Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                05.10.2020 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІI-ри Въззивен  граждански  състав

На      15    септември    2020   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар  Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №322  по описа на 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв.К.А.-***, назначена за особен представител по чл.47 ал.6 ГПК на Г.К.Я.  против Решение №106/07.02.2020 г. постановено по гр.д. №2553/2019 г. по описа на ЯРС в частта, в която е прието за установено, че Г.К.Я., ЕГН-********** ***, дължи на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД гр. София, с ЕИК-*********, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1107/2019  г. по описа на ЯРС, а именно: 8479,32  лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит №1057754, договорна лихва- 39,53 лв. за периода 09.01.2013 – 10.09.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

В жалбата се сочи, че съдебния акт в обжалваната му част е неправилен, поради нарушения на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се, че  липсва надлежно упълномощаване на юрисконсулта за завеждане на искова молба и делото следва да бъде прекратено. Сочи се също, че ищеца не е титуляр на вземанията и не е активно материалноправно легитимиран да иска плащането им от ответника. Твърди се, че съдът неправилно е приел за неоснователно възражението за погасителна давност относно иска за главница и лихви. Твърди се, че размерът на претендираната главница не е доказан. Направено е позоваване на разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК.

По жалбата е постъпил отговор от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД гр. София. Изразява се становище, че решението на ЯРС, в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Оспорена е липсата на представителна власт. Сочи се също, че оспорените клаузи от договора за кредит са действителни и процесното вземане е валидно прехвърлено на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"ЕАД с Договор за цесия от 10.09.2014г., съответно не може да се приеме, че Дружеството не е материалноправно легитимирано. Сочи се, че цесията касаеща вземането е породила действието си. Относно възражението за давност, се твърди, че са били представени всички съображения и необходими документи, доказващи липсата на изтекъл предвиден в закона погасителен срок. Счита се за неоснователно позоваването на ЗПК, с твърдения, че цитираните в жалбата разпоредби са били приети след сключване на процесния договор. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част.

В о.с.з. въззивникът, чрез назначения му представител по чл.47 ал.6 ГПK поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, не изпраща представител в о.с.з.

За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:

По подадено от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"ЕАД гр.София заявление, ЯРС е образувал ч.гр.д.№1107/2019г., по което е издал Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, разпореждайки на длъжника Г.К.Я.  да заплати на кредитора, както следва: сумата от 9334,20 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № 1057754 сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненес"ЕАД и Я., сумата от 39,53 лв. – договорна лихва-39,53 лв. за периода 09.01.2013г. – 10.09.2014 г., сумата от 549,07 лв.- лихва за забава за периода от 21.01.2015 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 184 лв. – ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение- разноски по заповедното производство.

Тъй като,  длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, в едномесечния срок от уведомяването си за това, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.

Пред ЯРС е бил представен Договор за отпускане на потребителски паричен заем №1057754 сключен на 09.01.1013 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг “АД, в качеството му на кредитор и Г.К.Я. , в качеството му на кредитополучател, по силата на който кредиторът е отпуснал на ответника кредит в размер на сумата от 10000 лв. чистата стойност на кредита, при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 16.49 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 19,64 %.. В договора е била включена застраховка с премия в размер на 300 лв. и такса за усвояване в размер на  554,88 лв. Видно от договора, общата сума на плащанията възлиза на 14899,20 лв., като същата следвало да бъде издължена на 48 месечни вноски, всяка от които в размер на 310,40 лв., като първата вноска било дължима на 28.01.2013 г.

 Пред първата инстанция са били представени от ищеца: ОУ за предоставяне на потребителски паричен кредит и/или допълнителен паричен кредит от„ Уникредит Кънсюмър Файненсинг “АД, декларация за приемане на застраховането и ОУ по програми „Кредитна протекция плюс“ или „66 плюс“, погасителен план към договора за потребителски кредит № 1057754 от 09.01.2013 г., декларация за съгласие за обработка на лични данни и друга информация, сертификат за застраховка „Кредитна Протекция Плюс“ № 1057754 от 09.01.2013 г.. Видно от искане за рефинансиране на съществуващ дълг по кредит №920235 към от 09.01.2013 г. от Г.К.Я., съгласие за директен дебит от 09.01.2013 г. , с част от отпуснатия кредит е бил погасен стар дълг на ответника от 3723,93лв. От представено извлечение №8292/24.06.2019 г. по договор № 1057754 към 25.06.2019 г., че общото задължение по погасителен план е било в размер на 14 899.20, общо внесени суми от клиента 4047.60, общо внесени суми по лихви и просрочие 0.20 и недължими редовни лихви 1517.60.  Представено е и платежно нареждане от 10.01.2013 г. от което е видно, че по посочения паричен заем на ответника Г.К.Я. от праводателя на ищеца е била приведена сумата от 6274,48 лв. Представени са  и пълномощни с които З.Н.Д. в качеството й на прокурист е упълномощена да представлява ищцовото дружество и потвърждение за извършената цесия.

Не е спорно, че на 10.09.2014 г . между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг “АД като цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като цесионер, е бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземанията с който вземанията на Г.К.Я., произтичащо от Договор за отпускане на потребителски паричен заем №1057754 сключен на 09.01.1013 г. е било цедирано на дружеството ищец /в Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия, фигурира името на ответника/.

По делото е представено изрично пълномощно от 10.09.2014г., по силата на което цедентът е упълномощил цесионера с правата по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, като го е овластил от негово име да уведоми длъжниците за извършената цесия. Ищецът е изпратил на ответника уведомително писмо, в което е посочил, че е кредитор на задълженията му по процесния договор за паричен заем в резултат на извършена цесия, като го е поканил да заплати дължимите суми доброволно. Уведомлението е било изпратено на посочения от ответника адрес за кореспонденция в договора за потребителски кредит. Видно от известието за доставяне, същото се е било върнато на 14.10.2014г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по същество се преценява,  като неоснователна по следните съображения:

В случая няма спор и е установено, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“АД, в качеството му на кредитор и Г.К.Я., в качеството му на кредитополучател е бил сключен Договор за отпускане на потребителски паричен заем №1057754 сключен на 09.01.1013 г. за сумата 10000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 16.49 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 19,64 %.. Съгласно условията на договора, общата сума на плащанията възлиза на 14899,20 лв., като същата следвало да бъде издължена на 48 месечни вноски, всяка от които в размер на 310,40 лв., като първата вноска било дължима на 28.01.2013 г. Договорът е подписан от двете страни, като е изрично посочена и датата на сключването му.

Ищецът не спори, а видно и от извлечение №8292/24.06.2019 г. по договор № 1057754 към 25.06.2019 г., се установява, че Я. е извършвал плащания по договора в общ размер на 4047,80 лв., след което размерът на дълга, с оглед посочената в извлечението недължимост на редовни лихви в размер на 1517,60лв. е останал в размер на 9373,73лв., в т.ч.: невърната главница 8479,32лв., договорна лихва-39,53 лв. за периода 09.01.2013 – 10.09.2014 г. /по отношение на тези суми за главница и лихва, установителния иск е бил уважен/; 300 лв.-такси/комисионни,  554,88 лв.-застрахователна премия /по отношение на последните две суми в общ размер на 854,88лв., производството поделото е било прекратено и съд. решение на ЯРС в тази му част е влязло в сила/. 

Въпреки дадената от съда възможност, по делото не се представиха доказателства, че процесните суми не се дължат, респ. че са били заплатени от въззивника, или такива които да установят, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, които не могат да му бъдат вменени във вина. Ето защо, ЯОС счита, че предявения установителен иск, правилно е бил уважен от първоинстанционния съд и решението, следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Не е налице грешка в пресмятането на дължимите от ответника суми

Неоснователно е възражението направено в жалбата,че ищецът няма качеството на кредитор, тъй като е налице липса на уведомяване на длъжника за извършената цесия. Вземанията по процесния договор са цедирани от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг “АД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с приложение № 1 към приемо-предавателен протокол от по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.09.2014 г., както в приложението фигурира намера на процесния договор, посочено е името на кредитополучателкя Я. и размера на дължимите от него суми. В договора за цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от договора. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /виж решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Представено е и известие за доставяне, което обаче няма данни да е достигнало до длъжника.  При това положение изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. ,Решение №109/13.07.2016 по дело №1050/2015 на ВКС, ТК, I т.о./. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с връчването на особения му представител – адв. К. А., на исковата молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземания, ответникът Я. е надлежно уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия на вземанията по договор за потребителски кредит.

Както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд договорът за цесия е валиден, а възраженията на ответника за неговата нищожност са неоснователни. ЯОС напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока и препраща към тях.

Настоящия съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че не е налице и неравноправност на договора по смисъла на ЗЗП. Клаузите в процесния договор са съставени по ясен и недвусмислен начин. В характеристики и условия на потребителския паричен кредит  от договора е посочен общият размер на кредита -10 854,88 лв. и условията за усвояването му. Записани са и условията за издължаването, като е посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на плащанията, падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на дължимата сума и годишен процент на разходите. Налице е „погасителен план към договора за потребителски кредит № 1057754 от 09.01.2013 г.“, като в съдържанието на договора е поместена цялата изисквана информация от чл.11, ал.1 от ЗПК. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК – за посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо /тази информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не са налице в случая/. Относно приложението на ЗЗП, спазени са изискванията за добросъвестност и не се откриват значителни наравновесия между правата и задълженията на търговеца - ищеца и потребителя - ответника в клаузите на  процесния договор, като възражението на особения представител на ответника в  тази насока се явяват неоснователни.

Относно твърдението в жалбата, че вземанията са погасени по давност. Същите са неоснователни. ЯОС споделя становището на първоинстанционния съд, че по отношение на вземането за главница по договор за кредит приложение намира институтът на общата 5-годишна погасителна давност. Уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а е налице само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части. Задължението по договора за кредит е единно, като единствено изпълнението му е разсрочено по предварително определен от страните погасителен план. Погасяването на вземането на равни месечни вноски не превръща плащането в периодично, а те представляват частични плащания по отношение на едно задължение. Крайния срок на договора е настъпил на 28.12.2016 г., т.е. към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 21.03.2019 г. не е изтекъл пет годишния давностен срок. Що се касае до задължението за възнаградителната лихва -същото става изискуемо по см. на чл. 430, ал. 1 ТЗ с изтичане на срока по кредита, когато кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да тече давността по чл. 114 ЗЗД, като приложима е кратката тригодишна погасителна давност за задълженията за лихви в чл. 111 ЗЗД, б. „в”. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 21.03.2019 г. и към този момент  правото на иск не е било погасено по давност, тъй като  тригодишният период от падежа на задължението, течащ от 28.12.2016 г., не е  изтекъл.

Предвид изложеното, решението на ЯРС в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ал.1 ГПК.

На ответника Г.К.Я. /въззивник в настоящото производство/, с Определение №2510/29.10.2019г. на ЯРС, е бил назначен за особен представител по чл.47 ГПК адв. К.А. ***. Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е била изготвена от особения представител на ответника, и последния е представляван и пред настоящата инстанция, на особения представител следва да бъде определено възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 590,75лв. /съгл. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ/. Съгласно чл.47 ал.6 ГПК разноските за особен представител на ответника се поемат от ищеца. Ето защо съдът счита, че „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД гр. София, следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ЯОС сумата 590,75лв, от която да бъде изплатено определеното възнаграждение на особения представител на въззивника /тъй като в дадения срок за доброволно плащане на сумата, с определение от 09.06.2020г., сумата не е била внесена/.

При този изход на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД гр. София сумата от 590,75лв. - представляваща разноски за възнаграждение пред въззивната инстанция, за назначения му особен представител, както и сумата 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП и чл.25,ал.1 отНЗПП.

При този изход на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ЯОС, дължимата ДТ за въззивната жалба в размер на 170,38лв. /която не е била събрана при подаване на жалбата на осн. чл.83 ал.1 т.5 ГПК, тъй като жалбата е била депозирана от назначения на въззивницата особен представител/, както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист .

Предвид изложеното, ЯОС

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №106/07.02.2020 г. постановено по гр.д. №2553/2019 г. по описа на ЯРС, в частта  му, в която е прието за установено, че Г.К.Я., ЕГН-********** ***, дължи на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД гр. София, с ЕИК-*********, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1107/2019  г. по описа на ЯРС, а именно: 8479,32  лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит №1057754, договорна лихва- 39,53 лв. за периода 09.01.2013 – 10.09.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД гр. София, с ЕИК-*********, на осн. чл.47 ал.6 ГПК да заплати по сметката на ЯОС сумата 590,75лв.- възнаграждение определено на особения представител на ответника, пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Г.К.Я., ЕГН-********** *** да заплати „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД гр. София, с ЕИК-********* сумата 590,75лв - представляваща разноски за възнаграждение пред въззивната инстанция, за назначения му особен представител, както и сумата 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г.К.Я., ЕГН-********** *** да заплати по сметката на ЯОС, както следва: ДТ за въззивната жалба в размер на 170,38лв., както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.