№ 243
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000079 по описа за 2022 година
, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
адв.С. М. в от АК Кюстендил, действаща като особен представител на „С И С - Екип“ЕООД,
ЕИК ********* насочена против Решение № 11/16.12.2021 г., постановено по т.д. № 37/2021
г. по описа на ОС Кюстендил, с което по предявен иск на Окръжна прокуратура Кюстендил
на основание чл.155, т.3 ТЗ е прекратено търговското дружество „С И С - Екип“ЕООД и
същото е осъдено да заплати по сметка на съда сумата сторените по делото разноски в общ
размер от 250 лв.
Във въззивната жалба се развиват доводи за недопустимост на обжалваното решение,
поради постановяването му в нарушение на материалния закон – ТЗ, поради което и се иска
обезсилването му и прекратяване на производството по делото.
Поддържа се, че при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на
дружеството, какъвто е и настоящия случай, ЕООД е прекратено по силата на чл.157, ал.1
ТЗ, защото дружеството се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала,
независимо дали има предвидено друго в учредителния акт и дали наследниците ще поискат
прекратяване на дейността. Посочените обстоятелства са последващи, водещи до
продължаване дейността на едно вече прекратено по силата на закона дружество.
Вписването на прекратяването няма конститутивно действие, а само оповестително и
защитно на противопоставимост спрямо третите добросъвестни лица. Т.к. прекратяването на
дружеството настъпва със смъртта на едноличния собственик на капитала, това
обстоятелство трябва да се впише в търговския регистър и няма нужда да се води съдебно
производство за последното, а заведеното такова се явява недопустимо.
Ликвидацията на дружеството може да се осъществи по предвидения в закона ред и от
посочените в него лица.
Насрещната страна не е взела становище по въззивната жалба.
В о.с.з. представителят на Апелативна прокуратура оспорва наведените в жалбата
1
доводи и поддържа правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на
молителката и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Въззивната жалба, инициирала настоящето производство е процесуално допустима,
като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК от надлежно
процесуално легитимирана страна – назначеният от първоинстанционния съд особен
представител на дружеството ответник, срещу съдебен акт, подлежащ на последващ
въззивен съдебен контрол.
В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, при проверка валидността и
допустимостта на обжалваното решение, решаващият състав съобрази следното:
Обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му дейност, в съответната форма, и е подписано.
Извършвайки служебна проверка на неговата допустимост, настоящият съдебен
състав прие, че същото е недопустимо, като постановено по недопустим иск, по
долуизложените доводи:
Систематичното и логическо тълкуване на нормите на чл. 155 ТЗ и 157 ТЗ
предпоставят, че двете очертават различни хипотези на прекратяване на едноличното
дружество с ограничена отговорност.
Първата от тях урежда хипотезата, при която по предявен конститутивен иск по реда
на чл.155, т.3 ТЗ, търговско дружество може да бъде прекратено, ако са налице визираните в
материалната норма предпоставки – в продължение на три месеца дружеството да няма
вписан управител.
За разлика от нея, хипотезата на чл.157 ТЗ регламентира случаите, в които
прекратяването на търговското дружество настъпва като последица от смъртта на
едноличния собственик на капитала - по право и по силата на закона, без да е необходима
намеса на съда, още по-малко в исково производство, за реализиране на съществуващо
потестативно гражданско субективно право, при това – по иска на прокурора.
Вярно е, че в текстът на чл.157, ал.1, пр.второ е уредено изключение от
горепосоченото правилото за прекратяване по право на едноличното дружество с
ограничена отговорност при смърт на физическото лице, едноличен собственик на капитала
му и то касае две хипотези – 1/ когато в учредителния акт на дружеството е предвидено
продължаване на дейността му или 2/ когато наследниците на едноличния собственик на
капитала заявят воля за това.
В случая при служебна справка в публичния ТРРЮЛНЦ, воден от АВ към МП на РБ
се установява, че в учредителния акт на „С И С - Екип“ЕООД не е предвидена изрична
хипотеза за продължаване дейността на дружеството в случай на смърт на едноличния
собственик на капитала му.
Извършената служебна справка от първоинстанционния съд в НБД на населението е
установила, че едноличния собственик на капитала на „с и с Екип“ЕООД С. Е. Х. е починал
на *** г. и след смъртта си е оставил за свои наследници съпруга – К. А. Х. и две дъщери –
Ц. С. Х. и А. С. Х..
Извършената служебна справка от настоящата инстанция по партидата на дружеството
не установи от момента на смъртта на едноличния му собственик до настоящия такъв
наследниците му /или някой от тях/ да са поискали продължаване дейността на дружеството.
При гореустановените факти настоящия въззивен състав приема от правна страна, че в
конкретния казус дружеството – ответник по иска на прокурора се явява прекратено по
силата на самия закон - ex lege, който факт е настъпил със смъртта на едноличния
собственик на капитала му – на *** г., поради което и целеният от прокурора чрез
предявяването на иска, с който съдът е сезиран, правен резултат е вече постигнат и без
съдебна намеса.
Приема още, че в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ не е налице необходимост от преценка
наличието на предпоставките за прекратяване на дружеството от страна на съда така, както е
прието в обжалваното решение, предвид че те са законоустановени и единствената такава в
2
посочената хипотеза е настъпване на правнозначимия факт на смъртта на едноличния
собственик на капитала при ЕООД.
Ето защо и предявеният иск се явява недопустим, като лишен от правен интерес,
предвид че е недопустимо повторно прекратяване на вече прекратено ЕООД и съобразно
нормата на чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, въззивното решение следва да се обезсили, като
производството по делото следва да се прекрати.
Мотивиран от горното и на посочените основания, Софийският апелативен съд, ТО,
5-и състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 11/16.12.2021 г., постановено по т.д. № 37/2021 г. по описа
на ОС Кюстендил.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ от
Окръжна прокуратура Кюстендил против „С И С - Екип“ЕООД, ЕИК *********, поради
неговата недопустимост.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3