Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, ШЕСТИ състав,
в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2891 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК.
Предмет на делото е жалбата
на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД, ЕИК********, седалище и адрес на
управление- гр.Варна, ул.“Прилеп“№33, представлявано от управителя В.Д.В.
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/2018 от
21.09.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с който е
установено по основание и размер публично задължение в размер на 16120лв.-
главница, представляваща непогасен остатък от такса за периода 01.01.2016г.-
31.12.2016г. за правото на ползване на водите за замърсяване за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 2311
0013/25.08.2010г., изменено и продължено с решение №950/12.07.2012г., издадено
от Директора на БДЧР, за ползване на воден обект: река Девненска, вливаща се в
река Провадийска за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
експлоатация на обект: „Канализационна система –Девня“, изчислена съгласно
чл.12 ал.1 и ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден
обект и за замърсяване, приета с ПМС №177/24.06.11г., възлизаща в общ размер на
20236.72лв., частично погасена с плащане в размер на 4116.72лв. Жалбоподателят
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби- чл.194 ал.5, т.1, б.“а“ ЗВ. Твърди, че размерът на таксата е
изчислен неправилно, като не е взето предвид изменението на разпоредбата на чл.194
ал.5 ЗВ със ЗИДЗВ, обнародвано ДВ бр.58/31.07.2015г. Твърди, че дължимите такси,
с оглед действащата правна норма, е следвало да бъдат изчислени въз основа на
годишното фактурирано водно количество от оператора, като се приложи формулата
по чл.12 от Тарифата, а не въз основа на отчетените чрез измервателните
устройства. Твърди, че допълнителен аргумент относно неправилното изчисляване
на таксата е и обстоятелството, че от 2013г. дружеството е длъжно да заплаща
част от такса заустване на Басейнова дирекция за Дунавски район-Плевен- за
населените места, които попадат в нейния обхват, т.е. в случая се претендира
заплащане на такса заустване, изчислена на база заустените отпадъчни води от
ПСОВ-Девня, в които влизат и отпадъчните води от гр.Вълчи дол, за които
дружеството е заплатило таксата на БДДР-Плевен съобразно фактурираното
количество вода, доставено към ползвателите в гр.Вълчи дол. Моли оспореният акт
да бъде отменен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата
- Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт В. поддържа становище, че жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от
обжалване, поради което е допустима.
Обжалван е Акт за установяване на публично държавно
вземане № 19/ 21.09.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски
район“, с който е установено по основание и размер публично задължение в размер
на 16120лв.- главница, представляваща непогасен остатък от такса за периода
01.01.2016г.- 31.12.2016г. за правото на ползване на водите за замърсяване за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води, съгласно Разрешително за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
2311 0013/25.08.2010г., изменено и продължено с решение №950/12.07.2012г.,
издадено от Директора на БДЧР, за ползване на воден обект: река Девненска,
вливаща се в река Провадийска за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води за експлоатация на обект: „Канализационна система –Девня“, изчислена
съгласно чл.12 ал.1 и ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №177/24.06.11г., възлизаща в общ
размер на 20236.72лв., частично погасена с плащане в размер на 4116.72лв.
Съгласно Разрешително
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
2311 0013/25.08.2010г., изменено и продължено с решение №950/12.07.2012г.,
издадено от Директора на БДЧР жалбоподателят е ползвател на воден обект: река
Девненска, вливаща се в река Провадийска за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за експлоатация на обект: „Канализационна система –Девня“.
С писмо изх.№ ИП-74-2/31.01.2017г. дружеството
е представило в БДЧР декларация по чл.194б от Закона за водите за изчисляване
размера на дължимата такса заустване за 2016г. по разрешителното. В т.1 на
декларацията е отбелязано, че декларираните количества заустени отпадъчни води
са по фактурираното количество вода доставено на потребителите в населените
места попадащи в обхвата на БДЧР, като дължимата сума е 4116.72лв., /при
декларирано количество заустени отпадъчни води 823 343 куб.м./. Представен
е и доклад относно изпълнение условията в разрешителното за
водовземане/ползване на воден обект за 2016г. съгласно изискванията на чл.48
ал.1 т.12 ЗВ.
Със заповед на директора на БДЧР на
основание чл.194б ал.5 ЗВ и чл.5 ал.6 т.3 от ПДОРСБД, във връзка с установени
несъответствия на параметрите при подадени декларации по чл.194б ал.1 ЗВ от
титуляри на разрешителни за водовземане/ползване на воден обект за 2016г. е
наредено извършването на нарочни проверки за установяване на обстоятелствата и
определяне размера на дължимите такси по утвърден списък, неразделна част от
заповедта, като за всеки обект от извършената нарочна проверка се изготви
отделен констативен протокол. Представен е доклад за извършена проверка,
съгласно който на 28.02.17г. е извършена проверка на обект: ПСОВ Девня по
разрешително №
23110013/25.08.2010г., на обект: канализационна система на гр.Девня- ГПОСВ
„Девня, с титуляр- община Девня; „ВиК-Варна“ООД-оператор и ползвател на
канализационната система, заустени водни количества за 2016г.- 4047 343 куб.м.,
такса за заустване за 2016г. - 20236.72лв., изчислена по РУ. Съставен е констативен
протокол №46в от 28.02.17г. и са направени снимки на дневника, приложени към
КП.
С писмо изх. № 26-00-287/11/18.04.2017
г. управителят на „ВиК-Варна“ ООД е уведомен от директора на БДЧР, че дължимата
такса заустване на отпадъчни води в повърхностни води за 2016г. е
20 236.72лв. за заустени водни обеми- 4047343 куб.м. На дружеството е
връчена и покана за доброволно изпълнение изх.№26-00-287/17/11.09.17г. Съгласно
банково извлечение дружеството е заплатило такса заустване 2016г. ПСОВ Девня -
4116.72лв. на 14.09.17г.
С уведомление изх.№
26-00-287/38/19.02.18г. дружеството на основание чл.57 ал.2 вр. чл.21 ал.2 и 3 АПК е уведомено за започнато производство по издаване на АУПДВ за дължимата
такса за 2016г. по ЗВ в размер на 16120лв. за предоставеното право на ползване
на воден обект: р.Девненска за заустване на отпадъчни води от канализационната
система на гр.Девня.
Съставен е констативен протокол №145в
от 11.04.18г. за извършен контрол за изпълнение на задължението по чл.194,
ал.1, т.3, б.а и чл.195б, ал.2 т.4 ЗВ, за заплащане такси за замърсяване за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води, във връзка със съставяне на
акт за установяване на публични държавни вземания по реда на чл.166 ДОПК, в
който е констатирано, че титуляр на разрешителното от 25.08.2010г., продължено
с решение №950/12.07.12г. е община Девня, а реалният ползвател е „ВиК-Варна“ООД,
който на основание чл.194 ал.5, чл.184а ЗВ дължи такса за предоставеното право
за ползване на воден обект за заустване, която се изчислява годишно въз основа
на стойностите, получени от собствен мониторинг на количеството на заустваните
отпадъчни води по показания на монтирано работещо и отговарящо на нормативните
изисквания разходомерно устройство и на концентрацията на характерни
замърсители в отпадъчните води, за които в разрешителното са определени
индивидуални емисионни ограничения. В изменението на ЗВ от 2015г. в чл.194,
ал.5, т.1 б.“а“ ЗВ е предвидено дължимата такса да се определя въз основа на
годишно фактурираното водно количество от ВиК оператора за потребителите, които
ползват услугата отвеждане на отпадъчни води в куб.м. с корекционни коефициенти,
отчитащи вида на водоприемника, броя на заустване и степента на пречистване, а
в старата редакция разпоредбата предвижда, че дължимата такса се определя по
заустеното водно количество, отчетено по монтирано и отговарящо на изискванията
измервателно устройство. В §62 ал.4 ПЗР на ЗИДЗВ е предвидено, че посочения ред
по чл.194, ал.5, т.1, б.а от ЗВ, определен след изменението през 2015г., се
прилага след привеждане на Тарифата по чл.194 ал.6 ЗВ в съответствие с
изискванията на закона, която тарифа е приведена и влиза в сила от 01.01.17г.,
като за 2016г. този ред по чл.194 ал.5 ЗВ е неприложим, тъй като тарифата не
дава възможност да се определи таксата въз основа на корекционни коефициенти,
както е посочено в ЗВ и таксата следва да се определи по реда на чл.194 ал.5 ЗВ
в редакцията, изм. ДВ бр.61/2010г. Дължимата такса за заустване на отпадъчни
води в повърхностни водни обекти от ПСОВ“Денвя“ е изчислена на база заустени водни
количества по разходомерно устройство в размер на 20 236.72лв. за
4047343куб.м. по формулата, определена в т.12, ал.1 и ал.2 от Глава четвърта
„Изчисляване на таксата за замърсяване“ раздел І“Такса за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води“ от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №177 от
24.06.2011г./изм. ДВ бр.3 от 2012г./ по формулата Т = Е х W, където Т - е
размера на дължимата годишна такса, Е - единичния размер на таксата -
0,005лв./м3 и W - количеството на заустените отпадъчни води, отчетени чрез
измервателно устройство. Предвид частичното плащане на сумата от
4 116.72лв., дължимият размер за доплащане от дружеството е 16120лв.
От Акт за установяване
на публично държавно вземане № 19/21.09.18г. се установява, че директорът на БДЧР,
като е взел предвид установените в хода на проверката обстоятелства, описани в
КП № 145в/11.04.18г. и на основание на основание
чл.195б, ал.1 и ал.2, вр.чл.194, ал.1, т.3, буква „а“ и ал.5, т.1 от ЗВ, чл.166
от ДОПК, чл.1, т.3, б.„а“, чл.5, т.1, чл.6, ал.1 и чл.12, ал.1 и ал.2 от
Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011г. е установил по основание и
размер публично задължение в размер на 16120лв.- главница, представляваща
непогасен остатък от такса за периода 01.01.2016г.- 31.12.2016г. за правото на
ползване на водите за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води, съгласно Разрешително № 2311 0013/25.08.2010г., изменено и продължено с
решение №950/12.07.2012г., издадено от Директора на БДЧР, за ползване на воден
обект: река Девненска, вливаща се в река Провадийска за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води за експлоатация на обект: „Канализационна система
–Девня“, възлизаща в общ размер на 20236.72лв., частично погасена с плащане в
размер на 4116.72лв.
От писмо
вх.№ВП-413/04.03.14г. се установява, че директорът на БДЧР е уведомил
жалбоподателя, във връзка с предоставена информация за заустване на водни
количества за 2013г., че следва да отдели подадените водни количества за
ползвателите от населените места, попадащи в територията на БДДР, като тези
количества и съответната такса следва да декларира в БДДР, а от писмо вх.№
ВП-468/2016г.- че жалбоподателят е уведомен, че информацията, която следва да
представи за определяне на дължимата такса за 2015г. е количеството на
заустените отпадъчни води, отчетено като фактурираното количество вода,
доставено към ползвателите в куб.м. Съгласно представено преводно нареждане от
05.06.17г. дружеството е заплатило на БДДР такса заустване на отпадъчни води за
2016г. Представените са и декларациите по чл.194б ЗВ за периода 01.01.2014г.-
31.12.14г., 01.01.15г.-31.12.15г. и 01.01.16г.-31.12.16г. и преводни нареждания
за плащането на определените такси в декларациите към БДДР-Плевен, както и
справка за фактурираното количество вода, доставено на потребителите в
населените места, попадащи в обхвата на БДДР-Плевен.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда и неоспорена от
страните се установява, че таксата за 2014г., 2015г. и 2016г. заустване,
платена към БДДР-Плевен е изчислена от жалбоподателя по следната формула: Т=ЕхW, където Т е размерът на дължимата годишна такса
в лева, Е- единичният размер на таксата лв./куб.м., като размерът на тази такса
е 0.005лв./куб.м., съгласно чл.12 ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане за
ползване на воден обект и за замърсяване и W-фактурираното количество вода, доставено от оператора към
ползвателите в куб.м., като при изчисляването са включени и количествата
отпадъчни води от гр.Вълчи дол; относно начина на изчислената от БДЧР-Варна
такса заустване за 2016г.- съобразно дневника в ПСОВ Девня заустените
количества са 4047343 куб.м., и използваната формула е: Т=ЕхW, където Т е размерът на дължимата годишна
такса в лева, Е- единичният размер на таксата лв./куб.м.- 0.005лв./куб.м.,
съгласно чл.12 ал.2 от Тарифата и W-
количеството на заустените отпадъчни води, отчетени по измервателно устройство,
като изчислената такса е 20236.72лв. и в сумата са включени количествата от
гр.Вълчи дол.
Представено
е писмо изх.№ 04-01-146/6/03.08.16г. относно приложението на нормативната
уредба, във връзка с последните изменения на ЗВ, свързани с определяне на
размера на дължимата такса за заустване, както и становище на отдел “ПАО“ на
МОСВ. От жалбоподателя е представено и писмо изх.№ КД-06-1/1/11.01.19г. от
директора на БДДР относно изчисляването на дължимата такса заустване към тази
дирекция, като е посочено и че „ВиК-Варна“ООД няма дължими такси по ЗВ за
посочените периоди от 2014г. до 2016 г. вкл.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, съдът намира следното:
При извършване на
задължителната проверка по чл.168, ал.1 АПК, съдът констатира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентния орган по чл.195б от ЗВ, при
спазване на изискванията за форма по чл.59 от АПК, поради което не страда от
пороци водещи до неговата нищожност.
Спазена е и
процедурата по неговото издаване. Актът е издаден въз основа на справки относно
водни количества и декларации по чл.194 б ЗВ, като са взети предвид платените
суми за таксата. За започване на административно производство по издаване на
АУПДВ на дружеството е изпратено уведомление, като е изпратена и покана за
доброволно изпълнение, а след изтичане
на 14-дневния срок, указан в нея, е изготвен констативен протокол от проверка
за изпълнение на задължението и въз основа на него е издаден оспореният акт.
Не се
спори между страните, а и от доказателствата по делото се установи, че
жалбоподателят дължи заплащане на такса за ползване на водите за замърсяване
за заустване на отпадъчни води, формирани от дейността на канализационната
система на гр.Девня, в повърхностни води- река Девненска по разрешително
№ 23110013/25.08.10г. за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, изменено и продължено
с Решение №250/12.07.2012г.за 2016г., както и че дружеството е изчислило и
заплатило такса за този период-2016г. в размер на 4116.72лв.
Не се спори между страните, че е налице
основание за плащане на такса за заустване, както и че е извършено плащане от
страна на дружеството на такава такса за 2016г. в размер на 4116.72лв. Не е
спорен и размерът на заустените водни количества отпадъчни води в повърхностни
води за 2016 г. Спори се относно реда и начина за определяне на таксата.
В
оспореният акт е прието, че таксата следва да бъде определена на основание чл.5
ал.1 и чл.6 ал.1 вр. чл.12 ал.1 и 2 от Тарифа за таксите за водовземане за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС №177/24.06.11г. по
формулата Т=ЕхW, където W е
количеството на заустените отпадъчни води, отчетени по измервателно устройство.
Административният орган е основал акта на разпоредбата на чл.194 ал.5 т.1 ЗВ в
редакцията от ДВ бр.61 от 2010г.
Жалбоподателят
твърди, че актът е издаден на неотносима правна норма, като не е съобразено
настъпилото изменение и действащата за периода, за който се дължи таксата,
правна норма, а именно в редакцията, изм. ДВ бр.58 от 2015г., съгласно която
таксата се определя въз основа на годишното фактурирано водно количество от ВиК
оператора към потребителите.
Съгласно чл.194 ал.1
т.3 б.“а“ ЗВ за правото за използване на водите се заплаща такса за замърсяване
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Съгласно ал.5 на чл.194,
т.1 б.“а“ от ЗВ /в редакцията действащата за периода, за който се дължи
таксата/ таксите по ал.1 т.3 б.“а“ се определят въз основа на годишното
фактурирано водно количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват
услугата „отвеждане на отпадъчни води“ в куб.м., с корекционни коефициенти,
отчитащи вида на водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване.
Съгласно ал.6 на чл.194 ЗВ размерът на таксата, начинът и редът за
изчисляването й се определя с тарифа на Министерския съвет.
Предвид горното
основанието за дължимата такса за заустване е регламентирано със закон/ЗВ/, а начинът
на изчисляване се урежда в подзаконов нормативен акт - Тарифа на МС.
Със Закона за
изменение и допълнение на Закона за водите / ДВ бр.58 от 2015 г., в сила от
03.08.2015 г./ разпоредбата на чл.194, ал.5, т.1, б. „а“ определя таксите по
ал.1 т.3 б.“а“ да се определят въз основа на годишното фактурирано водно
количество от ВиК оператора за потребителите, които ползват услугата „отвеждане
на отпадъчни води“ в куб.м., с корекционни коефициенти, отчитащи вида на
водоприемника, броя на заустванията и степента на пречистване. С изменението на
закона е преодоляно съществуващото противоречие преди изменението между закона
и тарифата относно реда за определяне на таксата.
В оспореният акт е
прието, че този нов ред е неприложим, поради факта, че действащата редакция на
Тарифата не дава възможност определянето на таксите да става въз основа на
корекционни коефициенти, поради което таксата за 2016г. се определя по начина,
установен в Тарифата, приета с ПМС №177/2011г. – по формулата въз основа на
количествата заустени отпадъчни води, отчетени чрез измервателно устройство, предвид
и §62 ал.4 ПЗР на ЗИДЗВ/бр.58/15г./. Разпоредбата на §62 ал.4 не следва да се
разбира в смисъл, че законът в новата редакция не намира приложение преди
съгласуването му с Тарифата.
Законодателят не е
посочил какъв е досегашния ред, нито е съобразил, че до изменението е
съществувала колизия между законов и подзаконов нормативен акт, преодолявана чрез
тълкуване и съдебна практика. В §62 не е посочено, че новата разпоредба на чл.
194, ал.1, т.3 б.“а“ ще влезе в сила в по-късен етап, т.е. следва да бъде
прието, че разпоредбата е влязла в сила към момента на издаване на АУПДВ. При
издаване на оспорения акт е в сила и Тарифата за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, обн. ДВ бр.2 от 06.01.2017 г., в сила
от 01.01.2017 г. Нормата на чл.194 ал.1, т.3, б.“а“ ЗВ е материална и следва
размерът на задължението да се определи в съответствие със същата, т.е. на база
на фактурираното водно количество от оператора. Законът за водите е нормативен
акт от по-висока степен и съгласно принципите по чл.15 ал.3 ЗНА ще намери
приложение вместо тарифата, ако тя му противоречи. По този досегашен ред е преодолявано противоречието между двата акта
преди изменението на ЗВ.
С
влязло в сила съдебно решение /постановено по адм.д.№2826/17г. на
Адм.съд-Варна, оставено в сила с решение №2938/27.02.19г. по адм.д.№ 9539/18г.
на ВАС/ е прието, че дължимата такса от дружеството по разрешителното №
23110013/25.08.10г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни водни обекти, изменено и продължено с Решение №250/12.07.2012г.,
след 03.08.15г. следва да се определя, съгласно изменената разпоредба на чл.194
ал.5, т.1, б.“а“ ЗВ.
С оглед гореизложеното
при определяне размера на дължимата за 2016г. такса от жалбоподателя приложение
следва да намери разпоредбата на чл.194 ал.5 т.1 б.“а“ ЗВ в действащата редакция,
поради което като постановен в противоречие с материалния закон оспореният акт
следва да бъде отменен.
При
този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
250лв., от които 50лв.- ДТ и 200лв.-депозит за вещо лице.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане № 19/2018 от 21.09.2018г. на
Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция за Черноморски
район да заплати на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД, ЕИК******** сумата
от 250лв., представляваща направените по делото разноски
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: