№ 197
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600200 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба на частния тъжител И. Й. чрез адв. Н. П. срещу Разпореждане
№ 12191/31.10.2022 г., постановено по НЧХД № 12079/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 116-ти състав, с което е прекратено на основание чл. 247а, ал. 2, т.2 вр.
чл.250, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК наказателно производство,
водено срещу Я. И..
В депозираната от заинтересованото лице жалба се оспорва постановения съдебен акт
с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Тъжителят излага аргументи, че е налице
осъществен състав на престъплението клевета, като посочените инкриминирани
клеветнически изрази покрИ.т критериите за приписване на престъпление и разгласяване на
позорни обстоятелства за личността на тъжителката. Отправя се критика към преценката на
проверяваната инстанция, като се посочва че ако районният съд е подложил на анализ
посочените в доказателственото искане от страна на тъжителката документи е щял да стигне
до различни правни изводи. Изтъква се още, че с депозирането на жалбата подсъдимия
И.нов е целял разпространението на позорни обстоятелства спрямо тъжителката, което
негово намерение е било обективирано чрез направения запис на разговора. Към жалбата
частния тъжител е приложил като писмени доказателства писмо с рег. № 8121р-
23406/11.11.2022 г. по описа на МВР, Дирекция „Човешки ресурси“, ведно с приложения
към него.
В проведеното закрито заседание на 19.01.2023 г. този съдебен състав по реда на чл.
327 от НПК и след като се запозна със сезиращата го жалба, първоинстанционния съдебен
акт и приложените материали по делото прецени, че сезиращият документ е подаден срок и
следва да бъде разгледан, както и че за изясняването на обстоятелствата и за правилното
решаване на делото не се налага да се събират доказателства.
В открито съдебното заседание на 10.02.2023 г. пред втората инстанция съдът
разясни преценката си да не уважи доказателствените искания на частния тъжител, като
изложи доводи във връзка със спецификата на воденото производство, което изключва
анализ на доказателства и произнасяне по делото по същество, а осъществяване на проверка
за законосъобразност и правилност на постановеното от първостепенния съд разпореждане
1
по чл. 250 от НПК. В хода по същество защитника поддържа жалбата, като се отправя молба
за отмяна на постановеното разпореждане и връщане на делото за разглеждане от друг
състав на районния съд.
Предмет на настоящата проверка е разпореждане на първоинстанционния съд, с
което се прекратява наказателното производство на основание чл. 247а, ал. 2, т.2 вр. чл.250,
ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК. Поради това обстоятелство
първоинстанционният акт подлежи на въззивен контрол по реда на глава 21 от НПК. В
настоящото производство въззивната инстанция има задължение да провери единствено и
само изложените в тъжбата обстоятелства и законосъобразността и обосноваността на
оценката им от първия съд, направена на плоскостта на разпоредбата на чл. 250 от НПК, а
не да разглежда делото по същество.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по
отношение на редовността (допустимостта) на въззивната частна жалба и намирането на
същата за допустима, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Производството пред СРС е образувано въз основа на подадена на 28.09.2022 г.
частна тъжба, с която са наведени доводи за осъществен състав на престъпление по чл.
148,ал.2, вр. ал.1,т.1, вр. чл. 147, ал.1 и ал.2 от НК.
С атакуваното разпореждане от 31.10.2022 г. съдията докладчик при СРС, НО, 116-
ти състав е прекратил наказателното производство по НЧХД № 12079/2022 г. За да се
произнесе в този смисъл, предходната инстанция е приела, че посочените от тъжителката
изрази не отговарят на изискванията за клеветнически изрази, а съставляват оценъчни
съждения и субективна интерпретация. След цялостна проверка на допустимостта на
тъжбата по чл. 81, ал. 1 НПК и на законосъобразността на разпореждането за прекратяване
на наказателното производство, образувано по нея, въззивният съд прие, че крайният
правен извод на първостепенния съд за това, че тъжбата е негодна да възбуди наказателно
преследване, защото посочените от частния тъжител факти не могат да се субсумират под
хипотезата на който и да било състав на престъпление, преследвано по частноправен ред, е
правилен.Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1, т.2 НПК производството по дела от частен
характер се образува по тъжба на пострадалия до съда, т.е. депозираната тъжба е сезиращ
съда акт, който поставя началото на съдебното производство и определя фактическите
рамки на обвинението и предмета на доказване в производството. Предвид тази и
процесуална функция, тъжбата следва да отговаря на определени изисквания, предвидени в
разпоредбата на чл. 81 от НПК. За да отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК,
тъжбата, с която се повдига обвинение за конкретно престъпление, следва да съдържа
обстоятелства за лицето, срещу което е повдигнато обвинението, както и обстоятелства,
свързани с конкретното престъпно деяние, за което се повдига обвинение от частен
характер. Тъжителката Й. е посочила, че спрямо нея са осъществени двете форми на
изпълнителното деяние – разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на
престъпление. В процесния случай от данните в тъжбата се твърди, че изпълнителното
деяние е осъществено чрез подаване на жалба до МВР, в която Я. И. е използвал конкретни
думи, които имат унизителен характер спрямо Й. и й приписват престъпление. Настоящата
инстанция анализирайки изведените от частния тъжител изрази и вземайки предвид, че
същите са част от подадена жалба до компетентни органи, намира че изведените според
тъжителката клеветнически изрази не могат да бъдат определени като позорящи
обстоятелства, както и такИ., които приписват престъпление.
В атакуваното от жалбоподателя разпореждане съдията-докладчик е подложил на
анализ всеки един от инкриминираните изрази от страна на тъжителя. Въззивният съд
намира изложените съображения от страна на районната инстанция за закономерни. Съдът
се присъединява към мнението на предходната инстанция, че наведените твърдения от
страна на тъжителя, състоящи се в „към мен беше държан безпардонен, груб и прочее
недостоен тон от служителите на МВР“ и „бяха отправени заплахи по отношение на мен“
представляват едни оценъчни съждения на Я. И., които възпроизвеждат субективните
възприятия и интерпретацията на думите на тъжителката. Релевантни са и разсъжденията на
районния съд, че посочените от страна на тъжителката Й. клеветнически изрази са общи и
неконкретизирани, като съдията-докладчик е обосновал съжденията си с това, че липсва
описание в жалбата на конкретния действия, предприети от тъжителката, които Я. И.
намира за заплашителни.
2
Съдът се присъединява към изводите на предходната инстанция, че съгласно
изложените обстоятелства от тъжителката с действията си Я. И. не е целял да разгласи
позорни обстоятелства за нея, а да сигнализира компетентните органи възползвайки се от
правото си на жалба, като изложи собствените си възприятия за поведението на тъжителката
и да потърси евентуално съдействие. Прецизни и относими са разсъжденията на съдията-
докладчик относно правото на жалба и трайната съдебна практика, че при сезиране на
държавен орган не е налице умисъл за посоченото престъпно посегателство. В настоящото
производство съдът споделя изводите на контролираната инстанция, че конкретните
изведени от тъжителя изрази, не могат да бъдат определени като клеветнически, тъй като
представляват оценъчно съждение, изказано от страна на Я. И. в сигнал отправен до
компетентен орган.
Относно наведените от страна на жалбоподателя възражения, че при проверка на
изискания доказателствен материал районният съд е щял да достигне до друг извод,
въззивният съд намира същото за неоснователно. Частната тъжба е сезиращият съда
документ, чрез който тъжителят очертава рамките на своето обвинение и представя факти,
които намира за относими към състав на конкретно престъпление, за което обвинява лицето
срещу което е подадена тъжбата. При осъществената проверка дали подадената тъжба
отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК съдията-докладчик е констатирал, че същата е
ясно формулирана, но изложените от страна на тъжителката обстоятелства не могат да
бъдат субсумирани към конкретен състав на престъпление, което се преследва от частен
характер. В този етап на наказателното производство съдът не се произнася по същество, не
осъществява доказателствен анализ, не преценява изложените твърдения от страна на
частния обвинител с ангажираните от него доказателства, а осъществява проверка дали
наведените с частната тъжба обстоятелства могат изобщо да бъдат субсумирани към
конкретен състав на престъпление. Такава е и проверката на настоящата инстанция, която не
взе предвид представените доказателства от страна на жалбоподателя поради неотносимост
на същите към етапа на развитие на производството.
Въззивният съд намира за неоснователни и доводите на жалбоподателите, че целта на
Я. И. за разпространение на позорни обстоятелства се извличала от действията му по
записване на разговора с тъжителката. Съгласно описаната фактическа обстановка в
тъжбата се съдържат действителните намерения на Я. И., които са били да подаде сигнал до
компетентните органи, с който да представи субективните си възприятия за поведението на
частната тъжителка. Чрез подаването на жалба до МВР лицето е използвало регламентиран
от закона начин, с който да сезира компетентните органи за конкретни собствени
възприятия, касаещи поведението на частната тъжителка.
По тези съображения съдът прие, че атакуваното разпореждане на районния съд
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12191 от 31.10.2022 г., постановено по НЧХД №
12079/2022 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3