Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 15851 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 108 ЗС.
Ищците твърдят, че притежават в
съсобственост по наследство от своята леля М.П.Б.собствеността върху подробно
описания в ИМ имот- апартамент. Сочат водените дела с ответниците,
с решения по които са унищожени сключените договори за продажба на същия имот,
който ответниците
отказват да освободят и им предадат държанието на същия.
Ответниците с
отговора на ИМ исковат оспорват активната легитимация
на ищците, като твърдят, че те са придобили собствеността върху имота по силата
на универсално завещание от починалата. Също така претендират и за признаване
право на задържане на имота до заплащане на подробно описаните в отговора
подобрения.
Ищците оспорват твърденията да са извършени
подобренията в имота, както и завещателната
правоспособност на наследодателката им М.П.Б..
Съдът като взе предвид становищата и доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорни по делото и ненуждаещи се
от доказване са обстоятелствата, че М.П.Б.приживе е придобила собствеността
върху спорния процесен имот и че същия към днешна
дата се владее от ответниците по делото.
Безпорно ищците са
наследници на М.П.Б.(починала на 12.02.2009 г.) собственик на процесния апартамент № 8, на ул.“*******, съгласно
приложеното удостоверение за наследници
№ 760/ 25.02.2009 г. Установява се, също така, че ищците са придобили правото
на собственост върху процесния апартамент на
основание наследствено правоприемство.
Безпорно е
също така,че с влезли в сила решения по гр.д. 2146/2009 г.и гр.д. 2577/2010 г.и
двете по описа на СГС са били унищожени на основание чл. 31 ЗС договорите за
покупко-продажба на ½ ид.част на апартамента
по отношение на първия ответник и на ½ ид.ч.
от същия апартамент по отношение на втория ответник.
По делото е представен нотариален акт № 146,т.І,н.д.6241, дело 125/2014
г.на нотариус с рег.№ 199, с който
ищците са признати на 21.10.2014 г. за собственици по наследство по закон и
влезлите в сила решения на СГС на процесния
апартамент с отразена промяна на административния адрес вече ул. „***** Ответниците
владеят апартамента на основание универсално саморъчно завещание от 04.02.2003
г. от М.П.Б., оставено на съхранение при нотариус П.и обявено съгласно
протокола на 26.02.2009 г. и вписано в
АВ на 09.05.2012 г.
Свидетелят Д.,установи че е посещавал наследодателката
заедно с първата ищца, негова съученичка. След смъртта на сина на наследодателката,
починал през 1993 г. забелязал промени в психическото й състояние, изпаднала в
депресия, по неговите думи“тя полудя“. Разказвала че правела сеанси със сина си
и мъжа си, които я посещавали, тропали и ритали
по вратата но не ги е пуснала.
От показанията на свидетелката Г.,която живее от 1992 год. в блока и
същия вход се установи,че наследодателката е била
интелигентна жена, много четяла и в много добро емоционално състояние. В апартамента й живели ответниците,
които заедно с нея често виждала да се разхождат. През 2001-2002 г. е поискала
телефона на бащата на свидетелката който е бил адвокат за да се консултира
относно имуществото, споделяйки, че й харесва семейството на ответниците.
С оглед направеното от ищеца
възражение по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН, по делото е приета СПЕ (послесмъртна), изготвена от в.л. д-р С.. Съгласно
експертизата М.П.Б.към момента на изготвеното завещание - 04.02.2003 година, е страдала от генерализирана атероскрероза,
предимно мозъчна и сърдечна форма, мозъчно-съдова болест, хронична вертебробазиларна недостатъчност, тежък координационен
синдром.Според д-р С., няма данни по същото време тя да е страдала от психично
разстройство в тесния смисъл на думата психоза или от деменция
(оглупяване), поради което приема, че М.Б.е могла да „действа разумно“ и да се
разпорежда чрез завещание с имуществото за след смъртта си.
Поради оспорване на изслушаната
експертиза от д-р С. е назначена и приета повторна тройна СПЕ от вещите лица
психиатри: д-р В., д-р М.и д-р А.. Съгласно
тройната експертиза към датата 04.02.2003
г. М.Б.е могла да разбира и свойството и значението на действията си. В ЕР на
ТЕЛК от 23.01.2003 г. не са установени, констатирани когнитивни нарушения. От това си заключение вещите лица правят
извод, че Б.е могла да разбира и съдържанието на завещанието. По въпроса дали
установените на М.Б.неврологични заболявания са се отразили на психичното й
състояние се приема, че неврологичните заболявания при Б.вероятно да са имали
отражение върху психичното й състояние, но не по- интензивно от описания церебрастерен синдром,който в наличната документация, дори
е приет като посттравматичен, а не атеросклеротичен. Вещите лица в с.з. по
отношение на халюцинациите на починала сочат,ч е това й състояние е описано в
приложените по делото експертизи ( от д-р М.) но за психотични
състояния след 2004 г.,като дори и след 2004 г. не е описано оглупяване.
Заключенията на еденичната
и тройната съдебно- психиатрични експертизи, които съда няма основания да не кредитира
като компетентно изготвени, кореспондират с показанията на свидетелката Г.,че М.Б.била интелигентна, с чувство
за хумор, посещавала библиотеката, което се установява и от представената по делото читателска карта.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
С ревандикационния иск по
чл. 108 ЗС невладеещият собственик иска от лицето, което владее неговата вещ
без основание, предаване на владението въз основа на своето право на
собственост. Следователно, за да бъде уважен предявеният ревандикационен
иск, ищците трябва да докажат, че са собственици на процесния
апартамент на твърдяното основание, че ответниците
владеят имота и че това владение е без основание. Ответниците
следва да докажат, че владеят на основание, което може да се противопостави на
ищците.
Ищците обосновават правото си
на собственост на основание наследство
по закон и на влезлите в сила решения на СГС,позовавайки се на приложения
нотариален акт № 146,т.І,н.д.6241, дело 125/2014 г.на нотариус с рег.№ 199, с който са признати за собственици на 21.10.2014 г. на процесния
имот, а ответниците – като наследници по саморъчно
завещание на процесния имот обявено на 26.02.2009 г. и вписано в АВ на 09.05.2012 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че саморъчното
завещание от 04.02.2003 г., с което М.Б.е завещала на ответниците
процесния апартамент № 8, находящ
се на ул. „******, не страда от пороци, обуславящи недействителност по чл. 43, ал. 1, б. „а“, вр.
с чл. 13 Закона за наследството ЗН). Поради това, съдът намира за неоснователно
възражението за унищожаемост на завещанието, поради
неспособност на завещателя да разбира свойството и значението на постъпките си
и да действа разумно към момента на съставяне на завещанието. Не е установено конкретно
към датата 04.02.2003 г. М.Б.да е
била неспособена да разбира свойството и значението
на постъпките си и да действа разумно. Неспособни да действат разумно са
лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна
болест или друга причина не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им
здрав разум и не могат да разбират и да ръководят постъпките си. От двете СПЕ
се установи, че М.Б.към 04.02.2003 г. е могла да „действа разумно“ и да се
разпорежда с имуществото си за след смъртта си чрез завещание.
Видно от съдържанието на процесното завещание, същото е написано при спазване на
формалните изисквания на чл. 25 ЗН, без да е нарушена формата на завещателния акт. Видно от съдържанието на процесното завещателно
разпореждане, неговият диспозитив не страда както от
логични пороци, така и от такива съществени граматични пороци, от които волята
на завещателката да е двусмислена, неясна или неразбираема.
Процесното
саморъчно завещание е надлежно обявено от Нотариус и е вписано от съдия по
вписвания в Имотния регистър при Агенция по вписванията, които обстоятелства
дават достатъчно основания да се заключи, че това завещание отговаря на
формалните изисквания на чл. 25 ЗН.
По изложените съображения съдът не намира за
установено ищците да са собственици на процесния имот
на поддържаните придобивни основания, поради което
същите не могат да претендират предаване на владението върху имота въз основа
на собственически права. При горните изводи искът по чл. 108 ЗС следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищците следва да да заплатят на
ответниците сумата от 3450 лева (450 лв. депозити и 3 000 лв. адв.
възнаграждение) представляващи разноски по делото.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П.Н.Г.
с ЕГН ********** *** и К.Г., гражданин на Австрия,гр.******за осъждане предаване владението
от Т.М.Т., ЕГН ********** и Ж.К.Т., ЕГН **********,*** (******, на основание чл. 108 ЗС на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 8,
находящ се в гр.София, ул. ******, състоящ се от
дневна, две стаи, кухненски бокс, сервизни помещения, застроен на 95.37
кв.метра при съседи: улица, стълбище, ап.№ 7, двор и ап.№ 19, заедно с мазе № 8,
находящо се на сутеренния етаж с площ от 5.80
кв.метра при съседи: коридор, мазе № 7, двор и склад, заедно с прилежащите
3.468% ид.части от общите части на сградата и толкова
ид.части от правото на строеж върху държавна земя,
парцел I от кв.199 в м. „Лозенец”
ОСЪЖДА П.Н.Г. с ЕГН ********** *** и К.Г., гражданин на
Австрия, гр.Линц 4020, ул. ******да
заплатят на Т.М.Т., ЕГН ********** и Ж.К.Т., ЕГН **********,*** (******, сумата от 3 450 лева, разноски по делото на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС в двуседмичен срок от получаването му от страните.
СЪДИЯ: