изискуемост на цялото
задължение по кредита.
Същевременно от представения по делото погасителен план към договора се
установява падежа на всички вноски по погасителния план, като падежът на последната
предвидена вноска е 15.11.2018г. Приложение в случая намира разрешението на ТР № 8 от
2.04.2019г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, съобразно което предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за потребителски
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В случая е настъпил
окончателния падеж на всички вноски по договора, от което следва извод за дължимост на
всички неизплатени суми.
Въззивният състав споделя формираните от първоинстанционния съдътв доводи,
че договорът за потребителски кредит съответства на изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и
чл.22 от Закона за потребителския кредит. Видно от текста на договора за кредит писмената
форма е спазена, шрифтът на текста е не по – малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за
потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място
на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него,
срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния
процент на разходите, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план
/разбивка на главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл.11, ал.1, т.11 до т.26.
Според нормата на чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Предвиденият в процесния договор ГПР е в размер на 49,88%, тоест в
допустимите рамки според цитираната разпоредба. Възраженията за нищожност на клаузата
за възнаградителна лихва поради противоречие на добрите нрави и за унищожаемост като
5
сключена при крайна нужда са релевирани своевременно и са обсъдени от
първоинстанционния съд, като с оглед липсата на конкретни твърдения, както и ангажирани
в тяхна подкрепа доказателства, следва да бъдат приети за неоснователни.
С оглед на изложеното се налага извода, че претенциите за главница и
възнаградителна лихва с явяват доказани по основание, а по размер се установяват от
заключението на вещото лице по СЧЕ - 600 лв. главница по установителната претенция и
130,40 лв. възнаградителна лихва по осъдителната претенция. Поради достигане до
идентични правни изводи с тези на първата инстанция, решението следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода от въззивното производство разноски се следват на
въззиваемата страна, на която с оглед на отправеното искане следва да се присъди 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №66/19.03.2020г. по гр.д. №1468/2018г. на РС – Варна
в частта, с която е уважен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, иск за приемане за установено, че ищецът има
подлежащо на изпълнение вземане от К. А. П. , ЕГН **********, с пост.адрес гр.Суворово
по заповед за изпълнение на парично задължение с № 624/29.08.2018г., издадена по ч.гр.д.
№ 1013/2018г. по описа на РС-Девня за сумата в размер на 600,00 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № **********/05.12.2017г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.08.2018г.,
както и в частта, с която е осъден ответника К. А. П. , ЕГН **********, с пост.адрес
гр.Суворово да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата 130,40 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №
**********/05.12.2017г., за периода от 15.01.2018г. до 15.11.2018г.
ОСЪЖДА К. А. П. , ЕГН **********, с пост.адрес гр.Суворово да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България
№ 49, бл. 53Е, вх. В сумата 150 лв., представляваща юрк.възнаграждение в производството
пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7