№ 158
гр. Габрово , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20214200500126 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 419 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Й.М. срещу
разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д. № 210/2021 г., с което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата 271,89 лв. –
възнаграждение по гаранционна сделка и 27,00 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
вземане, поради това, че в тези части искането противоречи на закона и добрите нрави.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното разпореждане. Счита разпореждането в обжалваната част за постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на
чл. 9 от ЗЗД за свободата на договаряне. Твърди, че с предоставянето на поръчителство се
извършва възмездна услуга в полза на заемателя, тъй като същият не е представил никакво
обезпечение на договора за кредит. Поръчителят е сключил договора за поръчителство само
и единствено поради възлагането от заемателя и то само при условие, че е получи
уговореното възнаграждение. Предоставянето на гаранционни сделки е основният предмет
на дейност на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, поради което то не може да си
позволи да ги извършва безвъзмездно. Отговорността на поръчителя има акцесорен характер
и се обуславя от съществуването на задължението и обема на отговорността на главния
длъжник, но също е и относително с самостоятелна, тъй като поръчителството може да бъде
дадено при по-леки условия. Счита, че неправилно съдът не е присъдил уговореното
възнаграждение на „Файненшъл България“ ЕООД.
Твърди, че неправилно съдът е приел, че не се дължи сума за извънсъдебно събиране
1
на задължението по аргумент от чл.33 от ЗПК. Позовава се на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, според
която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от
ЗПК е предвидено, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит. От тук прави извода, че законодателят е предвидил възможността за начисляването
на такива разходи, като изрично ги е изключил при изчисляване на ГПР по кредита.
Моли да се отмени обжалваното разпореждане, частта в която е отхвърлено и да се
издаде заповед за изпълнение за всички суми претендирани със Заявлението по чл. 410 от
ГПК.
Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане № 116 от 03.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 210/2021 г. на
Габровски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД срещу Р. К. М., в частта му, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сума 271,89 лв. възнаграждение
по Договор за гаранционна сделка /поръчителство/ и 27.00 лв.- разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Макар, че изрично не е посочено, че се обжалва неприсъждането на 27,30 лв.- законна
лихва за забава от 31.03.2020 г. до 22.01.2021 г. съдът дължи произнасяне, поради общо
формулирания петитум в жалбата, че се обжалва разпореждането в отхвърлителната част.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за процесните вземания. По отношение на
сключения договор за поръчителство и по претенцията за разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането е приел, че искането се основа на неравноправна клауза в
потребителски договор. Служебно е съобразил чл. 33 от ЗПК, които предвиждат, че при
забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата – ал. 1. Според чл. 33, ал. 2 от ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.
В подаденото по ч.гр.д. № 210/2021 г. по описа на Габровски районен съд заявление
по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Р. К.
М., в т. 9 е посочено като претендирано парично вземане сумата от 271,89 лв.
възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, 27,30 лв. – мораторна лихва и 27,00
2
лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Към заявлението е приложен договор за паричен заем № 3635799 от 20.09.2019 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Р. К. М. като кредитополучател, за
предоставяне на кредит от 600,00 лв., със срок на кредита 27 седмици. Представени са и
Договор за предоставяне на поръчителство № 3635799 от 20.09.2019 г., сключен между
„Файненшъл България” ЕООД и Р.К. М., Приложение към договор за предоставяне на
поръчителство: информационни права на субектите на лични данни и погасителен план
седмични погасителни вноски.
Производството по ч.гр.д. № 210/2021 г. по описа на Габровски районен съд по
подаденото заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД, е образувано след приетите изменения в чл. 411 от ГПК, обнародвани в бр. 100/2019
г. на ДВ, съгласно които заповедният съд следва служебно да следи освен за наличието на
визираното в ал. 2, т. 2 основание - искането да не противоречи на закона и на добрите
нрави, и за това съгласно чл. 411, ал. 2 и т. 3 от ГПК искането да не се основава на
неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или да е налице обоснована
вероятност за това.
В случая процесната сума от 27,00 лв. е претендирана като разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на
задължението, дължими по силата на договора за поръчителство – чл. 1, т. 3. Това
задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на заемателя.
Клаузата, която предвижда разноски за събиране на вземането, влиза в колизия с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С процесното вземане се заобикаля
забраната в чл. 33 от ЗПК, според който при забава потребителят дължи обезщетение за
забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в случая е уговорено допълнително
плащане, чиято дължимост е изцяло свързана със забавата на длъжника.
Сумата от 271,89 лв. се претендира като възнаграждение по гаранционна сделка
/поръчителство/. Сключеният договор за поръчителство с юридическото лице „Файненшъл
България“ ЕООД, което е предварително одобрено от кредитора „Изи Асет Мениджмънт“
АД и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор
и възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца. В случая договора за поръчителство има за цел да обезщети
вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да
претърпи, при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Предвид изложеното, претендираното
3
вземане се основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по
смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Правилно заповедният съд не е присъдил и претендираната мораторна лихва в размер
на 27,30 лв. като се е позовал на мораториума за лихвите по кредити, регламентиран в чл. 6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, според която до
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава на плащане на
задълженията на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране не се начисляват лихви за забава и неустойки, както и че задълженията не
могат да бъдат обявявани за предсрочно изискуеми, а договорите да се развалят поради
неизпълнение.
На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане на Габровски районен съд да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, което е инкорпорирано в Заповед № 116 от
03.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 210/2021 г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу Р. К. М., в
частта му, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
присъждане на сума 271,89 лв. възнаграждение по Договор за гаранционна сделка
/поръчителство/, 27.00 лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането и
27,30лв. – законна лихва за забава от 31.03.2020 г. до 22.01.2021 г.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4