РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Варна, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500317 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на М. СТ. П. от с.Стожер, обл.Добрич срещу решение №
260065/13.05.2021 г. по т.д.№ 84/2020 г. на Окръжен съд – Добрич в частта
му, с която е отхвърлен предявения срещу Застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД – София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, резултат от ПТП на 15.07.2019 г., за сумата от 21000 лева -
разлика над присъдения размер от 24000 лева, до сумата от 45000 лева.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за
отмяна и за уважаване на иска в предявения размер.
В подаден писмен отговор пълномощникът на ответното дружество
оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението
в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
1
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове по чл.432 ал.1 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.86 от ЗЗД от
М. СТ. П. от с.Стожер, обл.Добрич срещу Застрахователно дружество „БУЛ
ИНС“ АД - София, ЕИК ********* за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 70000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 2020 лв., настъпили от ПТП на 15.07.2019 г. в
с.Стожер.
Оспорвайки исковете по размер, ответникът твърди съпричиняване на
вредите от пострадалата, която е нарушила правилата на ЗДвП и пресичайки
на означеното място, не е взела мерки за безопасността си и не е съобразила
разстоянието на приближаващото се МПС и скоростта му.
Като доказателство по делото е приложен КП за ПТП
№24001040/15.07.2019 г., установяващ, че на пешеходна пътека на
ул.“Опълченска“ в с.Стожер, управляваният от С.К.И. л.а.№ ТХ 7602 АК е
блъснал ищцата М. СТ. П. и е напуснал произшествието, за което е
образувано ДП №158/15.07.2019г. на РУ МВР Добрич.
Образуваното НОХД №41/2020 г. на ДРС е приключило с влязло в сила
на 09.03.2020 г. споразумение /приравнено по последици на влязла в сила
присъда/, с което С.И. се е признал за виновен в това, че е нарушил правилата
за движение по пътищата –чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на
големия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение в
движението на долния десен крайник за около 3-4 месеца.
Назначената автотехническа експертиза е представила заключение
относно механизма на произшествието: преди да предприеме пресичането,
пешеходката е имала пряка видимост спрямо намиращия се вдясно от нея лек
автомобил, който - в момента на пресичането все още не е бил потеглил.
Ищцата е могла да избегне удара ако след навлизане на около 6 м. в платното
за движение е спряла, за да пропусне автомобила или ако се бе движила с по-
бърз ход.
2
Назначената СМЕ установява, че на 15.07.2019 г. ищцата е приета по
спешност в отделение за ортопедия и травматология с установено
множествено счупване на горния край на дясна тибия. На 16.07.2019 г. е
извършено открито наместване и вътрешна фиксация с L – плака на горния
край на тибията и е назначена следоперативна антибиотична терапия с
последвала имобилизация за 40-65 дни и рехабилитация. Експертизата
установява, че възстановителният период обичайно е около шест месеца, като
първите десет дни след операцията има значителна болезненост, а след
спадането на травматичния оток болезнеността постепенно намалява.
Възможни са остатъчни болки и ограничени движения, резултат от
настъпване на посттравматична артроза. За периода на възстановяване на
движенията в крайника се използват помощни средства за придвижване,
което затруднено.
Показанията на свид.Св.И. - водач на лекия автомобил установяват, че
след спиране на знак „Стоп“ и завой надясно, видял преминаването на ищцата
по пешеходната пътека. Ударът бил много лек, но тя се подпряла на капака на
автомобила и паднала на земята. След като извикали лекар и сестра, си
тръгнали. Пострадалата повтаряла, че тя е виновна за случилото се, а
свидетелят твърди, че с автомобила си не е бил стъпил на пешеходната
пътека.
Свидетелката Г.И. - племенница на ищцата, която била извикана при
инцидента установява 12-дневен престой в болнично заведение. След
операцията и в дома й след изписването, ищцата изпитвала силни болки. Била
уплашена, притеснена, не можела да спи, приемала аналгетици и
успокоителни. Около месец била обездвижена, на легло и не могла да
проходи с патерици. По два пъти на ден й правели рехабилитация,
свидетелката я обслужвала, понастоящем също трудно се справяла сама. До
отстраняването на гипса била с катетър и се притеснявала, че друг човек
трябва да я обслужва, не искала да вижда никого. Рядко излизала в двора си,
болките продължавали. Не можела вече да се грижи за възрастните си
родители, което правела преди катастрофата. Все още изпитвала страх да
пресича пешеходни пътеки и избягвала излизанията навън. Според
свидетелката чувството за непълноценност и депресията след случилото се
няма да отшумят във времето.
3
Описаните доказателства установяват релевантните факти:
противоправно деяние от водача на МПС, настъпили вреди в резултат от
деянието и валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество, поради което са
налице предпоставките на чл.432 ал.1 от КЗ за уважаване на иска.
Настоящата инстанция приема, че не е доказано твърдението на
ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата. От съдържащото се в автотехническата експертиза
предположение, че ищцата е могла да види намиращия се вдясно от нея лек
автомобил, не следва извод, че с поведението си тя е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат. Заключението установява, че в
началото на пресичането на пешеходката лекият автомобил е бил в покой,
поради което тя е започнала спокойно пресичането на обозначеното за това
място – на пешеходна пътека. Разсъжденията на експертизата, че
произшествието е могло да бъде предотвратено ако пешеходката беше спряла
на пешеходната пътека, за да пропусне автомобила или ако беше преминала
по-бързо по платното са хипотетични и не мотивират настоящата инстанция
да направи извод за наличието на съпричиняване. Ищцата е пресичала
пътното платно на обозначеното за това място, като в началото му
автомобилът е бил спрян, поради което съдът приема, че поведението й не е
допринесло за настъпването на вредоносния резултат.
Доказателствата за претърпените от ищцата вреди обосновават извод,
че размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 30000
лв. При определяне на справедливия размер съдът съобразява както вида на
фрактурата и необходимостта от оперативна интервенция, така и периода на
възстановяване - около шест месеца. С оглед възрастта на ищцата – около 63
години, нараняване от подобен вид предизвиква коренна промяна в начина на
живот, а обездвижването води до затруднено възстановяване на нормалните й
житейски функции. Доказано е, че в резултат от увреждането и нуждата да
бъде обгрижвана от друг човек, ищцата е изпаднала в депресия, продължава
да се страхува при пресичане на пешеходна пътека, което й пречи да живее
нормално. Следователно, определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 30000 лева е съобразен с всички
доказателства по делото, с икономическите условия в страната и с практиката
4
на съдилищата. Предвид изложените по-горе мотиви за липса на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, решението – в
отхвърлителната му част, за разликата над присъдения размер от 24000 лева,
до 30000 лева следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с
което искът бъде уважен за сумата от още 6000 лева. За разликата до размера
от 45000 лева, решението – отхвърлителната му част, следва да бъде
потвърдено.
При този изход от спора, съобразно с уважената част от въззивната
жалба, по реда на чл.38 от ЗА, в полза на адв.Н.Н. Д. следва да бъде
присъдена определената по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. сума от
общо 397.71 лева с включен ДДС /331.43 лв. – адвокатски хонорар и 66.28 лв.
– ДДС/.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260065/13.05.2021 г. по т.д.№ 84/2020 г. на
Окръжен съд – Добрич В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения
срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД – София иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, резултат от ПТП
на 15.07.2019 г., за разликата над присъдения размер от 24000 лева, до сумата
от 30000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление -
гр.София 1407, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
М. СТ. П., ЕГН ********** от с.Стожер, обл.Добрич, ул.“Стара планина“
№10 ОЩЕ 6000 /шест хиляди/ лева, неимуществени вреди в резултат от ПТП
на 15.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260065/13.05.2021 г. по т.д.№ 84/2020 г.
на Окръжен съд – Добрич в отхвърлителната му част – за разликата над 30000
лева, до 45000 лева.
В необжалваните му части, решението е влязло в сила.
5
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление -
гр.София 1407, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
адв.Н.Н. Д. от гр.София, ул.“Христо Белчев“ №2, 4 полуетаж, офис 4, сумата
от общо 397.71 лева с включен ДДС /331.43 лв. – адвокатски хонорар и 66.28
лв. – ДДС/, на основание чл.38 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6