Решение по адм. дело №234/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.46, ал.1 от Закона за чужденците в РБ /ЗЧРБ/.

Образувано е по жалба на Й. У., [ЕГН] с адрес [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица], подадена чрез адвокат Д. П. от АК – Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Търговище, [улица], вх.Б, ет.2, офис №4 против Заповед №363з-632/28.03.2025г. на Заместник-директора на ОДМВР – Търговище – комисар Й. К., с която на жалбоподателката на основание чл.39а, ал.1, т.1, чл.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка – „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“ на чужденеца.

В жалбата като отменителни основания се извеждат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Излага се становище, че административният орган не е изследвал всички относими към случая факти, в т.ч и обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ и е издал оспорената заповед при неизяснена фактическа обстановка. Навежда се, че изложените факти в заповедта не изпълват фактическия състав на чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ. Излага се становище, че административният орган е ценил единствено фактическото пребиваване на Й. У. в страната, което не е достатъчно като фактическо основание, за да се наложи принудителната мярка. Излага се твърдение, че за периода от 25.07.2023г. до 26.02.2025г. оспорващата Улвийе е пребивавала на територията на Р. България общо 40 дни, че за домът, в който е пребивавала е имала ключ, нейна стая и оставени лични вещи. Излага се и твърдение, че на 02.04.2025г. оспорващата е сключила предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място]. Излагат се доводи, обосноваващи ненадлежно уведомяване на оспорващата за откриване на административното производство срещу нея, като се навежда, че не е посочено от страна на органа в коя хипотеза на чл.18а от АПК и е било връчено издаденото съобщение с рег. № 363000-7771/26.02.2025г. Излага се и твърдение, че посоченото съобщение по никакъв начин не е било сведено до знанието ѝ, с което правото ѝ на защита и на участие в процеса са нарушени. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата се представлява от адвокат Д. П. от АК – Търговище, който изцяло поддържа жалбата на изложените в нея доводи. Излага доводи, обосноваващи допуснати съществени процесуални нарушения и неспазване на процедурата по издаване на оспорената Заповед. Навежда, че от събраните по делото гласни доказателства по делото се установява, че Й. У. е разбрала за воденото срещу нея административно производство едва когато на 07.04.2025г. и е била връчена оспорената заповед. Моли жалбата да бъде уважена.

Ответникът по оспорването – Заместник-директорът на ОД на МВР – Търговище – комисар Й. К., в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище с вх. №2440/11.09.2025г. от процесуалния му представител гл. юрисконсулт Д. М., в което се излагат подробни доводи, обосноваващи законосъобразността на оспорената заповед. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, конституирана на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Счита, че в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед не са допуснати чак такива нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и да водят до опорочаване на производството. Навежда, че наличието на предварителен договор не изразява трайно желание на лицето да се установи в Р. България. Излага доводи, че по отношение на оспорващата са налице материалните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“ на чужденеца. Дава заключение, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че Й. У. е с гражданство – Република Турция, че същата е родена в Република България на 22.10.1972г.

Не се спори по делото, че Й. У., [ЛНЧ], [ЕГН], е с постоянен и настоящ адрес: [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица].

С Решение с рег. № 1008788/25.07.2023г. на Директора на Дирекция „Миграция“ към МВР, на основание чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ, на Й. У., гражданка на Р. Турция, родена на [дата]. е предоставено право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България, считано от 25.07.2023г.

С цел проверка дали чужденката Й. У. изпълнява законовите разпоредби на чл.25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ, от страна на служители от група “Миграция“ в ОДМВР – Търговище били извършени справки в АИС на МВР. При проверките било установено, че Й. У. в едногодишен срок след разрешеното ѝ постоянно пребиваване, а именно: за периода от 25.07.2023 г. до 25.07.2024 г. има краткосрочни влизания и пребивавалия на територията на страната за общо установен срок от 19 дни, като част от престоя ѝ е бил за формални процедури по приключване на процедура във връзка с предоставеното ѝ право на пребиваване: заплащане на такса, вписване в регистъра на населението, генериране на ЕГН и издаване на български личен документ „разрешение за пребиваване“. През останалия изследван период след разрешението за постоянно пребиваване на чужденката, а именно за периода от 25.07.2024 г. до 26.02.2025 г. Улвийе има установени краткосрочни влизания и пребивавания на територията на Република България за общо установен срок от 21 дни.

Извършени били две фактически проверки на заявения от чужденката постоянен и настоящ адрес на пребиваване в [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица].

На 26.02.2025г. било издадено Уведомление с УРИ №363000-7771/26.02.2025г. по чл.26, ал.1 от АПК до Й. У., с което същата се уведомява, че срещу нея започва административно производство по налагане на принудителна административна мярка на основание чл.39а, ал.1, т.1 и чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ.

От представените по делото с преписката Докладна записка УРИ №363р-6389/04.03.2025г. и Протокол за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК от 04.03.2025г. е видно че на 04.03.2025г. Уведомление с УРИ №363000-7771/26.02.2025г. е залепено на вратата на къщата, находяща се на адрес в [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица]. Видно от съдържанието, както на горепосоченото уведомление, така и от Протокола за връчено съобщение по реда на чл.18а от АПК, в тях не е вписано, че документите са оставени в канцеларията на органа и могат да се получат в едноседмичен срок. Уведомление с УРИ № 363000-7771/26.02.2025г. с посоченото съдържание е било поставено и на интернет страницата на ОДМВР – Търговище на 05.03.2025 г., като на 12.03.2025г. е било свалено от страницата съгласно представените по делото Протокол рег.№ 363р-6534/05.03.2025г. и Протокол № 363р-7148/12.03.2025г.

В хода на административното производство е проведена беседа и са събрани писмени сведения от констатираното при проверката на място на адреса лице Б. И. М.. Видно от съдържанието на писмените сведения Й. У. е братовчедка на съпруга на М., живее в Истамбул в собствено жилище, посещава къщата в [населено място] около 5-6 пъти в годината. В сведенията си М. сочи също така, че Й. У. има собствена стая в къщата и оставени лични вещи, посещавала е имота и с дъщеря си и със съпругът си, както и че Й. У. имала намерение да си намери имот в селото и да се установи в него да живее.

Във връзка с изпратено до Директора на ТД на НАП Писмо с изх. №363000-7765/26.02.2025г. по преписката е постъпило Писмо № ЕО-05-25-105#1/04.03.2025г. на Директора на офис – Търговище, подписано с КЕП. От съдържанието на посоченото писмо по делото се установява, че за периода от 25.07.2023г. до настоящия момент за лицето Й. У. не са налице данни за осигуряване по КСО, както и по чл.40, ал.5 от ЗЗО.

На 27.03.2025г. от страна на началника на “Миграция“ при ОДМВР – Търговище до Директора на ОДМВР – Търговище са изготвени Докладна записка с УРИ №363р-8734 и Предложение с УРИ № 363р-8735/27.03.2025г. за налагане по отношение на Й. У. на принудителна административна мярка, на основание чл.39а, ал.1, т.1, във връзка с чл.40, ал.1, т.5 от ЗЧРБ.

На 28.03.2025г. Заместник-директор на ОДМВР – Търговище, комисар Й. К., е издал оспорената Заповед № 363з-632/28.03.2025г., с която на Й. У., [ЕГН], [ЛНЧ], гражданин на Република Турция, на основание чл.39а, ал.1, т.1, във връзка с чл.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка – отнемане на правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България.

На 07.04.2025г. е посетен на място адресът в [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица], с цел връчване на горепосочената Заповед на Й. У.. При посещението на място, на адреса е била намерена Й. У. и Заповед №363з-632/28.03.2025г. и е била връчена на 07.04.2025г. срещу подпис.

Жалбата на Й. У. срещу гореописаната Заповед е подадена до Административен съд – Търговище на 22.04.2025г. с вх. №363000-14213/22.04.2025г., чрез органа издал оспорения акт.

От приложената по делото Заповед № 363з-2071/01.09.2023г. на Директора на ОДМВР – Търговище е видно, че Заместник-директор на ОДМВР – Търговище, комисар Й. К., е оправомощено лице да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Глава пета, Раздел I от ЗЧРБ.

От приложената по делото справка от АИС на МВР за пътуванията на Й. У. /стр.37/, по делото се установява, че за периода от постановяване на Решението, с което ѝ е било предоставено постоянно пребиваване в Р. България – 25.07.20223., до 25.07.2024г. лицето е пребивавало на територията на Р. България общо 25 дни, с продължителност на престоите от 1 до 15 дни.

От изисканата по служебен път справка по делото се установява, че има дъщеря и син с гражданство и постоянен адрес в Турция, но и има живи родители – майка Ф. А. О. и баща Ш. И. А., които са с постоянен адрес в Р. България [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище.

От представения по делото писмен предварителен договор от 02.04.2025г. по делото се установява, че Й. У. е предприела действия по закупуване на недвижим имот в [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, който съставлява дворно място.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. И. Б. се установи, че когато пребивава в Р. България Й. У. отсяда в нейната къща, където тя живее с майка си и баща си. В показанията си свидетелката е категорична, че Й. У. има намерение да се върне в Р. България и да заживее в [населено място], като в парцела, който е закупила, ще си постави контейнер за живеене. Свидетелката сочи в показанията си, че на вратата на къщата, където живее не са залепяни съобщения за Й. У..

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна – адресат на принудителната административна мярка, при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване по аргумент на чл.46, ал.2, т.1, във връзка с ал.1 от ЗЧРБ и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.

При разглеждане на жалбата по същество, съдът намира следното:

С оспорената заповед по отношение на Й. У. е наложена принудителна административна мярка по смисъла на чл.39а, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, директорите на областните дирекции на МВР са измежду изрично изброените органи, които са оправомощени да налагат принудителни административни мерки по този закон. В посочената разпоредба е регламентирана също така и възможността така изброените в нея органи да оправомощават с тези си функции и други длъжностни лица. По делото от така представената Заповед № 363з-2071/01.09.2023г. на Директора на ОДМВР – Търговище по несъмнен начин се доказа, че заместник-директорът на ОДМВР –комисар Й. К., е такова оправомощено лице да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Глава пета, Раздел I от ЗЧРБ

Следователно оспорената заповед се явява издадена от материално компетентен орган, при наличието на законова възможност за делигиране на правомощия и при надлежно оправомощаване. Изхождайки от постоянния и настоящ адрес на Й. У., който е на територията на област Търговище оспорената заповед се явява издадена и при наличие на териториална компетентност на органа.

Съгласно чл.18а, ал.9 от АПК „…Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда…“.

В хода на административното производство е налице издадено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК до Й. У. /стр.42/. В съдържанието на същото обаче, както и в съдържанието на Протокола за неговото връчване по реда на чл.18а от АПК/стр.44/, не е вписано, че Уведомление с УРИ №363000-7771/26.02.2025г., както и събраните по делото писмени данни и документи въз основа на които същото е издадено, са оставени в канцеларията на органа и могат да се получат от Й. У. в срок от една седмица. Въпреки дадените на органа указания с Определение № 1188/10.07.2025г. по делото не са ангажирани други доказателства. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Е. И. Б. не се установява на вратата на къщата, където тя живее и където Й. У. отсяда или на което и да е друго място в къщата да е намирано залепено съобщение от ОДМВР – Търговище за Улвийе.

При тези данни съдът намира за недоказано по делото, че Уведомление с УРИ № 363000-7771/26.02.2025г. е било с изискуемото по чл.18а, ал.9 от АПК съдържание, и че същото е било надлежно връчено, при спазване на изискванията на посочената разпоредба. Видно от Протокол с рег. № 363р-7148/12.03.2025г., поставеното на интернет страницата на ОДМВР – Търговище Уведомление, е свалено преди изтичането на последния ден от 7-дневния срок, с което се явяват неспазени и изискванията на чл.18а, ал.10 от АПК. По изложените съображения съдът приема, че в хода на административното производство органът не е изпълнил задълженията си, както по чл.26, ал.1 от АПК, така и по чл.34, ал.3 от АПК, във връзка с чл.9, ал.4 и чл.12, ал.1 от АПК, като в случая не е налице хипотеза на изключване на тези задължения по чл.34, ал.4 от АПК. Съдът приема неспазването на тези законови задължения на органа за съществени, тъй като същите са довели до ограничаване на правото на защита и на участие на Й. У. в административното производство по налагане на принудителната административна мярка, приключило с издаването на оспорената заповед.

Едновременно с изложеното съдът намира, че в хода на административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като семейните и социалните връзки на лицето с Р.България, съгласно чл.44,ал.2 от ЗЧРБ и критериите, въз основа на които се определя центъра на интересите на едно лице, регламентирани от чл.11, пар.1 и пар. 2 от Регламент №987/2009. Съгласно разпоредбата на чл. 11 § 2 от посочения Регламент, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице има намерението му, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, които се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. При установяване на визирания в разпоредбата на чл. 40,ал.1,т.5, т. от ЗЧРБ правопораждащ юридически факт, органът е длъжен да извърши преценка и на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, в светлината на принципите на пропорционалност и ефективност и на основните права на Съюза, и едва в съответствие с тези изводи да прецени да наложи или не мярката. Изброените в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ обстоятелства не следва да се приемат като лимитативно определени. С оглед на посочените по-горе стандарти, приети в съюзния акт, органът е длъжен да обсъди и всеки друг факт, който би имал отношение към налагане на мярката при спазване на принципите за индивидуално взето решение, за пропорционалност и ефективност. Подобна преценка в случая не е направена, което обосновава и материална незаконосъобразност на оспорения акт.

Съгласно чл. 35 от АПК актът се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Видно от доказателствата по делото, органът не е изпълнил това свое задължение, с което е допуснал съществено процесуално нарушение.

По изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, при неспазване на чл.26,ал.1 от АПК, чл.34,ал.3 от АПК, във връзка с чл.9,ал.4 от АПК и чл.12,ал.1 от АПК, чл.35 от АПК, във връзка с чл.7 от АПК, довело до ограничаване на правото на защита и участие на Й. У. в административното производство и при неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл.146,т.3,т.4 от АПК.

На основание гореизложеното, съдът намира Заповед №363з-632/28.03.2025г. на Заместник- директора на ОДМВР-Търговище за незаконосъобразна и следва като такава, същата да бъде отменена.

При така следващият се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че на основание на чл.143, ал.1 от АПК, следва искането на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски да бъде уважено. В случая претендираният като разход размер на адвокатско възнаграждение от 1000 лева не надвишава размера на този по чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, която норма не е задължителна за съда, съгласно СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., но може да служи за ориентир, съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС. Предвид това и след като отчете, че от страна на адвокат Д. П. е осъществено реално процесуално представителство, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че така претендираният размер на адвокатско възнаграждение от 1000 лв. в случая се явява съответен на предоставената адвокатска защита и следва да бъде уважен, като възраженията за прекомерност са неоснователни. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на оспорващия разноски в общ размер на 1010 лева, съставляващи 10 лева платена такса от оспорващата за настоящото дело и 1000 лева платено възнаграждение за един адвокат. Следва разноските да бъдат възложени на юридическото лице, съгласно пар.1, т.6 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, чл. 173, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №363з-632/28.03.2025г. на Заместник- директора на ОДМВР-Търговище – комисар Й. К., с която на Й. У., [ЕГН], [ЛНЧ], с адрес [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица]на основание чл.39а, ал.1, т.1, чл.40, ал.1, т.5 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка – „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“ на чужденеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Търговище да заплати на Й. У., [ЕГН], [ЛНЧ], с адрес [населено място], общ.Омуртаг, обл.Търговище, [улица]разноски по делото в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

Препис от решението да се изпрати на страните.