Р Е Ш Е Н И Е № ......
гр. В., 16 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 05.03.2020
г. в състав:
Районен
съдия: И.И.
при участието на секретаря А.П.
като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 4800 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на чл. 310 и следващите от ГПК.
Образувано
е по предявена от Т.А.Б. с
ЕГН **********, в качеството на лице осъществяващо заместваща грижа по чл. 137,
ал. 3 от Семейния кодекс (СК) и представляваща малолетния Г.В.А. с ЕГН **********,
както и от непълнолетния К.К.Т. с ЕГН **********, лично и със съгласието на Т.А.Б.,
като лице осъществяващо заместваща грижа по чл. 137, ал. 3 от СК, и тримата от ***,
срещу В.А.Г. с ЕГН ********** и с адрес ***,
искова молба, с която са предявени следните искове: иск по чл. 144 от СК
за осъждане на ответницата да заплаща на малолетния
Г.В.А., чрез Т.А.Б., като лице осъществяващо заместваща грижа по чл. 137, ал. 3
от СК, месечна издръжка в минималния размер
по чл. 142, ал. 2 от СК (в размер на 140,00 лева за периода от 28.11.2019 г. до
31.12.2019 г. и в размер на 152,50 лева за периода след 31.12.2019 г.), считано
от датата на подаване на исковата молба-28.11.2019 г. до настъпването на
обстоятелства, които обуславят изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане;
иск по чл. 149 от СК за осъждане на за
осъждане на ответницата да заплати на малолетния Г.В.А., чрез Т.А.Б.,
като лице осъществяващо заместваща грижа по чл. 137, ал. 3 от СК, месечна издръжка за минало време в размер на
1 680,00 лева за периода от 28.11.2018 г. до 27.11.2019 г.; иск по
чл. 144 от СК за осъждане на ответницата да
заплаща на непълнолетния К.К.Т., чрез Т.А.Б., като лице осъществяващо
заместваща грижа по чл. 137, ал. 3 от СК,
месечна издръжка в минималния размер по чл. 142, ал. 2 от СК (в размер на
140,00 лева за периода от 28.11.2019 г. до 31.12.2019 г. и в размер на 152,50
лева за периода след 31.12.2019 г.), считано от датата на подаване на исковата
молба-28.11.2019 г. до настъпването на обстоятелства, които обуславят изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане; иск по чл. 149 от СК за осъждане на за осъждане на ответницата да заплати
на непълнолетния К.К.Т., чрез Т.А.Б., като лице осъществяващо заместваща
грижа по чл. 137, ал. 3 от СК, месечна
издръжка за минало време в размер на 1 680,00 лева за периода от
28.11.2018 г. до 27.11.2019 г.
В исковата молба се твърди, че децата Г.В.А. и К.К.Т. са
синове на ответницата В.А.Г.,
като и двете деца били настанени по съдебен ред, в производство по чл. 26 от
Закона закрила на детето (ЗЗдет), в семейството на ищцата Т.А.Б. – тяхна баба
по бащина линия. Настаняването на детето Г.
било за срок до промяна на обстоятелствата, съгласно решение № 981 от
09.12.2015 г. по гр. дело № 4583/2015 г. на Врачански районен съд, а
настаняването на детето К. – за срок от три години, съгласно решение № 166 от
30.03.2017 г. по гр. дело № 403/2017 г. на Врачански районен съд. Баща на двете
деца бил Т.К.Т. – син на ищцата Т.А.Б., който починал на 11.09.2015 г.
След смъртта му ответницата В.А.Г. се дезинтересирала от децата и спряла да
полага грижи за тях и да участва в издръжката им, като ищцата не знае къде се
намира ответницата понастоящем. Поддържа се, че ищцата Т.А.Б. и дядото на децата по бащина линия К.Т. Б. не
разполагат с достатъчно средства да осигурят необходимата на децата К. и Г. и
здръжка, тъй като Т.А.Б. е безработна, а К.Т. Б. пенсионер, бащата на децата е
починал, а майка им-ответницата, не помага за издръжката на децата нито с
финансови средства, нито с подаръци, дрехи и обувки и други вещи. Същевременно
двете деца са ученици и нуждата им от издръжка постоянно се увеличава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата В.А.Г., чрез особения си
представител адв. И.П.И., е постъпил писмен отговор, с който е взето становище,
че предявените искове за издръжка за бъдеще време са допустими и вероятно
основателни, тъй като претендираните издръжки са в минималния предвиден в
закона размер и са представени доказателства за произхода на децата от
ответницата, а исковете за издръжка за минало време са неоснователни, тъй като
по делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че
ответницата не е осигурявала издръжка за децата Г. и К. през периода, за който
се претендира издръжка за минало време било чрез парични средства, било чрез
вещи за ежедневието на децата.
Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с исканията и възраженията на страните, съдът прие за
установено следното:
Видно от представеното удостоверение, издадено въз основа на акт за
раждане № 0395 от 18.06.2004 г. на Община В., К.Т.К. е роден от майка В.А.Г. и
баща Т.К.Т..
Съгласно удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № *** г.
на Община В., Г.В.А. е роден от майка В.А.Г., като в документа не са посочени
имената на бащата.
С две съдебни решения, постановени в производства по чл. 28 от Закона за
закрила на детето – решение № 981 от 09.12.2015 г. по гр. дело № 4583/2015 г. на
Врачански районен съд и решение № *** г. по гр. дело № *** децата К.К. и Г.А.
са настанени в семейството на техните баба и дядо по бащина линия Т.Б. и К.Б.,
където се отглеждат и към момента на приключване на съдебното дирене по делото.
От намиращите се на л. 13 от делото удостоверения е видно, че през
2019/20120 учебна година Г.А. е ученик в IV-ти
клас на Основно училище „Кирил и Методий“ гр. В., а К.К. е ученик в X-ти
клас на Професионална гимназия „Димитраки Хаджитошин“ гр. В..
Видно от препис-извлечение от акт за смърт (л. 14), Т.К.Т. е починал на
11.09.2015 г. в гр. К., Г..
В находящата се на л. 21 от делото справка е отразено, че ответницата В.Г.
има един действащ трудов договор, но с оглед отразеното в съобщението на л. 28
от делото от призовкаря, че няма такава фирма на адреса, обявен в Търговския
регистър, съдът приема, че ответницата не работи.
Видно от намиращата се на л. 51 от делото справка, ответницата не
получава плащания от бюджета на Държавното обществено осигуряване.
По делото е приет социален доклад за децата Г.А. и К.К., от който се
установява, че техните баба и дядо по бащина линия Т.Б. и К.Б. полагат добри
грижи за децата и се стараят да задоволяват всичките им потребности, като е
налице емоционална връзка между бабата и дядото и децата. Майката В.Г. не се
интересува от развитието на двете деца и не търси контакт с тях.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля К.Б.
– дядо на децата, при който те са настанени за отглеждане.
Свидетелят К.Б. дава показания, че неговият син Т.Т. (починал) е баща и
на двете деца, въпреки че по отношение на детето Г. това обстоятелство не е
отразено в акта за раждане. Майката В.Г. оставила двете деца на грижите на баща
им Т.и заминала при своята майка в Г., като оттогава не е полагала грижи за
децата, не е изпращала пари за издръжката им, а при разговорите си с децата
многократно ги е лъгала, че ще се върне да ги гледа. Тъй като това не се е
случило, отношенията между майката и децата са влошени. Имало случай, при който
майката предложила на децата да им изпрати 100 евро, но децата отказали, както
и случай, при който изпратила дрехи за децата, но те ги изхвърлили. Дядото и
бабата имат общ месечен доход от около 930,00 лева, формиран от пенсията на
дядото и социална пенсия на детето К. от Г., с който се издържа цялото 4-членно
домакинство.
Съдът възприема изцяло показанията на свидетеля К.Б., при отчитане на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като същите са изцяло подкрепени от
останалите събрани по делото доказателства.
При така установеното, съдът достигна до следните изводи:
Разпоредбата на чл.137,
ал.4 СК установява, че лицата които осъществяват заместваща грижа по
отношение на настанено по съдебен ред дете, са овластени и задължени да
извършват необходимите правни действия за защита личните права на детето,
свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние. Тези лица
изпълняват по същество функции по даване на попечителско съдействие за правните
действия на непълнолетните деца, по упражняване на личните права на детето,
свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от СК родителят дължи издръжка и
когато детето е настанено извън семейството. Искът за издръжка е непосредствено
свързан със здравето и образованието на детето и лицата упражняващи заместваща
грижа могат да дадат попечителско съдействие на непълнолетното дете по
упражняване правото му на издръжка, на което съответства задължението на
родителя за издръжка, което е с безусловен характер.
Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето
му-чл. 143, ал. СК. Размерът на тази издръжка се определя съобразно правилото
на чл. 142 СК-според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Към момента на приключване на съдебното
дирене минималната работна заплата за страната е в размер на 610,00 лв., т.е.
нормативно установеният минимум на издръжката възлиза на 152,50 лв.
По отношение на
периода на иска.
На основание чл. 149
от СК издръжката на децата Г.
и К. следва да бъде присъдена от 28.11.2018
г.-една година преди завеждането на иска, тъй като задължението за издръжка има
безусловен характер и не зависи от желанието на детето и родителя, а от
показанията на свидетеля К.Б. се установява, че майката един-единствен път е
изпратила дрехи за децата и не е изпращала пари за издръжката им.
Поради
основателността на главния иск за издръжка основателен се явява и акцесорния
иск за присъждане на законната лихва от момента на евентуално просрочване на
вноските до изплащането им.
Ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата сумата 150,00 лв.-внесен адвокатски хонорар,
отразен в намиращия се на л. 15 от делото договор за правна помощ.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на Врачанския районен съд държавна такса в общ размер на 573,60 лева
(439,20 лева за издръжка за бъдеще време и 134,40 лева за издръжка за минал
период), както и сумата 150,00 лева-изплатен от бюджета на съда депозит за
особен представител.
По отношение на присъдения размер издръжка съдът следва да постанови предварително
изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от
всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 143, ал. 2 от СК В.А.Г. с ЕГН ********** и с адрес *** да заплаща
на детето Г.В.А. с ЕГН **********,
чрез неговата баба Т.А.Б. с ЕГН ********** ***, в
качеството на лице осъществяващо заместваща грижа по чл. 137, ал. 3 от Семейния
кодекс (СК) месечна издръжка, както следва: в
размер на 140,00 лв. (сто и
четиридесет лева) за периода от
28.11.2019 г. до 31.12.2019 г. и в размер на 152,50 лв. (сто петдесет и два лева и 50 стотинки) за периода след 31.12.2019 г., считано от датата
на подаване на исковата молба-28.11.2019
г. до настъпването на обстоятелства, които обуславят изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 143, ал. 2 от СК В.А.Г. с ЕГН ********** и с адрес *** да заплаща
на детето К.К.Т. с ЕГН **********,
чрез неговата баба Т.А.Б. с ЕГН ********** ***, в
качеството на лице осъществяващо заместваща грижа по чл. 137, ал. 3 от Семейния
кодекс (СК) месечна издръжка, както следва: в
размер на 140,00 лв. (сто и
четиридесет лева) за периода от
28.11.2019 г. до 31.12.2019 г. и в размер на 152,50 лв. (сто петдесет и два лева и 50 стотинки) за периода след 31.12.2019 г., считано от датата
на подаване на исковата молба-28.11.2019
г. до настъпването на обстоятелства, които обуславят изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 149 от СК В.А.Г. с ЕГН ********** и с адрес *** да заплати на детето Г.В.А. с
ЕГН **********, чрез неговата баба Т.А.Б. с ЕГН ********** ***, в качеството на лице
осъществяващо заместваща грижа по чл. 137, ал. 3 от Семейния кодекс СК) месечна издръжка за минало време в размер на 1 680,00 лева за периода от
28.11.2018 г. до 27.11.2019 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 149 от СК В.А.Г. с ЕГН ********** и с адрес *** да заплати
на детето К.К.Т. с ЕГН **********,
чрез неговата баба Т.А.Б. с ЕГН ********** ***, в
качеството на лице осъществяващо заместваща грижа по чл. 137, ал. 3 от Семейния
кодекс (СК) месечна издръжка за минало време
в размер на 1 680,00 лева за
периода от 28.11.2018 г. до 27.11.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК В.А.Г. с ЕГН ********** и с адрес *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд
държавна такса в размер на 573,60 лева,
дължима върху присъдения общ размер на издръжките за минало и бъдеще време,
както и сумата 150,00 лева –
изплатен от бюджета на съда депозит за особен представител.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението В ЧАСТТА за присъдените издръжки на основание чл. 242,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 19.03.2020 г., на
основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: