№ 8754
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110105947
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо
ответника „фирма” ЕООД дължимост на сумата от 499,76 лева – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /населено място/,
ведно със законна лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 82,29 лева за периода от 03.03.2019 г. до
20.08.2021 г., сумата от 25,81 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна
лихва от 01.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 4,45 лева за периода от 31.01.2019г. до 20.08.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 29.09.2021 г. по ч.гр.д. № 51186/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Претендира
присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „фирма” ЕООД подава отговор на
исковата молба. Не оспорва исковите претенции и твърди и представя
доказатекства за заплащане на същите.
Третото лице помагач на страната на ищеца „фирма” ЕООД не оспорва
исковата молба. Заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за
сградата, в която се намира процесният апартамент в съответствие с
действащите за съответния период нормативни разпоредби.
В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца признава, че в хода на делото е постъпило плащане на
претендираните суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
Ответникът не оспорва да е в облигационни отношение с ищеца, а и
същото се установява от приложените към исковата молба писмени
доказателства – договор за наем и заявление за откриване на партида. Съдът
счита, че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния
имот през исковия период е в размер на претендирания, доколкото е
направено признание в хода на процеса чрез извършеното плащане.
Страните не спорят, че исковата претенция е заплатена в пълен размер в
хода на делото. Посоченият факт следва да се отчете на основание чл. 235, ал.
3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното
право. Поради правопогасяващия му ефект предявените искове за главница и
законната лихва следва да се отхвърлят.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. Тъй като ответникът е дал повод за
завеждането на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са останали
незаплатени. В тежест на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство в размер на 50 лева – определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата
и правна сложност на делото и юрисконсултско възнаграждение за
2
процесуално представителство в исковото производство в размер на 100 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма” ЕАД, ЕИК ....... със седалище и
адрес на управление: /населено място/ срещу „фирма” ЕООД, ЕИК ...... гр.
София, ул. „....” № 23А, .... искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на сумата от 499,76 лева – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /населено място/,
ведно със законна лихва от 01.09.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 82,29 лева за периода от 03.03.2019 г. до
20.08.2021 г., сумата от 25,81 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна
лихва от 01.09.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 4,45 лева за периода от 31.01.2019г. до 20.08.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
29.09.2021 г. по ч.гр.д. № 51186/2021 г. по описа на СРС, 166 състав като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА „фирма” ЕООД, ЕИК ...... гр. София, ул. „....” № 23А, .... ДА
ЗАПЛАТИ НА „фирма” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление: /населено място/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00
лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 100,00 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „фирма” ЕАД – „фирма” ЕООД, ЕИК ......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3