Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./……………………. година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Димитричка Г.
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело
№ 1466 по
описа за 2019 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба депозирана от на МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО срещу Решение № 1638/18.04.2018 г., постановено по
гр.д. № 15928/2017 г. на ВРС, в частта, с което е:
признато
за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, че Н.Н.Н., ЕГН **********, и Р.Н.Н.,
ЕГН **********, СА СОБСТВЕНИЦИ при равни квоти на следния недвижим имот:
Поземлен имот, находящ се в град ***, община ****
с идентификатор № 10135.3506.881 по КК и
КР, одобрени със Заповед РД - 18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с последно
изменение със Заповед КД -1403-988/19.04.2011г. на Началника на СГКК целият с
площ от 842 кв.м., а по предходни документи с площ от 950 кв.м., с трайно
предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10 м./, стар идентификатор № 10135.3521.1; № по предходен план:
5060881; при съседи по скица: 10135.3506.1687; 10135.3506.713; 10135.3506.1127;
10135.3506.1126; 10135.3506.1670; 10135.3506.880; 10135.3506.1182; 10135.3506.1686
по давност чрез самостоятелно владение, упражнявано в периода от 2005г. до предявяване на иска в съда –
20.10.2017 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. И са
Осъдени Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, да заплатят СОЛИДАРНО на Н.Н.Н., ЕГН **********,
и Р.Н.Н., ЕГН **********, сумата в размер на 2397лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на решението като постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се,
че Държавата не е претендирала да е собственик на посочения имот, поради което
съдът е достигнал до погрешни изводи. Не са налице доказателства за издаване на
Акт за държавна или общинска собственост за имота, няма доказателства за
отчуждаване на имота поради което се установява безспорно, че той не е
одържавяван, отнеман или отчуждаван като е запазил статута си на имот частна
собственост. Държавата е собственик на друг имот различен от процесния. Моли се
да се обезсили, евентуално отмени решението като неправилно и недопустимо по
отношение на Държавата.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от Ж.Г., С.Г.
и М.Г. чрез адв.****, в който изразяват становище, че жалбата е частично основателна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от Н.Н.Н. и Р.Н.Н. чрез адв.Д.Б., в който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно. Моли за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от необжалвалия
другар М.Г..
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество,
съдът установява следното :
Производството
е образувано по искова молба предявена от Н.Н.Н., ЕГН **********, и Р.Н.Н., ЕГН
**********, срещу С.В.Г., ЕГН ********** М.Г.Г.,
ЕГН **********, Ж.Г.Г., ЕГН **********, М.С.Г., ЕГН **********, Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, Янко Димитров Капитанов, ЕГН **********,
с и ****, ЕГН**********, с искане да се постанови решение, с което да
се признае в отношенията между страните, че ищците са придобили по давностно
владение при равни квоти на Поземлен имот, находящ се в град ***,
община ***, район ***, местност
„Пчелина" с идентификатор № 10135.3506.881 по кадастралната карта и
кадастралните регистри , одобрени със Заповед РД - 18-64/16.05.2008г. на
Изпълнинтелният директор на АГКК, с последно изменение със Заповед КД
-1403-988/19.04.2011г. на Началника на СГКК целият с площ от 842 кв.м.,трайно предназначение
на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване /до
10 м./,стар идентификатор № 10135.3521.1; номер по предходен план : 5060881;
при съседи по скица: 10135.3506.1687 ; 10135.3506.713; 10135.3506.1127;
10135.3506.1126; 10135.3506.1670; 10135.3506.880; 10135.3506.1182;
10135.3506.1686.
С
Определение №1870/13.02.2018г. производството по делото срещу ответниците ****,
ЕГН ********** и *****, ЕГН********** е прекратено като недопустимо.
В
исковата молба, твърдят, че
заедно по равни части, считано от 2005г. и до настоящия момент владеят процесния Поземлен имот,
находящ се в град ****, община ***, район ***,
местност „Пчелина" с идентификатор № 10135.3506.881 целият с площ от 842 кв.м., трайно предназначение на територията -
Урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване /до 10 м./,стар
идентификатор № 10135.3521.1; и тъй като владеят имота повече от 10
години,са придобили собствеността въз основа на давностно владение продължило
повече от 10г. Твърдят,че
ответниците спорват правата им,с което обуславят правния си интерес от
предявения иск
По делото
са постъпили отговори от ответниците в срока по чл.131 от ГПК,в които се оспорва предявения иск.
Постъпил е и отговор от страна на Държавата,в която се изразява становище
за недопустимост и/ или неоснователност на предавения иск.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
разписен лист към проект за дворищна регулация, се установява, че
имот
с №360, находящ се в местност „Теке Карач" /сега м. „Пчелина"/,
представлява лозе, цялото с площ от 1450 кв.м., ведно с построената в него
паянтова постройка, при съседи: Ставри *****, ****
и *****, и е с
предназначение на имота - нива, е записан на наследниците на ***.
От НА №17/1965г., се установява, че ****, ****
С. и ****, всички от гр.***,
са признати за собственици по давностно владение и
наследство на - Лозе, находящо се в землището на гр.****,
местност „ Теке Караач" с площ от 7 /седем/ декара, при общи граници: ****,
път и дере.
С
Решение от 06.05.1972г. по гр.дело №179 по описа на ВРС за 1972г., е допусната
делба на лозе, находящо се в землището на гр.Варна, местност „ Теке Караач"
с площ от 5 /пет/ декара при общи граници: ****, ****,
път и дере.
С
Протокол от 27.05.1972г., съставен по гр.д. №179/1972г. на 7 състав, по описа
на ВРС е видно, че между ***** ****. и ***** е
извършена съдебна делба, при която реално се обособяват три дяла между
страните, като следва:
- ****,
получава ДЯЛ ПЪРВИ, състоящ се от 1950 кв.м. -лозе и кладенец в същото, с
граници: дере /от ляво на скицата/, ****, находящо
се в местност „Теке Караач", пл.№360, във варненското землище;
- *****.,
получава ДЯЛ ВТОРИ, състоящ се от 1540 кв.м. -лозе с паянтова постройка, с
граници: дере /от ляво на скицата/, *****, ****
и *****, находящо се местност „Теке Караач",
пл.№360, във варненското землище;
- ****,
получава ДЯЛ ТРЕТИ, състоящ се от 1710 кв.м. -лозе, находящо се местност „Теке
Карач", пл.№360, във варненското землище, при граници: ***,
*****и *****, като от
приложената скица към гражданско дело № 179/1979г., 7 състав е видно, че
имотите са разделени хоризонтално и така са обособени дяловете на съделителите,
а общата разделена площ между страните е в размер на 5 200 кв.м.
Съгласно
нотариален акт № 43, т.5, д.№ 1847/1978г. *****, в
качеството си на наследници на брат си ****, продават
на ****** 1000 /хиляда/ кв.м. ид. части от лозе с
цялото с площ от 1950 кв.м., находящо се местност „Теке Карач",
сътавляващи част от дял първи.
С
Решение по гр.д.№ 3386/1978г. на ВРС е допусната съдебна делба на недвижим имот
- лозе с площ от 1950 кв.м. между: от една страна Васил и Витлеема Савови и от
друга страна, **** и съпругът й ****, при
граници: ****, **** и *** С.. Квотите са съответно за сем. ****
1000 кв.м., а за *** в общ дял 951 кв.м. /по 475.5 на дял/.
С влязло в
законна сила Решение от 07.03.1979г. по гр.дело №3386 по описа на ВРС за 1978г.
е извършена делба на имоти, като са съставени два дяла, обективирани в протокол
от 07.03.1979г., а именно:
- ДЯЛ
ЕДНО: на Стоянка и Петър Върбеви са отредени 1000 кв.м. от горепосоченият
недвижим имот при граници: на юг - Васил и Витлеема Савови; на запад - Витлеема
С.; на север - Анна Делибалтова.
- ДЯЛ ДВЕ:
на Витлеема и Васил Савови са отредени 950 кв.м. при граници: на север - ****
и ****; на изток -Стефан Ганчев и на запад - ****.,
като от представената скица по гр.д. №3386/1978г. на ВРС е видно, че
недвижимият имот предмет на съдебната делба е разделен по вертикала.
Със
саморъчно завещание №343 от 1982г. на ****.,
починала на 09.12.1991г. ,последната завещава на *****и
***** цялото си движимо и недвижимо имущество,
като ги обявява за единствени наследници на имуществото си.
По делото
се установява, че на 14.07.1992г. е съставен е АДС №1512, по отношение на 1/2
ид.ч. от лозе, цялото с площ от 1450 кв.м. с паянтова постройка, находящо се в
землището на местност «Теке Карач», като съгласно АДС имотът е обективиран в
протокол от 27.05.1972г. и представлява дял втори, който е предоставен на *****..
Установено
е, че третите-неучастващи в делото лице ***, ЕГН *********
и М*****, ЕГН ********** продават, с НА
№51, том VI, дело №1438/1993г., лозе с площ от 1540 кв.м., ведно с паянтова
постройка, находящо се в местност „Оброчнии бряст", при граници: на север
- *****; на запад - дере; на юг -*****,
като на практика това е дял втори от делбата, извършена по гр.дело №179/1972г.
на ВРС, получен от *****., състоящ се от 1540 кв.м. -лозе с паянтова
постройка, с граници: дере /от ляво на скицата/, *****, ****
и ****, находящо се местност „Теке Караач",
пл.№360, във варненското землище.
Съдът
приема, че АДС №1512 и сделката обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба №51, том VI, дело №1438/1993г., касаят един и същ имот, а
именно лозе с площ от 1540 кв.м., ведно с паянтова постройка, находящо се в
местност „Оброчнии бряст", при граници: на север - ****;
на запад - дере; на юг -****, като на практика това е дял втори от
делбата, извършена по гр.дело №179/1972г. на ВРС.
Съдът
приема за установено, че претендирания от ищците имот представлява част от дял
първи от делбата, извършена по гр.дело №179/1972г. на ВРС, предоставен на ****,
състоящ се от 1950 кв.м. -лозе и кладенец в същото, с граници: дере /от ляво на
скицата/, ****, **** и ****,
находящо се в местност „Теке Караач", пл.№360, във варненското землище,
като след смъртта му имотът е бил предмет на съдебна делба по гр.дело№3386 по
описа на ВРС за 1978г. и на ***. и ****
са отредени 950 кв.м. при граници: на север - **** и ****;
на изток -**** и на запад - ****
Т.е. дял втори от делбата от 1972г. -
собственост на ****. е обособен по вертикала и впоследствие е бил предмет на
разпоредителна сделка от ****и **** както и
на издадения АДС №1512, като след постановяване и на втората делба от 1978г. се
установява, че дяловете на страните са приети по следният начин: на запад се
намира делът на ****., на изток се намира делът на ****и
****, а на юг се намира делът на ****и
**** - придобит по наследство от техният брат ****.
Именно този дял от втората делба от 1979г. е предмит на исковата претенция по
настоящото производство.
От
приложено Удостоверение от АГКК-****и справка
по лице от Служба по вписванията при ВРС се установява, че на 03.08.2016г. като
собственик на Поземлен имот с идентификатор 10135.3506.881 с площ от 950 кв.м.,
находящ се в гр.Варна, м-ст.“Теке-карач“, общ.Варна е вписан като собственост
на ****. въз основа на Решение от 07.03.1979г. на ВРС по гр.дело №3386/1978г.
Пред ВРС са разпитани свидетели, за релевантни на правния спор факти ,като
е приета и СТЕ.
СТЕ установява, че ПИ
10135.3506.881 в по-голямата си част съвпада с дял втори от Решение от
07.03.1979г. по гр.д. №3386/1978г. на ВРС. СТЕ приема,
че към момента на втората делба от 1978г. тази част е била собственост на ****..
Установява, че от имот, представляващ втори дял по гр.д. №179/1972г.
по описа на ВРС, не са предадени 590 кв.м. /собственост на *****./,
за обособяване на нов имот с площ от 1950 кв.м., собственост на ****.
Западната част на втори дял по гр.д. №179/1972г. си е останала собственост на ****.,
тъй като съсед от запад на дял втори във втората делба от 1978г. който е
определен за *** е посочена като граница ****.. Западните
части на Първи и Втори дялове по гр.д. №179/1972г. след смъртта на ****
са били собственост на ****.. Тази собственост се идентифицира с имоти пл.№№
737 и 738 по последващия КП на м. „Пчелина" от 1999г., впоследствие
преобразувани в 750, 751 и 752 с обща площ 1547 кв.м по цифров модел.. Тъй като АДС е
съставен през 1992г., т.е. 24 години след КП от 1968г. и само 7 години преди
одобряването на КП от 1999г. приема, че се касае за имоти 750, 751 и 752 по
последния план. Приема, че към датата на съставяне на АДС №1512/14.07.1992г.,
не е съществувал реално дял втори собственост на ****., така както е посочен в
решението по гр.д.№179/1972г. на ВРС, тъй като източната част на този дял е
станала предмет на делбата по гр. дело 3386/1978г. и съгласно нея тази част
остава съсобствена между Витлеема и Васил Савови, а западната част от дял втори
е останала като собственост само на ****.. Приема, че имот с идентификатор 10135.3506.881
почти изцяло е идентичен с дял II от решението по гр. дело 3386/1978г. Заявява,
че имот № 881 не попада в имота описан в АДС №1512/14.07.1992г. тъй като
последният се намира на запад от него и попада върху ПИ 750, 751 и 752 по КП от
1999г. респективно върху ПИ с идентификатори 10135.3506 750, 1181, 1182, 1685,
1686 и 1687 по КККР.
Категорично
се установява от заключението на вещото лице по СТЕ, че по отношение на
процесния имот с идентификатор 10135.3506.881 не е издаван Акт за държавна собственост,
както и че не той е бил предмет на разпоредителната сделка, извършвана от
третите-неучастващи по делото лице – *** и ***, а обект
на тези сделки и друг имот на ****. – нейна
индивидуална собственост.
При така
установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съдът
прави следните правни изводи:
Интерес от предявяване
на установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота
на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от
ответника права.
Всяка страна, независимо от процесуалното си
качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. При установителен иск за собственост и други
вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес.
Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор, като докаже фактите, от които то произтича. Ако ищецът не докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се
прекратява. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на
самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес
от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална
предпоставка за разглеждането му. Наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като
при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат.
Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да
следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че
ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да
се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или
не претендираното от ищеца вещно право.
С оглед
изложеното съдът намира, че искът на Н.Н.Н. и Р.Н.Н., с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК се явява недопустим спрямо Държавата,тъй като не е
налице правен интерес, тъй като за процесния имот не е съставян акт за държавна
собственост и процесния имот е различен от този,който е посочен в акт за
държавна собственост АДС
№1512/14.07.1992г., поради което и производството по
делото по отношение на Държавата като ответник,следва да бъде прератено, а
постановеното решение в тази част следва
да бъде обезсилено, тъй като Държавата не е оспорвала правата на ищеца и
процесният имот,никога не е бил държавен Следва да се посочи,че самите ищци
твърдят, както в исковата молба,така и в
представената пред ВРС писмена защита, че имотът никога не е бил държавен,
поради което те самите сочат на липса на
правен интерес от водене на процеса срещу Държавата.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
1638/18.04.2018 г., постановено по гр.д. № 15928/2017 г. на ВРС, В ЧАСТТА с
което е:
признато за установено по
отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, че Н.Н.Н., ЕГН **********, и Р.Н.Н., ЕГН **********, СА
СОБСТВЕНИЦИ при равни квоти на следния недвижим имот: Поземлен имот, находящ се
в град ***, община ***** с
идентификатор № 10135.3506.881 /едно, нула, едно, три, пет, точка, три ,пет,
нула, шест, точка, осем, осем, едно/ по КК и КР, одобрени със Заповед РД -
18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед КД
-1403-988/19.04.2011г. на Началника на СГКК целият с площ от 842 /осемстотин
четиридесет и два / кв.м., а по предходни документи с площ от 950 кв.м., с
трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор № 10135.3521.1; № по предходен
план: 5060881; при съседи по скица: 10135.3506.1687; 10135.3506.713;
10135.3506.1127; 10135.3506.1126; 10135.3506.1670; 10135.3506.880;
10135.3506.1182; 10135.3506.1686 по давност чрез самостоятелно владение,
упражнявано в периода от 2005г. до предявяване
на иска в съда – 20.10.2017 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. ,както и в частта в която е
Осъдена Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, да заплати СОЛИДАРНО на Н.Н.Н.,
ЕГН **********, и Р.Н.Н., ЕГН **********, сумата в размер на 2397лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№ 15928/2017 г. на ВРС, В ЧАСТТА по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, че Н.Н.Н., ЕГН **********, и Р.Н.Н.,
ЕГН **********, СА СОБСТВЕНИЦИ при равни квоти на следния недвижим имот:
Поземлен имот, находящ се в град Варна, община Варна, район Младост, местност
„Пчелина" с идентификатор № 10135.3506.881 /едно, нула, едно, три, пет,
точка, три ,пет, нула, шест, точка, осем, осем, едно/ по КК и КР, одобрени със
Заповед РД - 18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с последно изменение със Заповед
КД -1403-988/19.04.2011г. на Началника на СГКК целият с площ от 842 /осемстотин
четиридесет и два / кв.м., а по предходни документи с площ от 950 кв.м., с
трайно предназначение на територията - Урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор № 10135.3521.1; № по предходен
план: 5060881; при съседи по скица: 10135.3506.1687; 10135.3506.713;
10135.3506.1127; 10135.3506.1126; 10135.3506.1670; 10135.3506.880;
10135.3506.1182; 10135.3506.1686 по давност чрез самостоятелно владение,
упражнявано в периода от 2005г. до
предявяване на иска в съда – 20.10.2017 г., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните .
Председател: Членове:1. 2.