Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора,
14.05.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Минка Петкова
и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА кас.адм.дело № 93
по описа за 2021 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
с правно основание чл.285, ал.1 , изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна
жалба, подадени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/
гр.София чрез пълномощника юрисконсулт С., срещу Решение № 538 от 12.01.2021г., постановено
по адм. дело № 364/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в
частта, с която на ответника И.И.К. е присъдено обезщетение в размер на 1000лв
за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразна административна дейност
на администрацията на Затвора-Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон
- касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда
за недостатъчна жилищна площ като основание да се приеме наличие на
неблагоприятни условия при пребиваването на ответника в ЗООТ Стара Загора и да
му се присъди обезщетение за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Излага аргументи, че
площта е близка до изискуемия законов минимум и че К. не е пребивавал през
цялото денонощие и през целия период на изтърпяване на наказанието в тези
условия предвид постановения „лек“ и „общ“ режим, качеството му на
работещ, ползван отпуск и конвоиране до
други места за лишаване от свобода.
Възразява и по отношение размера на присъденото обезщетение като
определен при неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, понеже не е доказано
установените вреди да са засегнали дълбоко неимуществената сфера на лицето и да
са довели до трайни болки и душевни терзания, обективирани по съответния ред.
Моли за отмяна на решението в осъдителната му част, алтернативно за намаляване
размера на присъденото обезщетение.
Ответникът И.И.К.
в подаден писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за
основателност на касационната жалба. Предлага решението в обжалваната част да
бъде отменено и искът на И.И.К. да бъде отхвърлен изцяло.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба
на ГДИН гр.София е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за
която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно изложеното
в исковата молба незаконосъобразната административна дейност, на която И.И.К. основава
исковата претенция, се изразява в неосигуряване
на задържаното лице на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия
- недостиг на жилищна площ, ограничен достъп до тоалетна и баня, лоши условия за
хигиена и движение, лошо отопление, липса на пожарогасители и разработен план за
евакуация при пожар лишаване от медицински грижи и профилактични прегледи,
еднообразна храна, липса на столова и културни мероприятия. Ищецът твърди, че в
резултат на тези нечовешки условия претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания,
неудобства и унижения, нарушаващи основните му права и увреждащи физическото и психическото му здраве.
Затова претендира обезщетение в размер на 100 000лв.
С обжалваното решение
ГДИН гр.София е осъдена да му заплати сумата от 1000 лв., представляваща парично обезщетение за причинени му неимуществени
вреди от незаконосъобразна административна дейност на администрацията на Затвора
гр. Стара Загора, изразяваща се в неосигуряване на подходящи санитарно-битови условия в ЗООТ „Стара Загора” при затвора гр. Стара Загора за периода от 02.06.2016 година до
30.11.2016 година, за периода от 26.01.2017 година до 13.12.2017 година и за периода
от 12.06.2019 година до 16.06.2020 година. До претендирания размер от 100 000 лева
искът е отхвърлен, както и за периода от 30.11.2016 година до 25.01.2017 година.
За да постанови
този резултат, първоинстанционният съд приема за доказани твърденията, че ищецът
е претърпял вреди вследствие на недостатъчна жилищна площ, тъй като по време на
престоя му в ЗООТ Стара Загора е настанен в помещение, за което не
са неспазени минималните изисквания на ЗИНЗС за осигуряване на 4 кв.м. разполагаема
жилищна площ от всеки затворник. Изтъква, че реалната жилищна площ на това помещението
не дава възможност на лицето свободно да се движи в него, нещо повече, то е изключително
ограничено. Отчита, че данни за изключително
минималната разполагаема се жилищна площ в спалните помещения се извличат не само
от писмените данни, предоставени от ответника, а и от свидетелските показанията
за наличие на мебелировка. Позовава се на
практиката на ЕСПЧ и становището на Комисията за предотвратяване на
изтезанията, според която, ако
затворниците /арестантите/ имат на разположение по-малко от три квадратни метра
жилищна площ, пренаселеността се определя като толкова тежка, че сама по себе
си следва да се определя като водеща до нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори
и без да се отчитат и независимо от другите фактори /решение на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото Нешков и др. против България/. По тези съображения
признава наличие на твърдяния неблагоприятен аспект на затворническа среда по време
на престоя на К. *** и то през целия му период на настаняване там. Интензитетът
на същия възприема за особено висок с оглед приетото в цитираното решение на съда
в Страсбург, вкл. и че неговото наличие неминуемо води до настъпване на емоционални
страдания и чувство на унизеност. Доколкото останалите оплаквания са преценени като неоснователни
съдът обосновава, че установените условия на изтърпяване на наказанието се характеризират
със свободно движение през деня, без продължителен престой на закрито, с периоди
на домашен престой, с възможност за притежаване на книги, за приготвяне на храна, хранене извън общежитието на обяд през работните
дни, къпане след работа, поради което не са могли да поставят естествените човешки
нужди в невъзможност за спокойно удовлетворяване, нито да засегнат инстинкти, които
водят до чувствата на неудобство и унижение. В резултат на това е констатирано
наличие на всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността
на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС за претърпени
от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразна административна дейност
на специализираните органи по изпълнение на наказанията. При определяне размера
на обезщетението са коментирани характера
и интензитета на породените страдания и негативни преживявания от пребиваване при
горепосочените неблагоприятни условия в ЗООТ Стара Загора, продължителността им
като при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е присъдена сумата
1000лв, а в останалата част искът е отхвърлен
Обжалваното решение
е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от И.И.К.
иск е квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т.е.
на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Въз основа на събраните
доказателства и установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът
на съда, че са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност
на предявения от И.К. иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни
условия при изпълнение на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Стара Загора за периода от 02.06.2016 година
до 30.11.2016 година, за периода от 26.01.2017 година до 13.12.2017 година и за
периода от 12.06.2019 година до 16.06.2020 година. В мотивите на съдебното решение
са изложени подробни съображения кои релевантни за спора факти са приети за установени
и че е доказан само аспектът „жилищна площ“ от битовите и санитарно-хигиенните условия,
при които задържаното лице е било поставено за времето на пребиваването му в ЗООТ
Стара Загора релевира нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и нарушаване на забраната по чл.3
от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Настоящият
съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на
основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към мотивите на това решение.
Правилно е констатацията на съда в контекста на
компенсаторните средства за защита, че условията не отговарят на изискванията на
чл. 3 от ЕКПЧ за минимална жилищна площ и че е налице нарушение на чл.3, ал.1 във
вр. с ал.2 от ЗИНЗС, което дава основание да се направи предположение, че същите
са причинили неимуществени вреди на задържаното лице /Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015г. по делото "Нешков и други срещу България", съгласно което
средствата за защита трябва по-скоро да отразяват съществуването на тази презумпция,
а не присъждането на компенсация да зависи от умението на жалбоподателя да докаже
чрез доказателства наличието на неимуществени вреди под формата на емоционална травма/.
А и съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на
отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаните под стража лица
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното. В случая от страна на ГД „Изпълнение на наказанията” презумпцията
по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не е оборена по отношение осигурената на ищеца жилищна
площ. Фактът, че тази площ е близка до
законоустановения минимум, не променя извода за пренаселеност, доколкото
включва мебелировката, а съгласно § 167 от Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото
"Нешков и други срещу България" размерът на килията трябва да дава
възможност на всяко от задържаните лица да се движи свободно между мебелите. В
случая доказателства за обратното не са ангажирани от касатора, чиято е
доказателствената тежест.
При тази фактическа
установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание, е законосъобразен.
Условията, при които ищецът е изтърпявал наложената му наказание „лишаване от
свобода”, неминуемо са му причинили негативни
преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически
страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН
в нарушение изискванията на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат
извън прага на строгост по чл.3 от ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени
с парично обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Отчитайки обстоятелствата,
съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода,
през който ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство; предвид
характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, първоинстанционният
съд обосновано и правилно е определил обезщетението за претърпени неимуществени
вреди като такова в размер на 1000лв. Отчетени са обстоятелствата, че К. не е пребивавал
през цялото денонощие и през целия период на изтърпяване на наказанието в тези условия
предвид постановения „лек“ и „общ“ режим, качеството му на работещ, ползваният домашен отпуск от 65 денонощия и конвоиране
до други места за лишаване от свобода за общо 116 дни, като за оставащите извън
тези дни 23 месеца са взети предвид практиката на ЕКПЧ и размерът на определените
от Съда и от ВАС обезщетения по сходни случаи по български дела. В този смисъл неоснователни
са оплакванията на касатора за необосновано завишаване на размера на присъденото
обезщетение за престоя в ЗООТ Стара Загора с оглед несъобразяване на
действително прекараното време при неблагоприятни условия.
С оглед на изложените
съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна. Не е налице твърдяното
отменително основание, поради което решението в обжалваната част като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 538 от 12.01.2021г., постановено по адм. дело № 364/ 2020г. по описа на Административен
съд – Стара Загора в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.