Решение по дело №949/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Я. Й. Я., от [населено място], ул."А. Х.” № ., и нов адрес на местоживеене в [населено място], с изцяло поправена искова молба е предявил обективно съединени искове при условията на пасивно субективно съединяване, насочени срещу С. И. З., с ЕГН [ЕГН], Г. К. З., с ЕГН [ЕГН] - двамата с адрес: [населено място], ул.Д. П. " № 7 и К. А. И., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул."Св.св.К. и Д." № ...

Отправени са искания, както следва:

1. да бъде призната по отношение на ответниците за нищожна сключената между продавача Я. Й. Я., действащ със съгласието на съпругата му В. Й. Я. и купувача С. И. З., сделка за покупко-продажба от 30.12.1999 г., обективирана в нотариален акт № 164, т. ІІ, рег. № 4420, д.№1930 /1999 г., по описа на нотариус С. П., с рег.№ 197 на НК, с който Я. Й. Я., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], със съгласието на съпругата си В. Й. Я. е продал на купувача С. И. З., с ЕГН [ЕГН], по време на брака му с Г. К. З., с ЕГН [ЕГН], следния недвижим имот: втори жилищен етаж, със застроена площ от 90 кв.м. от западната двуетажна масивна жилищна сграда, построена в западната част на парцел ІV, в кв.97 по рег. план на [населено място] от 1984 г., целият парцел с площ от 762 кв.м. , при съседи: улица, парцели ІІІ, ХІХ, ХІІІ, ХІІ, и V,, като противоречаща на закона - чл.26, ал.1 ЗЗД. вр. с чл.152 ЗЗД и чл.209 ЗЗД, алтернативно - по чл.26 ал.2 ЗЗД - като привидна сделка и сделка,сключена при липса на съгласие;

2. съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът Я. Й. Я. е собственик на втори жилищен етаж със застроена площ от 90 /деветдесет / квадратни метра, от 90 /деветдесет / кв.м., с идентификатор № 65334.300.1734.1.4 по кадастралната карта на [населено място] от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 65334.300.1734.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 65334.300.1734, а съгласно регулационният план на [населено място] построена в УПИ - IV-1761,1734, кв. 97 по плана на [населено място], целият с площ от 762 кв.м., при граници: улица, УПИ V-2134,2135 , УПИ-ХІІ ,УПИ - X. и УПИ - ІІІ от същия квартал, на основание наследствено правоприемство, дарение и давност.

С исковата молба са наведени доводи, че по силата на наследствено правоприемство, констатирано с нотариален акт № 37, т.ІІІ, д.№ 588 /1998 г. и дарение, материализирано с нотариален акт № 60,т.І, д.№ 1153/1999 г., ищецът е собственик на втория жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,построена в поземлен имот с иденификатор № 65334.300.1734, а съгласно регулационният план на [населено място] в УПИ - №-1761,1734, кв.97, целият с площ от 762 кв.м., с административен адрес: [населено място], ул."Ас. Х." № .., ет... Ищецът твърди, че на 30.12.1999 г. сключил договор за паричен заем с първия ответник - С. И. З. от [населено място], с който заемодателят З. се задължил да предаде в собственост на заемателя Я. левовата равностойност на 4 000,00 /четири хиляди/ германски марки, определена по курс, получен като средна величина между курс купува и курс продава на БНБ за деня на предаване на сумата, а заемателят се задължил да върне заемната сума и уговореното възнаграждение по реда и съгласно условията на договора. Съгласно чл.9/1/от този договор, страните се договорили, че задълженията на заемателя се обезпечават чрез нотариален акт за покупко - продажба на втория жилищен етаж от западната двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], ул."Ас. Х." № .. Съгласно чл. 9, ал.2 от договора за заем, заемателят се задължил в деня на сключване на договора за заем, да прехвърли процесния имот на заемодателя с нотариален акт. На същата дата - 30.12.1999 г. и съгласно уговореното, чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 164, т. ІІ, д.№1930 /1999 г., по описа на нотариус С. П., с рег.№ 197 на НК, ищецът, със съгласието на съпругата му В. Й. Я., прехвърлили на заемодателя С. И. З. процесния недвижим имот, като си запазили правото на ползване на имота. Съгласно чл.5, ал.З от договора за паричен заем, страните се договорили и заемодателят, след като получи от заемателя даденото по договора, по реда и указаните условия, да му прехвърли обратно също с нотариален акт, даденият му като обезпечение недвижим имот. Въпреки уговореното, заемодателят, заедно със съпругата му - Г. К. З. , преди да е изтекъл срока за погасяване на задължението - 30.06.2000 г., още на 05.04.2000 г. продал даденият му като обезпечение недвижим имот на И. Т. К., която сделка била обективирана в нот. акт № 92 ,т.І, д.№ 110/2000 г., по описа на нотариус С. П., с рег.№ 197 на НК. От своя страна И. Т. К. и съпругата му В. Г. К. продали придобитият от сделката недвижим имот на сина си Т. И. К.. Този прехвърлителен договор бил обективиран в нот акт № 8 ,т.І, дело № 6 / 2004 г. на нотариус С. П., с рег.№ 197 на НК.

Твърди се още, че Т. И. К. от своя страна продал жилището на ответника К. А. И.. Сделката била обективирана в нот. акт № 105, т.І, дело № 95 / 2005 г. на нотариус Е. Д., с рег.№ 512 на НК.

С исковата молба се навеждат доводи, че покупко-продажбата на процесния недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 164, т.ІІ, д.№1930/1999г., извършена за обезпечение на паричен заем, договорен и отпуснат по силата на договор за паричен заем от 30.12.1999 г. е абсолютно нищожна сделка, поради противоречие на закона - чл.26 ал. 1 във вр. с чл. 152 ЗЗД и чл.209 ЗЗД. Недопустимо било според ищеца, предварително да се уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден от закона. Такова съглашение било недействително, а продажбата с уговорка за изкупуване - също била недействителна.

Твърди се, че сделката била и привидна. Обективираното изявление за продажба от страна на ищеца и за покупка от страна на заемодателя, не отговаряла на вътрешното им намерение. И на двете страни по договора за заем било ясно, че апартаментът се прехвърля за обезпечение на заема – до връщането на заемната сума.

От друга страна - липсвало съгласие за сключването на договора за покупко-продажба между ищеца и С. З., доколкото и двете страни съзнавали, че прехвърлянето е с цел обезпечаване на договора за заем.

Твърди се, че първите двама ответници не са станали собственици на процесния имот, тъй като сделката, обективирана с нот. акт № 164/1999 г. е нищожна на посочените по-горе основания. Последващите купувачи на жилището също не били станали собственици, по силата на сключените договори за покупко-продажба, тъй като не е настъпил вещно правния ефект на сделките и праводателите по описаните по-горе сделки не са били собственици.

Ищецът навежда доводи , че той и семейството му никога не са губили владението и ползването върху процесния имот и винаги са се считали за собственици на същия. Владеели го и към настоящия момент. Заплащал редовно и данъци за същия на Община С.. Направено е изложение, че ответницата К. А. И. от [населено място] завела иск за собственост срещу съпругата му В. Й. Я., с правно основание чл.108 ЗС, касаещ процесния имот, но искът й бил отхвърлен като неоснователен. Решението било влязло в законна сила, за което и представя доказателства.

Ищецът ангажира доказателства по делото. Претендира сторените в производството разноски по списък, изготвен съгл. разп. на чл. 80 ЗЗД.

В законопредвидения срок са постъпили писмени отговори от сочените ответници, които оспорват предявените искове като неоснователни. В хода на производството не се поддържа от ответниците Златинови, първоначално заявеното от тях с писмения отговор оспорване на датата на подписване на договора за заем. Последните твърдят, че сделката по покупко-продажба не е недействителна на сочените основания с исковата молба. Желаят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С определение №3718/02.09.2014г., постановено по това дело, съдът е прекратил производството по гражданско дело № 425/2013г. по описа на ОСБ, поради недопустимост на предявените от Я. Й. Я., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул."А. Х.„ № ., с адрес за призоваване: Б.,[жк], [жилищен адрес] чрез адвокат С. А. срещу ответника К. А. И., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],ул."Св.св.К. и Д." № ., при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.152 ЗЗД и чл.209 ЗЗД; чл. 26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД и чл. 26, ал.2, изр.1, пр. последно от ЗЗД , да бъде призната по отношение на този ответник за нищожна сключената между Я. Й. Я., със съгласието на съпругата му В. Й. Я. и С. И. З., сделка за покупко-продажба на втори жилищен етаж /самостоятелен обект в сграда/, със застроена площ от 90 /деветдесет / кв.м., от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ – IV, кв. 97 по плана на [населено място], целият с площ от 762 кв.м., като противоречаща на закона – на чл.152 ЗЗД и чл.209 ЗЗД, а при недоказаност - като привидна сделка - чл. 26, ал.2, изр.1, пр. последно от ЗЗД и сделка, сключена при липса на съгласие - чл. 26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД .

Съдът е продължил производството и разглеждането на тези евентуално съединени искове срещу ответниците С. И. З., с ЕГН [ЕГН] и Г. К. З., с ЕГН [ЕГН] - двамата с адрес: [населено място], ул."Д. П." № ..

Съдът е ПРЕКРАТИЛ производството по гражданско дело № 425/2013 г. по описа на ОСБ, по предявеният от Я. Й. Я. срещу ответника К. А. И. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК - поради родова неподсъдност на този предявен иск на окръжен съд.

Отделил е материалите по делото по този установителен иск за собственост срещу ответника К. И. и ги е изпратил за разглеждане на РСС по компетентност.

ОС е продължил производството и разглеждането на този установителен иск за собственост срещу ответниците С. И. З. и Г. К. З..

В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства, ангажирани от страните; дадени са обяснения от ищеца Я. при условията на чл. 176 ГПК.

Производството по делото е спирано на осн. чл. 229, ал.1,т.1 ГПК по общо съгласие на страните и по-късно възобновено по молба на ищеца.

Благоевградският окръжен съд в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения като доказателство по делото нотариален акт № 37, т.ІІІ, д.№ 588 /1998 г. на РСС, ищецът Я., заедно с Р. Я. А., били признати за собственици по наследство и учредено право на строеж на следния недвижим имот : Ѕ ид.ч. от парцел ІV в кв. 97 по рег. план на [населено място] от 1984 г., с площ от 762 кв.м., при съседи на парцела: улица и парцели ІІІ, ХІХ,ХІІІ,ХІІ и V, ведно със западната двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., построена в западната част на парцела, от който имот, както Я., така и Р. А. притежават по равни части.

С нотариален акт № 60,т.І, рег. № 1542, д.№ 1153/1999г. за дарение на недвижим имот, Р. А. дарила своите : 1/4 ид.ч. от парцел ІV в кв. 97 по рег. план на [населено място] от 1984 г., с площ от 762 кв.м., при съседи на парцела: улица и парцели ІІІ, ХІХ,ХІІІ,ХІІ и V, ведно с Ѕ ид.ч. от западната двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., построена в западната част на парцела – на Я. Я..

На 30.12.1999 г., ищецът сключил договор за паричен заем с ответника - С. И. З. от [населено място], с който заемодателят З. се задължил да предаде в собственост на заемателя Я. левовата равностойност на 4 000,00 /четири хиляди/ германски марки, определена по курс, получен като средна величина между курс купува и курс продава на БНБ за деня на предаване на сумата, а заемателят се задължил да върне заемната сума и уговореното възнаграждение по реда и съгласно условията на договора. Предаването на заемната сума се извършила в брой в деня на сключване на договора в [населено място] / т.2/1/ от договора – л.8 /. Страните уговорили начин на връщане на даденото по договора, дължимото възнаграждение, правата и задълженията си . Уговорили с чл.9/1/ от раздел VІ от този договор, че задълженията на заемателя се обезпечават чрез нотариален акт за покупко - продажба на втория жилищен етаж от западната двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], ул."Ас. Х." № .. Съгласно чл. 9, ал.2 от договора за заем, заемателят се задължил в деня на сключване на договора за заем, да прехвърли процесния имот на заемодателя с нотариален акт. На същата дата - 30.12.1999 г. и съгласно уговореното, чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 164, т. ІІ, рег. № 4420, д.№1930 /1999 г., по описа на нотариус С. П., с рег.№ 197 на НК, ищецът, със съгласието на съпругата му В. Й. Я., прехвърлили на заемодателя С. И. З. процесния недвижим имот - втори жилищен етаж със застроена площ от 90 кв.м. от западната двуетажна масивна жилищна сграда, построена в западната част на парцел ІV в кв.97 по рег. план на [населено място] за сумата от 5 102.60 лв., като си запазили правото на ползване на имота до 30.06.2000 г.. С чл.5, ал.З от договора за паричен заем, страните се договорили и заемодателят, след като получи от заемателя даденото по договора, по реда и указаните условия, да му прехвърли обратно също с нотариален акт, даденият му като обезпечение недвижим имот.

Заемодателят, заедно със съпругата му - Г. К. З. , преди да е изтекъл срока за погасяване на задължението, уговорен с договора , а именно - 30.06.2000 г., на 05.04.2000 г. продали даденият като обезпечение недвижим имот, представляващ СИО / констатация на нотариуса, отбелязана в нотариалния акт/ на И. Т. К. от [населено място], която сделка била обективирана в нот. акт № 92 ,т.І, д.№ 110/2000 г., по описа на нотариус С. П., с рег.№ 197 на НК./л. 10/.

Не се спори между страните, че към момента на прехвърлителната сделка през 1999 г. С. З. и Г. З. са съпрузи и следователно закупеният от З. недвижим имот представлява по смисъла на закона съпружеска имуществена общност.

И. Т. К. и съпругата му В. Г. К. продали през 2004 г. придобитият от сделката недвижим имот на сина си Т. И. К. /л.13/, който пък по-късно през 2005 г. го продал на К. А. И. от [населено място] /л.14/.

С Решение № 1599 от 11.06.2010 г., постановено по гр.д. № 1228 /2009 г., РСС отхвърлил като неоснователни исковете на К. И. срещу В. Я. / съпруга на ищеца Я./ с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД – за ревандикация на втори жилищен етаж със застроена площ от 90 кв.м. от западната двуетажна масивна жилищна сграда, построена в западната част на парцел ІV в кв.97 по рег. план на [населено място] и обезщетение за ползите, от които е лишена – в размер на 1200 лв. за период след закупуването на имота.

Съдът е приел по делото представените от пълномощника на ищеца писмени доказателства: фактура от 29.12.2014 г. за ел. енергия към Ч. Електро България АД, удостоверение за наличие и липса на задължения от Община С., приходна квитанция от 15.03.2013г. за платен данък в Община С., приходна квитанция от 13.07.2009г. на Община С., разписка от 16.02.2015г. за платена вода, разписка от 12.05.2014г. за платена ел. енергия към Ч. Електро България АД, разписка от 11.12.2014г. за платена вода, разписка от 13.03.2015г. за платена вода, фактура от 07.07.2010г. за платена ел. енергия към Ч. Електро България АД, разписка от 12.05.2010г. за платена ел. енергия към Ч. Електро България АД, разписка 12.05.2010г. за платена ел. енергия към Ч. Електро България АД, разписка от 24.09.2008г. за платена ел. енергия към Ч. Електро България АД, разписка от 16.01.2009г. за платена ел. енергия към Ч. Електро България АД, разписка от 16.01.2009г. за платена ел. енергия към Ч. Електро България АД, фактура от 02.08.2013г. за ел. енергия, разписка от 10.05.2012г. за платена ел. енергия към Ч. Електро България АД, разписка от 10.05.2012г. за платена ел. енергия към Ч. Електро България АД, фискален бон за платена вода от 16.08.2010г. – относими към твърдението му, че е във владение на имота и заплаща необходимите данъци и консумативи – ток, вода и др.

На основание чл.176 от ГПК , ищецът Я. Я. е отговорил на поставените от процесуалния представител на ответната страна въпроси, а именно твърдейки: че сделката по покупко-продажба на недвижим, обективирана с Нотариален акт №92, т.І, рег.№1005, дело №110/2000г. на нотариус С. П. от 05.04.2000г. е станала без негово , като е научил по-късно през м. юни на същата година? Заемодателят поискал по-рано да му бъдат върнати парите, но Я. нямал такава възможност. Тогава С. З. взел пари от И. К. и дългът по заема на Я. трябвало да премине към И. К.. Я. твърди, че не е знаел, че това се е случило и бил изправен пред свършен факт.

За ищеца е разпитан и свидетелят О. Й. Ц., който е брат на съпругата на Я.. От показанията му се установява, че Я. със семейството си живее от 1982 г. в процесния имот в [населено място], на ул. ул.“ Ас. Х.“ . Първият етаж бил обитаван от неговата майка, а вторият, който бил и пристроен – от Я.. Жилището не било в добро състояние. Никой, освен семейството – не е ползвал жилището.

Фактическите констатации, изведени въз основа на събраните по реда на ГПК писмени доказателства, мотивират настоящия състав на ОСБ, за следните правни изводи:

Ищецът е предявил срещу ответниците С. З. и Г. З. евентуално съединени искове /непрецизно посочени в поправената молба като алтернативно предявени/, първият с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД – сделка по покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 164, т. ІІ, рег. № 4420, д.№1930 /1999 г., по описа на нотариус С. П., с рег.№ 197 на НК, като противоречаща на закона - чл.152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД, а при недоказаност : като привидна сделка и сделка, сключена при липса на съгласие - чл.26, ал.2, изр.1, пр.последно от ЗЗД и чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД .

Предявен е от ищеца Я. и иск по чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на двамата ответници, че е собственик на процесния недвижим имот: втори жилищен етаж със застроена площ от 90 /деветдесет / квадратни метра, от 90 /деветдесет / кв.м., с идентификатор № 65334.300.1734.1.4 по кадастралната карта на [населено място] от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 65334.300.1734.1, построена в поземлен имот с идентификатор № 65334.300.1734, а съгласно регулационният план на [населено място] построена в УПИ - IV-1761,1734, кв. 97 по плана на [населено място], целият с площ от 762 кв.м., при граници: улица, УПИ V-2134,2135 , УПИ-ХІІ ,УПИ - X. и УПИ - ІІІ от същия квартал, на основание наследствено правоприемство, дарение и давност.

Съдът приема, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания.

Ищецът следва да докаже, че целеният със сделката резултат противоречи на закона; евентуално, че същата е привидна, като докаже кое действително съглашение обуславя или че е сключена при липса на съгласие - като докаже, че няма насрещни съвпадащи волеизявления при сключване на атакуваната сделка .

Ищецът по положителния установителен иск за собственост следва да установи и докаже претендираното право на собственост, а именно, че то произтича от наследствено правоприемство, дарение и давност, както и правния си интерес от водене на този иск по отношение на сочените ответници.

Ответникът следва да докаже възраженията си срещу претендираните права от ищеца по евентуално съединените искове по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД, чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД и чл.26, ал.2, изр.1, пр.последно от ЗЗД.

Ответникът отново следва да изчерпи своите възражения и докаже същите по установителния иск за собственост.

1. По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД:

Съдът приема за нищожен договорът от 30.12.1999 г. за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 164, т. ІІ, рег. № 4420, д.№1930 /1999 г., по описа на нотариус С. П., с рег.№ 197 на НК, тъй като той прикрива обезпечение на даден от купувача на продавача заем, оформен с договора за заем от същата дата 30.12.1999 г.. С така подписания договор за заем, страните предварително са уговорили начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, а именно чрез покупко-продажба на недвижим имот за обезпечаване на заем. Такова съглашение с оглед разпоредбата на чл. 152 ЗЗД е недействително и не може да породи целените с него правни последици.

Обезпечителните клаузи, съдържащи се в т. 9 от раздел VІ от договора за заем, са недействителни съгласно чл. 152 ЗЗД. Вместо уговаряне на предвидените в закона лични или реални обезпечения на заема, страните по този договор са уговорили в противоречие със закона (чл. 152 ЗЗД) кредиторът по договора да стане отнапред собственик на вещта, служеща за обезпечение - още преди започване на изпълнението на договора за заем. Именно поради това продажбата на процесното жилище, обективирано в посочения по-горе нот. акт е нищожна, тъй като е сключено в противоречие на закона - чл. 209 ЗЗД . С т.5.3 от договора за заем пък страните уговорили, че заемодателят ще прехвърли обратно жилището – при издължаване на заемната сума от страна на заемателя.По правило, при продажбата с уговорка за изкупуване винаги е налице едно друго правоотношение - най-често договор за заем (кредит), което тази продажба обезпечава. В този смисъл продажбената сделка прикрива обезпечението по договора за заем (кредит) - обстоятелство, поради което "екс леге" законът обявява такава продажба с уговорка за изкупуване за недействителна - арг. от чл. 209 ЗЗД. В конкретния случай е налице хипотезата на продажба с право на изкупуване, тъй като с нея се заобикаля забраната, установена в повелителната разпоредба на чл. 152 ЗЗД. Тази забрана обявява за недействително съглашението, с което кредиторът става собственик на заложената вещ, ако заемът не бъде върнат от длъжника. Всъщност всяко съглашение, с което се цели удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидените в закона, е недействително. Тъкмо такова съглашение представлява продажбата на процесното жилище. Това, че условието е обективирано не в нот. акт., а в договора за заем, не санира продажбената сделка, която следва да се приеме за нищожна поради противоречие със закона - арг. от чл. 26, ал. 1 ЗЗД , във връзка с чл. 152 и 209 ЗЗД /Решение № 887 от 2.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 311/2001 г., II г. о./

С оглед на изложеното по-горе и на разгледаното основание – искът се явява основателен.

Евентуално наведените основания за нищожност на атакуваната сделка: чл.26, ал.2, изр.1, пр.последно от ЗЗД и чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД - не следва да бъдат разгледани, доколкото съдът приема за основателна и доказана претенцията по главното основание на ищеца - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД.

2. По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:

Искът е допустим с оглед заявеното оспорване от страна на ответниците и твърдение за действителност на сделката.

Недействителността на продажбата означава обаче, че тя не е могла да породи вещно правно действие. Следователно ищецът не е прехвърлил с тази сделка правото на собственост и се лигитимира като собственик на процесното жилище : втори жилищен етаж със застроена площ от 90 /деветдесет / квадратни метра, с идентификатор № 65334.300.1734.1.4, от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 65334.300.1734.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 65334.300.1734, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед РД -18-80/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж : обект с идентификатор № 65334.300.1734.1.2 и под обекта: с № 65334.300.1734.1.3., с нотариалните актове, послужили му да го легитимират като собственик за недействителната продажба - нотариален акт № 37, т.ІІІ, д.№ 588 /1998 г. на РСС за констатиране право на собственост върху недвижим имот по наследство и учредено право на строеж и с нотариален акт № 60,т.І, рег. № 1542, д.№ 1153/1999г. за дарение на недвижим имот. Евентуално наведеното основаниекато придобивен способ – в случая не следва да се обсъжда, с оглед посочените главни основания – наследствено правоприемство и дарение.

Искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора , на осн. 78, ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца, разноски, претендирани по списък, изготвен по реда на чл. 80 ГПК и доказани като сторени в общ размер от 1022 лв. / 600 лв. – за адвокатско възнаграждение – л. 93 от делото и 422 лв. внесена д.т./.

Водим от горното и на осн. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД е чл. 124, ал.1 ГПК, ОС Благоевград,

Р Е Ш И :

По исковете, предявени от Я. Й. Я., с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], № 2, [жилищен адрес] срещу С. И. З., с ЕГН [ЕГН] и Г. К. З., с ЕГН [ЕГН] - двамата с адрес: [населено място], ул.Д. П. " № 7 :

1. Признава за недействителен договора за покупко-продажба от 30.12.1999 г., обективиран в нотариален акт № 164, т. ІІ, рег. № 4420, д.№1930 /1999 г., по описа на нотариус С. П., с рег.№ 197 на НК и район на действие РСС, с който Я. Й. Я., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], със съгласието на съпругата си В. Й. Я. е продал на купувача С. И. З., с ЕГН [ЕГН], по време на брака му с Г. К. З., с ЕГН [ЕГН], следния недвижим имот: втори жилищен етаж, със застроена площ от 90 кв.м. от западната двуетажна масивна жилищна сграда, построена в западната част на парцел ІV, в кв.97 по рег. план на [населено място] от 1984 г., целият парцел с площ от 762 кв.м. , при съседи: улица, парцели ІІІ, ХІХ, ХІІІ, ХІІ, и V, като противоречаща на закона – на осн. чл.152 от ЗЗД и чл.209 от ЗЗД;

2. Признава за установено по отношение на С. И. З., с ЕГН [ЕГН] и Г. К. З., с ЕГН [ЕГН] - двамата с адрес: [населено място], ул.Д. П. " № 7 че Я. Й. Я., с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], № 2, [жилищен адрес] е собственик по наследство и дарение на следния недвижим имот: втори жилищен етаж със застроена площ от 90 /деветдесет / квадратни метра, с идентификатор № 65334.300.1734.1.4, от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 65334.300.1734.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 65334.300.1734, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед РД -18-80/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж : обект с идентификатор № 65334.300.1734.1.2 и под обекта: с № 65334.300.1734.1.3.

Осъжда С. И. З., с ЕГН [ЕГН] и Г. К. З., с ЕГН [ЕГН] - двамата с адрес: [населено място], ул.Д. П. " № 7 да заплатят на Я. Й. Я., с ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], № 2, [жилищен адрес] сторените разноски в производството в общ размер на 1022 лв./ Хиляда двадесет и два лева/.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: