РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Враца, 5 декември 2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, IV състав, в публично
заседание на 16.11.2018 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Маргаритка
Алипиева, при участието на прокурора Николай Лалов като разгледа докладваното
от съдия Рени Цветанова исково адм. дело № 518 по описа на АдмС – Враца за 2018
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл.
1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по искова молба на Г.И.А. *** за присъждане на сума в размер на 702 (седемстотин
и два) лева имуществени вреди за периода октомври 2016 – до момента на подаване
на исковата молба, представляващи обезщетение в резултат на отменена, с влязло
в сила съдебно решение по адм.д. № 601/2016 г. на Административен съд Враца, Заповед
№ 1324 от 30.09.2016 г. на Кмета на Община Враца. Ответникът и претендираната
сума са уточнени с молба вх. № 2172/25.09.2018 г. на Адм Съд Враца /л. 23/.
Вредите обосновава с преустановената от Социално подпомагане – Враца услуга да
получава социална помощ в размер на месечния наем за ползване на предоставеното
общинско жилище.
С допълнителната молба ищцата е въвела нов иск, а именно
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, който с Определение от
27.09.2018 г. е приет за недопустим за разглеждане в настоящото производство,
поради очертания с подадената искова молба предмет, касаещ единствено
имуществени вреди от заплатения месечен наем за съответно посочения период.
Ответната
страна - Община Враца, чрез юрк Р.В., в насроченото о.с.з. оспорва исковата
претенция. Навежда съображения, че претенциите следва да бъдат насочени към
ДСП, а не към Общината. Твърди, че ищцата живее в общинското жилище без да
прави опити да задоволи жилищните си нужди. Пояснява, че след отмяната на
цитираната Заповед № 1324, няма издавани други актове за настаняване или
прекратяване, респ. не са сключвани договори за наем между страните.
Окръжна
прокуратура - Враца, чрез прокурор Николай Лалов дава заключение за отхвърляне
на исковата претенция, като неоснователна и доказана, тъй като ищцата е с
прекратени наемни правоотношения, а в постановените съдебни решения няма
задължение за сключване на нов договор между нея и Община Враца.
Съдът, след
преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното адм.д. № 601/2016 г. на Административен
съд Враца, с Решение № 39 от 13.02.2017 г. е отменена Заповед № 1324 от
30.09.2016 г. на Кмета на Община Враца, с която е прекратено наемното
правоотношение на ищцата, установено със Заповед № 1315/30.08.2013 г. на Кмета
на Община Враца. Това решение е обжалвано пред Върховен Административен съд и с
Решение № 9619 от 13.07.2018 г. по адм.д. № 3552/2017 г., е оставено в сила.
Решението на Върховен Административен съд е окончателно.
Съгласно
Договор за наем на общинско жилище от 20.09.2012 г., сключен на основание
Заповед № 1030/23.10.2003 г., Община Враца, в качеството си на наемодател
предоставя за временно и възмездно ползване под наем, жилище – частна общинска
собственост, находящо се в жк Д., бл.***, вх. ***, ап.*** за срок от 10 години,
респ. до 22.10.2013 г. Въз основа на цитираната Заповед № 1030/2003 г. има
сключени още два договора за наем за същото общинско жилище, а именно: от
28.10.2003 г. и 01.03.2006 г., същите без установен срок.
Съгласно
Договор за наем на общинско жилище от 30.08.2013 г., сключен на основание
Заповед № 1315/30.08.2013 г., Община Враца, в качеството си на наемодател
предоставя за временно и възмездно ползване под наем, жилище – частна общинска
собственост, находящо се в жк Д., бл.***, вх.***, ап.*** за срок до 29.08.2016
г. /три години/.
С жалба,
вх. № 0602-94Г-003290/13.06.2017 г. до Директор СП – Враца, ищцата е поискала
от ДСП Враца да й бъде продължена и изплатена помощта за наем на общинско
жилище, която е получавала до месец септември 2016 г. Въз основа на това искане
Директор ДСП Враца, с писмо изх. № 945-00-3388/19.06.2017 г. я уведомява, че по
подадено от нея заявление-декларация за отпускане на месечни добавки за
социална интеграция от 26.05.2016 г. е осигурено правото й на такива добавки,
съгласно чл. 42 от ЗИХУ, както и по реда и условията на чл. 31 от ППЗИХУ за
наем на общинско жилище до 31.08.2016 г., който срок е посочен като краен в
настанителната Заповед и сключения договор за ползване на общинско жилище. Посочено
е, че месечни добавки не се отпускат за минал период, а считано от началото на
месеца, през който е подадено ново заявление-декларация, в случай на
прекратяването им. Посочено е още, че за продължаване на осигуряване правото на
месечна добавка за наем на общинско жилище е необходимо да подаде ново
заявление-декларация, към което да е приложена нова настанителна заповед, нов
договор за наем и разходооправдателен документ за платен наем за месец.
По
делото са приложени още приходни квитанции за платен наем за периода месец август
2016 г. - месец август 2018 г., Заявление – Декларация за извършване на
социална оценка от 26.04.2016 г., Заявление – Декларация за отпускане на
месечна добавка за социална интеграция от 26.05.2016 г., Социален доклад, два
броя Заповеди за отпускане и изменение на отпуснатите месечни добавки, Молба от
ищцата до ответната страна на 30.08.2016 г. да й бъде издадена временна Заповед
за настаняване или служебна бележка, в която да й се упомене какъв ще бъде
размера на месечния наем от 29.08.2016 г. до приключване на съдебния процес по
обжалване на издадената Заповед за прекратяване на наемното й правоотношение.
При така
установената фактическа обстановка, Административен съд-Враца, намира от правна
страна следното:
Съдът
намира исковата молба за процесуално допустима, предвид изискването на чл. 204,
ал. 1 от АПК. Същата е предявена след приключване на надлежно проведено
производство по оспорване на издаден административен акт – Заповед № 1324 от
30.09.2016 г. на Кмета на Община Враца. Последната е отменена с влязло в сила
на 13.07.2018 г. съдебно Решение по адм.д. № 601/2016 г. на Административен съд
Враца. Исковата молба е подадена от адресата на отменения, като
незаконосъобразен, акт, т.е. от пряко засегнатото лице и е срещу надлежен
ответник по смисъла на чл. 205 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.
203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ – Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да
бъде реализирана успешно отговорността предвидена в ЗОДОВ, ищецът следва да
установи следните материалноправни предпоставки, а именно: наличие на
незаконосъобразен акт, респ. действие или бездействие на орган или длъжностно
лице; същите да са при или по повод изпълнение на административна дейност;
вреда и причинна връзка между вредата и съответният акт/действие/бездействие.
Страните
не спорят по първите две предпоставки, а именно: наличието на незаконосъобразен
акт, издаден при и по повод упражняване на властнически законови правомощия от
административен орган – Кмета на Община Враца, който е отменен с влязло в сила
съдебно решение.
По
отношение на третата предпоставка – претърпяна вреда, настоящият състав намира,
че по своя характер търсеното от ищцата обезщетение представлява пропусната
полза, която се изразява в неполучена от нея социална помощ, от ДСП Враца, под
формата на месечна добавка по реда и условията на чл. 31 от ППЗИХУ. За
да е налице, обаче вреда за ищцата, последната е следвало да има издаден и
влязъл в сила акт за отказ от отпускане на такава месечна добавка, който отказ
да се основава единствено на липсата на издадена такава Заповед за настаняване,
респ. Договор за наем, в който смисъл са твърденията в исковата молба. В този
смисъл е и изпратеното до ищцата от тази административна служба, писмо /л. 52/,
с което същата е уведомена за необходимостта от подаването на такова заявление.
В случая, обаче, от доказателствата по делото се установява, че ищцата, след
дата 29.08.2016 г., на която дата изтича срокът й за настаняване, до
датата на завеждане на исковата молба и във връзка със съдебното оспорване на
издадена от Общината Заповед за прекратяване на наемното й правоотношение, не е
подавала заявление-декларация за отпускане на месечна добавка по чл. 31 от
ППЗИХУ. Единствено подаването на заявление-декларация може да стартира и отпочне
административно производство пред Директора на ДСП Враца и съответно да
приключи с надлежен административен акт – бил той и за отказ от отпускане на
исканата социална помощ – месечна добавка. Следва да се има предвид, че липсата
на издадена Заповед за настаняване, респ. сключен договор за наем за този минал
период, биха могли да бъдат основание за отказ от предоставяне на исканата
месечна добавка, но това не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото
решение, тъй като инцидентен контрол е недопустим, още повече върху хипотетични
обстоятелства, поради което наличието на претърпяна вреда остава недоказано.
По
отношение на четвъртата предпоставка - Поради липсата на установена вреда, не
може да се търси причинна връзка с отменения акт.
За пълнота
на изложението, че действително Общината не може да бъде задължена да издаде
Заповед за настаняване и сключи договор за наем с ищцата. Законодателят, обаче,
с разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗОбС е приел, че наемното правоотношение се
прекратява единствено със Заповед, каквато ответната страна, чрез своя
процесуален представител в с.з. заявява, че не е издала. В тази връзка и с
оглед постановеното съдебно решение, с което е отменена издадената предходна
Заповед за прекратяване на наемното правоотношение, настоящият състав счита, че
тези правоотношения, и към настоящия момент на постановяване на това съдебно
решение, не са прекратени, тъй като липсва валиден акт за това. Не е без
значение и обстоятелството, установено от съда в производството по обжалване на
Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, а именно, че на
оспорващата са издадени две Заповеди за настаняване за един и същ имот /л. 36 и
44 от приложеното дело/, въз основа на които са сключени отделни договора за
наем – единият със срок 10 години или до 2022 г. /л. 37 от приложеното дело/, а
другият със срок три години или до 29.08.2016 г. /л. 32 от това дело/. Тези
изводи, обаче не променят горната фактическа обстановка и изложеното за липсата
на две от изискуемите законови материалноправни предпоставки, необходими за
реализиране на отговорността по ЗОДОВ.
Мотивиран
от горното, настоящият състав намира исковата претенция за неоснователна.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искова молба на Г.И.А. *** за присъждане на сума в размер на 702
лева имуществени вреди за периода 1 октомври 2016 – 18.09.2018 г., момента на
подаване на исковата молба, представляващи обезщетение в резултат на отменена,
с влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 601/2016 г. на Административен съд
Враца, Заповед № 1324 от 30.09.2016 г. на Кмета на Община Враца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез
Административен съд-Враца пред Върховен административен съд-София в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
На основание
чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕНСЪДИЯ: