№ 42
гр. гр. Димитровград, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610101328 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД твърди, че на
29.10.2021г. е подписано Приложение №1 към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 31.08.2018г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и „АСВ“ЕАД, по силата на
което вземането на първото дружество, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№********** от 07.04.2017г., сключен с ответника Ф. А. А. е прехвърлено в полза на
ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Посочва, че „Ти Би Ай Банк“ЕАД е упълномощило изрично ищеца в качеството му
на цесионер по горепосочения договор за цесия да уведоми длъжниците за прехвърлянето на
вземанията им. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено писмо от името на
„Ти Би Ай Банк“ЕАД от 09.11.2021г., с което тя била уведомена за станалата продажба. Това
писмо се върнало в цялост, като неполучено. Твърди, че на 07.04.2017г. между „Ти Би Ай
Банк“ЕАД и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит №**********,
съгласно който на Ф. А. бил предоставен кредит в размер на 592,48 лева. Кредиторът превел
кредитните средства по договора за закупуване на стока или услуга по банкова сметка на
трето лице-продавач или доставчик на стоката, избрана от потребителя, на основание
фактура или протокол за приемане на закупена стока. Кредитополучателят се задължила да
върне дължимата по договора парична сума, при което общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 643,23 лева. Договорената лихва по кредита била в размер
на 50,75 лева. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е
задължила да върне сумата по кредита в срок до 15.04.2018г. на 12бр.месечни погасителни
вноски, като първите единадесет от тях са в размер на 53,60 лева, а последната- 53,63 лева.
Кредитополучателят не изпълнила задълженията си по договора за потребителски кредит в
дадения й срок, поради което била начислена лихва за забава за периода от 13.10.2017г. до
14.07.2020г. в размер на 171,27 лева. Поради неизпълнение на задълженията по Договора, на
29.08.2022г. ищецът депозирал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№1094/2022г., по което на
31.08.2022г. съдът издал Заповед №516 за изпълнение на парично задължение. Със същата
било разпоредено на ответника Ф. А. А. да заплати в полза на заявителя по горепосочения
Договор за потребителски кредит сумата от 356,64 лева главница, договорна лихва за
времето от 12.10.2017. до 15.04.2018г. в размер на 18,02 лева, обезщетение за забава за
1
периода от 13.10.2017г. до 29.08.2022г. в размер на 171,27 лева, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 30.08.2022г. до окончателното й изплащане, както и
деловодни разноски от 175 лева. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът депозирала
възражение, в което заявил, че не дължи изпълнение на задълженията по издадената заповед
за изпълнение. Поради това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск против Ф. А. А.. Иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответника дължи на „АСВ“ЕАД сумите посочени в издадената по
ч.гр.д.№1094/2022г. по описа на РС-Димитровград Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №516/31.08.2022г. Претендира присъждане на направените в
настоящото и в заповедното производство разноски.
Ответникът Ф. А. А. не депозира отговор на исковата молба. Редовно призована за
проведеното по делото съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител, като не
взема отношение по предявения против нея иск. Не прави искане за разглеждане на делото в
нейно отсъствие.
При така установеното и като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се
произнесе с неприсъствено решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при наличие на
направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът не
мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства- заверени преписи от Договор
за потребителски кредит №**********/07.04.2017г., Искане-декларация за потребителски
кредит от 07.04.2017г., Справка за български лични документи, фактура
№**********/07.04.2017г., издадена от Техномаркет, Рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., Приложения №№1,2,3,4,5,6 към Рамков договор,
Анекс към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, Потвърждение за
извършена цесия, Извлечение от Приложение №1/29.10.2021г. към Рамков Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018г., Пълномощно от „Ти Би Ай Банк“ЕАД,
Уведомително писмо за извършената цесия, ведно с известие за доставяне, както и ч.гр.д.
№1094/2022г. по описа на РС- Димитровград, ведно със съдържащите се в него материали.
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от
ГПК, поради което следва да се произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи
изцяло предявените от ищеца искове.
С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъдена да
заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело за държавна такса в размер на
125 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Последният съдът
определи съобразно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, като взе предвид, че ищецът е ЮЛ,
представлявано от юрисконсулт, който не взе участие в проведеното по делото едно съдебно
заседание. Производството по делото не представлява фактическа и правна сложност, като
ответника не оспори предявените искове и не взе участие в съдебното производство. С
оглед на това, съдът прие, че за така предявените искове на ищеца се дължи юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 150 лева.
2
Предвид изхода на делото, ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
направените от него разноски по заповедното производство, които са в размер на общо 175
лева, така както е посочено в издадената Заповед №516/31.08.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1094/2022г. по описа на РС-
Димитровград.
Поради изложеното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. А. А., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.“*** че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”*** представлявано
от **- изпълнителен директор, сумата от 356,64 лева /триста петдесет и шест лева и
шестдесет и четири стотинки/ главница по Договор за потребителски кредит №**********
от 07.04.2017г., договорна лихва за времето от 12.10.2017. до 15.04.2018г. в размер на 18,02
лева /осемнадесет лева и две стотинки/, обезщетение за забава за периода от 13.10.2017г. до
29.08.2022г. в размер на 171,27 лева /сто седемдесет и един лева и двадесет и седем
стотинки/, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 30.08.2022г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №516/31.08.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1094/2021г. по описа на
РС-Димитровград.
ОСЪЖДА Ф. А. А., с ЕГН **********, от Димитровград, ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.София, ул.“***, представлявано от **- изпълнителен директор,
направените по настоящото дело разноски в размер на 275 лева /двеста седемдесет и пет
лева/, както и разноските направени по ч.гр.д.№1094/2022г. по описа на РС-Димитровград в
размер на 175 лева /сто седемдесет и пет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
3